Tweet
Отначало мислех да поместя темата в раздел "Разходки", но реших да е тук. Колебая се, но все пак...да опитаме.
Всичко започна от моторджийкия събор в гр. Сопот през септември миналата година. На събор, като на събор – музика, алкохол, състезания, приятели, но хубаво е да знаеш, че колкото и да се оплескаш, все ще се намери едно място да полегнеш J.
На другата сутрин, нали съм пълна с идеи, предлагам на приятелите, с който съм, да караме до с. Ангел Воевода, Хасковско, за да разгледаме тракийски обект, който не сме виждали; и така, даваме газ на юг.
Пътят минава през с. Ягода, Казанлъшко. Е, няма как да не отразим хубавата им минерална баня – стара архитектура, каменни корита и много гореща вода.
Така добре освежени продължаваме на юг.
Вечерта се настаняваме на Хасковски минерални бани в един хотел, тип санаториум, бивше комунистическо величие. Само че има един проблем – авария по водопровода и няма студена вода. От чешмите само гореща минерална – то си е почти като без вода.
На другата сутрин с бавна скорост, каска на лакът и вятър в косите се отправям към с. Ангел Воевода.
Селото е разхвърляно на 3 баира, съградено от камък и определено ми се стори живописно.
Зарязвам моторът на центъра до магазина, хвърлям и екипа отгоре, пазаря се с магазинера и кибиците да го пазят и хуквам да гоня тракийската крепост Асара и местния погребален култов комплекс.
Издига се на скалист връх северозападно от селото. Това е обширен комплекс от изсечени в скалите мегалитни съоръжения, ниши, гробници, жертвеници и др.
По пътя нагоре има изобилие от тези така живописни кладенчета, който виждаме навсякъде в подобни райони – уж са еднакви, но всяко едно е различно и по своему интересно.
Качвам се и на първата височина. Гледката е пленяваща.
След това първо попадам и разглеждам останките от крепостта. Изобилие от зидове, разхвърляни камъни, иманярски дупки.
Върху отвесните скали са изсечени множество каменни ниши, някои от които са недовършени.
И сега идва най-интересното, а именно на върха на скалите са изсечени три съоръжения, разположени едно до друго в линия от изток на запад. Изключително много напомнят гробницата на Татул.
Основите на първите две са оформени по идентичен начин. Три големи и две по-малки стъпала водят към върха на скалата. Над последните са вдълбани плитки канали, които опасват скалите от изток, север и запад и водят към подножието им.
В горната част на най-източното съоръжение е изсечена скална гробница.
Тя е с правоъгълен план. Ориентирана е в посока изток – запад. Сечението е трапецовидно, стесняващо се нагоре. В горната част е оформен жлеб за покривна плоча. Източната и западната стени на гробницата са частично разрушени.
Над стъпалата, отвеждащи към върха на втората скала, е оформена площадка, ограничена от север и юг от два успоредни плитки канала, широки около 0,10 м и отдалечени един от друг на около 0,40 м.
Сходно с първите две е и най – западното съоръжение. То има неправилна конична форма. Към върха му отвеждат две големи стъпала. Върхът му е заоблен, а под него е вдълбан широк и дълбок около 0,10 м канал, който води към основите на скалата.
След като отдавам заслуженото внимание продължавам обиколката. Есента е красива.
След около 3 часа вече е ясно, че трябва да се прибирам и тръгвам на обратно в подножието на хълма, но все имам усещането, че нещо пропускам и като се поогледах от долу нагоре ги видях.
Естествено дори не потърсих пътека през гората.
И все по-близо.
И тук батерията на фотоапарата приключи. L До тези ниши за голямо разочарование не може да се стигне така, че да ги пипнеш.
Вече е крайно време да си тръгвам. Намирам моторът както го оставих и давам газ, вече не помня накъде …
Всичко започна от моторджийкия събор в гр. Сопот през септември миналата година. На събор, като на събор – музика, алкохол, състезания, приятели, но хубаво е да знаеш, че колкото и да се оплескаш, все ще се намери едно място да полегнеш J.
На другата сутрин, нали съм пълна с идеи, предлагам на приятелите, с който съм, да караме до с. Ангел Воевода, Хасковско, за да разгледаме тракийски обект, който не сме виждали; и така, даваме газ на юг.
Пътят минава през с. Ягода, Казанлъшко. Е, няма как да не отразим хубавата им минерална баня – стара архитектура, каменни корита и много гореща вода.
Така добре освежени продължаваме на юг.
Вечерта се настаняваме на Хасковски минерални бани в един хотел, тип санаториум, бивше комунистическо величие. Само че има един проблем – авария по водопровода и няма студена вода. От чешмите само гореща минерална – то си е почти като без вода.
На другата сутрин с бавна скорост, каска на лакът и вятър в косите се отправям към с. Ангел Воевода.
Селото е разхвърляно на 3 баира, съградено от камък и определено ми се стори живописно.
Зарязвам моторът на центъра до магазина, хвърлям и екипа отгоре, пазаря се с магазинера и кибиците да го пазят и хуквам да гоня тракийската крепост Асара и местния погребален култов комплекс.
Издига се на скалист връх северозападно от селото. Това е обширен комплекс от изсечени в скалите мегалитни съоръжения, ниши, гробници, жертвеници и др.
По пътя нагоре има изобилие от тези така живописни кладенчета, който виждаме навсякъде в подобни райони – уж са еднакви, но всяко едно е различно и по своему интересно.
Качвам се и на първата височина. Гледката е пленяваща.
След това първо попадам и разглеждам останките от крепостта. Изобилие от зидове, разхвърляни камъни, иманярски дупки.
Върху отвесните скали са изсечени множество каменни ниши, някои от които са недовършени.
И сега идва най-интересното, а именно на върха на скалите са изсечени три съоръжения, разположени едно до друго в линия от изток на запад. Изключително много напомнят гробницата на Татул.
Основите на първите две са оформени по идентичен начин. Три големи и две по-малки стъпала водят към върха на скалата. Над последните са вдълбани плитки канали, които опасват скалите от изток, север и запад и водят към подножието им.
В горната част на най-източното съоръжение е изсечена скална гробница.
Тя е с правоъгълен план. Ориентирана е в посока изток – запад. Сечението е трапецовидно, стесняващо се нагоре. В горната част е оформен жлеб за покривна плоча. Източната и западната стени на гробницата са частично разрушени.
Над стъпалата, отвеждащи към върха на втората скала, е оформена площадка, ограничена от север и юг от два успоредни плитки канала, широки около 0,10 м и отдалечени един от друг на около 0,40 м.
Сходно с първите две е и най – западното съоръжение. То има неправилна конична форма. Към върха му отвеждат две големи стъпала. Върхът му е заоблен, а под него е вдълбан широк и дълбок около 0,10 м канал, който води към основите на скалата.
След като отдавам заслуженото внимание продължавам обиколката. Есента е красива.
След около 3 часа вече е ясно, че трябва да се прибирам и тръгвам на обратно в подножието на хълма, но все имам усещането, че нещо пропускам и като се поогледах от долу нагоре ги видях.
Естествено дори не потърсих пътека през гората.
И все по-близо.
И тук батерията на фотоапарата приключи. L До тези ниши за голямо разочарование не може да се стигне така, че да ги пипнеш.
Вече е крайно време да си тръгвам. Намирам моторът както го оставих и давам газ, вече не помня накъде …
"
Коментар