Техники на каране!

[borisgp]

До: Техники за каране на мотокрос

Завои с песъчливи виражи.




Макар външната линия в голям пясъчен завой не винаги е най-бързата в някои случаи може да се окаже, че е единствената възможна. За това решихме да пoмолим Ryan Morais да ни напомни как да използваме външната линия с лекота.

• Когато влизате в завой като този е важно да сте позиционирани в средата на мотора. Той като е песъчлив завоя не искате да се прекалено напред защото това може да ви коства прекален натиск върху нея. Както и не искате да сте прекалено назад също. Ако сте прекалено назад има голям шанс предницата да се вдигне ако подадеш повече газ. Като се позиционирате в средата на мотора разпределяте тежестта по равно получавайки по-добро сцепление и контрол над мотора.

• Веднъж влезнали в завоя се обедете че стоите равномерно на газта. Ако влезнете в завоя прекалено агресивно и заровите мотора в пясъка не само ще загубите скоростта си но и време. За да преудолеете това затрудненение стойте спокойни с ръката на газта и дръжте пръста на съидинителя в случай че оборотите на машината започнат да падат.

• Винаги е жизнено важно да държиш пръста на съидинителя в завои като този. Ще има моменти когато на места завоя ще е прекалено мек и моторът ще започне да потъва. Тове е момента в който трябва да погалите съидинителя за да повишите отново оборотите. По този начин няма да спрете напълно и ще подържате скоростта си.
• Когато минавате през връхната точка на завоя трябва да пренесете тежестта си на външната степенка. Също така е важно вътрешния крак да сочи напред и навън пред вас, не надолу и към вътрешността на завоя. Това е важно за да запозиш баланса през всеки завой.

[iassen]

До: Техники за каране на мотокрос

Мдааа, пичове на трасето е много интересно!
Значи... аз карам кросови мотори от 10-тина години, ама само по гората и то на съзтезания не съм ходил. Отдавна ми е мечта да се науча да си карам на трасе добре и да си летя сериозно, но досега нямаше как да ходя по пистите. Миналата година бях на ход няколко пъти на Ридо и хем много ми хареса, хем направо се уплаших колко много имам да уча и как няма почти нищо общо с гората...

Тази пролет си купих ремарке и тръгнах да карам само по трасета -всички, които намерих наоколо. И се почна първи клас...

Нали, аз нямам треньор, както повечето хора и събирам теория и инфо от форума и от хората на трасето, ако нещо се светна по време на каране и въобще от където може... Та ето, че има такава тема, което е много добре и да споделя каквото съм открил за себе си, ще се радвам ако се включат други, защото аз съм начинаещ и кой знае кое как съм разбрал, но пък впечатленията от ученето ми са пресни...та така:

Значи първото, с което се сблъсках беше, че е адски уморително, направо ръцете ти се вдървяват за 3 обиколки, че скоковете са огромни и мотора или забива предница или тръгва да се обръща и аз се вкопчвам в него и чакам да видя какво ще стане. Правите поне са почти като тези в гората, но виражите са доста по-големички има бразди и линии...трасето съвсем не е гладко а е изорано и на бабуни...около тебе прелитат разни хора : ) Шаш, ама щом разни мъници и хора на по 45 ме прескачат и се кефят, значи има как и почнах да се боря с проблемите един по един...

Първо, преди като ходих да карам в гората отивах по-скоро на прекарване за деня, на приключение, спортен туризъм, а сега се подготвям като за тренировка по мотокрос- отивам за 2-3 часа си карам, обслужвам си мотора и се прибирам. И там с програма...

Значи, едно отклонение: на 95 % от въпросите за карането отговора е : "Трябва много каране" . Това е ясно, но си трябва някой нещо да ти каже в даден момент или много ми помага, когато има кой да ме снима и после да си гледам грешките. В главата ми се е запечатал образа на Буба примерно как седи на мотора и като се виждам от страни мога да се сравня с него поне на ум : ) един е нашият шампион!

...Ето примерно кой ли не питах по трасето: -А бе, как карате по 20-30 мин., а аз по 3 обиколки и ми се уморяват ръцете -ще се убия? и всички вдигат рамене ... Накрая на трасето в Ямбол ми казаха. Отговора е бил в програмата на тренировката:
Като отидеш на трасето си загряваш 3-4-5 обиколки , да си припомниш, да видиш как е трасето. Постепенно си увеличаваш темпото и виждаш кога почваш да се уморяваш да стискаш, но не се пресилваш.



После почиваш и си караш една сесия или манш колкото можеш по- дълго. Никой не е казал, че щом си на мотора, значи караш нон стоп на пълна газ. Почваш си и си играеш с темпото от начало по-бавно, забързваш си само на секциите, които искаш или редуваш бързо и бавно...Така или иначе идва един критичен момент, когато ръцете и специално дясната започват да се вдървяват (за различните хора различно идва и все по-късно с трениране). Тогава намаляш темпото и започваш да караш така, че да си щадиш ръцете, но все пак бързо за твоето си темпо... И тогава се светка човек, какво да прави, за да не се мори..примерно:

• Ползваш възможно най-малко съединител. С 4Т го ползвам само за тръгване/спиране и за остри завои, на които дрифтирам със спирачка. За 2Т се налага да се дозира мощността със съединителя и да се бият подсилки.
• Седиш на мотора, когато ускоряваш и е равно и прав когато има бабуни. Ако се тръскаш седнал по бабуните се уморяваш повече!
• Използваш някоя бабуна да те хвърли от седалката към изправена позиция, вместо да ставаш (:
• Накланяш се напред и назад, така че да не се налага да се дърпаш или да се буташ за мотора. Примерно още преди да дадеш газ се накланяш напред и няма нужда да стискаш силно ръцете. Винаги неутрализираш силата като преместваш тежеста. Местиш се от край до край по седалката.
• Стискаш резервоара с колената по правите, хем да не се вее задницата, хем да не стискаш с ръцете.
• Лактите са нагоре и главата ти е над кормилото, за да можеш да поемеш удърите по предницата като амортесьор право отгоре без усилия напред и назад..
• Един треньор ме светна, че дръжките са ми много дебели, и че ъгъла на кормилото ми е много назад и , че окачването ми е настроено твърдо и всичко това ме мори допълнително...коригирах ги тези неща и веднага усетих разлика.
• И въоще само даваш команди с пръстите и никакво нежелано дърпане по мотора, само го контролираш и гледаш да го облекчаваш и да не му пречиш да се движи свободно - като кон.

И по едно време карам си така и критичния момент мина за ръцете и усетих, че все едно мога да си карам колкото си искам. Така, вече си имам време да си пробвам еди кой си елемент на спокойствие, да си експериментирам, иначе за 3 обиколки кое по-напред... Показаха ми , че са минали 20 мин. Досега бях карал макс. 12 и то на риск от изтърване. Направих си още 2-3 бързи обиколки - спринт и спрях. За разлика от друг път не ме боляха ръцете , така че едвам да ги движа, а по-скоро си бях цялостно изморен. Вече е зоната на кардио издръжливостта.

После хубава почивка, още един- два манша така и вече е друго нещо



После обслужването.. За разлика от ендурото, мотокроса е много по-цивилизован спорт- като на фитнес... Машината няма да се блъска по разни камъни и да се дави в реки. След каране, вдигам мотора на стойка и обслужвам филтър, течности и веригата. Не го мия всеки път, само ако е кален нещо иначе го избърсвам с парцал.

Махам седалката да видя филтъра. Ако съм карал сам или първи ( дай Боже много такива пъти: ) филтъра изглежда чист и става и за два пъти, но обикновено го вадя, пера го с бензин и го мажа със синя гняс. Имам два филтъра, така че винаги имам един готов под ръка. Държа си го в плик и си нося докторски ръкавици, че е лепкаво. Ако имам само изпран го мажа и го оставям да си съхне докато карам. След филтъра, търкам веригата и пиньоните с фина телена четка, колкото да падне пръста, ползвам почистваш спрей , избърсвам ги с парцал и смазка за верига накрая, но само като са чисти. От верме на време е добре да се мие. Казаха ми че с газ ставало много добре..Позабърсвам мотора или го мия, проверявам масло, бензин, охладителна течност- това го правя и преди да карам и това е.



Въртенето по повече обиколки най-много ми помогна с това, че нещата се получават от само себе си, когато зациклиш. Унасям се в карането и в поредността на трасето и понеже повечето трасета са изкуствено строени, просто оставам мотора да следва заложената в него линия и си мисля за малките неща, които трябва да имам предвид и да автоматизирам (да седна по късно на виража, да не натискам само предната, да ставам по-рано след завой, лактите..е такива ) и той сам си върви и ако не го спирам и не се разконцетрирвам си прелита сам през елементите. Мозъкът ми си кара на автомат, като с всяко минаване става все по-гладко и естествено. Стабилните шампиони (като Шумахер) могат да си седят часове в това състояние и дори някой много да ги притеснява не излизат лесно от него. На някой скок като се врътне 50 пъти човек и стават чудеса : ) Мотокроса е много психически спорт. Освен естествено формата, натрупания опит и уменията, нещата най-вече зависят от хъса, желанието за превъзходство и психическата устойчивост.


Другото нещо, което много ми помога е, че съм си начертал план и цел и всяко каране част от голямото. Искам да си карам по съзтезания любителски за кеф и да скачам, айде да не казвам всички скоци по трасетата. За да се случи това трябва едно нещо: да карам много, а това за да стане не трябва да падам (много) и да нямам кунтузии. За целта си събрах добър екип и най-вече си карам по план - лека по-лека, методично трупам опит и увереност, без да избързвам с неща, за които незнам как всъщност стават. Целта на всяко отделно каране ми е да имам прогрес. Да научавам нещо ново или да карам повече време или по-бързо. Това е нещото, което ми носи удовлетворение. Още не си мечтая да се кефя, като скъсам някой, защото за сега в актива ми са само разни победи над дечица по тренировките а на бързите им правя път. Нядявам се скоро да се почуствам готов да ходя по съзтезания и там да има някой на мойто ниво, с който да се режеме взаимно. Това пък е най-якото усещане. Не се случва много често. Обикновено карам с някой редом по 1-2 сек. и или аз или той изчезва напред. За това за сега се кефя като има прогрес. Като науча нещо ново ще го пиша тук. Дано и другите така да направят, та да напредваме.

Иначе е добра идея човек да си наеме треньор, поне за 3-4-5 пъти, да те светне някои неща. Така най-много се напредва. Аз имам телефона на Горчо...Той ги разбира много нещата и може много да дръпне човек напред за няколко пъти. Не съм го питал дали мога да му публикувам телефона, едва ли има нещо против..., ама ще го питам все пак.




Една от основните разлики, които намирам с офроуда е начина, по който човек възприема и минава през терена и пистата. В офроуда виждаш участък от пътя и пресмяташ автоматично как да го минеш максимално бързо, но никога не си на 100 % , защото незнаеш какво има след завоя. В крайна сметка караш по това, което виждаш. В кроса не е така. Трябва да си изградиш въображаема карта на трасето и в същност да караш по нея, за да може предварително да си направил нужното, да влезеш в следващия елемент или секция с нужната газ и да го преодолееш. Караш с една идея напред. Докато летиш още на скока вече си набелязал къде ще се приземиш и вече мислиш за спирането и влизането в завоя, че после трябва добре да излезеш за другия скок...Тази въображаема карта се изгражда с обиколки, тестване на всеки скок с все повече газ и с придобитата увереност. В същност ако караш по бързата линия- излизаш на макс. газ от завоите, на газ през правите, влизаш на газ в скоковете и се приземяваш на далечните попивки- всичко е много по-гладко и лесно за мотора и тялото. Психиката обаче не е готова и инстинктите светят на червено...Лошото е, че дори и да ти е ясно, от начало е трудно да я изпълниш просто защото, според картата трябва на еди кой си скок да се засилиш на 4-та с към 90км/ч. , да не връщаш газта чак докато се отлепиш от земята и да прелетиш 15м. На 4-5 м. Височина...(какъвто е случая с големия трапец на Самоков) и все пак разни хлапета на по 9-10 си го скачат с 85 сс... С този проблем няма оправия.. Както гласят 95% от съветите: «само с каране става» Въртиш си..не става от веднъж, а по-скоро от поне един сезон каране всеки свободен ден.


Та така... да се върна съвсем малко назад и да разкажа как започнах осъзнатото си учене или трениране ...





Как разучавам трасето:
Паля мотора, изчаквам го малко да загрее на смукач, почвам лека по лека да му подавам газ и когато усетя с ръка, че радиаторите загряват, връщам смукача и тръгвам към трасето. Внимавам как излизам... не искам да засеча някой или да изляза прекалено близо пред него, но също изчаквам и да отмине, за да не карам в неговата прах. Тръгвам съвсем бавно по пистата. Карам си като багер. Няма такива неща, като някой да ти с смее, че караш бавно.Всички гледат тия дето летят най-много или падат J Стоя прав и давам газ колкото да съм сигурен, че ще изкача скоковете и няма да ми загасне мотора. Оглеждам какво има зад скоците и се стремя да запомня след кой завой коя права с кои елементи е, най-вече по характерните им белези...За да се запомни си трябват поне 6-7 обиколки. В началото на ученето едва ли има някой, който да може да кара по повече от 3-4 обиколки. Просто никой не блъска толкова за хват и предмишниа. Спирам да си починат ръцете ми и да погледам другите как минават елементите. Пия вода. После пак излизам. Набелязвам си скокове, на които мога да опитам да излетя малко и по-гладки и безпроблемни линии по трасето. Когато усетя, че идва някой по-бърз от мене минавам по широката- външната линия на завоя , като му отстъпвам вътрешната, но го правя доста преди да ме настигне, ако късно го усетя, просто си карам по мойта си линия, без да я сменям, а той си ме задминава по другите. Започвам да давам газ на скоците, които съм си набелязал и да подскачам на тях. Тогава ми се струваше много, че летя, а като си видях снимките...смешна работа, в сравнение с това, което виждах да правят другите на трасето и в сравнение със сега J. Давам си равна газ през скока и мотора се отлепва от ръба накрая като се приземява или на задната или на двете гуми на един мотор разстояние от ръба на скока. На виражите си пускам крака и завивам колкото бързо ми е удобно, като накланям в зоната на комфорта. Където е гладко си седя на седалката, ако има бабуни ставам.





Една рутинна тренировка на позната писта
Вече няколко пъти ходя на трасето. Въртя си там сесии или маншове. Главното, което правя е да свиквам с нещата, като съзнателно автоматизирам повече от действията, примерно внимавам да си държа лактите горе и най-вече трупам увереност. Набелязал съм си някакви цели за някои секции и си ги работя. Като успея е страшен кеф, а като навържа някоя друга обиколка на макс. пък съвсем. Хубаво е човек да ходи и на по-лесни трасета, за да може да скача всичко и да придобива самочувствие. Трасетата са всъщност прави, завои, скокове и бабуни.

На правите давам газ докрай, като ако е гладко седя, а ако има бабуни стоя прав, сменям скоростите без да връщам много газта и облекчавам предницата, опитвайки се да прелитам по върховете на бабуните едва доскосвайки ги със задната. Изчислявам си дали не мога да взема няколко неравности на веднъж с подскок. Въобще задната гума е най-важната част от мотора- тя ме изстрелва от терена, тя ми е контакта с трасето и по-силния жирскоп, от нея зависи движението и летенето ми. Колкото по-бързо минавам, толкова по-стабилен е мотора. Предната ми е за спиране и насочване.

На завоите гледам коя е най-бързата или удобна линия с хубав вираж с повече сцепление и се стремя да вляза по-бързо, да стоя прав до апекса. Тогава наведнъж сядам с крака напред,пренасочвам мотора и давам газ, като изправям мотора възможно най-бързо ставайки на степенките. ..като направя всичко както трябва и натисна мотора в апекса с тежестта, сякаш го дърпам да го съборя на земята. После като му дам газ и натисна степенките той вместо да падне се вдига и се изстрелва. Страхотно чувство. Пише ги тия неща в залепената тема за техниките. Много е полезна.


От скоро се уча да завивам на дрифт. Подходящо е за обратни завои или изпреварване. Влизам на повечко газ директно към апекса, завивам, стисвам съединителя и набивам задната до блокаж, за да се получи приплъзване. Подавам първо междинно газ на съединител и при втория път го пускам, за да премине плъзгането в дрифт на газ. Може треакторията да се получи и плавна дъга, а може и остър ъгъл, в зависимост от контрола на дрифта. Много е забавно е още имам да си тренирам, не го правя перфектно, но все по-бързо влизам и ми е много приятно.

Тука съм на спирачка.


и тука вече на газ...тази е по-скоро острата линия.






За скоковете: Най-добре е в началото човек да си минава през двойните като багер и да скача само на трапците и единичните (без попивка), защото там, няма значение къде ще се приземи. Един треньор ми каза , че най-добре да си се приземявам на задна в началото. Отне ми 3 месеца да го разбера, какво е имал предвид. Открих, че най-добрия начин е да скачам от скока прав на равна газ (със съвсем леко ускоряване) и да се опитвам да се приземявам на равното първо на задната гума, като подавам газ още преди да се е допряла до земята. Така предницата не хлопва, а се спуска по-бавно и енергията се разнася от вертикална към хоризонтална. Преди да се приземя давам газ, дърпам кормилото нагоре, а степенките забивам надолу , за да се получи. После спускам меко предницата. Цялото е едно плавно бързо движение. Постоянно увеличавам дистанцията, което ще рече влизам с по-голяма скорост във скока. Уча се да отскачам ползвайки колената и окачването така, че като съм във въздуха тялото ми да е в една съща траектория на полет с мотора, без да ми се налага да го стискам с колене, за да не изхвърча от него или да ме плесне седалката по заднника. Уча се да контролирам прецизно газта в точката на отделяне, така че нито да е малко и да се забие предницата или да е много и да се вдигне. Опитвам се да разклащам мотора във въздуха първо кормилото а после и целия настрани, напред и назад между колената ми, за да видя как реагира на командите ми. Всичко това правя в скокове с дистанция от порядъка на 1-2 мотора дължина, за да няма риск от тежко падане. Има някои скоци на наклон примерно, които просто подаването на газ на приземяването не ми се получаваше. Това са скоците, на които се налага да свалям по една скорост надолу във въздуха. Избрах си и подходящ скок да пробвам какво става като давам газ или натискам задна спирачка във въздуха..За малки дистанции ефекта едвам се усеща, но при големи е доста силен и може да се разчита на него за корекции в ъгъла на машината в полет, иначе без това, каквато манжда си забъркал на излитане това е.... Така живот и здраве идва момент, в който човек чувства, че вече му е ясно какво става с мотора във въздуха и може да си позволи да се засили повечко и да скочи някой трапец от скока до попивката. Най-добрата тактика е зацикляш на един скок само, като започваш от малка дистанция и постепенно увеличваш скороста на засилване, изпълнявайки всеки път скока по един и същ начин, но все малко по-далече.Така се стига до приземяването преди ръба. Тук има една фаза, която е желателно да бъде прескочена, а именно приземяването на ръба на попивката. С малко повечко газ прескачаш равното и усещаш как задната каца след ръба. Чувството е наистина много приятно и доста по-лесно отколкото да се приземяваш на равно. Самия скок сякаш сам си става. Моторът си има тенденция при по-големите скоци да му пада предницата надолу, така че идва идеално за попивката, но все пак най-важен си остава момента на излитане, който е добре да бъде предварително добре отработен и автоматизиран. От там нататък следват двойните скоци. Бариерата при тях е психологическа, но иначе са същите като трапците с тази разлика, че няма къде да се приземиш преди ръба т.е трябва си повечко газ, за да си сигурен, че ще прелетиш дупката и най-вече да си го виждаш в главата как ставапредварително, за да няма колебания.

Скоро експериментирах влизах в един и същи трапец бързо и на равна газ и бавно, но с повече газ на излитането. И в двата случая се приземявах на едно и също място, но с газ на излитането ставаше по-добре. Летенето беше по-високо и контролирано, нулевата точка по-осезаема и приземяването по-меко. Само дето се налагат корекции със спирачката и газта във въздуха. Като подам газ във въздуха и после пак набия газ за приземяването нещата стават още по-плавни... Имам още много за учене за летенето...

Ето тук съм излетял като засилена количка от рампа - с равна газ и летя с предната по-нагоре.Така и се приземявам. Така си е най-сигурно от начало.




А тука с повече ускорение на самия скок и се вижда, че мотора е все едно на задна гума. После го изравнявам във въздуха със спирачка , след това газ , ако има нужда и още един път газ, когато се приземява почти на двете гуми едноврменно, но все пак задната е първа. Ето тука си виждам, че лактите пак са ми долу : (



Леле това го пиша от 3 часа... Ми... като открия още нещо ще пиша, пък ако някой друг напише нещо или ме поправи ако не съм разбрал някоя част правилно, много ще се радвам. Това е- теория, визуализиране, опит, чистене на грешки и затвърдяване