До хижа Рай и Райското пръскало.

[Кольо]

От няколко месеца Данчо ме навива да си направим един поход до хижата, било много красиво, и достъпът бил само пеш, добро изживяване било, и аз накрая се съгласих. След предварителното пазаруване на храни и дрехи в събота-06.06.2009 в 7:00потеглихме към Калофер. През Ришкият проход пътя беше долу-горе добър, до Сливен още по. Следва малък ад-пътните служби къртят асфалта, и го оставят така-отдавна се знае, че не може в един ден да се изкърти, и да се асфалтира наново участъка, трябва да си отлежи поне 10-15 дни, да си вземе солта дето се вика. На места има от новият асфалт, и душата ми радостно подскача-свърши лошият участък, вече ще караме по новия асфалт, но след 300-500 м. пак се почва. И така-друс-друс стигнахме Калофер. Улиците са под всякаква критика, но ние сме там не заради тях... Оставихме колите в местността "Паниците"-изходният маршрут за хижата, и потеглихме. През там минава Тунджа, в началото е бистра, и може да си пийнеш, ако си жаден:



Отначало с бодра крачка:



Докато не дойде първото сериозно изкачване, истински екстрийм



Не е много дълго, но наклона е сериозен, на места някои го преодоляваха на 4х4. Най-накрая се изкачихме, и следва първата почивка.



Тук се излиза от горичката, и пътя върви по поляна. Красива!



Вървим, чоплим семки, и стигаме до входа на националният парк "Централен Балкан". Особено ми хареса знака на десният стълб.



Има и добра табела, не се сдържах да я снимам:



Направи ми впечатление изобилието на папрат. Малко инфо за незнаещите-папратите са едни от най-древните представители на растителният свят на нашата планета. И са оцелели до днес. Докога ли?...



Оттук вече се вижда крайната цел на похода ни-Най-високият водопад в България-Райското пръскало. Височина-124 м. Малко сме закъснели за най-пълноводният му сезон-в края на Април-началото на Май, но както се убедих по-късно, и сега е много красив.



Вижда се и връх Ботев, имахме план да се качим до там, но не ни стигнаха силите. Нищо догодина ще идем за три дни, тогава със сигурност!



След още известно време Пръскалото се вижда по-ясно:



Изумени сме от природата и снимаме ли снимаме...







Все по-близо е и Райското пръскало:



По полянките кротко си пасат представителите на едрият рогат добитък:



С еей-такива рога:



Едно малко биче-засега без рога.



Пак вървим, вървим, вървим, и все се изкачваме, а целта е още по-близо:



Дойде време за обяд(Ако питате мен отдавна беше дошло), и на удобно поставената за целта маса разпънахме "месалите" и заредихме догоре природните си резервоари, че ни чакаше сериозно натоварване.



Станахме, и пак-ходом марш, докато поляната не свърши, и се озовахме пред пропастта "Джендема". На турски-Ада.



Защо на това място повече прилично на кътче от рая му викат ад?
След като навлязохме в него разбрах, но снимки по-натам. Имахме избор-да слезем по права линия в дерето, и после пак по права линия да се изкачим, а след билото хижата е съвсем близо, или да вървим по пътеката, която обикаля из целият Джендем, с цел по-плавно слизане и изкачване. Избрахме пътеката, защо ли

[Кольо]

До: До хижа Рай и Райското пръскало.

Навлизаме в Джендема. Отначало все още няма гора, но постепенно навлизаме в нея. И вече няма път. До края на поляните е достъпно с джип, но вече има само пътека, само за пешеходци. Вече разбрах защо му викат Джендема-като погледна колко е стръмно и дълбоко надолу, ми става страшно. И както по-късно прочетох в хижата-ако на турист му се случи да е в Джендема по време на буря му ставя ясно защо е кръстен така. А отгоре скали, спрени по пътя си надолу от дървета:



И надолу-пак камънак завлечен натам от пороите;



На места пътеката става доста тясна, някои си закриваха с ръка изгледа към дерето, да не им се завива свят, и така минаваха. Знаехме, че има чешма:



и си бяхме взели разтворимо 3в1, за студена вода, в съчетание с ледената вода все едно пиеш сладолед. Навлизаме все по-навътре в Джендема, съпроводени от шума на потоците слизащи от планината. Най-накрая стигаме до мост, на мен ми се стори много добре направен. Абе, красива работа.



Както почти навсякъде в планината водата не тече спокойна, а се провира между камънаци и дървета, и се пени...



На места кротко си се стича, и пак е много красиво



Вървим по-нататък, и вече започваме да се спъваме в коренаците на дърветата които са оголени от минали дъждове, и камъни-малки и по-големи, краката са натежали, все пак не сме планинари, а най-обикновени градски хора. Е, не само градски, но предимно... Стигаме до едно бетонно мостче-точката в която свършва спускането ни, и започваме да катерим последният баир. От едната страна на моста водата се пени доста обилно-



А от другата образува тих вир. Контрасти...



Следва дълго изморително изкачване на зигизаг из гората. Спираме на доста места на които предвидливо са поставени пейки. От време на време ни изпреварва по някоя групичка по-опитни туристи.
-Здравейте
-Добър ден, добър ден...
-За хижата ли сте се запътили?
-Да, за там-задъхвайки се отговаряме.
-Още 40 минути, и сте там.
А спътникът контрира:
-Ааа, като гледам как сте се уморили пригответе се за час!
Спътникът беше по-близо-1ч:10мин.
И пак нагоре и наляво, остър завой, нагоре и надясно. Пак завой, пак наляво, пак завой... Няма ли край, да не сме объркали и да качваме Еверест
Има разбира се. Излизаме от ада и слънцето ни огрява.



Целта е съвсем пред нас:



Още 200-300 метра, и с облекчение видяхме пред нас хижата. При всичките 120 места за спане има и палатки навън.



Добре Дошли!



Хижаря ни посреща, показва ни стаята и ние с удоволствие се отпускаме на леглата да починем, зер толкова катерене не сме виждали. Поне аз де. Качването до водопада оставяме за после. А той е така красив като го огрее слънцето:



Продължението по-късно тази вечер.

[Кольо]

До: До хижа Рай и Райското пръскало.

Починахме, краката спряха да туптят, и решихме да се качим до водопада.



Освен нас, и доста други любители на природата се качват и слизат.



Естествено, като се качихме се изфотахме пред водопада



Там духа сериозен вятър, и облякохме предвидливо носените по-дебели дрехи. А докато се изкачвахме се бяхме изпотили сериозно, така, че доста помръзнахме. Има и запазен сняг. Отдалече изглежда много, но реално е 20-30 м2. Окото лъже...



Направи ми впечатление, че горе-до снега има продукти от храносмилателната дейност на конете на хижаря. Каква е логиката да отидеш да пасеш на най-трудното за изкачване място, при положение, че имаш на разположение цялата огромна поляна. Конска им работа
Иначе отпадните им продукти се срещат обилно по пътеките в района, но това е цената за недостъпността с атомобил до хижата. Просто всички доставки се правят с коне.

От водопада се открива добра гледка на Юг, и да не снимам е грехота. Ето трите Купена-Малък, Среден и Голям:



Като тръгнахме да се връщаме наистина ме хвана страх, като видях колко е стръмно:



Долу, в по-ниското водата след като се е съвзела от падането 124 м се провира между камъните. И пак е красиво, както всичко наоколо.



Слязохме уморени, но доволни, пак починахме, и трмата които имахме още малко сили-Данчо, големият ми син и аз се заехме да изкачим Малкият Купен. Не е нищо особено, но ми хареса идеята да мога да кажа, че съм бил поне на един от върховете на България.



Тук Данчо използва факта, че телефона има обхват, и се обади на когото трябва, това май е единственото място в околността откъдето може да се говори по телефон.



А на Големият Купен имаше други любители-планинари:



За днес стига толкова, да не се побъркате от красоти...

[asen3]

До: До хижа Рай и Райското пръскало.

Браво много е красиво.

[Ivanov]

До: До хижа Рай и Райското пръскало.

Кольо, още една година тренировки и си готов за осемхилядник!

[Slick]

До: До хижа Рай и Райското пръскало.

Чудесни снимки от любимото ми място. Много Благодаря!

[Кольо]

До: До хижа Рай и Райското пръскало.

Кольо, още една година тренировки и си готов за осемхилядник!

За това лято сме запланували обиколка с колите из България-Примерен маршрут-Шумен-Русе-заради Дунава, и може би още нещо, Плевен-Панорамата, Белоградчик-ясно защо, Батак-Задължително! После Панагюрище, Велико Търново, Велики Преслав, нещо подобно. А тренировките за осемхилядниците ще са другата година, мислим да отскочим до седемте Рилски езера, и Пак до Хижа Рай, но този път за три дни, та да можем да "покорим" връх Ботев. И аз като много планинари мразя думата "покорявам" когато се употребява за изкачването на връх. Това е журналистическа сензационна думичка, а те май не са ходили много-много в планината, та не разбират кой кого може да покори. Ние сме толкова малки, и незначителни в сравнение с планината. Докато бях горе разбрах смисъла на думите-"Дорде е Стара Планина на турчин глава не скланям"
Истина е!

[jenia7812]

До: До хижа Рай и Райското пръскало.

Много красиво!Благодаря!

[zzlatev]

До: До хижа Рай и Райското пръскало.

Кольо, едно уточнение, тази долина не е Джендема, той тръгва от водопада надолу в съседната, успоредна на тази долина. Но и това място е част от резерват Северен Джендем, ако гледаме по-широко географски. Иначе мястото е приказно, аз съм бил на 24 май и водопада е хала. Мерси за споделеното.

[Малкия Румба]

До: До хижа Рай и Райското пръскало.

Много хубава разходка Кольо!
А сега да не кажеш, че всичко това е изминато за един ден?

[greta1969]

До: До хижа Рай и Райското пръскало.

Много красиво!

[s_s1]

До: До хижа Рай и Райското пръскало.

Браво!
Изкефих се максимално на гледките и се заканих да отида със семейството си до този водопад.

[Кольо]

До: До хижа Рай и Райското пръскало.

Кольо, едно уточнение, тази долина не е Джендема, той тръгва от водопада надолу в съседната, успоредна на тази долина. Но и това място е част от резерват Северен Джендем, ако гледаме по-широко географски. Иначе мястото е приказно, аз съм бил на 24 май и водопада е хала. Мерси за споделеното.

Останах с впечатление, че това е Джендема, но явно не съм съвсем в час. Нищо, важно е удоволствието, което изпитахме.

Много хубава разходка Кольо!
А сега да не кажеш, че всичко това е изминато за един ден?

Разбира се, че е за един ден. От Паниците тръгнахме в 11:10, а в хижата бяхме в 16:10 Пет часа преход, естествено с повечко почивки-не сме на война, и не бързаме за никъде. Но почти непрекъснато изкачване, натоварването е сериозно.

Браво!
Изкефих се максимално на гледките и се заканих да отида със семейството си до този водопад.

Както се знае снимките дават само бегла представа за истинската гледка. Иди, и се наслади на красотата на Балкана. Но си направете резервация за хижата поне две седмици по-рано. То не, че ще ви върнат, но...


Имам и няколко клипчета, като ги кача ще дам линковете.

[Кольо]

До: До хижа Рай и Райското пръскало.

Да допиша края на екскурзията.
Тъй като сме объркали малко сметките с провизиите, и кой колко ще изяде, решихме да вечеряме с храна от хижата. Аз си взех леща, и да си призная се разочаровах. Нещо не ми хареса. Разбира се изядох си всичко, аз съм от добрите прасета, но лещата както я прави жената е в пъти по-вкусна. Като приключихме с вечерята се чудехме какво да правим, и като не измислихме нищо се качихме в стаята, уж да си полегнем. И скоро някой започна да похърква. Токова се бяхме уморили. Та не дочакахме и да се стъмни, и изпозаспахме. Имахме план на другия ден да се опитаме да изкачим връх Ботев, но като се събудихме разбрахме, че силите ни не са възстановени, и ще бъде много трудно да се качим до върха, да слезем, и да се върнем до колите за един ден, и избрахме друг връх-Шипка.
Закусихме, оправихме сметката с хижаря, и пак по обратния път. Но вече се слиза, краката пак са натоварени, но доста по-малко от изкачването. А и почивките са много по-кратки, та прехода беше по-кратък. Естествено пак направихме някоя снимка:
Ето покорителката на планината-



Но вече бяхме наснимали каквото имаше за снимане, и общо взето се придвижихме значително по-бързо. Обядвахме, и на път. В село Шипка решин да заредя газ, че бях изминал 280 км, а бутилката е 30 литра, да не остана насред прохода, но-греда. Не знам дали налягането на колконката за газ е било малко, но газта не тръгва. Правих отверткотерапия на съчмата на зарядното устройство, но пак не стана. Но се успокоих като видях какво показва полавъка на бутилката-между 3/4 и пълно. Е, вярно на газстанцията на която си зареждам в Шумен налягането е 14-15 бара, та бях напълнил бутилката почти догоре, въпреки полавъка, но се изненадах приятно от разхода. Реших, че ще има до Габрово, а ако свърши имам и бензин, та не ме беше страх.
В Шипка не може да не посетим "Златната църква". Много добре реставриран и поддържан паметник.







Напускме селото, и хващаме прохода. Ляв завой, десен завой, ляв завой, десен завой. Стрелката на температурата тревожно върви към онази-лошата зона, но германският автобус реши да отбие и да ни пропусне, и всичко е наред. Стигнахме паметника. Снимка, естествено



А не мога да пропусна и снимка пред най-големият топ. Познайте кои са топчиите



Не пропуснахме и Орлово гнездо, тук изнесох кратка лекция по история на момчетата за генералите Гурко и Столетов, за опълчението и знамето му, и за пашите(турският еквивалент на генерал) Осман и Сюлейман. И как гъсти орди лазят по урвата дива, и тела я стелят и кръв я залива...

Спомних си песента на Епизод, и не мога да не Ви поздравя с нея. Вече съм гоправил няколко пъти, но сег е точният момент.

http://www.youtube.com/watch?v=kCJijutR2Do]Епизод-О,Шипка[/url]

Не пропуснахме да снимаме и "летящата чиния" на Бузлуджа.



Последна снимка-този път с най-малките топчета, и пак на път.



Слязохме от върха, заредих успешно в Дряново, сметката показа разход 6,7 л/100, изкефих се, и се отправихме към дома. Около осем си бяхме в къщи, уморени от вървене, път и жега, но доволни. И то много. Съветвам всеки който има възможност да посети тези райски места,
Благодаря за вниманието!

[Кольо]

До: До хижа Рай и Райското пръскало.

Ето и клипчетата от планината:
http://www.youtube.com/watch?v=AmCWBiPvlqg
http://www.youtube.com/watch?v=eGAyK2-pHVU
http://www.youtube.com/watch?v=uE-zLbQ1eKU

Така се вижда малко повече красотата на водопада и природата наоколо. Но все пак друго си е наживо.