Tweet
Не е за форума, но ако модераторите го оставят, мисля че ще е интересно за нашего брата - оръжения маниак! 
Много интересен е случая с Драгунов - само 13 метра отклонение, но пък предвидимо!
Тая работа май си иска майстор! 
Далекобойните снайпери или докъде се простира митът
Четейки художествена литература, срещаме пасажи, в които, било то добрият или лошият герой, произвеждат сполучливи изстрели на огромни дистанции със “свръхспециални снайпери”. Не претендирам, че съм голям познавач на много такива произведения, но си спомням един криминален роман, в който “нашият” е нает да “очисти” наркопласьор, който се спуска с парапланер /парашут/. Разстоянието е 2600 /две хиляди и шестстотин/ метра. Първият изстрел е несполучлив. При втория опит дистанцията от стрелеца до “обекта” вече е 2800 /две хиляди и осемстотин/ метра. Естествено, целта е поразена.
Самият аз се запитах: “Възможно ли е това?”. Снайперистът в случая е използвал един от най-престижните калибри за супердалечни изстрели – 338 Lapua Magnum. Авторът на романа или е бил добре запознат, или е ползвал мнението на експерт. Относно калибъра, едва ли би могло да се предложи по-подходящ за целта. 16,2-грамовият куршум, излитащ от дулния срез със скорост 900 м/сек., притежава оптимален балистичен коефициент 0,675. За съпоставка – повечето куршуми в калибър .30 /или 7,62/ рядко надвишават балистичен коефициент 0,450. Известно е, че балистичният коефициент /БК/ влияе на траекторията на куршума по два основни начина:
- първо, при по-висок БК куршумът пада по бавно;
- и второ, отнасянето при страничен вятър е по-малко, отколкото при куршум, изстрелян със същата начална скорост и в същия грамаж, но с по-нисък БК.
Но да се върнем на “нашия човек” в романа, който поразява летяща с 35 км/ч цел на разстояние 2800 метра. Аз си “поиграх” да изчислявам какъв спад би имал този куршум на тази дистанция. Отговорът е просто шокиращ: 184,16 метра! Да, не е грешка в десетичната запетая – 18 416,40 сантиметра или 184 метра и 16 сантиметра. За сметка на това пък страничното отклонение от вятър, който великодушно духа със скорост 5 м/сек. /нормален морски бриз/, под ъгъл от 90 градуса ще бъде само 36 метра и 7 сантиметра – нищо работа! За да ви объркам още повече, ще прибавя и времето, за което куршумът ще пристигне в целта. То е 7,5 секунди. Това автоматично означава, че след като е въвел ветровата поправка от приблизително 35 метра обратно на вятъра, и дал необходимото завишение от приблизително 184 метра, се налага стрелецът да изчисли и предварението на движещата се цел, или колко метра ще измине целта за 7,5 секунди, ако се движи с 35 км/ч. Естествено, в това число не включваме забързване или забавяне на обекта, завои, пориви на вятъра и още куп фактори, които биха оказали влияние, докато ние с вас се побъркваме от сметки. Единственият параметър, правещ възможна ситуацията, е енергията на куршума, която от грандиозните 6567 джаула деградира до жалките 385 джаула. Все пак това е енергията, носена от пистолетния патрон 9 пара при излитане от цевта.
Явно, професионален снайперист не би влязъл в ситуация, която крие толкова много неизвестни. С това не искам да кажа, че дългобойните изстрели са обречени на неуспех, напротив. Световните шампионати по стрелба на дистанция от 1000 ярда /равно на около 915 метра/ доказват, че при добра тренираност и перфектно оборудване е възможно десет попадения да влязат в кръг с диаметър 10 сантиметра. Разбира се, стрелбата се изпълнява с подпряно оръжие, а стрелецът е седнал на удобна, специално предназначена за целта платформа.
Предпочитани калибри са .300 и .338. Някои състезатели се явяват с калибри собствени разработки, т.нар. wildcat /уайлдкет/, които са уникални и не се произвеждат серийно. Други използват добре изпитаните магнуми, но почти всички сами снаредяват боеприпасите за състезанието и тренировъчния процес.
Неведнъж съм чувал хвалби от ловци, полицаи и военни, че от 1000 метра могат да уцелят силуетна мишена в главата с СВД /”Драгунов”/ в калибър 7,62 х 54R. Съгласен съм, че при статична цел, слаб вятър или липса на такъв, и добра тренираност това е възможно. На 1000 метра спадът на куршума 9,7 грама /150 грана/, изстрелян с начална скорост 840 м/сек., и БК 0,447, е само 12 метра и 92 сантиметра, а страничното отнасяне при относително безветрие /1 м/сек./ е 78,5 сантиметра. Времето, за което куршумът изминава един километър, е 1,97 секунди.
В интерес на практичността и истината, обаче, е по-добре да спестим “локумите” около легендите за трикилометрови изстрели по силуетни мишени.
Някои от вас ще ми зададат въпроса защо тогава военният “Маузер 98” в калибър 8 х 57, с механичен мерник, е разчетен за разстояние от 2600-2800 метра. Отговорът е отчайващо прост: защото оръжието на това разстояние все още може да убива, а стрелбата по сгъстени в карета строй, дори и на такова разстояние, е ефективна. Не е нужно да уцелиш определен човек, а някой от групата.
Когато ми се отдаде възможност за стрелба на големи дистанции, аз не пропускам възможност да потренирам, но в интерес на ловната етика и престиж не ви препоръчвам да предприемате стрелба с карабина по движещо се животно на повече от 200 метра, и стрелба по статична цел на повече от 300 метра. Рисковете да раним и изгубим животно и на горните дистанции са доста големи, но всеки решава сам за себе си! И накрая един съвет: опознайте добре оръжието си и неговата балистика, защото така ще се чувствате по-уверени и ще знаете пределните дистанции, до които реално се простират възможностите ви.
РОБЕРТ АТАНАСОВ
Много интересен е случая с Драгунов - само 13 метра отклонение, но пък предвидимо!
Тая работа май си иска майстор!
Далекобойните снайпери или докъде се простира митът
Четейки художествена литература, срещаме пасажи, в които, било то добрият или лошият герой, произвеждат сполучливи изстрели на огромни дистанции със “свръхспециални снайпери”. Не претендирам, че съм голям познавач на много такива произведения, но си спомням един криминален роман, в който “нашият” е нает да “очисти” наркопласьор, който се спуска с парапланер /парашут/. Разстоянието е 2600 /две хиляди и шестстотин/ метра. Първият изстрел е несполучлив. При втория опит дистанцията от стрелеца до “обекта” вече е 2800 /две хиляди и осемстотин/ метра. Естествено, целта е поразена.
Самият аз се запитах: “Възможно ли е това?”. Снайперистът в случая е използвал един от най-престижните калибри за супердалечни изстрели – 338 Lapua Magnum. Авторът на романа или е бил добре запознат, или е ползвал мнението на експерт. Относно калибъра, едва ли би могло да се предложи по-подходящ за целта. 16,2-грамовият куршум, излитащ от дулния срез със скорост 900 м/сек., притежава оптимален балистичен коефициент 0,675. За съпоставка – повечето куршуми в калибър .30 /или 7,62/ рядко надвишават балистичен коефициент 0,450. Известно е, че балистичният коефициент /БК/ влияе на траекторията на куршума по два основни начина:
- първо, при по-висок БК куршумът пада по бавно;
- и второ, отнасянето при страничен вятър е по-малко, отколкото при куршум, изстрелян със същата начална скорост и в същия грамаж, но с по-нисък БК.
Но да се върнем на “нашия човек” в романа, който поразява летяща с 35 км/ч цел на разстояние 2800 метра. Аз си “поиграх” да изчислявам какъв спад би имал този куршум на тази дистанция. Отговорът е просто шокиращ: 184,16 метра! Да, не е грешка в десетичната запетая – 18 416,40 сантиметра или 184 метра и 16 сантиметра. За сметка на това пък страничното отклонение от вятър, който великодушно духа със скорост 5 м/сек. /нормален морски бриз/, под ъгъл от 90 градуса ще бъде само 36 метра и 7 сантиметра – нищо работа! За да ви объркам още повече, ще прибавя и времето, за което куршумът ще пристигне в целта. То е 7,5 секунди. Това автоматично означава, че след като е въвел ветровата поправка от приблизително 35 метра обратно на вятъра, и дал необходимото завишение от приблизително 184 метра, се налага стрелецът да изчисли и предварението на движещата се цел, или колко метра ще измине целта за 7,5 секунди, ако се движи с 35 км/ч. Естествено, в това число не включваме забързване или забавяне на обекта, завои, пориви на вятъра и още куп фактори, които биха оказали влияние, докато ние с вас се побъркваме от сметки. Единственият параметър, правещ възможна ситуацията, е енергията на куршума, която от грандиозните 6567 джаула деградира до жалките 385 джаула. Все пак това е енергията, носена от пистолетния патрон 9 пара при излитане от цевта.
Явно, професионален снайперист не би влязъл в ситуация, която крие толкова много неизвестни. С това не искам да кажа, че дългобойните изстрели са обречени на неуспех, напротив. Световните шампионати по стрелба на дистанция от 1000 ярда /равно на около 915 метра/ доказват, че при добра тренираност и перфектно оборудване е възможно десет попадения да влязат в кръг с диаметър 10 сантиметра. Разбира се, стрелбата се изпълнява с подпряно оръжие, а стрелецът е седнал на удобна, специално предназначена за целта платформа.
Предпочитани калибри са .300 и .338. Някои състезатели се явяват с калибри собствени разработки, т.нар. wildcat /уайлдкет/, които са уникални и не се произвеждат серийно. Други използват добре изпитаните магнуми, но почти всички сами снаредяват боеприпасите за състезанието и тренировъчния процес.
Неведнъж съм чувал хвалби от ловци, полицаи и военни, че от 1000 метра могат да уцелят силуетна мишена в главата с СВД /”Драгунов”/ в калибър 7,62 х 54R. Съгласен съм, че при статична цел, слаб вятър или липса на такъв, и добра тренираност това е възможно. На 1000 метра спадът на куршума 9,7 грама /150 грана/, изстрелян с начална скорост 840 м/сек., и БК 0,447, е само 12 метра и 92 сантиметра, а страничното отнасяне при относително безветрие /1 м/сек./ е 78,5 сантиметра. Времето, за което куршумът изминава един километър, е 1,97 секунди.
В интерес на практичността и истината, обаче, е по-добре да спестим “локумите” около легендите за трикилометрови изстрели по силуетни мишени.
Някои от вас ще ми зададат въпроса защо тогава военният “Маузер 98” в калибър 8 х 57, с механичен мерник, е разчетен за разстояние от 2600-2800 метра. Отговорът е отчайващо прост: защото оръжието на това разстояние все още може да убива, а стрелбата по сгъстени в карета строй, дори и на такова разстояние, е ефективна. Не е нужно да уцелиш определен човек, а някой от групата.
Когато ми се отдаде възможност за стрелба на големи дистанции, аз не пропускам възможност да потренирам, но в интерес на ловната етика и престиж не ви препоръчвам да предприемате стрелба с карабина по движещо се животно на повече от 200 метра, и стрелба по статична цел на повече от 300 метра. Рисковете да раним и изгубим животно и на горните дистанции са доста големи, но всеки решава сам за себе си! И накрая един съвет: опознайте добре оръжието си и неговата балистика, защото така ще се чувствате по-уверени и ще знаете пределните дистанции, до които реално се простират възможностите ви.
РОБЕРТ АТАНАСОВ
А тогава на оня завой ходи всеки който не го домързя, и Нонка Матова лежа там и гледа, и тя каза че не го познава
Коментар