Tweet
Онзи ден, 1.11.2008,събота, след полученото разрешение от шефа на горското, и определен от горския участък за сеч, се натоварихме голфа-герой на братлето, и с помощта на Иво
и помощниците
направихме това
Естествено, и аз не пропуснах да се изтъпаня пред фотото
На помош дойде и Данчо с бъгито
На снимките както се знае не се разбира, но наклона е страхотен, през повечето време се мъчиш да се изкачиш, и да заемеш стабилна позиция, та да ти е удобно да режеш. За срамотите шест човека не можахме да направим 8 м3 за един ден, та се наложи да ходим и в неделя. И тогава стана тя каквато стана.
Донарязахме до 8 кубика дърва, горскя ги маркира, и дойде ред да ги извозя към село. Газ на трактора, по надолнището до дерето лесно, но после идва едно изкачване-около 50-100 метра, не ми се видя много стръмно, викам си, ще го кача на 2-3 бърза, но се наложи да падна до 3 бавна+блокаж. Зор-мор стигнах до купа, и веднага се отказах от мисълта да го натоваря наведнъж, виж, ако беше по-равно, може, но в случая си беше немислимо. Та натоварихме половината, и на 3 бавна започнах спускането. И тук допуснах сериозната грешка-тегличът на трактора остана в горно положение-така се увеличава сцеплението на задният мост при изкачване. При слизане с натоварено ремарке теглича се пуска ниско долу, така пък се увеличава сцеплението при спускане. Но просто забравих! В резултат силата приложена от ремаркето се стреми да повдигне задният мост, и в комбинация от нахвърляните клони, минаването през пъновете трактора започна да се мята наляво-надясно, нагоре-надолу, и ето крайният резултат:
УУУХ, страхотен адреналин, само лакътя кърви, но не много, и чувам гласа на брат ми "жив ли се беее". Викам силно, че нищо ми няма, и излизам през вратата, която в случая е отгоре. Мамата, мамата... Събрахме багажа, и тръгнахме да търсим кой ще ни изправя. Намерихме един с джуган, на втория опит и трактора си беше на крака, но не можах да снимам спасителната операция, щото апарата заедно с момчетата си замина преди мен към село. После браточката се връща на сечището, забравил нещо, и заседнал с голфа на един пън, и не може да мръдне. Давам инструкции по телефона как да се измъкне, аз прибирам трактора с дървата към село, и не мога да му помогна в момента. Вече е тъмно, а в гората няма улично осветление... Докато се прибера още не се беше оправил, и аз съответно паля астрата, слагам малко помощни средства (въжета, лостове) и хайде обратно. Поради липсата на хай-джек работя с щатния крик на голфа. Повдигане, подлагане под гумите, и опит за потегляне-няколко пъти, не ще. Светя с фенерчето на телефона отдолу-сериозен пън, трябва да се реже. Газ на спаркито, още няколко опита, и готово. Към 21:30 си бяхме в къщи, вече със по-сериозни болки от натъртеното, но щастливи от успешно завършилия ден пихме по ракия, и така приклюихме този пълен с премеждия ден.
А задната броня на голфа даде фира нейде из балкана:
и помощниците
направихме това
Естествено, и аз не пропуснах да се изтъпаня пред фотото
На помош дойде и Данчо с бъгито
На снимките както се знае не се разбира, но наклона е страхотен, през повечето време се мъчиш да се изкачиш, и да заемеш стабилна позиция, та да ти е удобно да режеш. За срамотите шест човека не можахме да направим 8 м3 за един ден, та се наложи да ходим и в неделя. И тогава стана тя каквато стана.
Донарязахме до 8 кубика дърва, горскя ги маркира, и дойде ред да ги извозя към село. Газ на трактора, по надолнището до дерето лесно, но после идва едно изкачване-около 50-100 метра, не ми се видя много стръмно, викам си, ще го кача на 2-3 бърза, но се наложи да падна до 3 бавна+блокаж. Зор-мор стигнах до купа, и веднага се отказах от мисълта да го натоваря наведнъж, виж, ако беше по-равно, може, но в случая си беше немислимо. Та натоварихме половината, и на 3 бавна започнах спускането. И тук допуснах сериозната грешка-тегличът на трактора остана в горно положение-така се увеличава сцеплението на задният мост при изкачване. При слизане с натоварено ремарке теглича се пуска ниско долу, така пък се увеличава сцеплението при спускане. Но просто забравих! В резултат силата приложена от ремаркето се стреми да повдигне задният мост, и в комбинация от нахвърляните клони, минаването през пъновете трактора започна да се мята наляво-надясно, нагоре-надолу, и ето крайният резултат:
УУУХ, страхотен адреналин, само лакътя кърви, но не много, и чувам гласа на брат ми "жив ли се беее". Викам силно, че нищо ми няма, и излизам през вратата, която в случая е отгоре. Мамата, мамата... Събрахме багажа, и тръгнахме да търсим кой ще ни изправя. Намерихме един с джуган, на втория опит и трактора си беше на крака, но не можах да снимам спасителната операция, щото апарата заедно с момчетата си замина преди мен към село. После браточката се връща на сечището, забравил нещо, и заседнал с голфа на един пън, и не може да мръдне. Давам инструкции по телефона как да се измъкне, аз прибирам трактора с дървата към село, и не мога да му помогна в момента. Вече е тъмно, а в гората няма улично осветление... Докато се прибера още не се беше оправил, и аз съответно паля астрата, слагам малко помощни средства (въжета, лостове) и хайде обратно. Поради липсата на хай-джек работя с щатния крик на голфа. Повдигане, подлагане под гумите, и опит за потегляне-няколко пъти, не ще. Светя с фенерчето на телефона отдолу-сериозен пън, трябва да се реже. Газ на спаркито, още няколко опита, и готово. Към 21:30 си бяхме в къщи, вече със по-сериозни болки от натъртеното, но щастливи от успешно завършилия ден пихме по ракия, и така приклюихме този пълен с премеждия ден.
А задната броня на голфа даде фира нейде из балкана:
И друг път умната, ако не умната ..... русата. 
.
, а пък и булдозер?...
Коментар