Tweet
Разходка в Гърция – 2008 г.
1 ден
След като веднъж човек се е качил на мотоциклет и е тръгнал да пътешества (мотопътешества), след това вече няма въщане назад. Прави, струва, все на там го влече. След като се завърнахме от обиколката на България през 2007 г., през студените зимни месеци не ни остана нищо друго освен да кроим нови планове за близки и далечни пътувания.
Идеи много – първо бяха северните части на Румъния, после обиколка на Черно море, после гледахме на запад, но в крайна сметка решихме да посетим близката ни южна съседка – Гърция. Лятото не става – работа, за това си определихме за пътуване края на септември. Но тогава захванаха едни дъждове, едно чудо ...
Тръгнахме на 04 октомври, събота, пътя е мокър, пръска лекичко, но прогнозата е обещаваща.
Отсечката Бургас - Свиленград през Елхово е под всякаква критика. Язък, че се водим членове на ЕС. Пълно с дупки, животни, липса на маркировка, но за сметка на това – красива природа. Странджата е невероятна планина – изпълнена с зеленина, гори, дървета, живот. Уникално яка е!
По пътя, точно в Тополовград имахме и първата, добре, че се оказа и последна, рискова ситуация за пътуването. От една странична уличка пресече централния път един пъпеш с пистов мотор. Преминаващия ТИР му попречи да се огледа и той без никаква видимост потегли да пресича. Добре, че го видях с периферното зрение и успях да спра на 30 санта от него. Щях да го нацеля странично. Представяте ли си – катастрофа между два мотора. Оня пъпеш беше без каска и като ме видя за малко да падне на една страна. Толкова се уплаши, а малко адреналин имаше и за нас.
Минаваме в Гърция много бързо – хвърлят само по един поглед на личните документи и талона и вече търкаме гръцките пътища. Спираме за почивка. В канавката е пълно с боклуци, оказват се опаковка от Каменица, Загорка, Девин, някакви български вафли, е имаше и една гръцка вафла ... срамота. През цялото време караме с превишена скорост. По магистралите е разрешено до 130 км/ч. Е, там сме в нормата, ама на другите места ... Виждаме и няколко полицейски поста, но няма проблеми. Прави впечатление как карат хората, как пазят мотористите. Внимателно, коректно. Аз ли съм свикнал да съм винаги нащрек или просто е нормално да не газиш мотоциклетистите и да ги пазиш на пътя?
Пристигаме в Кавала и започваме да търсим подходящо място за спане. Специално за моторите има паркинг. Бре. Бре ... . Кавала изглежда като някакъв мото рай за нас. Всеки втори магазин ни се струва, че е за мотори и всеки втори човек има нещо общо с тях – яке, каска, ботуши и т.н. Има от всякакви калибри, дори се мяркат и чопъри. И всеки раздава колкото може повече газ.
Хората са много услужливи и се опитват да помогнат за всичко. Търсенето на място за спане, обаче удря на камък. Всичките хотели са или заети или предлагат жадуваната стая на цени от 50 до 75 Евро. Ние продължаваме да търсим. Преди да тръгнем прочетохме доста пътеписи и навсякъде пишеше колко е лесно да намериш място за спане в Гърция. Особено пък в Кавала имало под път и над път. В крайна сметка успяваме да намерим стая на 8 км от града, за 40 евро стаята, която се оказва двустаен апартамент. Уморени сме и не остава време за нощни обиколки. В двора на къщата е пълно с котки.
Изминали сме 550 км.
Ден 2
Около 6 сутринта ни събужда много силен вятър и лек дъжд. От прозорците надничат ниски облаци и всичко предвещава силен дъжд. Още повече роднините в България казват, че прогнозите не са обещаващи. Отново заспиваме. Към 9 слънцето е напекло, небето синьо, а настроението перфектно. Отново сме на път. Прави впечатление, че навсякъде по пътя има отбивки, с масички и столове, от които пътника да се наслади на хубавата гледка.
Остров Тасос го оставяме за следващи обиколки. Преди да тръгнем за Гърция си направихме подробен план с местата за посещение – къде, как, кога и т.н. Следваме го и се отправяме на север към древния град Филипи. Неделя е и повечето бензиностанции не работят. Тъкмо включвам резервата и си мисля как ни свършва бенза и виждаме работеща. Бензина е малко по-евтин от нашия, но за цялото пътуване така и не успяваме да направим разлика в качеството. По пътя срещаме доста мотористи, но никой не отговаря на поздрава с ръка, само някакви пичове с големи туристи. Странно.
Във Филипи няма входна такса, понеже е неделя. Супер! Града е доста голям, а разкопките са впечатляващи. Има си и достатъчно указателни табели, които да „попиташ” какво виждаш. Пълно е с туристи, но ние гледаме да не се мотаме много. Тук е открит един от най-дългите запазени старобългарски надписи, отразяващ присъединяването на тези земи към Първото българско царство.
Още по на север се намира пещерата Ангитис. По нета за нея прочетохме хубави неща. По пътищата е пълно с табели, има дори на български език. Стигаме в подножието на планината ..., а Родината ни е само на ... км. Срещат се доста често автомобили с българска регистрация. Духа направо ураганен вятър. Едвам вкарвам мотора в пътя.
Определено съм разочарован от пещерата. Въпреки, че още е неделя, входната такса е 7 Евро на човек. Дават ти лекцията на български на един лист и след като чакахме безрезултатно над половин час да се събере група, ни пускат сами вътре. Забранено е да се снима.
През пещерата преминава река. Тихо и спокойно е. В реката има риба, както и бобри (според лекцията). Прилепи прехвъркат насам – натам. В края има едно огромно колело, от тия дето са имали водениците едно време, с неясна за мен цел, освен да вдига шум. Върти се от водата, а до него са направили параклис и палят свещи. То, параклиси има в цяла Гърция. Много са набожни тия хора или пък ние сме големи безбожници ... не знам.
Отново сме на открито и поемаме в посока Драма и после Солун. Вятъра става все по- силен с големи пориви, които ни разнасят из платното, въпреки масата на мотора и багажа. Тежим общо към 500 кг, но и вятъра си е силен. По пътя има няколко пожара и много, много красиви гледки. Подминаваме другата интересна пещера – Ангитис, но не спираме и бързаме за Солун. Идеята е вечерта да нощуваме там, но един колега моторист ни уплаши с цените – средно около 70-80 Евро за стая ако успеем да намерим. По пътя спираме да заредим в Аспровалта – курортно градче. Бензинаджията пита на гръцки, после отговаря на български. Наше момче. От Сливен.
Аспровалта има супер готин плаж. Тук преди няколко години се провеждаше общо гръцки мото събор, на който за съжаление не успях да присъствам. Прецака ми се стартера на стария мотор, но сега съм тук. Разхождаме се по плажа, някакви лапешници вдигат шум със скутери, но иначе е супер спокойно местенце. Решено е – ще се нощува тук. Баба Султания ни приюти след кратко разпитване за 20 Евро. Повечето хора говорят немки и гръцки, а ние български и английски, но комуникацията по някаква причина е успешна. Хазайката ни дори успя да ни разкаже за драмата на живота си.
Ей там ,някъде зад мотора се намира Атонският полуостров. Обикаляме магазините за да заредим с храна. Цените са по-скъпи от нашите, биричката е хубава – Mithos и Virgina. Купуваме и дзадзики - гръцка салата, прилича на нашата млечна. В къщата на баба Султания е пълно с касетофони, CD-та, тонколони, дискове, уредби ... все едно сме в бърлогата на крадци, но се оказва, че всичко са домъкнали от Германия преди време с цел препродажба. Слушаме гръцко предаване по радиото, много музика, жици с гръцки текстове, биричка. Яко! Вечерта преди да легнем си водим кратък дневник за преживяванията, който определено помага да запазим живи спомените.
Пробег за деня 280 км.
Ден 3
Ставаме рано. Навън е кучешки студ, духа вятър, но е много ясно и предполага топло време към обед. Много чист въздух. По пътя спираме на няколко места да облечем всички налични дрехи. Идеални пътища – хубав асфалт, маркировка, табели, културни шофьори. Влизаме в Солун към 9 сутринта, понеделник, час пик. Огромен трафик, много коли, мотори, градски транспорт, но всичко се движи нанякъде. Умаляват ми ръцете да се държа за кормилото и да пазя пешеходците, които пресичат между спрелите автобуси. Ротондата за съжаление е затворена, но успяваме да разгледаме част от Триумфалната арка. Красота – древна история на фона на съвременния град. Голяма част от хората, които преминават покрай църва се кръстят. Дори автомобилисти, че и мотористи. Опитваме от местното фрапе. Четохме, че било невероятно, но не е нищо особено. Само цената му – 5 Евро. Мушкаме се отново в трафика и след малко ни застига човечец на скутер и вика нещо. Показва, че от мотора е паднало нещо. Гергана се връща и се оказва един от ластиците. Благодаря човече!!!
Отиваме да видим и Бялата кула. Как без нея. Но не влязохме вътре, което се оказа греша. Експозицията била супер модерна и си заслужавала. Минахме покрай няколко мото магазина и спираме да видим как стоят нещата. Има си всичко, но цените са високи. Като в БГ, но в Евро. След няколко години и при нас ще стане така. Чопъри за съжаление липсват – има няколко малки кубатури, внос от Япония. Посещаваме и магазин на Хонда, но казват, че нямат никакви аксесоари за моя мотор, защото е производство само за Америка, в Гърция не се предлагал. Тц, тц, тц. Излизаме над половин час от Солун, голям пристанищен град е и е фрашкано с ТИР-ове. Поемаме на запад към град Пелла. Древна столица, ама не можем да я намерим. Има няколко табели, шматкаме се по пътищата между няколко села, разпитваме, но така и не успяваме да го намерим. По пътя има няколко тракийски гробници, които за разлика от България са разкопани и консервирани, но за съжаление не успяваме да спрем. Навсякъде отглеждат памук, а ние вече огладнели спираме в заведение за бързо хранене. Поръчваме giros, традиционно гръцко ястие, макар на мен да ми се струва, че е турско.
Стигаме град Верина. Тук е гробницата на Филип Македонски обособена в интересен музей, който всички препоръчват. Наистина е впечатляващо. Един огромен насип, а под него музея. В него са три гробници и огромна изложбена площ с всичко открито в тях. Пълно е народ и наистина си заслужава 8-те Евро вход. Естествено е забранено да се снима.
След гробниците малка почивка и посещение на разкопана тракийска могила. До нея някъде се намират останките от двореца на Филип Македонски, имало над 20 000 кв.м. музайки, но все още се възстановява и не успяваме да го намерим, а и времето ни натиска.
Следва шопинг – книжка за мястото, сувенири и минерална вода за нас. Следващата цел е Кастраки – селце намиращо се в подножието на Метеора. Пътя е по магистрала и след нея 90 км завои в планината. Духа адския вятър. Мотора даде над 7 / 100 разход, а аз за пръв път от години се притесявам като карам мотор при вятър, но гледките си заслужават. Пътя се вие в планината, студено е, но много ясно. Красота!!!
Стигаме до Кастраки и успяваме да намерим нощувка за 30 Евро стаята. Тръгваме на нощна разходка в града. Нощния живот в малките градчета в Гърция е напълно умрял. Прави впечатление как заведенията са пълни само с мъже на средна и над нея възраст. Липсват жени или ако има са само една или две.
[img] http://media.snimka.bg/1524/009304046-big.jpg [/img]
За деня сме изминали 450 км, повечето при силен страничен вятър, уморени сме и е време да поспим.
Ден 4
Метеора.
Писано е много за това място. Огромни скали, красиви манастири и много комерс. Най-големият манастир е затворен, но посещавам друг. Цена 2 Евро, а на жените им дават нещо като пола. Свещениците не спазват забраната за пушене и пушат на една тераса, а една от църквите са превърнали в шоп и продават сувенири. Екскурзовод на руски език шашка групата си с ораторски умения, а ние се прилепяме и слушаме. Като дойде време цялата група да целува ръката на един поп ги оставяме, купуваме книжки и материали на български и поемаме на изток към Лариса.
Метеора е наистина красиво място. Има някаква мистика във всичко наоколо, направо ти спира дъха като гледаш какво е направила природата и какво са успели да направят и хората. Разбирам защо е станал религиозен център – не е лесно да устоиш на стихиите и да запазиш вярата си ...
Караме към морето и по някое време глада се обажда. Не сме яли нищо, а е вече късен следобед. Купуваме готвена храна от голям супермаркер в Лариса и си устройваме пир на отбивка до пътя. Май това е най-добрия вариант за хапване при такива пътувания. Продължаваме и след малко на пътя ни се изпречва крепост. Това е замъка Платамонас, стара венецианска крепост с лудо работно време – затваря в 3 следобед.
От възвишението, на което е построена се открива невероятна гледка. И отново пожар в далечината. Какво толкова гори, не можем да си обясним.
Пътя вече е в посока север. Към България. Нощуваме в градчето Литохоро, сгушено в пазвата на планината Олимп. Красиво градче, но с никакъв нощен живот. Нощувката е 25 Евро, а условията перфектни. Разходка из града, а после хапваме на терасата на хотела, биричка ... и салата дзадзаки, голям кеф ... . Изминали сме 265 км.
1 ден
След като веднъж човек се е качил на мотоциклет и е тръгнал да пътешества (мотопътешества), след това вече няма въщане назад. Прави, струва, все на там го влече. След като се завърнахме от обиколката на България през 2007 г., през студените зимни месеци не ни остана нищо друго освен да кроим нови планове за близки и далечни пътувания.
Идеи много – първо бяха северните части на Румъния, после обиколка на Черно море, после гледахме на запад, но в крайна сметка решихме да посетим близката ни южна съседка – Гърция. Лятото не става – работа, за това си определихме за пътуване края на септември. Но тогава захванаха едни дъждове, едно чудо ...
Тръгнахме на 04 октомври, събота, пътя е мокър, пръска лекичко, но прогнозата е обещаваща.
Отсечката Бургас - Свиленград през Елхово е под всякаква критика. Язък, че се водим членове на ЕС. Пълно с дупки, животни, липса на маркировка, но за сметка на това – красива природа. Странджата е невероятна планина – изпълнена с зеленина, гори, дървета, живот. Уникално яка е!
По пътя, точно в Тополовград имахме и първата, добре, че се оказа и последна, рискова ситуация за пътуването. От една странична уличка пресече централния път един пъпеш с пистов мотор. Преминаващия ТИР му попречи да се огледа и той без никаква видимост потегли да пресича. Добре, че го видях с периферното зрение и успях да спра на 30 санта от него. Щях да го нацеля странично. Представяте ли си – катастрофа между два мотора. Оня пъпеш беше без каска и като ме видя за малко да падне на една страна. Толкова се уплаши, а малко адреналин имаше и за нас.
Минаваме в Гърция много бързо – хвърлят само по един поглед на личните документи и талона и вече търкаме гръцките пътища. Спираме за почивка. В канавката е пълно с боклуци, оказват се опаковка от Каменица, Загорка, Девин, някакви български вафли, е имаше и една гръцка вафла ... срамота. През цялото време караме с превишена скорост. По магистралите е разрешено до 130 км/ч. Е, там сме в нормата, ама на другите места ... Виждаме и няколко полицейски поста, но няма проблеми. Прави впечатление как карат хората, как пазят мотористите. Внимателно, коректно. Аз ли съм свикнал да съм винаги нащрек или просто е нормално да не газиш мотоциклетистите и да ги пазиш на пътя?
Пристигаме в Кавала и започваме да търсим подходящо място за спане. Специално за моторите има паркинг. Бре. Бре ... . Кавала изглежда като някакъв мото рай за нас. Всеки втори магазин ни се струва, че е за мотори и всеки втори човек има нещо общо с тях – яке, каска, ботуши и т.н. Има от всякакви калибри, дори се мяркат и чопъри. И всеки раздава колкото може повече газ.
Хората са много услужливи и се опитват да помогнат за всичко. Търсенето на място за спане, обаче удря на камък. Всичките хотели са или заети или предлагат жадуваната стая на цени от 50 до 75 Евро. Ние продължаваме да търсим. Преди да тръгнем прочетохме доста пътеписи и навсякъде пишеше колко е лесно да намериш място за спане в Гърция. Особено пък в Кавала имало под път и над път. В крайна сметка успяваме да намерим стая на 8 км от града, за 40 евро стаята, която се оказва двустаен апартамент. Уморени сме и не остава време за нощни обиколки. В двора на къщата е пълно с котки.
Изминали сме 550 км.
Ден 2
Около 6 сутринта ни събужда много силен вятър и лек дъжд. От прозорците надничат ниски облаци и всичко предвещава силен дъжд. Още повече роднините в България казват, че прогнозите не са обещаващи. Отново заспиваме. Към 9 слънцето е напекло, небето синьо, а настроението перфектно. Отново сме на път. Прави впечатление, че навсякъде по пътя има отбивки, с масички и столове, от които пътника да се наслади на хубавата гледка.
Остров Тасос го оставяме за следващи обиколки. Преди да тръгнем за Гърция си направихме подробен план с местата за посещение – къде, как, кога и т.н. Следваме го и се отправяме на север към древния град Филипи. Неделя е и повечето бензиностанции не работят. Тъкмо включвам резервата и си мисля как ни свършва бенза и виждаме работеща. Бензина е малко по-евтин от нашия, но за цялото пътуване така и не успяваме да направим разлика в качеството. По пътя срещаме доста мотористи, но никой не отговаря на поздрава с ръка, само някакви пичове с големи туристи. Странно.
Във Филипи няма входна такса, понеже е неделя. Супер! Града е доста голям, а разкопките са впечатляващи. Има си и достатъчно указателни табели, които да „попиташ” какво виждаш. Пълно е с туристи, но ние гледаме да не се мотаме много. Тук е открит един от най-дългите запазени старобългарски надписи, отразяващ присъединяването на тези земи към Първото българско царство.
Още по на север се намира пещерата Ангитис. По нета за нея прочетохме хубави неща. По пътищата е пълно с табели, има дори на български език. Стигаме в подножието на планината ..., а Родината ни е само на ... км. Срещат се доста често автомобили с българска регистрация. Духа направо ураганен вятър. Едвам вкарвам мотора в пътя.
Определено съм разочарован от пещерата. Въпреки, че още е неделя, входната такса е 7 Евро на човек. Дават ти лекцията на български на един лист и след като чакахме безрезултатно над половин час да се събере група, ни пускат сами вътре. Забранено е да се снима.
През пещерата преминава река. Тихо и спокойно е. В реката има риба, както и бобри (според лекцията). Прилепи прехвъркат насам – натам. В края има едно огромно колело, от тия дето са имали водениците едно време, с неясна за мен цел, освен да вдига шум. Върти се от водата, а до него са направили параклис и палят свещи. То, параклиси има в цяла Гърция. Много са набожни тия хора или пък ние сме големи безбожници ... не знам.
Отново сме на открито и поемаме в посока Драма и после Солун. Вятъра става все по- силен с големи пориви, които ни разнасят из платното, въпреки масата на мотора и багажа. Тежим общо към 500 кг, но и вятъра си е силен. По пътя има няколко пожара и много, много красиви гледки. Подминаваме другата интересна пещера – Ангитис, но не спираме и бързаме за Солун. Идеята е вечерта да нощуваме там, но един колега моторист ни уплаши с цените – средно около 70-80 Евро за стая ако успеем да намерим. По пътя спираме да заредим в Аспровалта – курортно градче. Бензинаджията пита на гръцки, после отговаря на български. Наше момче. От Сливен.
Аспровалта има супер готин плаж. Тук преди няколко години се провеждаше общо гръцки мото събор, на който за съжаление не успях да присъствам. Прецака ми се стартера на стария мотор, но сега съм тук. Разхождаме се по плажа, някакви лапешници вдигат шум със скутери, но иначе е супер спокойно местенце. Решено е – ще се нощува тук. Баба Султания ни приюти след кратко разпитване за 20 Евро. Повечето хора говорят немки и гръцки, а ние български и английски, но комуникацията по някаква причина е успешна. Хазайката ни дори успя да ни разкаже за драмата на живота си.
Ей там ,някъде зад мотора се намира Атонският полуостров. Обикаляме магазините за да заредим с храна. Цените са по-скъпи от нашите, биричката е хубава – Mithos и Virgina. Купуваме и дзадзики - гръцка салата, прилича на нашата млечна. В къщата на баба Султания е пълно с касетофони, CD-та, тонколони, дискове, уредби ... все едно сме в бърлогата на крадци, но се оказва, че всичко са домъкнали от Германия преди време с цел препродажба. Слушаме гръцко предаване по радиото, много музика, жици с гръцки текстове, биричка. Яко! Вечерта преди да легнем си водим кратък дневник за преживяванията, който определено помага да запазим живи спомените.
Пробег за деня 280 км.
Ден 3
Ставаме рано. Навън е кучешки студ, духа вятър, но е много ясно и предполага топло време към обед. Много чист въздух. По пътя спираме на няколко места да облечем всички налични дрехи. Идеални пътища – хубав асфалт, маркировка, табели, културни шофьори. Влизаме в Солун към 9 сутринта, понеделник, час пик. Огромен трафик, много коли, мотори, градски транспорт, но всичко се движи нанякъде. Умаляват ми ръцете да се държа за кормилото и да пазя пешеходците, които пресичат между спрелите автобуси. Ротондата за съжаление е затворена, но успяваме да разгледаме част от Триумфалната арка. Красота – древна история на фона на съвременния град. Голяма част от хората, които преминават покрай църва се кръстят. Дори автомобилисти, че и мотористи. Опитваме от местното фрапе. Четохме, че било невероятно, но не е нищо особено. Само цената му – 5 Евро. Мушкаме се отново в трафика и след малко ни застига човечец на скутер и вика нещо. Показва, че от мотора е паднало нещо. Гергана се връща и се оказва един от ластиците. Благодаря човече!!!
Отиваме да видим и Бялата кула. Как без нея. Но не влязохме вътре, което се оказа греша. Експозицията била супер модерна и си заслужавала. Минахме покрай няколко мото магазина и спираме да видим как стоят нещата. Има си всичко, но цените са високи. Като в БГ, но в Евро. След няколко години и при нас ще стане така. Чопъри за съжаление липсват – има няколко малки кубатури, внос от Япония. Посещаваме и магазин на Хонда, но казват, че нямат никакви аксесоари за моя мотор, защото е производство само за Америка, в Гърция не се предлагал. Тц, тц, тц. Излизаме над половин час от Солун, голям пристанищен град е и е фрашкано с ТИР-ове. Поемаме на запад към град Пелла. Древна столица, ама не можем да я намерим. Има няколко табели, шматкаме се по пътищата между няколко села, разпитваме, но така и не успяваме да го намерим. По пътя има няколко тракийски гробници, които за разлика от България са разкопани и консервирани, но за съжаление не успяваме да спрем. Навсякъде отглеждат памук, а ние вече огладнели спираме в заведение за бързо хранене. Поръчваме giros, традиционно гръцко ястие, макар на мен да ми се струва, че е турско.
Стигаме град Верина. Тук е гробницата на Филип Македонски обособена в интересен музей, който всички препоръчват. Наистина е впечатляващо. Един огромен насип, а под него музея. В него са три гробници и огромна изложбена площ с всичко открито в тях. Пълно е народ и наистина си заслужава 8-те Евро вход. Естествено е забранено да се снима.
След гробниците малка почивка и посещение на разкопана тракийска могила. До нея някъде се намират останките от двореца на Филип Македонски, имало над 20 000 кв.м. музайки, но все още се възстановява и не успяваме да го намерим, а и времето ни натиска.
Следва шопинг – книжка за мястото, сувенири и минерална вода за нас. Следващата цел е Кастраки – селце намиращо се в подножието на Метеора. Пътя е по магистрала и след нея 90 км завои в планината. Духа адския вятър. Мотора даде над 7 / 100 разход, а аз за пръв път от години се притесявам като карам мотор при вятър, но гледките си заслужават. Пътя се вие в планината, студено е, но много ясно. Красота!!!
Стигаме до Кастраки и успяваме да намерим нощувка за 30 Евро стаята. Тръгваме на нощна разходка в града. Нощния живот в малките градчета в Гърция е напълно умрял. Прави впечатление как заведенията са пълни само с мъже на средна и над нея възраст. Липсват жени или ако има са само една или две.
[img] http://media.snimka.bg/1524/009304046-big.jpg [/img]
За деня сме изминали 450 км, повечето при силен страничен вятър, уморени сме и е време да поспим.
Ден 4
Метеора.
Писано е много за това място. Огромни скали, красиви манастири и много комерс. Най-големият манастир е затворен, но посещавам друг. Цена 2 Евро, а на жените им дават нещо като пола. Свещениците не спазват забраната за пушене и пушат на една тераса, а една от църквите са превърнали в шоп и продават сувенири. Екскурзовод на руски език шашка групата си с ораторски умения, а ние се прилепяме и слушаме. Като дойде време цялата група да целува ръката на един поп ги оставяме, купуваме книжки и материали на български и поемаме на изток към Лариса.
Метеора е наистина красиво място. Има някаква мистика във всичко наоколо, направо ти спира дъха като гледаш какво е направила природата и какво са успели да направят и хората. Разбирам защо е станал религиозен център – не е лесно да устоиш на стихиите и да запазиш вярата си ...
Караме към морето и по някое време глада се обажда. Не сме яли нищо, а е вече късен следобед. Купуваме готвена храна от голям супермаркер в Лариса и си устройваме пир на отбивка до пътя. Май това е най-добрия вариант за хапване при такива пътувания. Продължаваме и след малко на пътя ни се изпречва крепост. Това е замъка Платамонас, стара венецианска крепост с лудо работно време – затваря в 3 следобед.
От възвишението, на което е построена се открива невероятна гледка. И отново пожар в далечината. Какво толкова гори, не можем да си обясним.
Пътя вече е в посока север. Към България. Нощуваме в градчето Литохоро, сгушено в пазвата на планината Олимп. Красиво градче, но с никакъв нощен живот. Нощувката е 25 Евро, а условията перфектни. Разходка из града, а после хапваме на терасата на хотела, биричка ... и салата дзадзаки, голям кеф ... . Изминали сме 265 км.
Късно вечерта е, гладен съм, и ти ми показваш една от най-хубавите храни - гиро!!! 
))
Коментар