Tweet
И така започвам с разходката до хижа Тръстеная.
Една сутрин се прибирам рано,събуждам съпругата си и я питам ходи ли и се из дефилето. Получих светкавично отговор-Да.
Хванахме влака за Лакатник и докато си дремя кротко в главата ми се мъдри мисъл за хижа Тръстеная.
Вече бяхме ходили до Бовската Скакля,но за нея в част първа(някой друг ден).
Влака вече почти спира на гара Бов,аз поглеждам Ина(така се казва съпругата ми) и я питам-Искаш ли на хижа Тръстеная?
Тя ме поглежда учудено и пак казва - Да.
Зарязахме влака,направих маршрут на Гармина и потеглихме по пътя за село Бов.
На гарата освен красивите скали няма нищо друго интересно,така че набързо излязохме на панорамният път над нея.
И какво да видиме от там-нашата стара познайница Скаклята. С цялото великолепие на основната си каскада.
Продължаваме за село Бов. По пътя се редуват разкошни гледки.
В началото на селото бовчани съградили нещо такова:
Преди да напуснеме селото виждаме една хубава стара къща:
Алпийски пейзажи,кошари...
Асфалта свършва и хващаме черния път. Някога е имало асфалт,сега има само спомени от него.
Скоро стигаме до неработеща флотационна фабрика. Тъжна гледка - напомня на филма Терминатор.
Всичко разрушено,двата блока за работниците гледат жално с избитите си прозорци.
От друга страна това означава чиста природа. Преди реката е била отровена,сега пак има риба.
Отминаваме и стигаме до разклон,който липсва на картата.
Гармина иска на дясно.
Ина пита двама старци,окопаващи малка градинка за пътя до хижата и хващаме на ляво въпреки протестите на GPS-а.
Пътя е стар,малко използван с калдъръмена настилка.
Стигаме кръстопът,чудиме се накъде и хващаме направо през ливадите. И нещеш ли насреща ни езеро Чемерник:
От другата страна е екоферма Чемерник и нещо подобно на крепостна кула:
Тук в началото на август местните и гости от цялата страна правят събор и става голяма веселба.
Заобикаляме "стената" на езерото,поглеждаме на север и пред погледите ни се разстила огромна плантация.
В дъното и хижа Тръстеная.
Тук срам не срам трябва да си призная,че бях чел за прочутото малиново вино,което се прави там,но бях забравил.
Казах на Ина да пита за чай,а тя нали си е "винарка" като мен попита има ли вино.
Хижаря Тошо отговаря едносрично-Да. Поръчваме две чаши вино и две кюфтета и след малко съпругата ми пристига с виното.
Очите и греят и аз усещам,че нещо не е наред.
Като погледнах в чашата и чух нежният и глас да казва-това е малиново вино,направо изстинах.
Ами,ако не беше попитала и бяхме пили чай?
А виното-страхотно. Плътен червен цвят-светлина не минава през него. Аромат и вкус-фантазия!
Такова нещо не съм пил от 30 и кусур години.
И само левче за водна чаша. Взехме литър и половина за в къщи.
Разгледахме фермата им за фазани,
сбогувахме се с хижарите(Тодор и Лидия-изключително сърдечни хора) и потеглихме за село Лакатник.
Забравих да спомена,че до хижата има още едно езеро.
Пътя надолу е бил с калдъръм,но по-късно е застлан допълнително с трошено-каменна настилка.
Направо си е добър,но за високи автомобили със здраво окачване.
Пак направих маршрут на Гармина да ни води и по едно време той започва да се сърди.
Задал съм му за критерий-най-късо разстояние и той ме отбива от пътя,иска да ходиме из ливадите.
Хайде,решавам аз,да не му троша хатъра и този път,и хващаме по две едва забележими следи из треволяците.
Попаднахме на още едно прекрасно езеро:
Естествено по някое време пътя изчезна напълно и попаднахме в дън гори Тилилейски,
но се оправихме и скоро излезнахме отново на главният път.
И тук пак красиви Алпийски пейзажи с Български привкус,а отдолу село Лакатник.
Най-отгоре величествено се извисява снагата на Врачанският Балкан:
Това беше. Пристигнахме на гара Лакатник уморени(все пак са 28 км.),но щастливи.
Дано не съм бил прекалено подробен и досаден!
, и аз чакам с нетърпение следващите "епизоди".
))
Коментар