Tweet
Или поне такава беше идеята. Много благодаря на всички 
които дадоха ценни съвети в тази тема. Нямахме конкретен план, освен да отидем в събота до Звездец за събора на Зелениката, пък и да пообиколим наоколо. Затова решенията къде, какво и кога се взимаха в движение. Понякога, когато колектива е 'навит' се получава много добре. 
Търгнахме в петък сутринта. Известно време излизахме от София... Звучи гадно, знам, но ми става много приятно, когато тръгна нанякъде в делничен ден, всички наоколо бързат по работа и задачи, а аз съм много далече и 'над' тия неща.. Е, тази година особено, след това ми се отелва вола, но всичко си има цена...
МПС-то за пътуването беше Land Rover Discovery Mark III
Очарован съм от колата, определено. Завиждам на тези, които могат да си позволят този вкус. Създаден точно за тези цели, ни свърши перфектна работа, закара ни комфортно до морето, 6 човека, с багаж за толкова, за палатки за три дена... 180 държи комфортно на магистралата на 3000-3100 оборота, става и за черно. Е, не сме го пробвали сериозно, не това беше идеята, но в събота покарах доста по разни черни пътчета, където няма да мина с лека кола, или определено не с тази скорост.
Диско тройката.
Без да се обиждат Нисан и Тойота феновете , но много още има да работят, особено Патрола, за да докарат такъв приятен интериор. Пък и екстериор. Изключвам ТЛК 100 и 200. За возията няма да говоря, независимо отпред и отзад. Озвучаването е Harman Kardon и в купето има всичко необходимо, което да ти е от полза и под ръка за изпът, да не говорим за десетки ниши, поставки за чаши и т.н.
Тръгваме!
Спираме за кафе на Турския ресторант на Шела на Пазарджик. Няма Турско кафе. След 1, 2 паузи, спираме за кафенце на първото ОМВ на влизане в Бургас. Ех, Бургас.... Мирише на море и много спомени.. Джорджо, съжалявам, че не се обадих, но с такава огромна група щеше да е сложно. Пък и бързахме да слезем на юг...
Следваща спирка - Дюни.
Момчетата са романтици - събират си мидички по плажа...
На плажа сме само ние, нищо общо с август месец...
Аз.
Хората снимат с Апарати, а не като ме с кутийка за цигари...
Слизаме още на юг. Търсейки Беглик Таш, попадаме на това красиво място.
Опит за макро.
Стигаме и до Беглик Таш. Прасчо, много благодаря! Няма да разказвам, описан е подробно и многократно предимно от Бургаслии тука.
Бууутааайй
Продължаваме нататък.
Корал, над Лозенец. Мислехме да спим там, но беше доста мръсно.
Затова отпрашихме съвсем на юг. Силистар.
За съжаление заливчето стана твърде популярно и в сезона там е като на плажа на Слунчев бряг. Едва намираш две педи петно да си проснеш хавлията и лягайки лапаш петите на Васко над тебе.. Този уикенд бяхме само ние. Огладняхме и си направихме експресна вечеря на челници.
Последва дълга вечер край огъня.
Силистар на зазоряване.
Кафе, закуска, събрахме катуна и обратно към колата.
А ето тука спахме снощи.
Къде се скри тоя жабок?
Тук е, че чак и позира...
"Страст на кристали"...
Леко закъсняваме за Събора на Зелениката край Звездец. Всички вече са там, много ансамбли от околните селца и градове, много, много фотографи, туристи и разни...
На Събора хората предлагат истинска храна от село, или като му казват по модерно му Еко/ Био/ тралала... Имаше много видове сирена, кашкавал, мляко, все такива, каквито не помня от кога не съм опитвал, както и две сергии с гърненца боб, надписани - бай Иван от Бръшлян, леля Гинка от Граматиково и т.н.
Истинска баница с точени кори, нищо общо с тайните на Маги...
Боба беше много вкусен.
Агнешкото по хайдушки също.
които дадоха ценни съвети в тази тема. Нямахме конкретен план, освен да отидем в събота до Звездец за събора на Зелениката, пък и да пообиколим наоколо. Затова решенията къде, какво и кога се взимаха в движение. Понякога, когато колектива е 'навит' се получава много добре. Търгнахме в петък сутринта. Известно време излизахме от София... Звучи гадно, знам, но ми става много приятно, когато тръгна нанякъде в делничен ден, всички наоколо бързат по работа и задачи, а аз съм много далече и 'над' тия неща.. Е, тази година особено, след това ми се отелва вола, но всичко си има цена... МПС-то за пътуването беше Land Rover Discovery Mark III
Очарован съм от колата, определено. Завиждам на тези, които могат да си позволят този вкус. Създаден точно за тези цели, ни свърши перфектна работа, закара ни комфортно до морето, 6 човека, с багаж за толкова, за палатки за три дена... 180 държи комфортно на магистралата на 3000-3100 оборота, става и за черно. Е, не сме го пробвали сериозно, не това беше идеята, но в събота покарах доста по разни черни пътчета, където няма да мина с лека кола, или определено не с тази скорост.
Диско тройката.
Без да се обиждат Нисан и Тойота феновете
, но много още има да работят, особено Патрола, за да докарат такъв приятен интериор. Пък и екстериор. Изключвам ТЛК 100 и 200. За возията няма да говоря, независимо отпред и отзад. Озвучаването е Harman Kardon и в купето има всичко необходимо, което да ти е от полза и под ръка за изпът, да не говорим за десетки ниши, поставки за чаши и т.н.Тръгваме!
Спираме за кафе на Турския ресторант на Шела на Пазарджик. Няма Турско кафе. След 1, 2 паузи, спираме за кафенце на първото ОМВ на влизане в Бургас.
Ех, Бургас.... Мирише на море и много спомени.. Джорджо, съжалявам, че не се обадих, но с такава огромна група щеше да е сложно. Пък и бързахме да слезем на юг...Следваща спирка - Дюни.
Момчетата са романтици
- събират си мидички по плажа...На плажа сме само ние, нищо общо с август месец...
Аз.
Хората снимат с Апарати, а не като ме с кутийка за цигари...
Слизаме още на юг. Търсейки Беглик Таш, попадаме на това красиво място.
Опит за макро.
Стигаме и до Беглик Таш. Прасчо, много благодаря!
Няма да разказвам, описан е подробно и многократно предимно от Бургаслии тука. Бууутааайй
Продължаваме нататък.
Корал, над Лозенец. Мислехме да спим там, но беше доста мръсно.
Затова отпрашихме съвсем на юг. Силистар.
За съжаление заливчето стана твърде популярно и в сезона там е като на плажа на Слунчев бряг. Едва намираш две педи петно да си проснеш хавлията и лягайки лапаш петите на Васко над тебе.. Този уикенд бяхме само ние. Огладняхме и си направихме експресна вечеря на челници.
Последва дълга вечер край огъня.
Силистар на зазоряване.
Кафе, закуска, събрахме катуна и обратно към колата.
А ето тука спахме снощи.
Къде се скри тоя жабок?
Тук е, че чак и позира...
"Страст на кристали"...
Леко закъсняваме за Събора на Зелениката край Звездец. Всички вече са там, много ансамбли от околните селца и градове, много, много фотографи, туристи и разни...
На Събора хората предлагат истинска храна от село, или като му казват по модерно му Еко/ Био/ тралала... Имаше много видове сирена, кашкавал, мляко, все такива, каквито не помня от кога не съм опитвал, както и две сергии с гърненца боб, надписани - бай Иван от Бръшлян, леля Гинка от Граматиково и т.н.
Истинска баница с точени кори, нищо общо с тайните на Маги...
Боба беше много вкусен.
Агнешкото по хайдушки също.
Време е за нова страница! 
Но 
Коментар