Tweet
Отдавна бях обещал да пусна тази тема и ето дойде най-после на ред 
В началото на Септември с няколко приятели се заехме с осъществяване на идея, която се разхождаше из главите ни от известно време - обиколка на "далечния край" на Турция, изкачване на известен брой планини, проучване на няколко други, малко приключения и фън. Също така ни се искаше да усетим какво е експедиция с джип, да проверим някой теории,много неща които само сме чували и малко които сме пробвали, техниката, екипировката и т.н....(защото това е само началото
)....
Та...за целта имахме УАЗ Патриот, 2 хубави жени, 3 мъже, достатъчно много багаж (и не много умствен такъв) и следния план:
УАЗ-ката: беше на 10000км, добре разработена, с почти всичко стандартно, АТ гуми, лек багажник на покрива, почти всичката екипировка от прословутия списък на Венци, хладилник, 220V ток, GPS, без лебедка (която беше и напълно излишна). Идеята беше да се преминава по пътя на най-малкото съпротивление - и затова кръстих експедицията "лека". Никой от нас нямаше желание да извършва чудеса от оффроуд храброст, а и не това беше целта.
Състава: може да се класифицира, като:
2-ма с много добър опит от пътувания в Турция (вкл, и в този по-малко познат край) и 3ма, който стъпваха там за пръв път.
3ма кукувци и 2ма по-скоро нормални
3ма с опит в дивашкия лайфстайл - глад, студ и спане в храсти, и 2ма по-скоро с липса на такива пристрастия
и
0 участници с познания в езика (което в последствие доста се промени)
И така на 2 Септември в 1.30ч - 2ма отпред, 2ма отзад и 1 спящ в багажника потеглихме от София.
Пътя: за 15 дни успяхме да изминем 6300км, най-дългия етап беше София-Анкара - 1100км (за 11 часа), а най-късия - 2 дни изминахме по 0.. Средно по 420км/ден. Като разход машината изгори средно 12,7/100 Бензин 95. Пътищата бяха не малка част магистрали, по-малко магадан и по-лоши настилки и съвсем малко черни пътища. Преминаването на черните пътища обаче винаги е основен момент при изкачването на планините, тъй като дават възможност за старт от 2300-2500м н.в.
И така....имаше: много път, много забележителности, много приключения, много забавления и малко разправии.........Ремонт по колата!.........Големи градове и съвсем малки села със землянки, имаше малко нощни засади от кюрди с калашници, и много срещи с турци без калашници.......... Малко разгневени ходжи и много гостоприемни хора. Имаше малко студ - под 0C и малко жега над 45С. Имаше разходки на над 4000м н.в., имаше и таркаляне на плажа. С три думи - ВСЕ ГОТИНИ РАБОТИ.
Колата може да се каже, че се справи сравнително добре. След първия етап се наложи неотложен ремонт в Анкара - подмянана на долната помпа на съединителя. Какво и имаше никой така и не разбра, но резервна беше изпратена от Карбон Плевен за Турция за по-малко от 6 часа. Доказвайки за пореден път колко коректен партньор са - те демонтираха от техния Патриот необходимата част и я пратиха незабавно за Истанбул, а един от нас я прибра от там. Така определено спасиха пътуването и неприятните емоции. А това ни коства само 1 ден и 1/2 забавяне.
Иначе Патриота беше супер - големият вътрешен обем, възможността му да се движи по магистрали със сравнително голяма скорост за такава машина - 140-150км/ч и пълното спокойствие, което осигурява на каквито и да било пътища и препятсвия срещани на експедиционни пътувания бяха голям плюс.
Състава също се справи и изглеждаше видимо усмихнат на 16 Септевмри в София. На кукувците има се наложи да опитат да спят в хотел и да ядат от време на време, а на нормалните да се наслядят на комфорта на дрямката в храсти на гладно.
Говерейки вече сериозно, аз поне си направих следните изводи:
+ 7000км ми се виждат като абсолютния максимум за 15 дни при пътуване с разглеждане на зажележителности и други дейности като катерене по планини и шофиране по черно.
+ перото "резервни части" от списъка на Венци НЕ ТРЯБВА да се пренебрегва. Това може да спести много време и нерви. Особенно, ако машината ви не е разпространена в държавите, които посещавате!!! Не подценявайте това дори и да сте със здравите западни коли. Винаги има нещо специфично, малко и чупливо, което може да ви изяде главата.
+ Патриота според мен СТАВА за експедиционна кола, още повече ако се употребява в руско говорящия свят, където има кой да го ремонтира. Смятам да проверя това догодина, така че бившите азиятски републики да се стягат. Търся съмишленици.....
Накрая малко снимков материал. Видеото ще се появи да се нядаваме скоро
:
Принудителна разходка в Анкара (без съединител):
Централна Анадола. На 100м оттук Александър е разсякъл Гордиевия възел:
Кападокия:
Вулканът Ерджиес 3917м н.в.:
На планината Немрут:
Язовирът Ататюрк:
Диярбакър:
При Кюрдите:
Вулканът Супхан:
В кратера - 4058м н.в.:
Без коментар:
Езерото Ван:
И единственото закъсване - разбира се на плажа (компресора спаси работата):
В началото на Септември с няколко приятели се заехме с осъществяване на идея, която се разхождаше из главите ни от известно време - обиколка на "далечния край" на Турция, изкачване на известен брой планини, проучване на няколко други, малко приключения и фън. Също така ни се искаше да усетим какво е експедиция с джип, да проверим някой теории,много неща които само сме чували и малко които сме пробвали, техниката, екипировката и т.н....(защото това е само началото
)....Та...за целта имахме УАЗ Патриот, 2 хубави жени, 3 мъже, достатъчно много багаж (и не много умствен такъв) и следния план:
УАЗ-ката: беше на 10000км, добре разработена, с почти всичко стандартно, АТ гуми, лек багажник на покрива, почти всичката екипировка от прословутия списък на Венци, хладилник, 220V ток, GPS, без лебедка (която беше и напълно излишна). Идеята беше да се преминава по пътя на най-малкото съпротивление - и затова кръстих експедицията "лека". Никой от нас нямаше желание да извършва чудеса от оффроуд храброст, а и не това беше целта.
Състава: може да се класифицира, като:
2-ма с много добър опит от пътувания в Турция (вкл, и в този по-малко познат край) и 3ма, който стъпваха там за пръв път.
3ма кукувци и 2ма по-скоро нормални
3ма с опит в дивашкия лайфстайл - глад, студ и спане в храсти, и 2ма по-скоро с липса на такива пристрастия
и
0 участници с познания в езика (което в последствие доста се промени)
И така на 2 Септември в 1.30ч - 2ма отпред, 2ма отзад и 1 спящ в багажника потеглихме от София.
Пътя: за 15 дни успяхме да изминем 6300км, най-дългия етап беше София-Анкара - 1100км (за 11 часа), а най-късия - 2 дни изминахме по 0.
. Средно по 420км/ден. Като разход машината изгори средно 12,7/100 Бензин 95. Пътищата бяха не малка част магистрали, по-малко магадан и по-лоши настилки и съвсем малко черни пътища. Преминаването на черните пътища обаче винаги е основен момент при изкачването на планините, тъй като дават възможност за старт от 2300-2500м н.в.И така....имаше: много път, много забележителности, много приключения, много забавления и малко разправии.........Ремонт по колата!.........Големи градове и съвсем малки села със землянки, имаше малко нощни засади от кюрди с калашници, и много срещи с турци без калашници.
......... Малко разгневени ходжи и много гостоприемни хора. Имаше малко студ - под 0C и малко жега над 45С. Имаше разходки на над 4000м н.в., имаше и таркаляне на плажа. С три думи - ВСЕ ГОТИНИ РАБОТИ.Колата може да се каже, че се справи сравнително добре. След първия етап се наложи неотложен ремонт в Анкара - подмянана на долната помпа на съединителя. Какво и имаше никой така и не разбра, но резервна беше изпратена от Карбон Плевен за Турция за по-малко от 6 часа. Доказвайки за пореден път колко коректен партньор са - те демонтираха от техния Патриот необходимата част и я пратиха незабавно за Истанбул, а един от нас я прибра от там. Така определено спасиха пътуването и неприятните емоции. А това ни коства само 1 ден и 1/2 забавяне.
Иначе Патриота беше супер - големият вътрешен обем, възможността му да се движи по магистрали със сравнително голяма скорост за такава машина - 140-150км/ч и пълното спокойствие, което осигурява на каквито и да било пътища и препятсвия срещани на експедиционни пътувания бяха голям плюс.
Състава също се справи и изглеждаше видимо усмихнат на 16 Септевмри в София. На кукувците има се наложи да опитат да спят в хотел и да ядат от време на време, а на нормалните да се наслядят на комфорта на дрямката в храсти на гладно.
Говерейки вече сериозно, аз поне си направих следните изводи:
+ 7000км ми се виждат като абсолютния максимум за 15 дни при пътуване с разглеждане на зажележителности и други дейности като катерене по планини и шофиране по черно.
+ перото "резервни части" от списъка на Венци НЕ ТРЯБВА да се пренебрегва. Това може да спести много време и нерви. Особенно, ако машината ви не е разпространена в държавите, които посещавате!!! Не подценявайте това дори и да сте със здравите западни коли. Винаги има нещо специфично, малко и чупливо, което може да ви изяде главата.
+ Патриота според мен СТАВА за експедиционна кола, още повече ако се употребява в руско говорящия свят, където има кой да го ремонтира. Смятам да проверя това догодина, така че бившите азиятски републики да се стягат. Търся съмишленици.....
Накрая малко снимков материал. Видеото ще се появи да се нядаваме скоро
:Принудителна разходка в Анкара (без съединител):
Централна Анадола. На 100м оттук Александър е разсякъл Гордиевия възел:
Кападокия:
Вулканът Ерджиес 3917м н.в.:
На планината Немрут:
Язовирът Ататюрк:
Диярбакър:
При Кюрдите:
Вулканът Супхан:
В кратера - 4058м н.в.:
Без коментар:
Езерото Ван:
И единственото закъсване - разбира се на плажа (компресора спаси работата):
Коментар