Страница 1 от 8 12345 ... ПоследенПоследен
Резултати 1 до 20 от 142

Тема: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

  1. #1
    Аватара на Ясен
    Ясен е онлайн Супер Модератор | news |
    | ОС || СзО || +ПЛ || ТП |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2007
    Място
    София
    Публикации
    32,836
    Точки (при гласуване)
    60

    По подразбиране Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Обещах да напиша инструкцийка, която ще спести много гадаене по жици, хвърляне на боб и молитви към богинята-майка на електричеството.
    !! Инструкцията е дълга и пространна, но самото запояване е проста работа. Ако не беше, производителите на електроника нямаше да могат да го вършат.
    !! Внимание: В момента текстът е в процес на активно развитие, дописват се нещата за които аз или други участници се сетим.
    !! Предварително благодаря за всякакви конструктивни мнения, добавки и критики, които очаквам в темата.


    Разглеждаме запояването на електронни елементи, платки, проводници и дребни детайли от мед и медни сплави с използването на смес от калай и олово за припой. Веднага правя уговорката, че охладителни радиатори, самовари, казани за ракия и други масивни предмети се запояват по различна технология, която не е предмет на настоящия текст, ако и да има доста общи неща. Нямам самочувствието да пиша за нея.

    1. Използвани средства и инструменти:

    Поялник: Всяка чудесия, която се нагрява до температура в интервала 250-350 градуса целзий може да служи за поялник. В зависимост от достъпните и удобни енергийни източници, може да се нагрява с 220 волта, с 12 волта, с пропан или (по-мощните) с бензинова горелка.

    - За работа по платки и малки проводници се използват поялници с мощност 15-50 вата, със скосен или заострен цилиндричен накрайник дебел 2-5мм.
    - Ако ще се запояват кабели на електрожен или стартер, ще е необходим поялник 200-500 вата.
    Независимо от мощността, изключително удобство представляват устройствата за стабилизиране на температурата.

    Работния край на поялника (човката) обикнвено е направен от мед. Може да бъде неразделна от поялника или сменяема, да има или да няма покритие от друг метал. Човките без покритие ерозират - медта бавно се разтваря в припоя и остава в спойките или изгаря на повърхността му. Постепенно се образуват раковини и неравности, които пречат на работата. Такива човки често трябва да се пилят, за да им се придава удобна форма, но пък са удобни за някои цели. Човките с покритие обикновено запазват формата на върха си дълго време (докато се износи покритието на върха)

    Преди работа, работната повърхност на нов поялник трябва да бъде "калайдисана" - покрита с непрекъснат и добре прилепнал слой припой. Калайдисването става аналогично на запояваните детайли (обяснено по-долу).

    Припой:
    Най-лесно всичко става с тинол. Това е калаено-оловна сплав, изработена във вид на тънка (0.5-2мм) тръбичка, пълна с флюс (колофон, виж по-долу). Продава се на по-големи или по-малки ролки (50-1000г). Различава се и по състав, от който пък зависи и температурата на топене. Най-удобен е 60% Sn (калай) + 40% Pb (олово), който се топи при около 180 градуса. Всякакви други проценти се топят при по-висока температура.
    Калай за калайджийска дейност (чист, без олово) се продава на пръчки (дълги кюлчета). Този калай е неприятен за работа, защото се топи при около 320 градуса, когато всякакви удобни флюси са изгорели.

    Флюс:
    Флюсът служи за химическо почистване на повърхността на запояваните детайли от оксиди, патина и всякакви други пречки на запояването. Освен това, флюсът покрива повърхността на разтопения припой и пречи на неговото окисление. Нагрята повърхност, останала без флюс (метал или припой) моментално се покрива с оксид, който пречи на прилепването на металите и спойката просто не става.

    За всякакви електронни и почти всякакви електротехнически цели е достатъчен флюсът, напъхан в тинола. За сложни задачи се използва колофон (и пасти на негова основа), а в полеви условия - таблетки аспирин (при работа мирише ужасно). Съществуват, освен това, кисели и неутрални, течни, твърди и пастообразни, продавани и домашно приготвени флюси, необходими или удобни в най-различни случаи.

    Мокра гъбичка:
    Ами просто мокра гъбичка. Удобна за почистване на човката на поялника от нагар. Аз рядко използвам, други без нея не могат. Стои закрепена на стойката на поялника, а той при нужда се търка отгоре. Дунапренът е непрактичен (мирише при нагряване), подходящи се продават в електронните магазини.

    2. Ред на работа

    Трябва да загреем поялника до работна температура. Ако имаме регулатор, 250-280 градуса е едно добро начало. Дали на конкретният прибор градусите са същите, си проличава в процеса на работа.

    Нов поялник (или нова човка): трябва да калайдисаме човката.
    Включваме поялника и допираме с леко потъркване тинола до нея. При достигане на нужната температура, първата порцйка разтопен припой и флюс ще се разлеят по повърхността. Ако първо оставим поялника да поседи загрят, калайдисването ще е по-трудно, защото повърхността ще е покрита с оксиди. Може да се наложи топене на нагрятата човка във флюс и повторен опит с тинол.

    Употребяван поялник:
    Той обикновено е калайдисан и готов за работа, въпреки слоя оксиди върху припоя. Тях ще ги очисти първата порция флюс. Ако поялникът е поседял с висока температура дълго време, слоят оксиди може да е обхванал както припоя, така и покритието на човката. В такъв случай обикновено се сменя човката, защото не подлежи на ново калайдисване. Старата може да се "поправи" временно със ситна пила или шкурка.

    Подготовка:
    Трябва да имаме медни повърхности, чисти до метален блясък. Колкото повече патина и продукти на корозия имаме, толкова по-трудно ще протече процесът. Ако работим с проводници, добре е изолацията да е свалена непосредствено преди запояването. Изолацията се сваля с режещ инструмент! Оголването на кабела със запалка води до химически процеси, които по-натам ще ни пречат (макар и не фатално). С режещия инструмент пък трябва да се внимава да не се нарани съществено проводника, особено, ако после ще е подложен и на механични натоварвания.

    Калайдисване:
    Допират се човката на поялника, детайлът и тинолът приблизително в една точка. При стапянето си, припоят образува блестяща капчица метал, прилепнала до човката. Когато детайлът се нагрее достатъчно, капчицата се "разпълзява" по него. Ако детайлът е многожилен проводник, капчицата "попива" между медните нишки. Добавяме колкото тинол е нужен, за да се покрие цялата интересуваща ни повърхност. При нужда, търкаме леко по детайла с поялника, за да насочим капката и да подпомогнем процеса.

    Особености:
    Ключов момент за калайдисването е нагряването на детайла (или поне областта, която ще калайдисваме) до температура, при която припоят е склонен да остане течен. Почти целият топлообмен между поялника и детайла протича през капчицата разтопен припой. Понякога, за целта е удобна по-голяма капка, даже и да се наложи после да я изтръскаме.

    Върху капката припой и пред нея по детайла се забелязват смолисти малки капчици - те са наши приятели, това е флюсът. Не се дразнете от тях. Ако процесът продължи достатъчно дълго, флюсът ще се изпари или изгори. Познава се по това, че капката загубва част от блясъка си и се сдобива с нещо като "кожичка" - това са оксидите на калая и оловото. В този момент калайдисването спира. Трябва да добавим тинол или да натопим поялника в колофон, за да продължим.

    Процесът продължава, докато калайдисаме нужната ни повърхност. За случая с многожилен проводник, удачно е да позволим на припоя да "попие" и малко под изолацията. Това после си личи по втвърдяването на проводника на известно разстояние от спойката и дава предимство при често огъване.

    Същинско запояване:
    Допираме двата калайдисани детайла. Нагряваме ги с поялника през капчица припой. Като се нагреят, припоят сам ще се обедини в една обща капка. Добавяме тинол, ако капката не обхваща достатъчно детайлите. Махаме поялника и държим НЕПОДВИЖНО двата детайла, докато спойката се втвърди напълно. (Втвърдяането се познава по промяната в металния блясък на спойката). Разместването в процеса на втвърдяване е рецепта за "студена спойка" (виж долу). Крайният резултат трябва да бъде блестяща спойка с валчеста форма (без никакви ръбове и ъгли, освен тези на самите детайли).

    Двете заедно:
    Ако детайлите са малки (примерно елемент в платка) можем просто да допрем разтопената капка до двата. Едновременно ще ги калайдисаме и запоим, евентуално с добавка на тинол. Същото се отнася до предварително увити един в друг проводници - само обещайте, че няма да искате да ги разпоите после. Ако ще искате, не ги увивайте преди запояването.

    Вариации на технологията:
    Ако използваме припой без флюс в него, просто вземаме предварително отрязано малко парче с поялника, топваме във флюса и разчитаме, че капката ще се стече от поялника. Обикновено го прави.

    Вземането на малко количество припой от голяма буца е възможно само с много мощен поялник. Обикновено трябва да си приготвите парчета, които поялникът ви може да стопи наведнъж. Не е задължително при стапянето да вземете цялата получена капка.

    Когато запояваме метали, различни от мед (поцинковани, неръждавейки, ръждавейки и други), нормалният флюс (колофон) обикновено няма достатъчната химическа активност, за да смъкне оксидите от повърхността и припоят просто не прилепва. В този случай се използват "кисели флюси" (на основа солна и фосфорна киселина), които се нанасят на повърхността преди калайдисването. В този случай, след калайдисването задължително следва старателно измиване с вода. В противен случай остатъците от киселината предизвикват после интензивна корозия.

    Тест - спойката да издържи собственото ти тегло:
    Два медни проводника, със сечение 1.5 кв.мм или повече (в зависимост от собственото тегло на запояващия), запоени на 1см дължина без усукване, трябва да издържат теглото на запояващия, без да се разруши спойката.

    Често срещани проблеми:
    1. Припоят не прилепва към калайдисвания/запоявания детайл или прилепва слабо и после се отлепя
    - поялникът не нагрява детайла достатъчно - детайлът трябва да се нагрее до температура, при която припоят е течен и без допир на поялника
    - флюсът не е достатъчно агресивен - детайлът си иска киселина или нишадър
    - опитвате се да запоявате алуминий - това просто НЕ става по описания начин. Кольо и Мууу са дали по-долу две алтернативни технологии за алуминий
    - поялникът нагрява детайла и припоя прекалено силно (или прекалено продължително, поради бавна работа), изпарява флюса и всичко се окислява преди да се е случило слепването на металите.

    2. Спойката е грапава, без блясък, без механична здравина и/или пропуска ток когато си иска - нарича се още студена спойка. Електропроводимостта на такава спойка зависи от температурата. Зависи и от механичните напрежения наоколо. На това явление се дължи "проработването" на някои електронни прибори при умерен удар по корпуса. Спойката просто трябва да се "повтори" с малко тинол и този път да се държи наистина неподвижна при изстиването. Ако става дума за няколко стотици спойки на платка и не знаем коя ни къса нервите - просто повтаряме всичките. И тихичко коментираме размножителните навици на производителите на платки.

    -----

    Разпояване - не винаги по-лесно от запояването:
    В общия случай, трябва да нагреем спойката до температурата на топене и да разделим детайлите.

    Ако това не става (примерно електронен елемент върху платка - много отделни спойки, не можем лесно да ги нагреем всичките едновременно, без да повредим платката и/или елементите по нея), трябва да махнем по някакъв начин капката припой, свързваща детайлите. Има два утвърдени начина:

    1. Вакуум-помпа - съществуват такива в изпълнение като човка на поялник с тръбичка за подаване на вакуум, отделни смукалки с бутало и пружина и други. Идеята е да разтопите спойката и да я "изсмучете" от запоеното място. Досега, не съм успявал да постигна задоволителни резултати с такъв прибор, но някои така си работят. Вакуум-помпата обикновено е по-сложна и скъпа от самия поялник, което обяснява защо обикновено я нямаме на разположение.

    2. Капилярен метод - използва се многожилен меден проводник. Колкото по-чисти, по-тънки и повече на брой жички, толкова по-добре. Удобен източник е оплетката на коаксиални и шримовани кабели. Ред на работа: притиска се краят на проводника с поялника в колофона, за да се покрие с колофон, после същият проводник се притиска с поялника към спойката. Припоят се стапя и "попива" в проводника, оставяйки предишното място без капка, със съвсем тънко калайдисани детайли.

    3. Вандалски метод - примерно за изваждане на чип от прежалена платка. Пистолет за горещ въздух се настройва на максимална температура, насочва се към платката, а чипът се дърпа от другата страна с подръчно средство. Ако се направи бързо, чипът остава използваем, но платката - трудно.

    4. Хакерски метод - за всичко с три и повече крака от платка, която и после ще ни трябва. Използва се парче медна тел със сечение 1-2мм, евентуално огънато в подходяща форма. То се запоява едновременно към всички крачета на елемента, които трябва да вадим заедно, до получаване на обща капка припой. В този момент можем да измъкнем елемента. Тук парчето медна тел служи за бързо разнасяне на топлината до всички спойки, които искаме да разтопим заедно.

    5. Домашен метод - издухване на припоя с духане с уста през тънка тръбичка (примерно от писалка) след като е разтопен. Недостатък - припоят се разпръсква наоколо, като може да повреди нещо наоколо с високата си температура или с образуване на късо съединение. Пръските наоколо се остраняват лесно (ако бъдат видяни навреме).

    -----

    Борба с платки:

    Платките представляват изолационен материал, на който е залепено медно фолио във вид на проводящи ивици. По-простите платки имат медно фолио само от едната или двете страни, по-сложните - и между слоевете изолационен материал. Дву- и особено многослойните платки не са за начинаещи! Еднослойните платки имат обикновено "страна елементи" и "страна спойки", като медните ивици ("писти") са от страната на спойките.

    Важен момент при запояването и разпояването е максимално краткото нагряване на платката и елементите по нея. Иначе, елементите се повреждат от топлината, а медните писти се отлепят от платката. С цел максимално бързо осъществяване на запояването и разпояването, се използва поялникът с максимално дебела човка, с която е удобно да се работи по дадената платка. Дебелата човка осигурява бързо отдаване на топлина в желаното място. Пак по същата причина, към разпояване се подхожда с капчица припой на човката - с цел ускоряване на топлообмена.

    След разпояване на проводник от платка, отворът му обикновено остава запълнен с припой. Това пречи на поставянето на друг проводник. За да се отвори дупчицата, най-лесният метод е пробиване на течната капка припой с клечка за зъби. С метални средства (игли, проводници) просто не става.

    При нормални условия, припоят се стреми да заема валчести форми, близки до сферичната и не залепва за изолиращата част от платката. Ако прави "мустаци", протяжни пътечки и къси съединения към съседни писти, значи му липсва флюс или е прекалено много за конкретното място. Излишно количество припой може да се вземе с човката на поялника, след като предварително е изтръскана от капката, която стои на нея.

    След запояване и преди включване на платката, добре е да се прегледа внимателно за съединения между съседни спойки. При по-прецизни платки, препоръчително е внимателно изстъргване на остатъците от колофон с остър предмет и даже измиване с органичен разтворител. Нагорелият колофон не винаги е добър изолатор!

    -----

    Ако си оправя фотоапарата, ще има и снимки.
    Последно редактиран от Ясен ; 18-01-09 в 01:41
    kuzdov: обикновено отговарям, че [знакът] ми е подарък за рождения ден и си го слагам където поискам.

  2. #2
    Регистрация
    Jul 2006
    Място
    София
    Публикации
    2,725
    Точки (при гласуване)
    15

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Като допълнение може да се спомене, че от известно време "оловните" припои са демоде. Актуалните са без олово. Масово използваните са със съдържание Sn99.3 Cu0.7 или Sn96.5 Ag3 Cu0.5.
    Компютрите са създадени, за решаване на проблеми, които не са съществували преди появата на компютрите...

  3. #3
    Аватара на Ясен
    Ясен е онлайн Супер Модератор | news |
    | ОС || СзО || +ПЛ || ТП |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2007
    Място
    София
    Публикации
    32,836
    Точки (при гласуване)
    60

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Цитат Мнение на ittso Преглед на публикациите
    Като допълнение може да се спомене, че от известно време "оловните" припои са демоде. Актуалните са без олово. Масово използваните са със съдържание Sn99.3 Cu0.7 или Sn96.5 Ag3 Cu0.5.
    Те са за промишлени цели. Ако запояваш ръчно, с тези, които предлагаш е голяма мъка. За ръчното има и такива с намалено съдържание на олово (примерно 15%) - уж стават. Ама уж. С цялото ми уважение към природата, прототипните устройства ще си ги поя с 60/40.
    kuzdov: обикновено отговарям, че [знакът] ми е подарък за рождения ден и си го слагам където поискам.

  4. #4
    Регистрация
    Dec 2004
    Място
    Добрич
    Публикации
    536
    Точки (при гласуване)
    11

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Имам един лаически въпрос-какво означава "твърдо запояване"?Пона ез така си го превеждам буквално от немски:hartloeten

  5. #5
    Аватара на м20_маниак
    м20_маниак е офлайн Старши участник | ОС || +ПЛ || ТП |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Mar 2007
    Място
    София
    Публикации
    1,321
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Браво за хубавата тема, колега.Ще е полезна на хора, на които им се налага да запояват някакъв детайл, без да са го практикували до сега (или изучавали в училище).

    За ГАЗ69:
    Твърдо запояване е запояването с твърд припой.Температурата му на топене е над 500 градуса.Употребява се там, където е необходима по-голяма механична якост на спойката.С него се спояват стомани, никел, никелови сплави, металокерамика и т.н.За спояването на всички черни метали, цветни метали или сплави се използва също сребърен припой.Изобщо спойките с твър припой издържат на вибрации и са устойчиви на удари.
    С "Фармахим" - непобедим

    0886 888 069

  6. #6
    Регистрация
    Aug 2007
    Публикации
    8,037
    Точки (при гласуване)
    26

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Благодаря на Ясен за полезното четиво.
    Да допълня-Като флюс с успех може да се ползва и ортофосфорна киселина, или както е по-известна-"преобразувател на ръжда". С години съм ползвал именно нея, докато се счупи шишето и започнах да ползвам обикновен течен флюс.
    Колофон ползвам вкъщи, като не ми се слиза до гаража, а има нещо дребно за запояване, и обирам разни остатъци от някоя кутийка. То не, че запоявам много, ама ми се налага от време на време.
    А алуминий се запоява, само дето аз не съм пробвал. Пиша какво съм чел едно време в "Моделист-конструктор".
    Алуминият не се запоява лесно, заради окисният слой, той пречи много, а и не може да се отстрани при нормални условия. Това заради моменталната реакция на алуминия с кислорода. Ай си го надрал, ай се е окислил на момента. И така не става да се запои. Решението е да се отстрани окисната корица без да се допуска контакт с въздуха. Как именно става-с поялника се покрива с колофон частта от алуминия която искаме да калайдисаме. После вземаме с човката на поялника железни стърготини, те действат като абразив, и започваме с кръгообразни движения да обработваме детайла, върху който сме нанесли колофона. Така стружките "остъргват" окисната корица, а колофона пречи на кислорода от въздуха да реагира с алуминия. Ако имаме достатъчно припой върху човката, при тази операция би трябвало да се получи калайдисване на алуминия. По нататък е лесно, по описаният вече от Ясен начин.
    Пак да кажа-не съм пробвал метода, не ми се е налагало, но "Моделист-констуктор" е (май беше) доста добро списание, та имам всички основания да му вярвам.
    А и съм виждал доста запоен алуминий, значи е възможно, само, дето не знаем точно как става.
    Има ли желание-има и начин!

  7. #7
    Аватара на Ясен
    Ясен е онлайн Супер Модератор | news |
    | ОС || СзО || +ПЛ || ТП |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2007
    Място
    София
    Публикации
    32,836
    Точки (при гласуване)
    60

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Кольо, къде си виждал запоен алуминий? Заварен - да, но запоен?

    Иначе, методът със стъргането под колофон има сериозен шанс за успех - ще го пробвам при случай.

    Алуминият има и друга причина да се запоява трудно - много бързо пренася топлината. При масивни детайли това е допълнително затруднение. Теоретично, медта пренася топлина даже по-бързо, просто рядко се срещат масивни детайли от мед, обикновено става дума за ламарина или тел, докато при алуминия обикновено си имаме работа с отливка.
    kuzdov: обикновено отговарям, че [знакът] ми е подарък за рождения ден и си го слагам където поискам.

  8. #8
    Регистрация
    Aug 2007
    Публикации
    8,037
    Точки (при гласуване)
    26

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Запоен алуминий има в старите телевизори, тези дето каналите им се сменят с една сериозна врътка, и със звучно "щрак". Казва се всевълнов избирач на телевизионни канали, или нещо подобно. На това чудо корпуса е алуминиев, за екраниране на техниката вътре, но все пак трябва да влизат и излизат някакви проводници. А за това е нужен отвор, именно на тези отвори са запоени към корпуса "преходни кондензатор", мисля така се казваха, с дупка в средата, през нея минават жиците.
    Алуминия се запоява, само дето си трябва точната технология.
    Има ли желание-има и начин!

  9. #9
    Аватара на Петя
    Петя е офлайн Утвърден участник | СзО || +ПЛ || ДВиП |
    Регистрация
    Sep 2006
    Място
    Пловдив
    Публикации
    915
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Респект! Когато бях малка, баща ми ми показа как се работи с поялник и ми изглеждаше много просто. А ето колко дълги обяснения всъщност са нужни. Поздравления за усилията.
    Мога само да добавя, че бях инструктирана да не охлаждам рязко спойката (примерно с духане), за да не стане крехка. Трябва да се охлади от само себе си.
    НИКОЙ НЕ Е ТОЛКОВА СЛЯП, КОЛКОТО ОНЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИДИ!
    Omnia vincit amor !

  10. #10
    Аватара на Ясен
    Ясен е онлайн Супер Модератор | news |
    | ОС || СзО || +ПЛ || ТП |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2007
    Място
    София
    Публикации
    32,836
    Точки (при гласуване)
    60

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Цитат Мнение на Петя Преглед на публикациите
    ...
    Мога само да добавя, че бях инструктирана да не охлаждам рязко спойката (примерно с духане), за да не стане крехка. Трябва да се охлади от само себе си.
    Всъщност това е свързано с държането на спойката неподвижна. Може да се охлажда колкото искаме бързо, но без духането да размества детайлите. Което означава да не духа този, който ги държи.
    kuzdov: обикновено отговарям, че [знакът] ми е подарък за рождения ден и си го слагам където поискам.

  11. #11
    Регистрация
    Aug 2007
    Публикации
    8,037
    Точки (при гласуване)
    26

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Тази вечер, като се разрових из списанията открих статията за запояването на алуминия.
    Ето я:

    Има ли желание-има и начин!

  12. #12
    Регистрация
    Jul 2007
    Място
    Плевенско
    Публикации
    620
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Аз пък изнамерих една много ценна книга. Ето ви една страница за запояване на алуминии, флюсове за алуминии и съдържанието на самата книга. Ако някой желае нещо ще му го сканирам.
    Прикачени картинки Прикачени картинки
    Последно редактиран от Myyy ; 13-01-09 в 22:24

  13. #13
    Регистрация
    Aug 2007
    Публикации
    8,037
    Точки (при гласуване)
    26

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Аз пак като черна станция
    Премахването на припоя от платката при разпояване може да стане и с издухване. Едно време имаше едни химакали(може и още да ги има, не знам) с метален пълнител, на който горната част е с диаметър три-четири пъти по-голям от долния, дето на него е запресована частта със съчмичката. Маха се тази, последната част, и се получава тръбичка, която е удобно да държиш в устата, докато ръцете са заети с поялника и платката. Тънкият край е насочен към спойката, от която искаме да отстраним припоя, на разстояние 10-15 мм. Загряваме с поялника, и като видим, че припоя се стопява силно духваме през тъбичката, врезултат припоя отлита незнайно накъде, и спойката е освободена.
    Недостатък-разтопеният припой има гадния навик да поада върху разни пластмасови неща наоколо, следствията са ясни. А ако попаднат по новия анцунг, скандала с жената е вързан в кърпа.
    Има ли желание-има и начин!

  14. #14
    Регистрация
    Jul 2006
    Място
    София
    Публикации
    2,725
    Точки (при гласуване)
    15

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Цитат Мнение на Кольо Преглед на публикациите
    Аз пак като черна станция...
    И аз и аз...

    След демонтирането на елемент, отворът за монтаж остава запушен от капката тинол. Удобен и достъпен начин за отпушването на отворите е с клечка за зъби. Нагрявате спойката докато разтопите тинола и "пробождате" отвора с клечката за зъби. Махате клечката след като спойката изстине. Топването на клечката във флюс улеснява процеса.
    Методът не е много удачен за дву или многослойни платки!
    Компютрите са създадени, за решаване на проблеми, които не са съществували преди появата на компютрите...

  15. #15
    Регистрация
    Aug 2007
    Публикации
    8,037
    Точки (при гласуване)
    26

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Цитат Мнение на ittso Преглед на публикациите
    Методът не е много удачен за дву или многослойни платки!
    На този вид платки, доколкото знам, не се правят такива ремонти. Но може и да не знам, не споря. Те се правят на машина, човешката ръка не може да е толкова прецизна.
    Има ли желание-има и начин!

  16. #16
    Аватара на Ясен
    Ясен е онлайн Супер Модератор | news |
    | ОС || СзО || +ПЛ || ТП |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2007
    Място
    София
    Публикации
    32,836
    Точки (при гласуване)
    60

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Цитат Мнение на Кольо Преглед на публикациите
    ...Премахването на припоя от платката при разпояване може да стане и с издухване...
    Цитат Мнение на ittso Преглед на публикациите
    ... Удобен и достъпен начин за отпушването на отворите е с клечка за зъби. ...
    Дописвам тези двете горе, защото са утвърдени и полезни методи, за които не съм се сетил

    Цитат Мнение на Кольо Преглед на публикациите
    На този вид платки, доколкото знам, не се правят такива ремонти. Но може и да не знам, не споря. Те се правят на машина, човешката ръка не може да е толкова прецизна.
    Ремонтират се всякакви видове платки, включително и хибридните интегрални схеми (те са мънички платчици) и даже някои процесори (които също са платчици). Някои хора използват лупа на стойка или часовникарска, други разчитат на добро зрение. Човешката ръка (е, на някои човеци) е достатъчно прецизна, за да съшива нерви под микроскоп.
    kuzdov: обикновено отговарям, че [знакът] ми е подарък за рождения ден и си го слагам където поискам.

  17. #17
    Регистрация
    Jul 2006
    Място
    София
    Публикации
    2,725
    Точки (при гласуване)
    15

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Цитат Мнение на Ясен Преглед на публикациите
    ...Флюс:... а в полеви условия - таблетки аспирин (при работа мирише ужасно)...
    Може би ще е добре да се уточни, че става въпрос за малките бели таблетки аспирин, а не за разтворимите.
    Компютрите са създадени, за решаване на проблеми, които не са съществували преди появата на компютрите...

  18. #18
    Аватара на Ясен
    Ясен е онлайн Супер Модератор | news |
    | ОС || СзО || +ПЛ || ТП |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2007
    Място
    София
    Публикации
    32,836
    Точки (при гласуване)
    60

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Цитат Мнение на ittso Преглед на публикациите
    Може би ще е добре да се уточни, че става въпрос за малките бели таблетки аспирин, а не за разтворимите.
    Абе и с разтворимите имаш сериозен шанс. Но си е досада.

    5-ракиев пък разказа за "предварителен" флюс - разтваряш си аспирин в спирт до каквато ти е удобна гъстота, после мажеш по платката преди началото на монтажа. За домашни платки си е супер метод.
    kuzdov: обикновено отговарям, че [знакът] ми е подарък за рождения ден и си го слагам където поискам.

  19. #19
    Аватара на sparkybg
    sparkybg е офлайн
    Спартак Тимчев
    Старши участник | ОС || СзО || +ПЛ || ТП || ДВиП |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Aug 2007
    Място
    София
    Публикации
    25,589
    Точки (при гласуване)
    50

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Едно уточнение за някои видове човки за поялници, а именно повечето от добрите такива:

    Тия човки имат покритие, пречещо на използваните флюсове малко по малко да изядат човката - много лесно се случва ако се ползва чисто медна човка. Тия човки обикновено са с бял метален блясък, още при купуването им в магазина. Имам 3 поялника с такива човки, най-стария на над 10 години, най-младия на около 4-5, и досега не съм сменял човка, а си седят като нови. Никога не съм ги стъргал с шкурка, пила или нещо такова, дори на опаковката си пишеше в никакъв случай това да не се прави, защото ще им смъкне покритието.

    Просто имайте тоя факт в предвид.
    Интернет експлорър: Безплатно предоставян от Майкрософт тул за сваляне на браузер по избор.

  20. #20
    Регистрация
    Apr 2005
    Място
    Земя
    Публикации
    5,959
    Точки (при гласуване)
    0

    По подразбиране До: Запояване за електротехнически и електронни цели - как се прави

    Много добра тема, благодаря. Аз предимно заварявам кабели към жакове или канон-и и е лесно, но имам сериозен проблем със стартера. Вече 3 пъти го водя на майстор, но не е трайно. Последно аз си го правих, но моят поялник беше много слаб и само го закрепих да пали. Сега обаче май пак се разпои някоя четка и ще го свалям скоро. Вътре при четките е ужасна гняз и си иска яко търкане до метал, после и добра флюс, предполагам киселинна. Ще си закупя поялник също така. Работата е там, че едва се справяха стартерджиите, та се чудя да няма още нещо по-така специфично, което пропускам... Ще пиша пак ако възникнат усложнения...

Страница 1 от 8 12345 ... ПоследенПоследен

Сходни теми

  1. Електронни километражи ?
    От Краси във форум Технически дискусии
    Отговори: 16
    Последно мнение: 08-10-14, 10:47
  2. Terrano 2 на цели мостове
    От sparkybg във форум NISSAN
    Отговори: 14
    Последно мнение: 25-10-10, 22:54
  3. Самоделни електронни барабани
    От solenoid във форум Електротехника и електроника, възли и агрегати
    Отговори: 17
    Последно мнение: 27-02-10, 12:19
  4. Отговори: 12
    Последно мнение: 08-08-08, 23:15
  5. Електронни Запалвания
    От AICBERG във форум Технически дискусии
    Отговори: 3
    Последно мнение: 28-11-07, 18:43

Правила за публикация

  • Вие не можете да публикувате нови теми
  • Вие не мжоете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да добавяте прикачени файлове
  • Вие не можете да редактирате собствените публикации
  •