Стихове

[razkazwacha]

От: До: Стихове

Излагация

Едната ми тиранта днес се скъса
и панталоните ми паднаха в прахта!
Изложих се- не споря,
но бързо вдигнах ги с ръка.

Какво е туй - тирантът да се скъса!
- като някой овехтял канап.
да беше в къщи - айде- да се къса,
но пред хора стана- как тирантът
пък не го е срам!!!
Твърда дума тука давам-
от днеска тръгвам със колан!

[bochkata]

От: До: Стихове

Попита ме



Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

Двама



Какво си ти за мене
и аз за теб какво съм...
Ний двама сме родени
любов в сърца да носим.
В един път да вървиме
съдбата е решила.
С любов да го преминем
Така е отредила.

[Gallka]

От: Стихове

ЖИВОТ
Разлиствам го подобно книга тежка -
ах, аз ли писах всичкото това?
Нелепости, задрасквания, грешки...
Каква ти книга - грозна чернова!
Да можех, бих отново го преписал -
на гланцова хартия, с краснопис,
без ни една-едничка грешна мисъл,
без ни една поправка... Равен, чист,
той би звучал добре, почти разкошно -
без ни едничък непресметнат ход.
Но щеше ли да има нещо общо
със моя грешен истински живот?
("Радостно, тъжно и светло", 1974)
Дамян Дамянов

[Gallka]

От: Стихове

Предупреждение

Душата ми- врата без ключ-
готова е по всяко време
добрия гост, макар и чужд,
макар и нощем, да приеме.
Тя като къщичка сред кър
го чака и ще му отвори,
щом разбере, че е добър,
и щом на ниския прозорец
потропа лекичко едва.
И без да тропне, само с устни
да и прошепне онова,
вълшебното, тя ще го пусне.
Добър ли е...Но ако лош
човек на прага и застане,
да думка цял ден, цяла нощ,
той все там, вън, ще си остане.
Да я изкърти, ако ще!
Познаваща крадци изкусни,
вратата ще се заяде
и мъртва няма да го пусне!
Приятел буен, враг ли, ти
не знам какъв си, но повтарям :
знай, незлючени врати
най - мъчно всъщност се отварят! Д. Дамянов

[Gallka]

От: Стихове

ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА.

В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух
свободен в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта,
в сълзите непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време.


Дамян Дамянов

[bejanski]

От: Стихове

Мантра за постно прасе (Камен Донев)
Ти си мъничко прасенце, хрупкаш всякакви останки, тичкаш весело из двора, но ще станеш на луканка
Още малко си, наивно, на стопаните се радваш
ала истината ще узнаеш, щом ножове се прокраднат. Затова ме слушай,
прасчо нова същност приеми и от тлъсто, мазно, блажно - постно ти прасе стани!

Хрупай моркови и ряпа, сочно зеле, праз, ориз, боб, картофи и коприва, патладжан и суха слива! Смело лапай жълто грозде, портокали, киви, леща, огладнееш ли – грухни ми, аз съм винаги насреща! Пак те призовавам, свиньо, нова същност приеми ...и от тлъсто, мазно, блажно – в постно ти се превърни! Месеците се изнизват, пухкав сняг вали навън, празниците вече идват, сред камина грее пън. И във кочината вече – не с грухтене, с песен нежна чакат постните прасета да ги хапнете прилежно. Тъй сега се улесняват постите във зимно време и на масата прасенца хем са печени, засменье.

[Meni]

От: Стихове

Всички мои дни
Понеделник рано сутрин.
Будилник. Слънчев лъч,
целунал сънни очи.
Баня, кафе, цигара.
Миг безвремие,
къс синьо небе.
Чанта, очила, обувки.
Днес дали ще вали.
Глътка въздух с вкус на море.
От осем до пет – без цветове.
Понеделник късно вечер.
Усмихнати светлини,
пеещи думи в кубчета лед.
Луда луна целува очите ми.
Постеля цветна от сънища.
Утре отново така.
Ритуалът на ежедневието.
Неотменният ритъм,
с който всеки ден
ме приближава към теб.

[Симеон]

От: Стихове

Много поети са писали талантливи пародии на свои пиятели. По-малко са тези с автопародии. Например, Смирненски

"Гърболегнал на кревата
себеспомням твоя стан
и в унесица благата
от мечти съм пак пиян.

Себеспомням скъпи срещи
из Борисов дървосад
устодопреници горещи
отлетели безвъзрат..."

И шеговити римостроки, във връзка с времето:

" Студено, дявол да го вземе,
студът те реже като с ножици.
Човек, за да се посъвземе,
са нужни барем две госпожици."

И, накрая, подпийналият Есенин:

"Стая воробушек с криком промчалась
знать - надоело говно им клевать.
А на заборе ворона усралась.
Ну и погодка -е@и твою мать!"

[mmtrance]

От: Стихове

Намота се кълбото на живота ти, мамо.
Ето го края. Вече се вижда.
Върнеш ли лентата - нищичко няма.
Само усилия и черни грижи.

Само мотика. Сушаво лято.
Земя корава и спечен залък.
Храниш кокшките. Садиш домати.
Твоят свят, мамо, е толкова малък.

Вечер, по залез, сядаш на прага,
мъдро заслушана в тишината.
Звезди изгряват, не ти се ляга -
още колко залези ще изпратиш...

Преглъщаш с мъка сухия залък,
и все по тежка става мотиката.
Твоя свят, мамо, е толкова малък,
а в него ти си така Велика...


p.s Стихотворенията които ще публикувам тук (поне повечето) не съм ги писал аз, а съм ги събирал от нета, но по един или друг начин са стигнали до сърцето ми.



Едно дете рисуваше елха....

* * *

Едно дете рисуваше елха,
но не със четка, не с молив, а... с пръстче,
На стъкло, под сива стреха,
а до елхата... имаше кръстче!
- Боже, когато ти се роди
и теб ли те бяха оставили?!...
Душата, като мой'та боли ли те
когато са те забравяли?!...
Тук е студено, но... нищо!
Това е... защото е зима!
Няма в "Дома" ни огнище,
но... и това ще отмине.
Града е красив - украсен,
светят лампи навсякъде,
днес е... твой - рожденият ден,
където родил си се някъде...
Коледа - празник красив,
хората днес болки заравят,
Боже, а... дали си щастлив,
те в твоето име го правят?...
И... Сплете детето ръчички,
вдигна очи към стрехата:
Моля те, искам само цветни боички
с тях... да рисувам елхата...



(Само)убийство

Тръгвайки, оставих мъничка бележка -
залепих я със сълзи на входната врата,
за първи път тя стори ми се тежка,
за последно щом затворих я на заранта.

И запрепъвах се по стълбите надолу,
а ти в леглото топло още спеше -
под завивките само момиче, полуголо,
което на заспиване така щастливо беше.

От входа тръгнах си с такава мисъл,
когато чух от нейде женски вик и плач,
сърцето трепна - във буквален смисъл -
и обърнах се... безизразен като палач.

На терасата видях момиче полуголо,
гледаше как бавно се отдалечавам ходом -
и в следващия миг тя полетя надолу,
с бележка във ръката с надпис "Сбогом!"

Автор: NikSy

[mmtrance]

От: Стихове

БЕЗМЪЛВНИ

ОТДАВНА ОГНИЩЕТО НАШЕ НЕ ГРЕЕ,
ГОРЕШЕ ТЪЙ БУЙНО, НО ДНЕС Е СТУДЕНО,
ЕДИНСТВЕНО ПАЯЦИ В МРЕЖИ СЕ РЕЯТ,
МАКАР НЕ ЗА ТЯХ ДА БЕ ИЗГРАДЕНО.

ДЕН ПОДИР ДЕН СЪС ТЕБЕ БЕЗМЪЛВНИ
ГЛЕДАМЕ КАК ЛЮБОВТА КУФАР СТЯГА,
С НАШ’ТЕ МОМЕНТИ НА ОБИЧ ГО ПЪЛНИ,
А ПОСЛЕ ЗА СБОГОМ РЪКА НИ ПРОТЯГА.

НАШАТА ПЪРВА ЦЕЛУВКА ПРИБРАЛА,
ЗАГЪВАШЕ НАШИТЕ СЪЛЗИ ГОРЕЩИ,
КОИ НЕ ПРОЛЯХМЕ ДОРИ НА РАЗДЯЛА,
ПОЛОЖИ ГИ ЛЕКО ПРИ ДРУГИТЕ ВЕЩИ.

БЕШЕ ЗАПЪЛНИЛА ВСЯКО ПРОСТРАНСТВО,
ТРЪГВАШЕ ТЯ НА ПЪТ БЕЗВЪЗВРАТНО,
ПРИЕЛА БЕ ОРИС НА СКИТНИК ВЪВ СТРАНСТВО-
В ЖИВОТА ДОХОЖДАШЕ ТЯ ЕДНОКРАТНО.

И ЕТО Я КУФАРА ВЛАЧИ ПРЕПЪЛНЕН,
В НЕГО РИДАЯТ СПОМЕНИ ПРАШНИ,
ДРУГАДЕ В ДРУГИ СЪРЦА ЩЕ ПОКЪЛНАТ,
А НЕ МЕЖДУ НАС – ДУШИ СИРОМАШНИ.

ПРЕДИ ДА СЕ ВЛЕЕ ВЪВ КОБНИЯ ЪГЪЛ,
ОБЪРНА СЕ ПЛАХО, ПОГЛЕДНА ДОМА НИ,
СЯКАШ Я НЯКОЙ БЕШЕ ИЗЛЪГАЛ,
БЕ Й ЗАКИЧИЛ ВЕНЕЦА ОТ ТРЪНИ.

И ТЪЙ В ТОЗИ ДЕН С ТЕБЕ БЕЗМЪЛВНИ
ГЛЕДАХМЕ КАК ЛЮБОВТА КУФАР СТЕГНА,
С НАШ’ТЕ МОМЕНТИ НА ОБИЧ ГО ИЗПЪЛНИ
И ПОСЛЕ ЗА СБОГОМ РЪКА НИ ПРОТЕГНА

Автор - casper

[Janni]

От: Стихове

ще тръгвам...

Ще тръгвам...

Не съм от тук, за мъничко минавам.
Поспрях за ден във твоя свят.
Донесох ти от моите вълшебства
и няколко парченца красота.
Приших на джоба ти усмивка от лалета,
и в дланите ти нежност посадих.
Не съм от тук обаче. И ще тръгвам.
А ти ми обещай да си щастлив.
Ако понякога ти стане страшно тъжно за мен,
момичето незнайно откъде,
не гледай сред звездите да ме зърнеш.
Забравих се във твоето сърце.

Автор Неизвстен

[Савчовски]

От: Стихове

Много поети са писали талантливи пародии на свои пиятели. По-малко са тези с автопародии. Например, Смирненски
...

Е, няма как това да не ме подсети за Дебелянов:
.

За утре щедро ми обричаш
нектар във сребърни потири.
О, зная – много ме обичаш
и не обричаш на шега,
но не е лошо и сега
да хвърлим още две-три бири. А?...

За утре пури ми обричаш,
цената на които пари.
Аз зная – много ме обичаш
и не обричаш на шега,
но не е лошо и сега
да свием още две цигари. А?...

За утре щедро ми обричаш
палати – блясък и омая.
О, зная – много ме обичаш
и не обричаш на шега,
но не е лошо и сега
да пренощувам в твойта стая... А?

[Д_Митев]

От: Стихове

Автор - Пеньо Пенев. " Човекът е човек, когато е на път ! "
За това и всички пътуваме към теб ПОЕТЕ !ПО ПЪТЯ



Ако сълзите,
набрани в очите,
не избършеш -
ще можеш ли леко
да вървиш
през простора на дните
и да гледаш
далеко, далеко?

Ако болката,
в гърлото накипяла,
по стръмния път
към далечния връх
не преглътнеш
в самото начало -
как ще поемеш ти
дъх?

[Tihomir(imageo)]

От: Стихове

*** Т Ъ Ж Н О ***

Контейнерите за боклук до блока -
тук всяка сутрин идваше жена
във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната
в походка, маниер, гърба превит.

Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола,
И само сутрин, точно до вратата
я виждах, беше с очила

Веднъж обаче тя ме заговори -
попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се сторu
и я познах- познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -
учителката моя станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех -
бях станал ученикът Божидар.

Не бе познала в мене ученика -
самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя – никой няма.
Пред прага – плик, кашончето встрани.

„Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай- ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как. Не върша грях.“
Това прочетох. Щях да се убия!
Учителката вече не видях.


Автор: /не успях да открия кой е/

[dedoKoko]

От: Стихове

Първо: Предлагам на Мениджъра на това ъгълче от Форума (Тихомир) да заформи едно подъгълче, залепено в началото, със заглавие "Авторска поезия на съфорумците"

И давам своето рамо:
Прозрение

Животът с драски
рисува по душата ми
Наляво... надясно...
После със щрих...
Оформят се странни неща-
Тук- сърце,
начупено с болка,
там усмивка-
препълнена с обич...
Животът чудно
драскува по времето-
оформяйки своите мигове
в моите дни.