Варшава М-20

[Drugarq]

До: Варшава м-20

Това е първият в света паркетник - купе на луксозен автомобил, с колесна формула 4х4.

Къв паркетник бе Стояне?Сравнено с модерните "джипове" тва е луноход...

[м20_маниак]

До: Варшава м-20

Незнам мотор и ходова част как са, но като изходна база за тенекеджийска реставрация не е зле по-скоро е мръсна

Имам всичко ново по двигателя, той е бяла грижа. Освен него имам още 3 резервни. Като стигна до частта с демонтажа и чистенето, ще я видиш след песъкоструйна обработка и грундиране.

Къв паркетник бе Стояне?Сравнено с модерните "джипове" тва е луноход...

В сравнение с "модерните" - да, тракторче е. Но по презумпция е паркетник - луксозна за тогавашните времена каросерия, оборудвана и с преден двигателен мост....

[Goblin]

До: Варшава м-20

...Това е първият в света паркетник - купе на луксозен автомобил, с колесна формула 4х4...

Близко до истината, но не съвсем точно. Със сигурност сред първите след втората световна, това да. Но иначе холаднския Spyker от 1903 е бил съвсем луксозен за времето си паркетник, и е бил 4х4. Мерцедес G5 от края на 20те години е бил с 4х4, три диференциала и четири завиващи колела.

След войната в Щатите в средата на 50те са се правели шевролети с NAPCO опция, които са си били 4х4. А NAPCO са правели комплектите още от 1950та. По-късно шевролет престават да ползват напко-вите комплекти, NAPCO я закъсват и продават всичко на Dana, които знаем с какво са известни до ден днешен.

Победата е била една от най-красивите, това да. И тази която бих предпочел да притежавам. Но не е първата. Имаше и една серия на Jeep която в момента не мога да намеря, викали са и аквариума поради многото остъклена площ, която се е произвеждала в началото на 50те и е супер рядък модел.

[м20_маниак]

До: Варшава м-20

Да, не се изразих точно - ставаше дума, че е първият послевоенен паркетник. За Шевролетите с NAPCO съм чувал, но си мисля, че трябва да са след м72. Явно има разминавания в данните, ще ги проуча тези дни.

Иначе за красотата съм напълно съгласен (дали пък не съм пристрАстен, поради това, че съм пристрастЕн към Победата).

[Goblin]

До: Варшава м-20

Шевролетите с NAPCO са с различни дати според източника, поради начина на класифициране. Шевролет пускат в продажба опцията напко след Победата. Но самият напко комплект се продава в Щатите от 1950та. Просто преди това не е бил официално одобрен от Шевролет. Но пак се е продавал от техните дилъри. Малко като разликата между AMG Mercedes (когато AMG бяха независима фирма), и Mercedes AMG, след като ги купиха.

[m_g]

До: Варшава м-20

М-72 не е съвсем обикновена Победа - каросерията е претърпяла редица изменения във връзка с предния задвижващ мост - най - интересното е, че е със самоносеща каросерия. Съответно е със значително усилено купе, външно предните калници са с по-малък отвор за колелото (самото колело е доста по-надолу от на обикновената М-20), на задните калници има допълнителни щитове, за пръв път в СССР има монтирана система за миене на предното стъкло и др.
В България до наши дни има запазени няколко екземпляра М-72. Единият седи в склад на Националния Политехнически Музей и чака реставрация. Друг реставриран и запазен има в музея към поделението във Враца - там са карани за бракуване старите военни машини и някой мъдър началник е решил да се възстановят и запазят екземпляри от тях за поколенията. Става въпрос за машини както преди, така и след Втората световна. Помня, че в "Автокласиката" имаше статия със снимани всякакви съхранени интересни древни машини. Сред тях е и М-72.

[м20_маниак]

До: Варшава м-20

Да, каросерията не е от обикновена Победа, с доста по-усилени носещи елементи е. Не се впуснах в такива подробности, просто защото темата не е конкретно за М72. Ама карай...

[zhivko88]

До: Варшава м-20

М-72 не е съвсем обикновена Победа - каросерията е претърпяла редица изменения във връзка с предния задвижващ мост - най - интересното е, че е със самоносеща каросерия. Съответно е със значително усилено купе, външно предните калници са с по-малък отвор за колелото (самото колело е доста по-надолу от на обикновената М-20), на задните калници има допълнителни щитове, за пръв път в СССР има монтирана система за миене на предното стъкло и др.
В България до наши дни има запазени няколко екземпляра М-72. Единият седи в склад на Националния Политехнически Музей и чака реставрация. Друг реставриран и запазен има в музея към поделението във Враца - там са карани за бракуване старите военни машини и някой мъдър началник е решил да се възстановят и запазят екземпляри от тях за поколенията. Става въпрос за машини както преди, така и след Втората световна. Помня, че в "Автокласиката" имаше статия със снимани всякакви съхранени интересни древни машини. Сред тях е и М-72.

Момчиле чел съм и аз за това поделиние и изках да те питам(ако си запознат) дали може всеки да отиде да разгледа тази колекция на поделението, защото си има доста интерсни военни екземпляри и не само М-72.

[м20_маниак]

До: Варшава м-20

Продължение...

Както вече писах, колата пристигна при мен. Пазачът от паркинга ми връчи талончето, чийто номер по чиста случайност се падна 111.
Сами се досещате, че първите няколко дни почти не напусках огражденията. В колата сложих няколко кутии неразпечатани бонбони за да черпя немалобройните ми посетители. Моите приятели споделяха радостта ми - знаеха какво означаваше този куп ламарини за мен. Не мина и без лиготии - като се струпахме повече хора, аз сядах вътре, а те ме бутаха из асфалтираната площ. Детска ни работа...

Първата ми работа беше да поизчистя малко вътре. В багажника имаше огромно количество шума от дървото, под което е стояла - събра се в два големи найлонови чувала. Освен изсъхналите листа, в багажното отделение се намираха бутилки от бира, дървени летви, мазни парцали, парчета ламарини и други крайно необходими за такъв автомобил предмети.
Преместих се в купето, като пътьом напръсках обилно с ВД-40 абсолютно всички движещи се части, които бяха останали по нея. Вътре беше постлано с редовният балатум. Особено ме учуди качеството на изработка - личеше си, че е дело на някой от собствениците, но беше доста изпипан. Небрежно заметох загиналия геройски преди сигурно 6-7 години таралеж или по-точно останките му и изритах някъде настрани балатума. Отдолу се показаха някакви гнусни мокети, вероятно поставени там за шумоизолация. След като и те литнаха, се показа мрачната картина на разрушението - подът - стабилно загнил, като върху ямите, образувани от корозията, бяха поставени парчета от тенекии за сирене, подсигурени с поп-нитове.
Отзад беше същото - загнили текстилни късове, соц. тенекии и поп-нитове. Красота!
На задната седалка (или по-скоро на нейното място, защото самата седалка лиспваше, стоеше само облегалката) мируваше силовият агрегат или по-точно - това, което беше останало неоглозгано от циганярите. За мое огромно изумление, се мъдреха 4 бутала, очукани и деформирани от подмятане. От двигателят бяха спасили само те, блока, един маховик и силно намачкан картер. Гадовете не бяха дали на Мишо капаците на основните лагери на блока, като по този начин ми се образува още едно главоболие.


Таванът беше доволно разпран (направо липсваше плата - някой си е харесал вълненият плюш?!), висяха конци и кабели отвсякъде. Плафончето беше оцеляло като по чудо.


Арматурното табло също беше трагично. Пластмасите не бяха останали, с изключение на центалният елемент, който беше изгорял и в последствие разпаднал се до половината, а другата му част - силно провиснала. Нямаше часовник, а оригиналният километраж беше сменен с такъв от Варшава 223. Приборите се оказаха оригиналните, но за нещастие някой гений им беше тряснал стъклото. Воланът - стабилно намотан в синьо-зелен изолирбанд. Всички включватели и превключватели бяха заменени с такива от стар руски телевизор (в последствие се оказа, че предишният автолюбител е телевизионен техник, както ще разберем по-напред). Корите на вратите притежаваха тапицерия от деколин, както диктува най-висшата мода. С огромно увоволствие го откъснах зверски още същия ден.



Двигателния отсек - съвършено опразнен. Беше оставен да виси самотен филтъра за фино пречистване на маслото. Нищо друго.

Минаваме на каросерията. Фарове - монтирани от Варшава 223/Жук/Ниса - направо разпадащи се. Разсейвателните стъкла не ги е имало сигурно 10 години, защото рефлекторите бяха изгнили до неузнаваемост, както се вижда от снимките. Подфарници - от ГАЗ 53А. От стоповете бяха останали само основите.


Стана ясно, че Варшавата ще заприлича на кола само след тотална реставрация. Също така беше видно, че без песъкоструй няма да се получи желаният ефект - много ръжда, хипер некачествени покрития (гипс и маджун за прозорци, вместо кит и прочее професионални похвати).

Ахаа, пълен демонтаж, значи...
Утре ще го разгледаме.

[м20_маниак]

До: Варшава м-20

Момчиле чел съм и аз за това поделиние и изках да те питам(ако си запознат) дали може всеки да отиде да разгледа тази колекция на поделението, защото си има доста интерсни военни екземпляри и не само М-72.

Не забравяй, че това е военно поделение, а не бар и не може току-така да влезеш вътре. "Искам само да разгледам" не е достатъчен довод...

[dragomir_68]

До: Варшава м-20

М-72 не е съвсем обикновена Победа - каросерията е претърпяла редица изменения във връзка с предния задвижващ мост - най - интересното е, че е със самоносеща каросерия. Съответно е със значително усилено купе, външно предните калници са с по-малък отвор за колелото (самото колело е доста по-надолу от на обикновената М-20), на задните калници има допълнителни щитове, за пръв път в СССР има монтирана система за миене на предното стъкло и др.
В България до наши дни има запазени няколко екземпляра М-72. Единият седи в склад на Националния Политехнически Музей и чака реставрация. Друг реставриран и запазен има в музея към поделението във Враца - там са карани за бракуване старите военни машини и някой мъдър началник е решил да се възстановят и запазят екземпляри от тях за поколенията. Става въпрос за машини както преди, така и след Втората световна. Помня, че в "Автокласиката" имаше статия със снимани всякакви съхранени интересни древни машини. Сред тях е и М-72.

Във гр.Вършец има М 72, Победа и други ретро автомобили който са в движение и са собственост на един човек който има почивна база. Един приятел ходи там на почивка и ми разказа за тях. Мога да го питам къде точно се намират.

[м20_маниак]

До: Варшава м-20

Драго, човекът във Вършец се казва Пандо и освен Победа и м72, има и ЗиМ ГАЗ 12. Колегата Spas55 беше писал някъде тема за тези коли. Сега трябва да излизам, но като се прибера ще я потърся!

[Малкия Румба]

До: Варшава м-20

Темата на Спас55 за "ЗиМ"-а, "м72"-та и Победата

[м20_маниак]

До: Варшава м-20

Както писах по-рано, пълният демонтаж беше единствената адекватна мярка за началото на реставрацията.

Започнах на практика веднага. Тогава беше месец май 2006 година, а аз - осми клас. Можете да предположите колко съм си мислел за учене точно тогава. Ходех при нея след училище (в някои случаи - по време) и всеки ден свалях по някой детайл и респективно се прибирах с него вкъщи. Даже един ден с баща ми взехме мъдрото решение да качим в моята стая блока на двигателя. Първо направихме подходяща стойка, след което последва хигенизация на оглозганата 100-килограмова буца чугун и поставянето й межу леглото и бюрото.

По едно време започна опасно бързо да наближава края на годината в училището ми - ПГТЕ "Хенри Форд" (бивш ТТЕ "Вилхелм Пик"). Тогава разумно намалих часовете за работа по Варшавата и се заех да закърпя годината.
Завърших доста успешно 8-ми клас и вече разполагах с много време за работа - 3 месеца, целодневно. Естествено, не си давах много зор и не отделих цялото лято на колата - излизах по момичета, с приятели...

Моята ударна дейност по Варшавата си пролича веднага. На 10 метра от нея бумтеше на препарата WD-40, а на 2 непривикнал човек би припаднал. Докато се суетях около м20-ката, щатно се вмирисвах на гореспоменатия пенетриращ флуид, а докато се прибирах към нас - се отмирисвах, следствие от редутският вятър.

Първо се заех с внимателното сваляне да по-ценните части от нея - запазени декоративни елементи и други трудни за намиране при евентуално изгубване/унищожаване неща. Демонтирах и раритетният волан, като на негово мястно поставих Жуков такъв. Всичко вървеше общо-взето леко. Единственият проблем се въртеше около това, че нямах ток, пък и да имах, нямаше как да пускам елекрически инструменти на платения паркинг. Развиването на ръждясали крепежни елементи ставаше посредством съветски комплект вложки и ключове (т.нар. "гедоре"), който се оказа изключително здрав - колкото и да се опитвах, не успях да го повредя. Нито се разкикерчиха вложките, нито огънах въртока, нито счупих тресчотката, въпреки многобройните извращения.
Което не ставаше с гореопосочените инструменти, го лекувах по много технологичен метод - безкрайно блъскане с лист от ножовка.
След това преминах към едрогабаритните железа по нея - калници, капаци и др.

Успях да изнижа и стъклата от вкаменените 50 и кусур годишни уплътнения, без да ги счупя.

Присетих се отново за документите - до този момент аз нямах и една хартийка за тази кола. Но Мишо вече се беше прибрал в България и имаше готовност да действуваме.

С баща ми поехме в посока Плевен, като предварително си сложих в джоба прилежно сгънани, събираните няколко години 40 банкноти с лика на Петър Берон.
Нашето Ауди 80 се понесе по пътя. Пристигнахме успешно там и моментално връчих сумата на Мишо. Вече бях спокоен - Варшавката е платена.
Остана втората част от плана - да намерим старият собственик, у когото фактически бяха документите. Залисани в приказки, неусетно се озовахме в град Никопол. С леко подпитване разбрахме, че издирваният от нас човек е телевизионен техник и се нарича Ангел.
Междувременно в нашата кола се качи още един човек, който се оказа общ познат и знаеше точният адрес.
Спряхме пред къщичката и се изсипахме четиримата за ужас на нищо не подозиращият до тогава бивш Варшаваджия. Когато му обяснихме защо го безпокоим, той възкликна: "А, ама тази кола съществува ли още?!?!?!".
Разказахме му с две думи за какво иде реч и че колата я очаква сериозен ремонт, като възнамерявам след това да я експлоатирам. Та, искахме документите.
Стана ясно каква е историята на Варшавата - той я купува от Горна Оряховица през 1992 година, спряна от движение, в леко занемарен вид. Естествено, не я пререгистрира в КАТ.
Колата бива закърпена по вече споменатият от мен начин и криво-ляво замазана, с последващо боядисване. Като телевизионен техник, разбиращ от ел. техника, Ангел преправя инсталацията й по свой вкус - по арматурното табло имаше превключватели от телевизор... Явно някаква професионална деформация, знам ли.
В този вид бива търкаляна около 500 км, когато превърта лагер на разпределителният вал. Моментално разглабя двигателя, но за огромно съжалени парите му свършват. Оставя Варшавата близо до къщата си, за да чака по-добри времена, което се оказва най-голямата грешка. Точно тогава, в средата на 90-те години, по западен образец плъзват разните псевдо-хулиганчета и бродещи в търсене на желЕзо цигани. Една нощ, в следствие на мургаво нападение, си заминава предният й капак... Това прелива чашата на търпението и Варшавата заминава "на вторични"...

Разпален от ентусиазма ни, а и от почерпката, телевизионния техник изрови древният договор за покупко-продажба и се засилихме към градския нотариус. Там всичко мина безпроблемно.

Е, не мога да ви опиша как се почувствах след като с треперещи ръце сграбчих новия документ - най-големият проблем беше решен...

[emilemilov]

До: Варшава м-20

...Следва продължение...