Стокхолм през май - вода и слънце

[Tontonella]

Понякога служебната командировка с цел обучение в чужд университет може да стане повод за неочаквано посещение на нови и вълнуващи места. Така се случи и през последната седмица на май миналата година, когато на път за един шведски университет се оказах в Стокхолм – прекрасната столица на Швеция. Първите снимки - от въздуха – направи смелата ми спътница и колежка Дени, която за разлика от мен, не се страхува да гледа надолу от самолета.









Градът е разположен върху част от сушата на Стокхолмския архипелаг и 14 острова между езерото Меларен и Балтийско море. Всички те са свързани с множество плавателни канали и мостове. Каналите са огромни и оставаш с впечатлението, че водата тук е повече от сушата.











По тях плават най-различни съдове: от малки канута и каяци, през моторни лодки,







яхти,



кораби,









платноходи,












до внушителни фериботи – този пътува до Финландия,



а този вече не плава – превърнат е в хостел.



Мостовете - повече от 50 на брой – са построени по различно време и в различни стилове и допълват неповторимото излъчване на града.



















Първата забележителна сграда, която видяхме, беше Кметството на Стокхолм – там всяка година се връчват Нобеловите награди.











Няколко интересни детайла по фасадите на сградата











и трите златни корони – символ на Шведското кралство.

[iliiyan]

До: Стокхолм през май - вода и слънце

Страхотен пътепис колега!Има ли още?

[Tontonella]

До: Стокхолм през май - вода и слънце

Основната разходка в Стокхолм направихме няколко дни по-късно, водени от любезния ни домакин Клеменс. Той направи специална програма за нас, така че в рамките на един ден да видим най-интересните неща в града.

На малкия остров Ридархолмен (Островът на рицарите) се намират най-старите дворци на шведските крале и аристократи.











Сред тях величествено се откроява църквата Riddarholmskyrkan - шведският пантеон, където в продължение на 700 години са били погребвани членовете на кралската фамилия.













На съседния остров – Гамла Стан - е старата част на града. Тук веднага попадаш в очарованието на тесните калдаръмени улички – тръгваш по тях и не знаеш къде ще се озовеш. Една те отвежда до магазинче с всякакви лакомства





друга – до паметника на Св. Георги, който убива дракона (оригиналът на тази скулптура се намира в катедралата)









трета - до малки площади









Някои са пълни с любопитни туристи



други - почти пусти.



Няколко улички водят до катедралата Storkyrkan, построена към края на 13 век, достроявана и преустройвана до средата на 20 век.





Тук се намира известната скулптурна група от края на 15 век, изобразяваща победата на Стен Стуре Старши срещу датчаните чрез образа на Св. Георги, който побеждава дракона.





В края на 17 век са изградени специални места, на които имат право да сядат само членовете на кралската фамилия.







Органът е обновен през 1960 г.





Изключително красив е сребърният олтар, изграден в средата на 17 век.





Заслужена почивка след пешеходната обиколка на Стария град и преди да потеглим с малък ферибот до един остров наблизо.

[Tontonella]

До: Стокхолм през май - вода и слънце

В този период на годината, началото на лятото, всички паркове, градини, ресторанти и кафенета на открито се изпълват с народ, зажаднял за светлина и топлина след дългата, студена и тъмна зима.







Лятото е на особена почит в Швеция и всеки изразява радостта си от настъпването му по свой начин. Някои се разхождат облечени в старовремски дрехи,





други - играят шах в парка



или изпълняват традиционната си музика,



трети му отпускат края като тези младежи, от чиято странна на вид кола дънеше не особено приятна, но затова пък оглушителна музика.







Крачейки по стокхолмските улици



попаднахме на няколко паметника – на великия шведски ботаник Карл Линей,



на известен шведски музикант и певец, чието име не запомних



и на някаква важна (може би кралска) особа,




както и на няколко красиви сгради, чието предназначение така и не разбрах












А това са Кралският драматичен театър,





Кралската библиотека



и шведския парламент. Сега се сещам, че не попитах кое е Кралският дворец...





Стъмването по това време на годината е символично, а залезите са относителни и се наблюдават след 22 ч. Тъмно е може би между полунощ и 2 и половина през нощта, към 3 вече отново е светло, а в 6 ч. сутринта слънцето е високо в небето, както е у нас по обяд.

















Вечерна разходка в квартал на някой от островите в центъра - така и не разбрах защо палят тези лампи като почти през цялата нощ е светло. Може би по навик, придобит от дългата и тъмна зима, когато има само 3-4 светли часа в денонощието.

















И накрая малко за уличното движение и градския транспорт. Като във всеки голям град, и стокхолмските улици са пренаселени с коли. Задръствания, обаче, не видяхме. Освен всичките видове воден транспорт, кварталите на столицата са свързани и с автобуси, метро и градски влак. Освен платната за автомобили, почти навсякъде има и алея за велосипедисти и пешеходци (където няма място за тротоари), както и много места за паркиране.







Следва продължение – Музея на открито Скансен...

[cveti]

До: Стокхолм през май - вода и слънце

Страхотно! Снимките ти особено от залезите са невероятни! Нетърпеливи сме за продължението!

Ех, как ми се ходи и на мен...Ама ще изчакам Маги да го научи шведския.

[Tontonella]

До: Стокхолм през май - вода и слънце

Пожелавам и на двете да отидете там!
И да направите още по-хубави снимки.

[Mimeto]

До: Стокхолм през май - вода и слънце

Eх, че хубавоОо!...като чуя Стокхолм и си спомням за...Питър Пан!...

[Tontonella]

До: Стокхолм през май - вода и слънце

Музеят Скансен е първия в света музей на открито, основан през 1891 г. от Артур Хазелиус. Той е разположен на хълм на остров Юргорден. В него са представени около 150 къщи и други сгради, пренесени от почти всички области на Швеция. Комплексът се допълва от красиви паркове и градини, както и зоологическа градина, в която са събрани най-характерните за Скандинавския полуостров животни.

В Скансен може да дойдеш по вода с корабче, както направихме ние или по моста с трамвай.



На входа е поставен макет на музея, който ни даде бегла представа за това, което предстоеше да видим.



И тръгнахме, от красивото езеро



по една от алеите, които ни водеха от къща на къща.

Спестовна банка от Стокхолм от началото на 18 век когато не са и чували за финансова криза.



Лятна къща на търговец на зърно от Стокхолм от началото на 19 век.



Хамбар от голямо имение от област Östergötland от 17 век.





Друг хамбар с изключително красива дърворезба от края на 18 век. Пренесен е от ферма в Норвегия във времената, когато двете държави са били обединени.



Вятърна мелница от остров Öland.



Фермерска къща от централната област Hälsingland от средата на 18 век. Тук имаше демонстрация как се прави тази характерна за много области ограда. Първо в земята се забиват по двойки на определено разстояние вертикалните стълбове. Между тях се подреждат под наклон другите дървета, които се привързват с корите, предварително обелени и накиснати във вода, за да омекнат.



Къщи от ферма от област Dalarna в централна Швеция от края на 18 век.





Семейство шведски патици (освен ако не са гъски) беше намерило прохлада в сянката на къщите.







Техни събратя пробваха как е във водата.



С изключение на един философ, който размишляваше върху нещата от живота: “Това сега вода ли е?”



“Дали там ще е по-хладно?”



На това място се организира честването на най-дългия ден в годината - Midsummer (24 юни). Това е един от най-веселите и почитани празници в Швеция. Около специалния кол, който се украсява с цветя и ленти, се събират хора в традиционни носии за да танцуват и пеят.



“Палатка” от кал и слама или може би полуземлянка от бивак на номадите саами от северната област Jämtland. До началото на 20 век са живеели в такива биваци пролетно и есенно време, следвайки стадата от северни елени.



А в съседство, не един,



не двама,



а цяло семейство лосове кротко отмаряше, повалено повече от необичайната за май жега, нежели от вродения им мързел.



Я, едната женска май се надига



и след малко вече е на крака.



„Това за змия май е дългичко, какво ли ще да е?”



„Друго си е – хладен душ в тая жега!”



„Ма къде тръгна тая вода бе?”



„Може и да пийна малко.”



„Още малко прохлада... Ех, че гот.”



„Сега освен пак да полегна...”



Къщи от финландско селище от област Värmland от втората половина на 17 век.







И още от любимите ми къщи – с растителност по покривите.





Наблизо една кафява мецана бореше безжалостно нещо като кокал.



„Я, това голямото нещо дали става за ядене?”



„И аз съм гладен!”



„Гладен бил..., и аз съм гладна, ама по това нищо не е останало за ядене.”



„По-добре да взема да му дремна някъде...”



„И това ми било майка...”



„А и онези двамата къде изчезнаха?”



Онези двамата го бяха ударили на гонитба и боричкане.

[Tontonella]

До: Стокхолм през май - вода и слънце

Имаше и други животни. Те се бяха разделили на няколко групи – сладко похапващи, блажено спящи, позиращи за снимки и трайно скрити.

Кротко пасящи коне.





Овце, досущ като нашите, ама шведски.



Тези бизони не беше ясно какво точно ядат.



„Ако ще даваш нещо за ядене – давай – иначе кво си ме зяпнал?”



Групата на блажено спящите се оглавяваше от прасетата – кои диви, кои не, но всичките отнесли плувката.







Тюлен, толкова спящ,



че даже прясната риба, за която други много бързаха, не успя да го събуди.





На пауна определено му беше ден за снимки и гордо позираше с великолепната си опашка за радост на туристите.





Този малко не се ориентираше къде са обективите,



но после се поправи.



„Кво му се радват пък толкова на оня пънкар?”



Муфлонът реши, че и прилегнал ще излезе добре на снимката.



За вълците разбрахме от табелата, но въпреки продължителното висене и взиране край тяхното свърталище, така и не се появиха – бяха хванали трайно гората...

Продължаваме нататък и попадаме на господарска къща от имение от област Värmland, построена през 1820 г.



Стопанство от югозападната област Halland от втората половина на 19 век.





Селска къща от южната област Västergötland от 18 век.



В тази стая е живяло шестчленно семейство. А чергите са съвсем като бабините ми, само не са толкова пъстри.



Камбанария от южната област Östergötland от първата половина на 18 век.



Както се оказа впоследствие, имало още много красиви и интересни къщи и забавни животни, които си заслужава да се видят. А също и магазинчета, от които може да си купиш различни занаятчийски произведения, направени на място.

От Скансен може да си тръгнеш пеша по моста, както направихме ние или с трамвай, на чаша кафе.



Следва продължение – Музея на кораба Ваза...

[Веселин (linux.lab)]

До: Стокхолм през май - вода и слънце

Следаващия път ти пожелавам да отидеш на 22 юни по техния "МИДСАМЪР" да видиш какъв купон настава. А пък ако си и с някой местни тогава забавлението е пълно.

[Nik Nikolov]

До: Стокхолм през май - вода и слънце

Хубав репортаж !
Фотографиите са пълни с консервирано скандинавско светоусещане.
Благодаря !

[Tontonella]

До: Стокхолм през май - вода и слънце

И краят на това пътешествие...

В далечната 1626 година започва строежът на най-грандиозния кораб в шведската история – галеонът „Ваза”. Той е проектиран от холандския майстор-корабостроител Хенрик Хибертсон и е построен с усилията на над 400 души – дърводелци, ковачи, производители на платна, скулптори, художници, стъклари и работници от много други занаяти. Подробни макети в музея ни дават представа за това, как е изглеждала тогава Стокхолмската корабостроителница







и как са се извършвали някои операции.



Корабът е поръчан от шведския крал Густаф II Адолф Ваза, който си поставил за цел да наложи страната си като водеща държава в източната част на Балтика и да утвърди правата си над шведския престол. За да изпълни своите планове кралят се нуждаел от силен военен флот. Идеята му била да построи най- големия, най-красивия и най-добре въоръжения боен кораб, който да представи мощта и възхода на Швеция. Наистина, „Ваза" бил с внушителни размери: дължина 70 м, ширина 11,7 м, височина 20 м, от които е газел 4,7 м. Екипажът му се е състоял от повече от 430 души. Макет на вътрешността на кораба дава представа как са изглеждали различните помещения – за обикновените моряци





и за командния състав - адмиралската каюта се намирала на кърмата. Тя била разположена на нивото на горната оръдейна палуба и била най-великолепно декорираното помещение на кораба. В нея имало дърворезби, малки скулптури и дори стъклени прозорци. Тя служела за провеждане на съвещания, а също така била спално помещение за адмирала.



Пред адмиралската каюта се намирала рулевата площадка, а над нея - капитанската каюта. Последната била разположена на нивото на главната палуба.



На петото ниво в музея е направена възстановка в реални размери на отделни помещения от кораба, обитавани понастоящем от ръбати дървени фигури на хора



и даже на котки (чувала съм за плъхове по корабите, ама чак и котки...).



Най-голям интерес, особено на децата посещаващи музея, предизвикват помещенията с оръдията.







На 10 август 1628 г. величественият кораб отплавал тържествено от Стокхолмското пристанище за да се присъедини официално към състава на кралския шведския флот. Предполага се, че порив на вятъра е причина корабът да се наклони, долните оръдейни портове да загребат вода и корабът да потъне близо до остров Бекхолмен. Отново макети ни показват този драматичен момент.





И досега остават загадка причините за потъването на кораба. Има различни предположения – за грешки в конструкцията и изчисленията, за груба намеса в строителството от страна на краля с неговите претенции за най-голям и най-добре въоръжен боен кораб, за претоварване на кораба – с оръдия, с бурета с барут или може би с бурета с вино...!?





Такава - донякъде трагична, донякъде безславна - е съдбата на кораба „Ваза”. Скоро след потъването му са направени първите опити да се извадят на повърхността част от скъпите вещи, които е носел – най-вече дървените статуи, украсени с тънки златни листа и оръжията. Дълбочината, на която потънал „Ваза" — повече от 30 метра, е била пределна за тогавашната техника. С големи усилия били извадени повечето оръдия, които представлявали голяма ценност. Останалото, постепенно било засипано от тинята и потънало в забрава.

Но... историята не свършва дотук. През 1956 г., археологът Андерш Франзен с помощта на специална изработена от него сонда, успява да локализира мястото, където се намира потъналият кораб. След допълнителни проучвания и подготовка на 24 април 1961 г., 333 години след неговото потъване, корабът “Ваза” е изваден на повърхността.



Следва продължителна работа по преместването и реставрацията на кораба, строи се специална сграда и през 1990 е открит знаменитият музей „Ваза" в Стокхолмското пристанище. Още с влизането в него (на 4 ниво) пред погледа ни се извисява в цялото си великолепие и красота корабът „Ваза”.



От това ниво най-добре се вижда основният корпус на кораба. По посока от юта към носа следват оръдейните портове – по 12 на долната и горната оръдейни палуби и по 7 на горната палуба от всяка страна. На двете оръдейни и главната палуби са разположени общо 64 оръдия. Капаците на оръдейните портове на батарейните палуби имат лъвски глави, които някога са били позлатени.



От двете страни на юта са разположени балкони-близнаци, като горният е по-малък от долния. Двата балкона са част от две галерии на кърмата. "Ваза" е първият шведски кораб с две галерии - горната - на нивото на капитанската каюта, а долната - на нивото на адмиралската.



При реставрацията на „Ваза”, съвсем малка част от детайлите по него (около 5%) са подменени с нови. Всичко останало е оригинално и запазено максимално добре при дадените обстоятелства. Целият кораб е пищно украсен с дърворезбовани скулптури. По парапетите на галериите и горната част на балконите се виждат воини, тритони, нереиди и русалки.





На кърмата на кораба се намира скулптура на младия Густав ІІ Адолф, разположен между два грифона, държащи над главата му кралската корона. Грифоните са вкючени за първи път в семейния герб от бащата на краля - Карл IX. Скулптурата символизира приемствеността във властта на Швеция и представлява хералдически отговор на претенциите на полския крал Сигизмунд към шведската корона. Под нея се намират инициалите на краля - G.A.R.S. (Gustavus Adolphus Rex Sueciae). По-долу е поставен държавния герб на Швеция. Щитът на герба се поддържа от два лъва, които на свой ред са обкръжени от драперия.





Под националния герб се намира семейният герб на династията Ваза – на щит с кралска корона е разположен златен сноп пшеница. От двете страни на щита стоят херувими с маслиново клонче в едната ръка. От двете страни на херувимите има драперии с плодове, символизиращи разцвета на Швеция по времето на династията Ваза.



В страни от семейния герб на династията са разположени по три воина облечени в традиционните за 17-ти век дрехи и символизират древните предци на династията, за които се смята, че произхождат от готите.



На носа стои изваян от дърво 4-метров лъв, който сякаш се готви за скок. Между лапите си той държи семейния герб на династията Ваза, който бил едновременно и герб на кораба.





Отстрани, на фона на пурпурна завеса, се намира негово точно копие.



От петото ниво на музея има най-добър поглед към палубата на кораба – в предната част



и в задната част, където забелязах мостче към палубата. Веднага попитах дали е позволено да се качваш на кораба. Уви не. Само кралски особи и държавни глави могат да стъпят там. Но така и трябва да бъде. Иначе тълпите любопитни туристи биха разрушили за кратко време това, което морската вода не е успяла за повече от 300 години. И тъй като съм пропуснала да се родя кралска дъщеря, единственият ми шанс да мина по това мостче за да стъпя на палубата на „Ваза”е да се кандидатирам за следващите президентски избори.







Корабът „Ваза” гледан от последното (шесто) ниво на музея.



Сградата на музея, в която се съхранява „Ваза”, също има формата на кораб и изглежда отвън така.

[Nik Nikolov]

До: Стокхолм през май - вода и слънце

Репортажа става все по хубав и задълбочаващо се интересен.
Ти да не оттърчаш до Стокхолм, да доснимаш материал ???

[Дянков]

До: Стокхолм през май - вода и слънце

Браво! Страхотен репортаж. Искаме още!

[Детелина 74]

До: Стокхолм през май - вода и слънце

Снимките са уникални......... нямам думи,наистина,приятно изживяване!
Дано има още такива интересни.