Възползвам се от правото си на отговор, като предварително моля модератора, да заключи темата,защото наистина е глупаво да продължаваме да се дърляме.
Ето и моята версия:
Отиваме към първа точка на противника за финална битка, пред нас кара Илиян при който има и съдия. Попадаме в засада, зад препречения джип някой стреля, стрелят и от дясно. Шофьора ми дава малко напред и застава от ляво на Илиян, за да може да се заслоним. Аз съм на предна дясна седалка и в огледалото виждам как някой прибягва и ни заобикаля от ляво, стрелеца отпред тръгва срещу нас. Отварям малко вратата, промушвам пушката и почвам да стрелям напред по идващия противник.Някой започва да стреля по задната мишена, аз решавам да изляза, протягам десния крак навън и понечвам да вдигна пушката на горе, над вратата, при което си забърсвам маската,тя се вдига и подбрадника ми застава на челото. ДЪЖД ОТ ТОПЧЕТА, НЕ ВИЖДАМ КОЙ СТРЕЛЯ ! Инстиктивно си дигам ръката, за да се защитя от ударите, пушката се заклещва в процепа между вратата и колата, изастрелите не спират въпреки че съм ударен на няколко места. Някакси издърпвам пушката надолу, насочвам я към стрелеца, на който виждам само краката, и със стрелба го принуждавам да спре. Вдигам пушката нагоре и излизам от колата. С най- голяма изненада виждам ,че ожесточения стрелец, който стои на два метра от мен, всъщност е жена, питам защо не спира да стреля, като вижда че съм ударен, а тя отговаря- “а ти защо не вдигаш пушката”?!...
Попадения на “вълшебната стрелкиня”:
-вътре в колата- 7бр.
-десен крак- 2бр,
-дясно рамо- 2бр.
-дясна ръка-6бр.
-над дясно око 1бр.
НЕ КОМЕНТИРАМ!
ДИДКЕ, ако тогава, не беше се имъкнала толкова бързо и ако в Бухово беше казала поне едно “извинявай” щях сам да отида при съдиите и да им кажа, че ти не си “убита”.
Искам само, да обесня още нещо. На втората точка на ОТБОР1, която превзехме четири (по скоро трима) човека, срещу шест, питах лично всеки “застрелян” дали е добре и не е ли лошо ударен, след което се извинявах (свидетели има доста), въпреки ,че момчетата се признаваха за “убити” чак след 5-6 попадения от кръстосан огън. А на човека с попадение в челото му оказахме веднага първа помощ, без значение, че в това време можеше да ни опукат от някъде и въпреки, че той си беше виновен, понеже при първото ми попадение в главата му, си свали шапката и после колежката го уцели на голо.
Извинявам се на всички за дългото пояснение!
ИЗВИНЯВАЙ и ти ДИДКЕ!
Ще се радвам да се срещнем пак на “бойното поле”, по-мъдри и по-приятелски настроени !
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЗА ЧУДЕСНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ !!!
БЛАГОДАРЯ НА МОДЕРАТОРА, ЧЕ МИ ДАДЕ ДУМАТА!!!
Ето и моята версия:
Отиваме към първа точка на противника за финална битка, пред нас кара Илиян при който има и съдия. Попадаме в засада, зад препречения джип някой стреля, стрелят и от дясно. Шофьора ми дава малко напред и застава от ляво на Илиян, за да може да се заслоним. Аз съм на предна дясна седалка и в огледалото виждам как някой прибягва и ни заобикаля от ляво, стрелеца отпред тръгва срещу нас. Отварям малко вратата, промушвам пушката и почвам да стрелям напред по идващия противник.Някой започва да стреля по задната мишена, аз решавам да изляза, протягам десния крак навън и понечвам да вдигна пушката на горе, над вратата, при което си забърсвам маската,тя се вдига и подбрадника ми застава на челото. ДЪЖД ОТ ТОПЧЕТА, НЕ ВИЖДАМ КОЙ СТРЕЛЯ ! Инстиктивно си дигам ръката, за да се защитя от ударите, пушката се заклещва в процепа между вратата и колата, изастрелите не спират въпреки че съм ударен на няколко места. Някакси издърпвам пушката надолу, насочвам я към стрелеца, на който виждам само краката, и със стрелба го принуждавам да спре. Вдигам пушката нагоре и излизам от колата. С най- голяма изненада виждам ,че ожесточения стрелец, който стои на два метра от мен, всъщност е жена, питам защо не спира да стреля, като вижда че съм ударен, а тя отговаря- “а ти защо не вдигаш пушката”?!...
Попадения на “вълшебната стрелкиня”:
-вътре в колата- 7бр.
-десен крак- 2бр,
-дясно рамо- 2бр.
-дясна ръка-6бр.
-над дясно око 1бр.
НЕ КОМЕНТИРАМ!
ДИДКЕ, ако тогава, не беше се имъкнала толкова бързо и ако в Бухово беше казала поне едно “извинявай” щях сам да отида при съдиите и да им кажа, че ти не си “убита”.
Искам само, да обесня още нещо. На втората точка на ОТБОР1, която превзехме четири (по скоро трима) човека, срещу шест, питах лично всеки “застрелян” дали е добре и не е ли лошо ударен, след което се извинявах (свидетели има доста), въпреки ,че момчетата се признаваха за “убити” чак след 5-6 попадения от кръстосан огън. А на човека с попадение в челото му оказахме веднага първа помощ, без значение, че в това време можеше да ни опукат от някъде и въпреки, че той си беше виновен, понеже при първото ми попадение в главата му, си свали шапката и после колежката го уцели на голо.
Извинявам се на всички за дългото пояснение!
ИЗВИНЯВАЙ и ти ДИДКЕ!
Ще се радвам да се срещнем пак на “бойното поле”, по-мъдри и по-приятелски настроени !
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЗА ЧУДЕСНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ !!!
БЛАГОДАРЯ НА МОДЕРАТОРА, ЧЕ МИ ДАДЕ ДУМАТА!!!
Коментар