Tweet
В следствие на неостранените последствия от "Адвенчър България 2008" цели 2 месеца Патрулът не ставаше за каране в гората. 
Естествено, това положение повече не можеше да се търпи и през изминалата седмица най-сетне успях да докарам камиончето във вид, годен за употреба по предназначение. Доколкото това може да се каже за джип с почти мъртви амортисьори де ...
Бяхме си решили, че след такава продължителна абстиненция напълно заслужаваме една ударна доза каране из Родопите. Набързо си набелязахме едно примерно 3-дневно маршрутче с по около 110-130 км на ден (без да се брои преходът от/до София), като този път решихме да завъртим маршрута от изток на запад.
Тъй като никога не бяхме карали в района на Асеновград, започнахме прехода си в Родопите от с. Куклен с намерение да минем през Хвойна, Чудните мостове, Глухите камъни и да финишираме в района на Смолян.
Както се бяхме уговорили предварително, с влизането в селото се обадих на колегата vnsh и се разбрахме да се срещнем в с. Яворово.
Още на излизане от Куклен установихме, че пътната книга май пак е объркана.
Т.е. пътят от GPS картата, по който бях прекарал маршрута си, нещо се беше покрил и не се виждаше никакъв на терена. След кратка обиколка в окрайнините на селото под любопитните погледи на 2-3 от местните хора, намерихме нещо като път, който водеше в горе-долу правилна посока. И почти веднага попаднахме на такъв участък ...
Покрай изровеното обаче изглеждаше да има достатъчно място за да може да се промъкне един Патрул и за наш късмет успях да не падна в рова ...
След преодоляването на първото препятствие последва нов тур от играта "Кой ни скри пътя?", но в крайна сметка успяхме да си го намерим и поехме към Яворово.
Не след дълго имахме удоволствието да се запознаем лично с Владо (vnsh) и неговият малък спътник, които бяха решили да ни съпроводят донякъде
Пътят през този етап беше лек, по-скоро от "ралиджийски" тип. Само дето немалка част от него беше доста камениста от вида "трошим окачвания всякакви". Пък то ние и без това си бяхме почти без амортисьори, та щем не щем, трябваше да караме по-кротичко.
Също така, през повечето време карахме през гора. Но, разбира се, имаше и приятни гледки ...
Тъй като неведнъж сме били на "Чудните мостове", този път минахме транзит от там, като продължихме по посока Пампорово по черния път, който миналата година не успяхме да преминем в обратна посока поради паднали дървета. Сега установихме, че тогава сме направили кръгом, когато в същност са ни оставали не повече от 200-300 м до широк и поддържан участък от пътя.
Сега барикади по пътя нямаше и придвижването ставаше без особени приключения.
На "Глухите камъни" ...
намерихме прясно скована беседка ...
Съвсем същите срещнахме и на още няколко места. Явно в района се работи по облагородяване на туристическите маршрути.
Минахме и покрай параклиса "Св. Марина", ама навигаторката не пожела да спираме там. Дали това нямаше нещо общо с напредващият здрач и мечката, която миналата година срещнахме на това място?!?
Привечер, след около 130 км преход през планината със съвсем малко асфалт, пристигнахме в района на Смолян.
Естествено, това положение повече не можеше да се търпи и през изминалата седмица най-сетне успях да докарам камиончето във вид, годен за употреба по предназначение. Доколкото това може да се каже за джип с почти мъртви амортисьори де ...
Бяхме си решили, че след такава продължителна абстиненция напълно заслужаваме една ударна доза каране из Родопите. Набързо си набелязахме едно примерно 3-дневно маршрутче с по около 110-130 км на ден (без да се брои преходът от/до София), като този път решихме да завъртим маршрута от изток на запад.
Тъй като никога не бяхме карали в района на Асеновград, започнахме прехода си в Родопите от с. Куклен с намерение да минем през Хвойна, Чудните мостове, Глухите камъни и да финишираме в района на Смолян.
Както се бяхме уговорили предварително, с влизането в селото се обадих на колегата vnsh и се разбрахме да се срещнем в с. Яворово.
Още на излизане от Куклен установихме, че пътната книга май пак е объркана.
Т.е. пътят от GPS картата, по който бях прекарал маршрута си, нещо се беше покрил и не се виждаше никакъв на терена. След кратка обиколка в окрайнините на селото под любопитните погледи на 2-3 от местните хора, намерихме нещо като път, който водеше в горе-долу правилна посока. И почти веднага попаднахме на такъв участък ...Покрай изровеното обаче изглеждаше да има достатъчно място за да може да се промъкне един Патрул и за наш късмет успях да не падна в рова ...
След преодоляването на първото препятствие последва нов тур от играта "Кой ни скри пътя?", но в крайна сметка успяхме да си го намерим и поехме към Яворово.
Не след дълго имахме удоволствието да се запознаем лично с Владо (vnsh) и неговият малък спътник, които бяха решили да ни съпроводят донякъде
Пътят през този етап беше лек, по-скоро от "ралиджийски" тип. Само дето немалка част от него беше доста камениста от вида "трошим окачвания всякакви". Пък то ние и без това си бяхме почти без амортисьори, та щем не щем, трябваше да караме по-кротичко.
Също така, през повечето време карахме през гора. Но, разбира се, имаше и приятни гледки ...
Тъй като неведнъж сме били на "Чудните мостове", този път минахме транзит от там, като продължихме по посока Пампорово по черния път, който миналата година не успяхме да преминем в обратна посока поради паднали дървета. Сега установихме, че тогава сме направили кръгом, когато в същност са ни оставали не повече от 200-300 м до широк и поддържан участък от пътя.
Сега барикади по пътя нямаше и придвижването ставаше без особени приключения.
На "Глухите камъни" ...
намерихме прясно скована беседка ...
Съвсем същите срещнахме и на още няколко места. Явно в района се работи по облагородяване на туристическите маршрути.
Минахме и покрай параклиса "Св. Марина", ама навигаторката не пожела да спираме там. Дали това нямаше нещо общо с напредващият здрач и мечката, която миналата година срещнахме на това място?!?
Привечер, след около 130 км преход през планината със съвсем малко асфалт, пристигнахме в района на Смолян.
Коментар