Moto Guzzi NTX - някой да е виждал ?

[go6o]

Понеже си падам по по-екзотични машини, се загледах по тоя мотор , на живо не съм го виждал. В тоя клас доминра Африка Туин ( и може би с право) , но се чудя има ли нещо от този модел , което да привлече вниманието - по принцип си притежава всичко за да е добър пътешественик - голям резервоар - 32 л , кардан ( !!! ) , не висока маса, въздушно охлаждане ( елементарно... ) , 18 задна , 21 предна гума . Някой ако има инфо или идея за този мотор, да сподели .

http://media.meta.ua/files/pic/0/4/2...JOO.jpg?268969

http://members.fortunecity.com/roadr...zi-750-ntx.jpg

[ivodominator]

До: Moto Guzzi NTX - някой да е виждал ?

Аз лично съм виждал Quota1100,доста интересна машина.Това което си показал е доста стар модел,има и нов вариант на NTX1200.

[go6o]

До: Moto Guzzi NTX - някой да е виждал ?

Точно за стария става въпрос, намират се на странно ниска цена , май са си екзотика, за двигателите дават че могат да минат 200 к , без проблеми, останалото незнам дали е на ниво . От човек който е карал разбрах че наистина е доста лек , цифрите от данните не са измислица, но пък дадения разход ми се вижда сериозен. Даже са видяли в Албания че ги ползва полицията, щом ги търкалят още, значи имат живот...
Новият NTX вече си го гласят за конкурент на легендата GS , има и визуални прилики , незнам до колко ще успеят да вземат клиентела от сектата на БМВ ( че и КТМ вече) .

[boris]

До: Moto Guzzi NTX - някой да е виждал ?

Привет !!!
Аз съм виждал такъв защото го притежавам но за съжаление двигателя е развален .Имам огромно желание да го оправя но за съжаление части няма .Мотора е NTX 750 POLICIA много интересна машина ако го подкарам ще пиша

[drago varvar]

До: Moto Guzzi NTX - някой да е виждал ?

Историята на мотоциклетите, носещи емблемата с разперилия криле орел започва преди цели 85 години, в далечната 1921 г., когато на 15 Март е основана Societa Anonima Moto Guzzi. Партньори в това начинание са известния генуезки корабособственик Емануеле Виторио Пароди, сина му Джорджо и неговия боен другар от италианските ВВС и мотоциклетен ентусиаст Карло Гуци. Като всеки истински мотоциклетен ентусиаст, Карло Гуци не можел да си намери подходящ мотоциклет, затова решил да си го направи сам.
Първият прототип бил произведен през 1919 г. в работилница в Мандело дел Ларио, градче близо до Милано, с помощта на ковача Джорджо Рипамонти. Известен като G.P. (Guzzi-Parodi), според инициалите на партньорите, той бил с работен обем 500 см3, с един цилиндър, 4-клапанна глава и горен разпределителен вал. Имал мощност 12 к.с., развивал 100 км/ч и взаимствал много от авиационната технология, добре позната на конструктора. Революционен и изпреварил времето си, G.P. бил модифициран няколко пъти, преди да се достигне окончателната версия, най-вече за да се намалят производствените разходи. Името G.P. било изоставено, поради объркването с инициалите на Джорджо Пароди. Така се родило името Мото Гуци, както и днешната емблема, с разперилия криле орел, в памет на състезателя Джовани Равели, който трябвало да е 3-тия партньор в начинанието, но загинал трагично в самолетна катастрофа.

И така, през 1921 г. се родил Нормале, първият модел за продажба на пазара, с 8 к.с. мощност и 80 км/ч максимална скорост, който изминавал 30 км с 1 л гориво.
Още веднага след това Мото Гуци участва в спортни състезания, първото от които е трудното рали Милано-Неапол. Двете Мото Гуцита завършват на 20 и 22 място. Но победата идва само 30 дни по-късно, на 25 септември 1921 г., когато Мото Гуци печели легендарното Тарга Флорио с пилот Джино Финци. С това започва победната серия, включваща 14 световни титли и 11 турист трофита.

Първата победа популяризира марката и повишава търсенето. През 1921 г. са произведени 17 мотора Нормале на цена от 8500 лири. От ръчно производството става индустриално, фабриката се разширява до 300 м3 със 17 работника.
От този момент нататък производството нараства постоянно.

През 1923 г. Мото Гуци става известно и високо ценено навсякъде, а на 7 септември 1924 г. Гидо Ментасти триумфира с C4V (еволюция на 1-вия прототип) над съперниците си и спечелва Европейския шампионат.
През 1924 г. фабриката вече е на площ от 730 м2, производството се удвоява. През 1925 г. 300 работника произвеждат 1200 мотоциклета.

През 1928 г. е произведен първият мотоциклет клас Гранд Туризъм, със задно пружинно окачване, наречен Нордж, на името на състезанието до Полярния кръг, в което братът на Карло, Джузепе Гуци участва в продължение на няколко месеца.
През 1934 г. Мото Гуци става най-важната мотоциклетна фабрика в Италия.

През 1935 г., ставайки първият не-английски победител в легендарното Турист Трофи на остров Ман от 24 г., Мото Гуцито на Стенли Уудс налага еластичната рама сред състезателните мотоциклети. Моторите са с двигатели с обем 250 см3, едноцилиндрови, или 500 см3 ве-образни, с ъгъл 120 градуса между цилиндрите. Максималната скорост надвишава 200 км/ч и те доминират по световните писти в следващите 20 г.

Гуци-червено, цветът на състезателните мотори, спечелва сърцата на публиката, и става отличителна черта също и на серийните мотоциклети.

В средата на 20 в. се появява легендарния модел Galetto, първият скутер с нормален диаметър на колелата, предшественик на концепция, станала изключително популярна в наши дни. След това се появяват леките Zigolo 88 и Lodola 175, последния модел, персонално проектиран от Карло Гуци през 1956 г. Постоянната изследователска работа на фирмата води до построяването на въздушен тунел през 1950 г., единствен по рода за времето си, с което подпомага разработката на първия модерен аеродинамичен обтекател, утвърдил лидерството в спорта. Но това не задоволява конструкторите на Мото Гуци и Джулио Чезаре Каркано конструира Guzzi 500 Otto Cilindri (8 цилиндра), станал първият 8 цилиндров мотоциклет в света, с мощност 80 к.с. и максимална скорост 285 км/ч. Само оттеглянето на фирмата от състезания през 1957 г. спира този изключителен проект.

В началото на 50-те год. Мото Гуци е голяма компания, разположена на 24 000 м2, с 1500 работника. В края на десетилетието обаче, италианската мотоциклетна индустрия изпада в криза. Бързо развиващата се след Втората световна война италианска икономика и нараснал жизнен стандарт прави автомобила вещ, която вече е достижима за много хора и ги кара да предпочитат да си купуват автомобили, а не мотоциклети. През 1957 г. 3-те водещи италиански мотоциклетни фирми Мото Гуци, Джилера и Мондиал, решават заедно да се оттеглят от мотоциклетния спорт.
На 26 септември 1957 г. се затваря славната глава от историята на Мото Гуци, включваща 14 световни титли и 11 турист трофита.

През 1964 г. Мото Гуци официално изпада в криза. Основателите на фирмата вече ги няма, за да и вдъхнат ентусиазъм. Емануеле Виторио Пароди умира през войната, синът му Джорджо също умира внезапно през 1955 г. Карло Гуци е стар и болен и се оттегля в пенсия. По-късно, през 1964 г. умира на 75 г. Тогава Енрико Пароди, братът на Джорджо, поема управлението.

През февруари 1967 г. Мото Гуци е продадена на индустриалната група Seimm. В опит да преодолее кризата и да задоволи промененото търсене, Seimm започва производство на евтини мопеди. Така се раждат моделите Dingo и Trotter. Успоредно с производството на мопеди, Джулио Чезаре Каркано започва разработката на ве-образният двигател с 2 цилиндра под ъгъл 90 градуса, станал постепенно символ на марката. През 1967 г. 703 см3 -вото Guzzi V7 се появява на пазара и бива прието много добре. Последвано е от V7 Special, а по-късно и от легендарното V7 Sport, мотоциклет с изключително поведение на пътя и модерен атрактивен дизайн. Америка се влюбва в тази нова Гуци технология и италиански стил и скоро започва разработката на версиите Special, California и Ambassador. Тези мощни и елегантни италиански крузери привличат въображението на американците до такава степен, че стават главни герои в много филми и реклами. Тези изключително успешни модели запалват страст, която все още е жива в Америка.

През 1973 г. фирмата е купена от Де Томазо Индъстрис Груп. Придобиването от Де Томазо се изразява в старта на производството на серия от 4-цилиндрови модели, най-успешен от които е Guzzi 254 от 1975 г. Привържениците на Мото Гуци обаче ясно демонстрират, че ценят традицията повече от новите идеи, и компанията бързо се завръща към 90 градусовите двуцилиндрови машини, превърнали се в неин символ. Знаменитият дизайн се прилага и на по-малки двигатели, като V35 и V50 през 80 - те години. Същото десетилетие е характерно с въвеждането на американския стил с моделите Florida и Custom, както и ендуро моделите. Продукцията се концентрира в 2 главни направления - Гран Туризмо и Хай Пърформанс, типизиращи марката с репутацията на комфортни машини за дълги разстояния и наследници на славна спортна история. Без съмнение, най-известният Гран Туризмо модел е California. По-късните версии се характеризират с електронно впръскване на горивото и интегрална 3-дискова спирачна система с автоматично разпределение на спирачното налягане. Le Mans, Daytona, Centauro и Sport 1100 от друга страна символизират спортното наследство на марката. Всички те са екипирани с ъп сайд даун предни вилки, с колела, фиксирани с плъзгащи се скоби. Този дизайн на вилката е практически същият, възприет от Карло Гуци над 50 г. по-рано в моделите Airone и Astore и представлява впечатляващ пример на пророческа визия и иновативен дизайн, така характерни за Мото Гуци.
Характерът на тези машини от 80-те години се отразява и през 90-те години в моделите Nevada, новата California и V11 Sport. Като десетилетие, 90-те години се характеризират със завръщане към класическия дизайн и концепция, осъвременени с прилагане на технически новости и отговарящи на съвременните изисквания. Деветдесетте години са характерни също и с промените в организацията и собствеността на фирмата, които в края на крайщата довеждат до придобиването на Мото Гуци С.п.А. от Априлиа на 14 април 2000 г.
Търсенето на баланса между духа на Мото Гуци и новите технологии води до появата на V11 Sport Rosso Mandello на изложението Интермот в Мюнхен през 2000 г. Той се произвежда в лимитирана серия и носи цялото очарование на 80 годишната история и авангардните технологии. 80-годишнината на фирмата от Мандело дел Ларио бележи период на ре-дефиниране на гамата от модели. Усилията са насочени успоредно и към външния вид, и към технологията, приспособявайки мотоциклетите към все по нарастващите изисквания на пазара. Създадени са нови модели от фамилията Калифорния, с богат набор от аксесоари. Нови версии са добавени и към спортната гама V11. Вечно младият модел Невада продължава своя успех, оборудван вече с електронно впръскване на горивото. Той печели сърцата най-вече на дамите, със своето леко управление, пъргавина и модерна цветова гама. Пъргавата Breva 750 i.e., агресивното Griso и ултра спортният MGS-01 Corsa, спечелил тазгодишното издание на легендарното състезание Battle of Twins, 200 мили в Дайтона, САЩ, изразяват различните „души" на Мото Гуци.
Между 28 и 30 декември 2004 г. окончателното споразумение за придобиването на Мото Гуци от Априлия е подписано и финализирано. Така е създадена водещата европейска мотоциклетна групировка с оборот от 1,5 милиарда евро, 24% пазарен дял в Европа и 35% в Италия, годишно производство от 600 000 мотоциклета, с 6000 служители, 8 завода по света и оперираща в над 50 страни.

На 3 март 2005 г. Даниеле Бандиера, 47 годишен инженер, бивш президент на Алфа Ромео Бизнес Юнит, е назначен за главен изпълнителен мениджър на Мото Гуци С.п.А. На 24 март Брева 1100, новото италианско предложение в силно конкурентния сегмент на т.нар. нейкид байкс, е представен на публиката в Милано. Той е предназначен за тези, които обичат италианските мотоциклети и които искат да открият нов стил на каране. Многобройни са подобренията по двигателя, който благодарение на усъвършенстваната система за впръскване на горивото покрива нормите за екология Евро3. Задвижването е с помощта на патентования реактивен карданов вал.

[drago varvar]

До: Moto Guzzi NTX - някой да е виждал ?




А ето и едни от последните модели на марката

Breva 750 Breva 750 T Breva 850 Breva 1100 Griso 850 Griso 1100 Nevada 750 Nevada 750 T California California T California Vintage Norge 1200

[Спас]

До: Moto Guzzi NTX - някой да е виждал ?

Ето и едно снимано от мен не знам кой модел е но е красиво

[drago varvar]

До: Moto Guzzi NTX - някой да е виждал ?

Ето и едно снимано от мен не знам кой модел е но е красиво

Това е Griso

[darkrose]

До: Moto Guzzi NTX - някой да е виждал ?

Ето и едно снимано от мен не знам кой модел е но е красиво

Дам, това както сподели Drago е Griso.
Много брутално излъчване.
Ето още снимки на този модел.

[Филип Георгиев]

До: Moto Guzzi NTX - някой да е виждал ?

Навремето, като си купувах първата истинска машина- CB 400N, страхотен мотор при Илко имаше и такова Гуци. Много се двоумях между двата, на живо изглежда много яко, солидно изработен. Разколебаха ме приказките на приятели за чупливост, вибрации и дежурното-От Хонда по- убаво нема Аз бях минал през повечето соц. машини и послушах съвета. Хондичката ми служи вярно, сега обаче бих взел Гуцито Днес има интернет, части за всичко и от всякъде. Мисля че няма да е проблем да се стопанисва такава машина. А от подробната публикация на drago varvar, виждам че това е марка с голям опит в бранша.
Поздрави!

[ЗМЕЙ]

До: Moto Guzzi NTX - някой да е виждал ?

GUZZI ме очароват, откакто научих за тази марка. Дано като порасна да успея да си купя такъв

[Goshi]

До: Moto Guzzi NTX - някой да е виждал ?

Навремето, като си купувах първата истинска машина- CB 400N, страхотен мотор при Илко имаше и такова Гуци.

Какво точно Guzzi е имало, че аз нещо не разбрах? Griso ли? Не се заяждам просто питам,че ми стана интересно, все пак Griso-то е модел на 3 год.!!
Колкото до марката Moto Guzzi , мога да кажа само хубави думи. 2007год. имах V10 Centauro,карах го около 1 год., много интересен мотор с страна визия и управлвние, до сега не бях карал такова нещо и да си призная отначало не ми хареса особено много , но с времето му свикнах, и не ми се разделяше с него ама немаше начин. Преди около година щеше да взема и един NTX 750, беше на много ниска цена, но и в доста занемарено състояние, а точно тогава нямах време да стегам мотор, беше все пак началото на сезона а имах вече доста мотори в гаража!! Само се повозих малко с него и това си беше.
Фаворита ми след Guzzi-тата ми е Stelvio. Наколко пъти вече го виждах на живо, изключителен мотор , но ми идва малко голям, горе долу е колкото 1200 GS-а на BMW , а след когато тръгнах да пазарувам нов мотор се оказа че в БГ няма и от каде да го вземеш, а па да не говорим да го сервизираш след това, за това директно отпадна като варянт!! Но пък не се знае след време може и да прикарам един в гаража

[darkrose]

До: Moto Guzzi NTX - някой да е виждал ?

Какво точно Guzzi е имало, че аз нещо не разбрах? Griso ли? Не се заяждам просто питам,че ми стана интересно, все пак Griso-то е модел на 3 год.!!

Мисля, че Филип Георгиев е имал впредвид NTX, от тези :
http://www.motorcyclespecs.co.za/mod...zzi_NTX750.htm

[Fossilis]

До: Moto Guzzi NTX - някой да е виждал ?

Хубава тема.
Не съм карал гуци, но от видяното оставам с добри впечатления. Още първия път, когато видях такава машина, ми харесаха доста конструктивни решения.
На пръв поглед двигателя - вижда ми се по-удачен от немските боксери, защото цилиндрите са по-високо, реално не знам дали се печели клиренс при завой /и до колко е нужен на такъв тип машина/, но определено изглежда по-добре. И кардана така, щангата е отгоре, може би пак се печели клиренс.

А дали често се чупят, нямам идея. Но определено са редки, поне в България.

[drago varvar]

До: Moto Guzzi NTX - някой да е виждал ?

Да не прозвучи като реклама на доставчик, но Guzzi има дилър в София, http://www.darucar.bg/motoguzzi/history.php и една изватка от техният сайт която ще е полезна, на мястото на многоточието съм изтрил марки автомобили.

След настъпилите реорганизации в автомобилната индустрия в международен аспект, а именно продажбата на Rover Group от страна на BMW Group, както и реорганизацията на дилърските мрежи от страна на много производители в рамките на ЕС, към момента ДАРУ КАР АД е официален партньор на новооткрития офис на BMW Group в България, официален вносител на марките ..... MV Augusta, Moto Guzzi, Husqvarna, Cagiva и ... Фирмата разполага със специализиран сервиз за ........, както и за всички гореспоменати марки, и в момента изгражда един от най-големите авторепаратурни центрове в България.

А мен лично ме грабнал този модел на марката


Moto Guzzi Norge 1200

Transmission

• Gears : 6 speed
• Internal ratios : 1^ 17/38 = 1 : 2.235 : 2^ 20/34 = 1 : 1.700 : 3^ 23/31 = 1 : 1.347 : 4^ 26/29 = 1 : 1.115 : 5^ 31/30 = 1 : 0.967 : 6^ 29/25 = 1 : 0.862
• Lubrication : splash
• Primary drive : helical teeth, ratio 24/35 = 1 : 1.458
• Secondary drive : Compact Reactive Shaft Drive CA.R.C.; double universal joint with floating bevel gear, ratio 12/44 = 1 : 3.666
• Clutch : dry Rev. 1/11-2006

Chassis

• Frame : tubular cradle, high tensile steel
• Wheelbase : 1,495 mm
• Trail : 120 mm Rake : 25.30°
• Steering angle : 32°
• Front suspension : telescopic hydraulic fork with Ø 45 mm, preload adjustable
• Front wheel travel : 120 mm
• Rear suspension : single arm suspension with progressive linkage, rear shock absorber adjustable in rebound and pre-load (hydraulic)
• Rear wheel travel : 140 mm
• Front brake : double stainless steel floating disc, Ø 320 mm, 4 piston calipers - abs
• Rear brake : single steel disc, Ø 282 mm, 2 piston caliper - abs
• Wheels : three spokes, light alloy wheels, gravity casting
• Front wheel : 3.50” x 17”
• Rear wheel : 5.50” x 17”
• Front tyre : 120/70 ZR17”
• Rear tyre : 180/55 ZR17”

Electrical Equipment

• Voltage : 12 V
• Battery : 12 V – 18 Ah
• Alternator : 12 V – 550 W at 2,000 rpm

Dimensions

• Length : 2,195 mm
• Width (handlebars) : 870 mm
• Height (dashboard) : 1,125 mm
• Seat height : 800 mm
• Minimum round clearance : 185 mm
• Front footrest height : 377 mm
• Dry weight : 246 kg
• Fuel tank capacity : 23 litre Reserve : 4 litre