Варшава М-20

[Ingeneer]

От: Варшава М-20

Благодаря за съветите, приятелю.
Ние, общо-взето действаме по описания от теб начин, т.е. първо грундираме новите панели и заварките и след него блъскам полиуретановия уплътнител. Сега ползвам сив на Novol, като идеята е като приключим кърпенето да мина всичко и с черен.

Аз съм останал с други впечатления за преобразувателя на Вюрт - където е имало заварки преди години и са обработени с него, след което грундирани и боядисани, няма абсолютно никакви наченки на корозия. По принцип самият шев не е проблемен, защото телта за телоподаващото е легирана - проблемите идват от прегретите панели до шева - окисляват се силно, въпреки газовата среда в която се заварява. Точно по тази причина слагам преобразувателя. По здравите панели, където няма корозия е безсмислено.
Ние не ползваме по-дебела ламарина от оригиналната - подът на тази кола от завода е 2.5 мм. С такава дебелина го и кърпим.




Неделчо е бил изпаднал в широкоразпространената тогава заблуда. Работата идва оттам, че автомобилите са сглобявани ръчно, което означава, ъъъ... криви панели, огромни хлабини м/у тях и купето и т.н. През 50-те години са разполагали с един вид кит - маслен (който съхне по два дни за 1 милиметър...) и се е налагало да ползват калаено-оловна композиция за изравняване. На моята Варшава целите отвори за вратите на купето са покрити с няколкомилиметров слой по горната технология. Конструкцията на праговете и задните арки например е доста сложна, съответно като изпълнение е крива, респективно гълта много калай... Понякога се е случвало почти цели елементи да бъдат калайдисвани.

Доста интересно е ставало, когато някой незапознат тенекиджия е палил оксижена да изкърпва (или сменя) прагове.

Тук аз постил инфу за лужение

[rado125]

От: Варшава М-20

Вече става 3-та година без никакво развитие. Случва ли се нещо или темата и колата са забравени?

[19R]

От: Варшава М-20

Вече става 3-та година без никакво развитие. Случва ли се нещо или темата и колата са забравени?

Надали са забравени, но пък всички очакваме продължението...

[rado125]

От: Варшава М-20

Явно ще си поспамя стабилно тук, докато някой не реши да прекъсне поредицата от еднообразни мои постове.
С риск да се по(n-брой пъти)тя питам дали има някакво развитие по тази красавица? Ще бъда честен, тази тема заедно с колата и нейната история се превърнаха в нещо специално за мен. Откатко по някаква случайност отворих темата в търсене на интересно четиво съм изпитвал някакъв сантимент, най-вероятно от силното въздействие получено при четенето на меко казано интересната й съдба. Наистина е жалко темата да стои така "висяща" без никакво развитие от години, защото продължава да запалва читателския интерес. Една такава кола заслужава поне няколко написани реда относно сегашното и състояние. Силно се надявам проектът да е приключил успешно или да е в крайните етапи.

[19R]

От: Варшава М-20

Много ми е любопитно какво стана с тая кола?

[Джоу (x3mrjoe)]

От: Варшава М-20

Случват се нещата, но по-бавно.

Гордият собственик ще разкаже когато има възможност и желание.

[м20_маниак]

От: Варшава М-20

Такааа... По темата има сериозно раздвижване, ама поради хроничната липса на време не съм писал отдавна. Започвам по-отдалече:

Никак не ми се харесваха кърпежите по купето, направени към този момент. Бяха си груба импровизация с подръчни материали (макар и доста здрави). Реших да направя всичко отново, тъй като желанието ми е тази кола да се реставрира по каноните на това дело. Абсурдно е при целия този труд, време, пари и годините, необходими за набавянето на всичките изключително дефицитни части, те да бъдат вложени в каросерия, изкърпена текезесарската.

2016 г.

Стана ясно, че трябва да намеря съвестен оператор на абкант, който да възпроизведе изгнилите елементи от самоносещата конструкция на Варшавата (припомням, че Варшавата е от най-ранната серия, произведени са около 12000 -13 000 броя, като до днешни дни са оцелели около 20 изобщо!, т.е. друго такова купе няма как да се намери). Опитът ми с различни майстори (при все елементарните детайли, поръчвани на различни "абкантаджии") показа, че у нас за голямо съжаление дори и това не е тривиална задача... Любимата ми реплика от техник, объркал размерите на поръчан семпъл П-профил е: "ти че си го дооправиш" (обяснява, подмлатвайки го оттук-оттам с чука). Тук на помощ се притече вечният Станьо! Той ми препоръча негов приятел, с цифрови машини - Наско от Враждебна. Занесох малко чертежи, набавени от съответната литература. Човекът изпълни бързо и изключително съвестно поръчката.

Това са надлъжните средни греди на купето - т.нар. "подпрагове". Изработени са от 2 мм словенска ламарина, стомана DD11, което отговаря на руската КП-08, от което са произведени купетата Варшавата/Победата:


Тези масивни кутии за заболтени посредством високоякостни болтове за лонжероните ("рогата"), свързвайки ги по този начин с подпраговете. Заводски са изработени от 4 мм(!!!) стомана, Наско се справи безупречно с тях - занесох му чертеж, както и картонен макет, направен 1:1 по старите (прогнили!) такива:


Това пък са задните греди - над ресорите. Материалът отново е DD11, дебелината на листа - 2 мм:


От горното се вижда колко масивна е стандартната конструкция на този автомобил. Да не забравяме, че Победата е една от първите масови самоносещи каросерии изобщо и са минали известни години, преди японци и французи да почнат да възпроизвеждат същото от 0,6 - 0,8 мм . Какво казва тук Момчил, неслучайно тези коли до 90-те продължаваха да се движат, често преправени на пикапи.

Тук е мястото да отбележа нещо и за културата на експлоатация от хората у нас. Какво по дяволите трябва да направиш (или да не направиш!) за да ти изгние 4 мм качествена стомана... На моменти имах усещането, че съм купил Варшавата не от Северна България, а от експедицията на проф. Робърт Балард и са ми я докарали не с автовоз, ами с "Алвин". То бива оксижен, бива електролит, бива да не си миеш колата никога, бива да не освежаваш подподовите покрития, ама това нещо... На това, което е останало от дъното на Варшавата, се вижда ясно само 1 антикорозионно покритие - заводският битум, на 64 години...


Продължаваме работата. Новите елементи са грундирани и запечатани, за да не се връщаме скоро обратно на Титаник:


Убеждаваме се, че ако не си го направиш сам, нЕма как да стане достатъчно добре, запретваме ръкави и почваме. Заварявам малко винкели, за да запъна конструкцията против дефомации. Изкъртвам завареният през 2010-2011-та под и се захващам с възстановяването на дъното и страницата на левият лонжерон:



Оказва се, че той е изгнил и странично - купуваме лист DD11 от АС и сменяме страницата и дъното на рога. Режа всичко гноясало, чистя с четки, ламели и пясък, ръся като поп цинков грунд, и изработвам нова страница. Заварявам я челно - без презастъпване. Изработвам и ново дъно за рога, което наръсвам обилно с цинков спрей, дупча му дупки, пълня ги с телчарката и после ги изпилвам. Нарочно изрязах по-голяма дължина от дъното на рога, за да мога да размина страничната кръпка и дъното с поне 10-15 сантиметра - не искам да има челна заварка на едно място през целия профил:



...
Оставям временно колата, че излизат нови и нови житейски дейности.

2017 г.

- купувам чисто нов и комплектен преден мост, за 100 лв. Докараха ми го с Еконт и с приятели си примъквам надолу доволен 106-килограмовият железор. Оригиналият е удрян, крив, със заварки по носачите (?!?!)...

- купувам няколко чисто нови врати за баба Варшава. Ясен ми дава единия Еспас, качвам Джоу и бръмваме до приятел в Монтана, който ми ги предостави любезно за нормални пари. Бориле, ако четеш - Благодаря, още веднъж!

- полудявам, че макар и с 450-литров багажник, БМВ-то ми често не може да събере в себе си подобни покупки. BMW предлагт опцията load-through (падащи задни седалки при седан), но моята беше лишена от тази полезна екстра. Преди години ми бяха попаднали случайно такива седалки със същата тапицерия, но аз до последно мислех, че са за КАТАкомби. Изрових ги и установих, че не са за никаква комбара, ама са си точно за седан. От приятел с морга за БМВ купИх жилата, ключалките и отбивачките, а от дилъра поръчахме оригиналните панти, които струваха... 16 лв двете. ФлексирАх си ламарината, разделяща багажното отделение от салона (в специализираната литература са описани точните места за срязване). Абсолютно всички крепежни елементи и форми са си заложени фабрично - вкладни гайки, почти всички отвори и т.н. и просто ги поставих:











Седмица по-късно ми изпаднаха 2 чисто нови кардана... Цак - ръчката на едната половина на седалката, натъпках ги вътре (кардана на Варшавата е дълъг около 160 см) и се прибрах без да се напрЕгам.

- Намерих решение на проблема с горящите изпуск. клапани на двигател М20. След доста ровичкане в каталози се оказа, че най-близки като конфигурация са изпускателните на Форд Транзит 2.4. Няма нужда се обработва нито една работна похвърност - това е много важно за надеждността им. ПоръчАх 4 нови, ама понеже не обичам асиметрията, викнАхме и 4 всмукателни. Понеже исках да са като оригиналните, трябваше да се стругова леко прехода стебло-глава. На Форда са твърде удебелени в тази им част, на Варшавата са по-фино изработени. Единствените хора, на които доверявам такива прецизни операции, са Станьо sek.1 и един мой колега от ТУ - Константин. Константин пое поръчката за тях, хванахме ги в цанга (а не както съм виждал да правят обикновено - направо в универсала) и ги престъргахме. Станаха много, много добре!

[sek.1]

От: Варшава М-20

Наско от Враждебна.

Човека е като мен потомствен железар поне 3 поколения назад . Винаги се е отнасял изключително сериозно и без компромиси и към най елементарните детайли . То и горе при мен има цифрова гилотина и цифров абкант ама резултата щеше да е оправи си го с чука Просто оператора толкова си може .

[I.Stoyanov]

От: Варшава М-20

Браво

[м20_маниак]

От: Варшава М-20

2018 г.
Възобновявам работата по каросерията. Минавам отдясно, защото там имаше нужда от по-спешна намеса. Режа част от заварения през 2011-та десен подпраг, махам пода и се открива същата картинка, както отляво, макар и доста по-малко корозирала - пак има за смяна част от страничната стена на рога, дъното му и др. Гмурвам се и започвам:












Обаче има ситуация и с горната част на рога - намират се пробойни. "Ubi pus, ibi evacua!", казват лекарите от хилядолетия, т.е. видиш ли гной - отстранявай! (спазва се и до днес). Воден от този хирургичен принцип, евакуирах проблемното парче, извадих от него планката с резбите и я прехвърлих на новоизработен детайл, който заварих на място:








Изработвам ново дъно - разкроявам, режа, дупча, пръскам с цинк...








Захващам се с може би най-трудната, връткава и времеемка операция по възстанояването на Варшавата - възпроизвеждането на един отвратителен завой. Това е един от най-натоварените елементи - огъване, усукване... Неговата функция е да закрепва стабилно рога за подпрага - въпросните кутии от 4 мм стомана, описани по-горе, са част от него. Започваме с временен монтаж на кутията на рога:

Вадя чертежи, ъгломери, радиусомери и се започва рязането и огъването на Насковите ламарини:











Конструкцията е сложна, заваряват се 4 мм за 2 мм, местата на стиковете са предварително напръскани с цинков спрей...
Най-гадното е изковаването на дъното - ето какво трябва да се получи:




Постоянно го монтирам и демонтирам от мястото му, за да следя за деформации... Ако този завой се усуче при заварките, може да усуче купето

Уххх, монтиран е най-накрая!
Отгоре пък трябва да легне новоизработваното дъно. В краката на пасажера има един усилващ Х, който при мен беше изрязан донякъде и беше пльосната права ламарина... Ubi pus, ibi evacua... Режа до здраво, оформям дъното с извивката към моторния щит, полагам го на място, очертавам с маркер положението на X-а и заварявам 2 винкела успоредно един до друг на 20 мм. Изваждам сферичният болт на стар кормилен накрайник - радиусът е едно към едно! Започвам да млатя с него (като с дорник) ламарината, положена между винкелите... Получи се доволно добре:







Както се вижда от снимките, дъното е едно ЦЯЛО парче - по каноните е така. Да, по-трудно се изработва (ламарината е 2 мм), но не е цялото от заварки и напрежения. Словенската ламарина се представя просто отлично - както и да я заваряваш, колкото и дълъг да е шева, няма измятане, накъдряне и т.н. Така приготвенето дъно се обработва отдолу с цинк, след което се заварява - челно към останалите части от пода и с "електронит" (дупчене и пълнене) към ръбовете от извитата греда. Така е заводски - никакви свободни съчинения и "оптимизации".









2019 г.

Връщаме се обратно в лявата предна част. Изрязвам още от пода и виждам, че и по горната част на лонжерона има поражения. V-образната греда между двата лонжерона също е пострадала. Ще има шев и кройка, то е ясно... В горната част на рога има вкладна гайка/планка с 2 резби М10 - това го закрепва за дъното на колата. Изрязах цялата засегната лента (ubi pus... знаемЕ вече), прехвърлих планката на предварително разкроеното ново парче, включих соларната маска и влязох в ролята на Храбрия шивач:

Прихващам го с две плювки, дооправям фугата за провар и го зашивам:





Шлайфах заварката с ламелен диск, радвайки се на малката победа, обаче погледът ми постоянно се дразни от картинката вдясно. Сложих диск за ампутация на гнилочи и поорязах V-образната греда. Ето какво се показа под нея...



Този П-профил е фабричен, 4 мм. Ролята му е да държи рога към V-образната греда, с два болта М10 8.8 якост. На места имаше перфорации...
Ампутирам му заварките и го нося на абкант. Не ми се искаше да занимавам Наско с едно смешно П, дълго 20 см и използвах един абкант наблизо. Операторът се справи отлично:


Купувам от ИТТ квардатни гайки М10 за заваряване, оформям го с флекса по конфигурацията на оригиналното, обливам го с цинк, заварявам му гайките и го поставям на мястото му.


Добре, ама излизат нови и нови неща. За да продължа работа, трябва да съм сигурен, че педалният възел е добре и педалите за съединител и спирачка са на позиция и без луфтове... А те не са... Концепцията тук е ясна на всеки, имал досег с ГАЗ 69 и УАЗ 469. В лявата греда има заварена безшевна тръба, в която за набити втулки от бронз и са райберовани на размера на вала, който задейства щангите за изключване на съединителя. Този пък вал играе ролята на ос за спирачният педал - в него има набита и райберована втулка и той привежда в действие тласкача към главния спирачен цилиндър. При мен нещото беше изключително разбито - луфтовете бяха по няколко десети... В този вал има кухина и гресьорка. На 3000 км трябва да се гресира - това го пише във всички книжки за обслужване. Ако се смазва този възел, той никога няма да се износи. Но Ганя или не може да чете, или го мързи - все едно, но предишните собственици не са пипвали там. Когато разглобих цялата гадост, вътре нямаше НИЩО - нито следа от грес или каквато и да е смазка...

Към тази кола аз похдождам радикално и безкомпромисно и беше ясно, че трябва да се направи нов вал и втулки, или да се вземе от донор. Не намерих читав от донор и нещата отиваха към купуване на пръчка 40Х от АС, обстъргване, пробиване на отвори за мазане, отвори за фиксиране с делителен апарат на фреза, термообработка, шлайф... Поне няколко дни обикаляне, търсене, увещаване и бракоделия И тогава един колега блесна с гениално хрумване - стебло от амортисьор! Стоманата е качествена, повърхността е закалена и хромирана абе изобщо - заготовка-мечта! Диаметрално нещата се движат около 22 мм и набързо намерихме 2 стари амортисьора с такова стебло - от Опел и от БМВ (НЕ, не си срязах тези от моето БМВ). Единият се оказа кух, с много голям вътрешен диаметър и се отказахме от него, но другият беше плътен. Колегата, който ми правИ клапаните отреагира моментално, грабнах педали, втулки, стебла и чертежи и хукнах към него. Той качи стеблото на струга, пробихме непроходен централен отвор за мазане, после на фрезата направихме 5-те диаметрални отвора - 3 за мазане и 2 за фиксация с щифтове, по заводския чертеж!



Получи се класно! Втулки успях да купя случайно от един магазин и паснаха страхотно! Изработени са от АЖ бронз, пресовах ги в рога с 5 стотни стегнатост (ползвах болт М14 - якостен) , след което ги райберовах - първо грубо, с един селскостопански развижен райбер, след което фино - с машинен райбер. Стана доста плътно, няма излишни хлабини и задържане.

[Вико]

От: Варшава М-20

Браво Стоянчо! Чакаме хепи-енд.

[bullet_pk]

От: Варшава М-20

Стояне, жива ли е тази Варшава още? Толкова време не беше писал в темата. Помислих, че одавна си я дал за скрап и сега си джиткаш БМВ-то и сваляш мацки ...

Много ме зарадва тази сутрин.

Май и сам си си вече заварчик, та ще станат нещата.

[м20_маниак]

От: Варшава М-20

Човека е като мен потомствен железар поне 3 поколения назад . Винаги се е отнасял изключително сериозно и без компромиси и към най елементарните детайли . То и горе при мен има цифрова гилотина и цифров абкант ама резултата щеше да е оправи си го с чука Просто оператора толкова си може .

Човек, без вас щеше да е изключително трудно, да не кажа невъзможно да движа напред проекта. Представи си щом трябва да се дооправя с чука, излязло от цифров абкант най-просто "П", какво щеше да е ако бях поверил на някой такъв тези сложни профили по-горе. Щеше да се наложи да ги изковавам с чука нацяло . Да не говорим за стругарски операции и т.н. Вчера Калоян - Густав и синът му ми направиха нов стартера на Варшавата и ми нагласиха алтернатора на БМВ-то. Свиреше на лагери + още нещо, смених сам лагерите и четките, но втория тон на свирене си остана - оказа се пробит статор. Гадта зарежда 14.2 V под товар, ама свири на умирачка. Вече е стелт! Трудно е да се намерят читави специалисти/занаятчии, които да работят съвестно и то независимо какви пари/отношение им даваш...

Браво Стоянчо! Чакаме хепи-енд.

Ще направим втора бална като стане

Стояне, жива ли е тази Варшава още? Толкова време не беше писал в темата. Помислих, че одавна си я дал за скрап и сега си джиткаш БМВ-то и сваляш мацки ...

Много ме зарадва тази сутрин.

Май и сам си си вече заварчик, та ще станат нещата.

Жива си е - даже постепенно пооживява. Аз си джиткам с БМВ-то по мацки, ама това не пречи да глася за джиткане и Варшавата! Благодаря ти за думите!

За заваряването - старая се а и с практика се получава.

[Никола]

Re: Варшава М-20

Стояне, браво! Давай още!

[m_g]

От: Варшава М-20

Три пъти ура за раздвижването! Аз по принцип съм в течение, но така написано изглежда доста симпатично. Много ще се радвам, ако тази година успееш да завършиш най-малко каросерията. Ясно е, че има още много работа по ламарината, но едни от най-трудоемките елементи вече са готови. Няма спор, че като обем работа, твоята Варшава е от категорията "максимална трудност". Предвид, колко е рядка, и колко би струвала в реставриран вид, трябва да се подходи така, както ти в момента - професионално. Идва лятото и се надявам до есента да си приключил с ламарините и да влезе за боя. И там ще има зверски много работа, но купето трябва да получи максимално качествени покрития. Паралелно трябва да събереш двигателя и а дано да намериш адекватен тапицер за салона... На мен салона на последната кола ми изпи мозъка. За хвърлената торба с пари не говорим.

Преди известно време гледах мои писания как 2009г си мислехме, че колата ще е готова до края на годината. Колко вода изтече от тогава. Като се сетя, моята тогава я боядисвахме и все още изглежда добре. Помниш ли как ви я показвах със Сашо покрай Ритуалната в Хиподрума. Сега Сашо за съжаление го няма, аз и ти също не малко преживяхме...
Яд ме е, че не мога да ти ударя едно рамо в момента, но стана така, че и собствените си коли не успявам вече нито да карам, нито да дооправям. Да видим как ще е за напред, дано успея поне малко да ми остава време и за хобито.