Tweet
Снимките в старата тема не се отварят поради проблеми със сървъра на дата.бг. Колеги ме помолиха да пусна отново темата.
Ден първи
Една седмица в Родопите ,една на работа и решихме да заминем към планината.В Пирин не сме ходили и поехме натам.Преди Чирпан реших да снимам пътешествието , но апарата не тръгнал с нас.Върнахме се щем нещем.Последва забавяне и в Пловдив ,и първата вечер се добрахме до яз.Белмекен.
Планината ни посреща с приятна хладина.
Добре,че имахме предварителна резервация .
Язовира е на ~2000 м. н.в. и доста народ беше избягал на хладно. Повечето коли си тръгнаха със слънцето. Останахме с шума на вълните,щурците и сиртаки от съседна кола.
Ден втори
Пак тръгнахме късно. Планът за деня бе качване на вр.Вихрен, но сме усещали , че ще е трудно и се мотахме. Поехме към Банско, но по пътя някакви танцуващи мечки ни канеха на гости.Как да откажем , без друго беше късно за Вихрен и приехме. Обиколката на резервата е около час. Разказаха ни историята на парка,видяхме повечето обитатели. За жалост мечките бяха в обедна почивка и нямаше танци.
Минаваме Банско и пристигаме в къмпинга под х.Вихрен.Първо видяхме Байкушевата Мура.
Малка тренировка за утре-разходка до езерото Окото .
Нощ втора:
Топлата вода беше свършила.
Ден трети
Ставаме рано,събираме ,закусваме и тръгваме нагоре.
Изкачването е постоянно,стръмно.Закуската се оказа грешка-взе ми силите.Двама германци ни задминаха с Добър ден.Kaтереха като на ескалатор.Гледките бяха все по-красиви с височината.На около 2500 метра видяхме стадо овце.Питахме овчарят къде спи :
- Ми долу!
- И всеки ден се качваш ?
- Ми качвам се.
- Ами овцете?
- Ами и те.
Последните метри към върха са само камъни и всеки катереше от където реши.Тук вече изпреварих германците.
Пистите на връх Тодорка.
След малко към върха се устремиха гъсти облаци.Стана студено и решихме да слизаме,но по другата пътека се качиха група французи.
- Добър ден и няколко фотоапарата се озоваха в ръцете ми,а французите се събраха за снимка.
Пътя надолу беше много труден-слизане по стръмна стълба.Качването ни отне 3 часа и 10 минути,а слизането 2 часа.Удоволетворението беше огромно.
За третата нощ решихме да спим до хижа Демяница. Един местен конник ми каза,че ако минем следващите стотина метра нататък няма проблеми. Наистина нямаше проблеми,само два три километра каране по големи камъни. Стигнахме до хижата на първа бавна. Хижаря доста ни оглежда,оказа,че няма къде да разпънем палатката и той ни посочи място за бивак-до една изоставена сграда. Пак по скалите и стигнаме до полянката. Трябваше да я делим с много малки и досадни мушици.
Хижа Демяница
На сутринта закусихме с каквото бог дал
Поехме обратно покрай Демянешка река,като търсехме удобно място за баня.
Отново нямаше топла вода, но пък за радост имаше много облаци и не можахме да изгорим. След ледената баня карах с пуснато парно до Банско. Напазарувахме и поехме към РИЛА. Преди село Стоб видяхме интересен двуетажен паркинг. Добър пример за решаването на проблема с местата за паркиране.
Село Стоб.Стобските пирамиди.
Много пъти сме ходили до Рилският Манастир, но все по пътя от Смочево и не бях минал покрай Стоб. Мястото е уникално, много красиво и много горещо.
Продължаваме покрай Рислкият Манастир, Кирилова поляна и търсим място за бивак. Има доста места за отдих,но мръсотията е невероятна, все едно всеки е дошъл, любувал се е на природата, изхвърлил е боклуците си и се е прибрал щастлив. Контраста е силен-красивата природа и камарите боклуци.Продължаваме до Тиха Рила.Тук вече е по-отдалечено и трудно за кола и намираме прекрасно място за бивак.Направени са маси,навес,столчета.
Ден първи
Една седмица в Родопите ,една на работа и решихме да заминем към планината.В Пирин не сме ходили и поехме натам.Преди Чирпан реших да снимам пътешествието , но апарата не тръгнал с нас.Върнахме се щем нещем.Последва забавяне и в Пловдив ,и първата вечер се добрахме до яз.Белмекен.
Планината ни посреща с приятна хладина.
Добре,че имахме предварителна резервация .
Язовира е на ~2000 м. н.в. и доста народ беше избягал на хладно. Повечето коли си тръгнаха със слънцето. Останахме с шума на вълните,щурците и сиртаки от съседна кола.
Ден втори
Пак тръгнахме късно. Планът за деня бе качване на вр.Вихрен, но сме усещали , че ще е трудно и се мотахме. Поехме към Банско, но по пътя някакви танцуващи мечки ни канеха на гости.Как да откажем , без друго беше късно за Вихрен и приехме. Обиколката на резервата е около час. Разказаха ни историята на парка,видяхме повечето обитатели. За жалост мечките бяха в обедна почивка и нямаше танци.
Минаваме Банско и пристигаме в къмпинга под х.Вихрен.Първо видяхме Байкушевата Мура.
Малка тренировка за утре-разходка до езерото Окото .
Нощ втора:
Топлата вода беше свършила.
Ден трети
Ставаме рано,събираме ,закусваме и тръгваме нагоре.
Изкачването е постоянно,стръмно.Закуската се оказа грешка-взе ми силите.Двама германци ни задминаха с Добър ден.Kaтереха като на ескалатор.Гледките бяха все по-красиви с височината.На около 2500 метра видяхме стадо овце.Питахме овчарят къде спи :
- Ми долу!
- И всеки ден се качваш ?
- Ми качвам се.
- Ами овцете?
- Ами и те.
Последните метри към върха са само камъни и всеки катереше от където реши.Тук вече изпреварих германците.
Пистите на връх Тодорка.
След малко към върха се устремиха гъсти облаци.Стана студено и решихме да слизаме,но по другата пътека се качиха група французи.
- Добър ден и няколко фотоапарата се озоваха в ръцете ми,а французите се събраха за снимка.
Пътя надолу беше много труден-слизане по стръмна стълба.Качването ни отне 3 часа и 10 минути,а слизането 2 часа.Удоволетворението беше огромно.
За третата нощ решихме да спим до хижа Демяница. Един местен конник ми каза,че ако минем следващите стотина метра нататък няма проблеми. Наистина нямаше проблеми,само два три километра каране по големи камъни. Стигнахме до хижата на първа бавна. Хижаря доста ни оглежда,оказа,че няма къде да разпънем палатката и той ни посочи място за бивак-до една изоставена сграда. Пак по скалите и стигнаме до полянката. Трябваше да я делим с много малки и досадни мушици.
Хижа Демяница
На сутринта закусихме с каквото бог дал
Поехме обратно покрай Демянешка река,като търсехме удобно място за баня.
Отново нямаше топла вода, но пък за радост имаше много облаци и не можахме да изгорим. След ледената баня карах с пуснато парно до Банско. Напазарувахме и поехме към РИЛА. Преди село Стоб видяхме интересен двуетажен паркинг. Добър пример за решаването на проблема с местата за паркиране.
Село Стоб.Стобските пирамиди.
Много пъти сме ходили до Рилският Манастир, но все по пътя от Смочево и не бях минал покрай Стоб. Мястото е уникално, много красиво и много горещо.
Продължаваме покрай Рислкият Манастир, Кирилова поляна и търсим място за бивак. Има доста места за отдих,но мръсотията е невероятна, все едно всеки е дошъл, любувал се е на природата, изхвърлил е боклуците си и се е прибрал щастлив. Контраста е силен-красивата природа и камарите боклуци.Продължаваме до Тиха Рила.Тук вече е по-отдалечено и трудно за кола и намираме прекрасно място за бивак.Направени са маси,навес,столчета.
Ако не цапате, охраната на парка е много благоразположена. Като видяха, че имаме пепелници на походната маса, даже почерпиха домашна.
Коментар