Tweet
От известно време се канехме с Ники (huko) да направим една разходчица, та да си пробва Тойотата, ама все нещо ставаше, та не се получаваше.
Още при първия опит през лятото Тойотата спука гума, а аз останах без охлаждане, след като релето на току-що сложените електрически вентилатори изпуши.
Вчера обаче най-накрая разходката се получи. И нямаше как иначе! Крайно време беше да се пробва в реални условия Тойотата, която междувременно се беше сдобила с разни копченца, че и с чисто новичка лебедка T-max ...
Разрових се в колекцията от тракове и набързо спретнах една компилация от интересни местенца, които покрай състезанията не бях карал вече доста време.
Маршрутът беше малко от типа "програма-максимум" и включваше преминаване през 4 планини - Лозен - Плана - Рила и Верила. Честно казано, по опита от други разходки, не очаквах да успеем да го преминем изцяло.
Бени (zipmotors) изяви желание да се включи, ама не с Паджерото, а като возещ се на дясната седалка на Тойотата. За какво ли му е да пробва кални гуми на "панчаревото"?!?
В събота в 09:30 нашият екипаж вече беше натоварил инвентара на Патрула и чакаше да се появи Тойотата. Да де, ама юнаците нещо закъсняват. Таман да се обадя на Ники да видя какво става и той ми звъни. Имаме малко забавяне по технически причини - нещатният му навигатор решил, че седалката не е достатъчно чиста за да седне в нея и взел да пусне една прахосмукачка. А сега де!
При това съобщение нямаше как погледът ми автоматично да не падне върху нашите седалки, облепени с борови иглички, шума, клечки и т.н. следи от старопланинската разходка, която си направихме миналия уикенд ...
Е, поне Бени беше пъргав с прахосмукачката, та не се забавихме много.
Бързо дозареждане с гориво и не след дълго вече стъпваме на черно.
Започнахме с Лозен. Тази планина не е от най-красивите (според мен де), но може да предложи интересни заигравки. Само че, както установихме за 2 път през този месец, в момента там е много сухо и навсякъде се минава без никакви ядове. Сигурно щеше да има по-интересни места, ако бяхме кривнали извън пътищата, но бях решил да не правим това за да не се наврем в "бойните редове" на някоя от ловните дружинки, които шетат там по уикендите. И без това ловците ни гледат накриво като минем покрай тях дори и по пътя ...
Та, както си караме по трака и гледаме - ленти. Давай по тях! Приятно изкачване през гората с леки слаломчета между дърветата. По едно време навигаторката вика "А бе, нещо тясно ми се вижда тук. Това трасе май не е било за джипове" ...
Ама се оказа, че и за джип може да се намери достатъчно широко място за минаване ...
Караме си ние и тук-там спираме да проверим за някоя гъба ...
На спускането към Д. Пасарел пак гледаме разни знаци и ленти по дърветата ...
Хайде пак по лентите надолу ...
Трасето изглежда повече като за ендуро или АТВ, ама засега има достатъчно място и за джип ...
Надолу обаче взе да става по тесничко ...
И разни клони напират да чупят стъкла и шнорхели ...
та трябва да се вземат нЕкои мерки ...
Докато си разчистя пътя, Стаси направи едно разузнаване на трасето надолу и съобщението по станцията беше "А бе, ще може да се мине, ама ще трябва бая да си поиграеш с резачката" ...
А не, благодаря! Все пак сме излезли да караме, а не на дърводобивна акция. Обръщаме и се връщаме на пътя ...
След малко сме вече долу при реката. Разбира се, не пропускаме да минем през добре известното място "за проби", което при сухия терен не представлява проблем за никого. Нито надолу, нито нагоре ...
За някой друг обаче май "пробата" не е била толкова безпроблемна. Защото си намерихме една пластмасова броничка, която Ники не пропусна да премери на Тойотата. Току-виж пък станала ...
Прецапахме реката, след това асфалта и сме вече в Плана ...
Още при първия опит през лятото Тойотата спука гума, а аз останах без охлаждане, след като релето на току-що сложените електрически вентилатори изпуши.
Вчера обаче най-накрая разходката се получи. И нямаше как иначе! Крайно време беше да се пробва в реални условия Тойотата, която междувременно се беше сдобила с разни копченца, че и с чисто новичка лебедка T-max ...
Разрових се в колекцията от тракове и набързо спретнах една компилация от интересни местенца, които покрай състезанията не бях карал вече доста време.
Маршрутът беше малко от типа "програма-максимум" и включваше преминаване през 4 планини - Лозен - Плана - Рила и Верила. Честно казано, по опита от други разходки, не очаквах да успеем да го преминем изцяло.
Бени (zipmotors) изяви желание да се включи, ама не с Паджерото, а като возещ се на дясната седалка на Тойотата. За какво ли му е да пробва кални гуми на "панчаревото"?!?
В събота в 09:30 нашият екипаж вече беше натоварил инвентара на Патрула и чакаше да се появи Тойотата. Да де, ама юнаците нещо закъсняват. Таман да се обадя на Ники да видя какво става и той ми звъни. Имаме малко забавяне по технически причини - нещатният му навигатор решил, че седалката не е достатъчно чиста за да седне в нея и взел да пусне една прахосмукачка. А сега де!
При това съобщение нямаше как погледът ми автоматично да не падне върху нашите седалки, облепени с борови иглички, шума, клечки и т.н. следи от старопланинската разходка, която си направихме миналия уикенд ...
Е, поне Бени беше пъргав с прахосмукачката, та не се забавихме много.
Бързо дозареждане с гориво и не след дълго вече стъпваме на черно.
Започнахме с Лозен. Тази планина не е от най-красивите (според мен де), но може да предложи интересни заигравки. Само че, както установихме за 2 път през този месец, в момента там е много сухо и навсякъде се минава без никакви ядове. Сигурно щеше да има по-интересни места, ако бяхме кривнали извън пътищата, но бях решил да не правим това за да не се наврем в "бойните редове" на някоя от ловните дружинки, които шетат там по уикендите. И без това ловците ни гледат накриво като минем покрай тях дори и по пътя ...
Та, както си караме по трака и гледаме - ленти. Давай по тях! Приятно изкачване през гората с леки слаломчета между дърветата. По едно време навигаторката вика "А бе, нещо тясно ми се вижда тук. Това трасе май не е било за джипове" ...
Ама се оказа, че и за джип може да се намери достатъчно широко място за минаване ...
Караме си ние и тук-там спираме да проверим за някоя гъба ...
На спускането към Д. Пасарел пак гледаме разни знаци и ленти по дърветата ...
Хайде пак по лентите надолу ...
Трасето изглежда повече като за ендуро или АТВ, ама засега има достатъчно място и за джип ...
Надолу обаче взе да става по тесничко ...
И разни клони напират да чупят стъкла и шнорхели ...
та трябва да се вземат нЕкои мерки ...
Докато си разчистя пътя, Стаси направи едно разузнаване на трасето надолу и съобщението по станцията беше "А бе, ще може да се мине, ама ще трябва бая да си поиграеш с резачката" ...
А не, благодаря! Все пак сме излезли да караме, а не на дърводобивна акция. Обръщаме и се връщаме на пътя ...
След малко сме вече долу при реката. Разбира се, не пропускаме да минем през добре известното място "за проби", което при сухия терен не представлява проблем за никого. Нито надолу, нито нагоре ...
За някой друг обаче май "пробата" не е била толкова безпроблемна. Защото си намерихме една пластмасова броничка, която Ники не пропусна да премери на Тойотата. Току-виж пък станала ...
Прецапахме реката, след това асфалта и сме вече в Плана ...
Добре сте си поиграли 
Коментар