Присаждане (ашладисване)

[skandi66]

До: Присаждане (ашладисване)

Двойно окулиране при производството на дръвчета с междинник.
При крушовите сортове, които нямат афинитет непосредствено с дюлята и когато при някои от другите овощни видове се цели да се получават слабо растящи, малки и бързо встъпващи в плододаване дръвчета, се прилага междинниковото присаждане. Познати са два основни начина на окулиране на междинник. Първият се състои в едновременно поставяне на междинник /сорт/ с добро срастване на подложката и отглеждания сорт /без срастване на подложката/, т.е. слага се двоен щит – долният без пъпка, а горният с пъпка.
Вторият се състои в това, когато отделно се слага сортът-междинник, а на израстлия междинников летораст след това се присажда размножавания сорт.
При първия основен начин се прилагат два метода – на Никулин и на Гарнер /фиг.14/
При метода на Нкулин /фиг.14,а/ двете щитчета се долепват така, че да съвпадат камбиалните им пластове и се поставят едновременно в направеният Т-образен нарез на подложката. Методът на Гарнер /фиг.14, б/ се състои в следното: щитчето на междинника е по-късо от това на размножавания сорт- присадник. Междинниковото щитче се поставя в долния край на Т-образния нарез и над него се поставя щитчето с пъпката на размножавания сорт /горния край на междинника се застъпва от долния край на сорта – присадник/.
При втория основен начин също има няколко метода: чрез окулиране на междинника в питомник първа година, чрез окулирането му в клоновия маточник или семенилище и чрез едновременното окулиране върху подложката на междинника и сорта –присадник с калем и на маса по метода на обикновена или подобрена копулация през ранно пролетния период. От трите метода за икономически най-ефективен се смята този, при който междинникът се присажда в клоновия маточник или семенилището, тъй като при него производството на дръвчета с междинник става пак за две години. Този начин е по-сигурен и поради това, че при него се прилага обикновения начин на окулиране, както на междинника, така и на сорта –присадник. Той има и това предимство, особено пред методите на Никулин и Гарнер, че при него от междинника се оставя част, дълга около 12-15 см, която по-добре влияе съобразно на преследваната цел. Този метод се състои в следното: сортът или подложката междинник се окулират върху израстващите издънки в клоновия маточник или семенилището. Подложките с окулираните междинникови пъпки наесен се изрязват от главините и при възможност веднага се засаждат в питомник първа година. На следващата година през лятото върху междинниковия летораст на около 15 см от мястото на израстването му се окулира сортът –рисадник.

[skandi66]

До: Присаждане (ашладисване)

Едно практично предложение за малък двор
Прилагам снимки- в дървото са присадени над десет вида круши, няма да ги характеризирам като сортове, само като ранни, средни и късни.На снимката се виждат присадките, тяхната големина и различните сортове. Всеки може да експериментира и с други овощни видове.

[skandi66]

До: Присаждане (ашладисване)

Време за засаждане на подложките
Подложките се засаждат в питомника първата година през есента или рано пролет. Есенното засаждане дава по-добри резултати. Пролетното засаждане трябва да става много рано, още в първите 15 дни, след като е възможна обработка на почвата.

Подготовка и засаждане на подложките. Непосредствено преди засаждането сортирани и съхранени подложки се преглеждат отново. В питомника първа година се засаждат само здравите и първокласни подложки. Преди засаждането на подложките се извършва резитба на надземната част и на корените. Главният корен се реже на около 18см от кореновата шийка, а страничните на около 2-3 см от основата.
При клоновите подложки подготовката се изразява в съкращаване на коренчетата на 2-3см, в изрязване из основа на предивременните клончета / тръни/ и в съкращаване на подложките, които се оставят около 40-45 см дълги. Подложките в питомника се засаждат при разстояние за семковите, костилковите и бадема 80/20-25 см, а при черупковите /без бадема и лешника/ - 100/30-35см. При пролетно засаждане трябва веднага да се извърши и поливане. След засаждането на подложките, независимо дали е извършено през есента или пролетта, особено в засушливите райони, се препоръчва загърлянето им на около 10 см.

[G_P_S]

До: Присаждане (ашладисване)

Ашладисах сливата ...............!!!!Как да го преведа ????

[vanka.ta]

До: Присаждане (ашладисване)

ашладисвам = облагородявам

За калемите нищо не казвате! От коя част на дървото се събират и кога? Каква дължина трябва да имат събраните клончета за калеми?

[Марин Илчев]

До: Присаждане (ашладисване)

Разправят, че трябвало да имаш лека ръка, за да го можеш...
Аз имам доста опити - и успешни, и неуспешни през последните години. Повече все пак са успешните.

Днес, на връх Великден документирах последната ми успешна "генна модификация" - превръщане на дива слива в кайсия:

Извинявайте че със закъснение пиша но просто не видях темата,та да си дойда на думата.Колега с този найлон,който овиваш присадката не се ли спарва?И да питам друго трябвали преди да се присажда един калем ножката,с която присаждам да е изкисната в спирт или друго спиртно вещество.Аз кото присаждам ги мажа с една паста, приготвена ми от едни човек(няма да споменавам имена)и неможа да се хване нищо.Но сега вече по Агромагазините всичко има.

п.п Можели някой да качи снимки да се види как е работа,за да може да видят и хората,които не са пресаждали.Моерси предварително!!!

[Паджеровод]

До: Присаждане (ашладисване)

Нямало да стане, а то взе, че тръгна

Ъъ... не тръгна тази, която бях писал, а другата, която бях... отписал
Тази снимка е от миналата пролет, когато се похвалих, че е тръгнала, а долу, прикачената е от сега


П.п.
Сега видях поста на Марин Илчев

Колега с този найлон,който овиваш присадката не се ли спарва?И да питам друго трябвали преди да се присажда един калем ножката,с която присаждам да е изкисната в спирт или друго спиртно вещество.Аз кото присаждам ги мажа с една паста, приготвена ми от едни човек(няма да споменавам имена)и неможа да се хване нищо.Но сега вече по Агромагазините всичко има.

п.п Можели някой да качи снимки да се види как е работа,за да може да видят и хората,които не са пресаждали.Моерси предварително!!!

Под найлона се спарва след като тръгне сокодвижението, да, но след като четох милион рецепти за "мазило" не повярвах на никоя и си карам с найлон
Сравнително успешно.

[skandi66]

До: Присаждане (ашладисване)

Грижа за подложките. Най-същественото за засадените в питомника подложки е да се получи възможно най-висок процент прихващане и много добро развитие през вегетационния период, за да се извърши успешно присаждане. Извършва се редовна обработка на почвата, за да се поддържа тя рохкава и чиста от плевели. Напояването се извършва само при нужда. Води се системна борба срещу листните въшки, миниращите молци, кафявите листни петна по крушата и струпясването по ябълката и крушата.

Беритба и пренасяне на калемите и избор на пъпките за окулиране.
Калемите за вземане на пъпки при окулирането се събират от ненапълно вдървесинели леторасти, след като се приключи силният растеж и се е оформила връхната пъпка. Такова състояние на летораста се смята за сигурно указание, че той е годен за калем, т.е. че е добре узрял. Като признак за достатъчна зрялост на летораста се смята още и пръщенето, и по-лесното счупване при превиване. Освен това леторастът трябва да е достатъчно дебел /4-6мм/, за да може да се извади щитче с пъпка, което да има достатъчна площ да прилепне до подложката. Леторастите за калеми е добре да се събират в деня на окулирането или не повече от едно денонощие по-рано. Най-подходящото време за събиране на калемите е сутрин и късно в следобедните часове на деня, когато леторастите са в свежо състояние.

Проверка на прихващането. Около две седмици след окулирането се прави проверка за установяване прихващането на пъпките. Прихванатите пъпки могат да се познаят по следните признаци: щитчето и пъпката са свежи, листата, дръжката е паднала или опадва при леко допиране. При неприхванатите пъпки листните дръжки се крепят здраво към щитчето, което е засъхнало. С проверка на прихващането на пъпките се преглеждат и превръзките. Всички подложки със засъхнали щитчета се маркират за по-лесно откриване при повторно окулиране. Повторното окулиране се извършва веднага и със съответния сорт, с който е извършено първото присаждане.

[skandi66]

До: Присаждане (ашладисване)

Присаждане на бадем
Бадемът се размножава чрез окулиране на желания сорт върху семенни подложки. Окулирането се извършва най-че*сто през лятото на спяща пъпка, но може и през пролетта на будна пъпка. Бадемовите сортове може да се присаждат върху обикновен ба*дем, прасковено-бадемови хибридни растения и върху прасковени.
Обикновен бадем е най-добрата подложка за бадемовите сортове. Има много добра съвместимост с тях и понася добре недостига на влага през летните месеци. Семена за производство на подложки може да се добиват от обикнове*ния бадем и от горчиви, и от сладки бадемови плодове.
Прасковата е слабо растяща подложка за бадемо*вите сортове. Понася както недостига, така и временния излишък на почвена влага.
Върху подложка праскова бадемовите дървета са 2—3 пъти по-малко дълголетни, отколкото върху подложка бадем.
Прасковено-бадемов хибрид е перспективна подложка за бадемовите сортове, защото срастването меж*ду подложката и присадника е отлично и е сравнително устойчива.
Кайсия, джанка и трънкосливата не са добри подложки за бадема поради несъвместимост.

[skandi66]

До: Присаждане (ашладисване)

Присаждане на лимон
Сортовете лимони се размножават обикновено чрез окулиране, но може да се размножават и чрез вкореняване на резници и въздушни отводи. Размножаването чрез семена се използува в практиката само за производство на подложки и за създаване на нови лимонови сортове.
Установено е, че при съдово отглеждане на лимони в стайни условия, където температурата през зимните месеци е над 12°С, най-подходяща подложка е лимонът. Това се обяснява с много добрата съвместимост между подложката и присадника и еднаквите темпове на растеж на двата компонента.
Семената за получаване на подложки трябва да се изваждат от нормално развити и добре узрели плодове.
Те може да се засеят веднага след изваждането им от плодовете или да се стратифицират във влажен пясък при температура 8—10°С.
Когато броят на семената е малък, те се засяват в саксии или сандъчета. На дъното на съда се оставят отвори за дренаж, над който се поставят парчета от керемида така, че да не бъде затворен плътно отворът. Върху тях се поставя слой едър пясък, а върху него се насипва смес от чимова почва, добре угнил оборски тор и промит речен пясък. Върху пясъка се нареждат семената и се покриват с 2—3 см пясък.
Семената поникват след около 30 дни, ако се поддържа температура 18—20° С и влага около 80%.
Когато младите семеначета образуват 2—3 листчета, те се разсаждат в отделни съдове. Грижите за разсадените растения през първите дни се състоят в осигуряване на шарена сянка и навременна поливка.
Подложките са годни за окулиране, когато стъблата в основата са дебели колкото молив (6—8 мм).
Калеми за присаждане трябва да се вземат от прираст, който е образуван през първия растежен период, а пъпките за окулиране се избират само от средната част на калема. Присаждането на лимона е най-добре да стане през пролетта или през есента. В първия случай присадената пъпка започва да расте през същия вегетационен период, а при втория случай — през пролетта на следната година.
Техниката на окулиране на лимона не се отличава от техниката на окулиране на листопадните овощни видове. За да „тръгне" пъпката в растеж, подложката се съкращава на 25—30 см над нея. При пролетно присаждане това се извършва след снемане на превръзката, т. е. около три седмици след окулирането, а при есенно — през пролетта на следващата година.

[skandi66]

До: Присаждане (ашладисване)

Присаждане на слива и джанка
Най-използуваният и широко разпространен начин за размножаване на сливата и джанката засега е присаждането. То позволява чрез използуване на различни подложки да се увеличи приспособеносттана даден сорт към различни почвени условия, да се повиши сухоустойчивостта и студоус-тойчивостта на дървото и да се въздействува върху количеството и качеството на плодовия добив.
В овощните разсадници сортовете сливи се размножават през лятото чрез окулиране на спяща пъпка, върху семена или върху някои вегетативно размножавани подложки. В райони с по-дълъг вегетационен период сливата може да се размножава и на будна пъпка, като окулирането се извършва в началото на юни.
Подложки за сортовете сливи и джанки. Джанката е най-широко използуваната подложка за сливата.
Кореновата система на джанката се приспособява добре към различни почвени условия. Върху джанкова подложка сливовите дървета може да се отглеждат на по-тежки и влажни почви, но се развиват добре и на леки и песъчливи почви.
Срастването на повечето сливови сортове с джанката е много добро. Върху тази подложка се формират силно растящи, добре плододаващи и дълголетни дървета.
Джанкови подложки може да се получат чрез семена и по вегетативен начин. Семената на джанката се отличават с висока кълняемост, а семеначегата растат бързо, което позволява окулирането да се извърши в годината на засяването. Джанковите семеначета може да се окулират в голям интервал от време, понеже периодът на сокодвижението им е доста дълъг.
Трънкослива. Отдавна се използува за подложка на сливовите сортове. Семенните поколения на полукултурните и културните сортове на трънкосливата са твърде неизравнени по сила на растеж, склонност към образуване на издънки, съвместимост със сортовете сливи, устойчивост към засушавания и ниски температури. Затова в някои западноевропейски страни използуват само клонови подложки с добре познати качества.
Като подложка прасковата придава скорозрелост на сливовите дървета. Може да се използува само за сортове сливи, които са съвместими с нея. Дърветата върху подложка праскова през първите години растат силно, започват да плододават рано, но не са дълголетни.
Кайсията е ценна като подложка за сливата поради голямата й сухоустойчивост. Много е взискателна към почвата, затова сливовите дървета върху подложка кайсия може да се отглеждат само върху леки песъчливи почви. Използуването на кайсията е твърде ограничено, поради
честите прояви на несъвместимост с някои от сливовите
сортове.
Бадема е една от най-сухоустойчивите подложки за сливата и може да се използува за сухи райони. Много от сортовете сливи не образуват нормална спойка с бадема и използуването му като подложка е твърде ограничено.

[Паджеровод]

До: Присаждане (ашладисване)

Точно след година, пак на Великден, щракнах една от кайсиите. Интересното е, че ще цъфти яко. Това не е изобщо типично за една година след присаждането, но аз без да искам и спретнах един номер - излъгах я с година. Миналата пролет, докато пръсках обърках дозите и листата и опадаха, изгорих ги. Тя обаче подкара отново от пъпките, които бе заложила за тази година. И стана две в едно...
Тази година пак се пробвам на праскова и череша

[skandi66]

До: Присаждане (ашладисване)

Присаждане на череша и вишня
Най-често използувани подложки за черешата са семенни поколения на махалебката и на дивата череша и по-ограничено — семенни поколения на културни сортове череши,. Вишнята и вишнапите (хибриди между вишня и череша) се присаждат върху махалебка, обикновена вишня или дива череша. За подложки може да се използуват и някои клонови подложки, както при черешата.
Най-често за подложка на черешовите и вишневите сортове се използува махалебката. Това е така, поради непретенциозността им към почвените и климатичните условия. Махалебката развива дълбоко проникваща в почвата коренова система. Дърветата върху махалебка може да се отглеждат успешно на сухи, песъчливи и добре дренирани почви. Махалебката понася добре варовити почви, но не вирее на тежки и влажни почви и на почви с високо ниво на подпочвените води.
Растенията, присадени върху махалебка, са по-студоустойчиви, отколкото присадените върху дива череша.
Срастването на културните сортове череши и вишни с махалебката е много добро. Освен това дърветата, присадени върху махалебка, встъпват по-рано в плододаване, отколкото дърветата, присадени върху дива череша.. Смята се, че върху махалебката дърветата са по-устойчиви на някои болести.
Кората й е гладка, окулирането се извършва лесно и процентът на прихващане е голям. Освен това периодът, в който може да се извърши окулирането, е по-дълъг, отколкото при дивата череша.
Дивата череша. се смята за по-силно растяща подложка от махалебката. Тя образува силно разклонена коренова система, която се разпростира предимно в повърхностните слоеве на почвата. В сравнение с махалебката е много по-взискателна към почвата и климата и е по-чувствителна към болести и неприятели.
Дивата череша предпочита леки, пропускливи и топли почви. На варовити почви или при непропусклива подпочва и в силно глинести сбити почви дърветата върху дива череша се развиват незадоволително.
Дивата череша е чувствителна на силни зимни студове и продължителни летни суши. Присадените върху дива череша сортове встъпват в плододаване на 5-ата —б-ата година, т. е. по-късно, отколкото дърветата, присадени върху махалебка.
За подложки на черешата и вишнята може да се използуват някои културни и черешови сортове.
Обикновената вишня е добра подложка за всички сортове вишни, когато целта е да се отглеждат по-слабо растящи дървета. Кореновата система на обикновената вишня се приспособява лесно към различни почви. Затова тя не е много взискателна към почвените условия. Като подложка е особено подходяща за по-студени райони.
Всички сортове вишни, присадени върху подложка вишня, срастват много добре, развиват се умерено и плододават много добре.
Обикновената вишня има много форми, които се отличават една от друга. За производство на подложки трябва да се предпочитат тези сортове, които не дават много издънки и плодовете им узряват по-късно.
Степна вишня. Използува се за подложка на сортове вишни, които се отглеждат при сурови условия. Тя е слабо растяща, силно студоустойчива подложка и може да издържа до минус 40 при отсъствието на снежна покривка. Недостатъкът й е, че образува много коренови издънки.

[skandi66]

До: Присаждане (ашладисване)

Присаждане на праскова и нектарина
Размножаването на сортовете праскови и нектарини се извършва обикновено чрез окулиране на спяща пъпка върху семенни подложки. В някои райони може да се окулира и през юни на будна пъпка. В някои страни присаждат сортовете праскови и върху вегетативно размножавани подложки.
Подложки за сортовете праскови на нектарини. За производство на подложки се използуват костилки от късно узряващи сортове праскови и рядко — семенни поколения на джанката и бадема.
За условията на нашата страна като най-добри подложки се имат прас-ковените сортове. Прасковените семеначета растат много бързо, затова костилките се заравят направо и подложките се окулират през лятото.
Прасковата е най-добра подложка за сортовете праскови и нектарини, отглеждани върху дълбоки, леки, топли и проветриви почви. Не понася сбити, тежки, лошо проветриви, студени почви, а също и варовити почви.
Прасковените и нектариновите сортове срастват много добре с прасковените семеначета. Дърветата имат умерен растеж, плододават много добре и са задоволително дълголетни.
Джанката може да се използува за подложка, когато дърветата се отглеждат на по-тежки, влажни, студени и недостатъчно аерирани почви. В такива почви дърветата върху подложка праскова страдат от почвена асфикция и рано загиват. Много от формите на джанката показват незадоволителна съвместимост с присадниците. Като недостатък на джанката се посочва и обстоятелството, че образува много коренови издънки, особено след резитба за подмладяване.
Бадемът се използува рядко за подложка поради честите случаи на ранна или по-късна несъвместимост със сортовете праскови и нектарини. Той се цени обаче като подложка за сухи и варовити почви. Макар че бадемовата подложка е сравнително невзискателна към почвената влага и расте на бедни почви, прасковени дървета не трябва да се засаждат на много бедни и сухи почви. В такива почви дърветата се развиват слабо, дават дребни плодове и ниски добиви.

Присаждане на кайсия
Основен начин за размножаване на кайсията е окулирането върху различни семенни подложки от рода Слива. Обикновено се окулира през лятото, но може и през пролетта на будна пъпка.
Подложки за сортовете кайсии. За размножаване на кайсията се използуват главно семеначета на кайсия (зарзала) и по-рядко на джанка. Много рядко кайсията се присажда върху праскова и още по-рядко върху бадем и слива.
Кайсията е най-добрата подложка за кайсиевите сортове. С присадниците се сраства нормално, дърветата се развиват много добре и образуват големи корони.
Корените на кайсията са много взискателни към аерацията на почвата и не понасят излишна влага. Дърветата върху подложка кайсия се развиват много добре на сухи, леки почви и дори на каменисти почви в припланински райони. На тежки глинести почви и на почви с високо ниво на подпочвените води дърветата върху подложка кайсия растат неаадоволйтелно и рано загиват.
Костилки за производство на подложки трябва да се добиват само от късно узряващи сортове. Семеначетата на кайсията растат много силно и при пролетен посев окулирането се извършва през лятото на същата година. При определяне на срока за присаждане е необходимо да се има пред вид, че сокодвижението на кайсията спира рано.
Джанката е втора по важност подложка за кайсията. Дърветата, присадени върху джанка, може да се отглеждат на плътни, тежки почви, недостатъчно проветриви и със сравнително високо ниво на подпочвените води, където използуването на кайсията за подложка е невъзможно.
Мненията относно пригодността на джанката за подложка на кайсията са противоречиви. Стъблото на джанката е по-студоустойчиво от стъблото на кайсията.
Джанковата подложка се цени поради много добрата кълняемост на костилките и продължителния период на сокодвижение при семеначетата.
Като подложка за кайсиевите сортове прасковата се преценява различно, в зависимост от сорта.
Върху подложка праскова дърветата встъпват рано в плододаване и плодовете узряват малко по-рано, отколкото върху подложка кайсия. Някои от сортовете кайсии показват несъвместимост с прасковата.
Бадемът не се препоръчва като подложка за кайсиевите сортове поради честите случаи на несъвместимост с много от тях

[skandi66]

До: Присаждане (ашладисване)

Присаждане на лешник
Лешникът се размножава главно чрез вкореняване на обикновени хоризонтални и вертикални отводи. За подложка се използува дървовидният лешник. Присаждането намира приложение при облагородяване на диви лешници в естествените находища. Събират се добре узрели плодове от дървовидния лешник и се сушат 5—8 дни. За да се предпазят от плесенясване, добре е 1—2 дни да се просушат на слънце, а след това — на сянка, като се разбъркват. Просушените семена понижават кълняемостта си, затова преди да бъдат посадени, трябва да се държат в пясък без навлажняване.
Посаждането се извършва в пясък при температура 1—5°С, но не повече от 10° С. Не трябва да се допуска преовлажняване нито пък пресушаване на пясъка, като през 15—20 дни семената се разбъркват, при което загиналите и повредените се отстраняват. Процедурата продължава около 3 месеца. Следи се семената да прораснат своевременно до срока на засяването през пролетта. Когато не са още подготвени за покълнване, те се пренасят на слънчево място през деня за 3—4 дни или в топли помещения при температура 20—25°С, като се разбъркват през ден. По този начин за няколко дни семената са подготвени за покълнване.
Дозряването на семената протича най-добре при променлива температура. За целта те се държат 2 седмици при температура 0—4° С, 3 седмици — под сняг и 5 дни — в помещение. След като това сеповтори още два пъти, до засяването семената се съхраняват под сняг.
Отгледаните семенни растения може да се присадят на пъпка или на калем. Окулирането трябва да се извършва през юли (за по-топлите райони) и през първата половина на август (за по-северните и по-високите места). За размножаване чрез калеми се използуват главно присаждането на седло, на разцеп и под кора.
Срастването на присадените пъпки и калеми при лешника става по-трудно и по-бавно, отколкото при ябълката, сливата, прасковата и др. Затова трябва да не се допуска изсушаване на срезовете. Това се постига чрез срочно извършване на отрезите, старателно и здраво завързване на при-садките и плътно покриване с овощарска замазка. При по-сухи места се препоръчва и загърляне на присадките, което ги предпазва от изсушаване.
Пъпките и калемите за присаждане се вземат от добре узрели едногодишни стъбла. Кората се почиства добре отвласинките с парцал, за да не попаднат в разрезите, под кората, което се отразява неблагоприятно върху прихващането.


Присаждане на дрян
Любителите овощари проявяват интерес и към градинския дрян. За съжаление овощните разсадници почти не произвеждат облагородени дръвчета от едроплодните дренки. Една от причините за това е в големите грижи и трудности, които възникват около подготовката на семената за никнене. Освен това присаждането на получените семенни растения по обикновения начин на спяща пъпка дава твърде малък процент на прихващане.
За подложки на градинския дрян се използуват семенни растения на градинския дрян. Семената на дряна се отличават с продължителен период на покой, докато станат годни за поникване. Твърде често поникват чак на втората година след засяването им. Главната причина е наличността на твърда костилка, която се явява механична бариера за покълнването на семената.
За повишаване кълняемосгта на семената се препоръчва плодовете на дряна да се събират, когато започнат да се зачервяват, като незабавно се засяват.
Кълняемосгта на семената може да се повиши, ако се подложат на предварителна обработка за размекване на твърдата костилка (надраскване на костилката или потапяне в концентрирана сярна киселина).
Получените семенни растения може да се използуват за присаждане. Най-добри резултати са получени от присаждането на будна пъпка със щитче, извършено между 15 май и 15 юни. След 15—20 дни подложките се съкращават на чеп над присадената пъпка, от която израства стъблото. Чеповото изрязване на подложките при дряна дава по-добри резултати от безчеповото.
От пролетно-лятното окулиране на градинския дрян, извършено от 15 май до 15 юни, се получава по-голям процент прихващане.