Експедиция в Родопите най-интересните места

[Явор-Vromos.com]

Утре тръгваме от Бургас 4 автомобила посока Кърджали, идеята е да посетим всички природни забележителности които са ни по пътя или близо до него. Маршрута за сега е приблизително следния 1 ден Бургас-Момчилград посещаваме каменните гъби след село Зорница после Перперикон крепостта Моник. 2 ден посещаваме гробницата Татул по пътя се отбиваме да разгледаме вкаменената гора от там се качваме към пещерата Утроба след нея търсим връзка към пътя към село Мостово в района на кръстова гора. Там ще нощуваме и посетим Белинташ. От тук плановете са да стигнем Смолян и да се въртим из областта 2-3 дни нямаме точни планове, но ще финишираме направо на събора в Белоградчик. Телефона ми го има в подписа всеки който има възможността да се присъедини към нас е добре дошъл. А преждевременно ще ви пускам по някоя друга снимка.

[nyvatest]

До: Експедиция в Родопите най-интересните места

Утре тръгваме от Бургас 4 автомобила посока Кърджали, идеята е да посетим всички природни забележителности които са ни по пътя или близо до него. ...
.... А преждевременно ще ви пускам по някоя друга снимка.

Пиятно изкарване ви пожелавам.Ама направи млко пвече снимчици де.И ние сме хора,да видиме красотите на България

[Plamen Mitev]

До: Експедиция в Родопите най-интересните места

Ето ти няколко местенца в родопите които са ми любими, дано да ви харесат и на вас (това ще го кажете ако ги посетите)


ДЯВОЛСКИЯТ МОСТ

Дяволският мост (Шейтан кюприя-тур.) се намира на територията на община Ардино, област Кърджали. Той отстои на 15 км северозападно от гр. Ардино и на 4 км източно от с. Гълъбово, което село е в състава на община Баните, област Смолян. Река Малка Арда, която преминава през село Баните се влива в река Арда, недалеч от Дяволския мост.

Според д-р Борислав Бориславов, преподавател в Софийския университет, Дяволският мост е част от античен път, още от 5-то хилядолетие преди Христа, който впоследствие е използван и през Средновековието. Пътят е минавал през реката и през прохода Ксантийски (Еледже) и е свързвал вътрешността на Тракия с Беломорието.

Дяволският мост е разположен на 420 м надморска височина. От двете му страни се издигат стръмни скатове, достигащи 800 м надморска височина. Мостът е построен в началото на ХVI век – 1515-1518 година от българския майстор мостостроител уста Димитър от с. Неделино (дн. град Неделино), който и до днешни дни е устоял на напора на буйните води на р. Арда. Изграден е от местен камък. Дължината му е 56 метра, а ширината – 3.5 метра. Централният му свод достига височина 12 м. Размерите на сводовете са 9.00 – 18.20 – 8.50 метра. Мостът не е претърпял никакви преустройства благодарение на висококачествения си градеж и отлично избрано място за ситуиране в хидравлично отношение. С писмо № 630 на НПК от 24.02.1984 година мостът е деклариран за паметник на културата и се охранява от закона. Под охрана са и подходите към моста, които представляват стръмни и недобре оформени пешеходни и животински пътеки. Има три отвора, от които един централен, за преминаване на водата и няколко ниши.

Поради трудния достъп Дяволският мост засега е познат само на тесен кръг специалисти и ограничен брой туристи. Изграждането на хидровъзел “Ардино”, като част от каскада “Горна Арда” ще улесни достъпа до моста и ще съдейства за превръщането му в главен туристически и атракционен обект за района. Безспорен познавателен интерес имат и съоръженията на хидровъзела. Нов съществен момент в проектното решение е предложението за изграждане на зелен амфитеатър, разположен между Дяволския мост и ВЕЦ-а. Той дава възможност за спокойно наблюдение и съзерцание на моста и околната среда, както и за провеждане на фолклорни, музикални и танцови спектакли на фона на величествения силует на планината.

Близо до Дяволския мост има открито тракийско светилище още от времето преди траките да се заселят по нашите земи. Тук е възможно да се търси връзката и с другото скално светилище – крепост Перперек (Перперакион, Хиперперакион, Перперикон).

Крепостта Перперикон се намира на около 2 км южно от днешното село Горна крепост, североизточно от гр. Кърджали. Разположена е на 12 дка и е една от най-големите родопски крепости. Тя заема цялата площ на плосък, каменист връх с надморска височина 735 м, доминиращ над околния терен, и явно е охранявала средновековен път. Река Перперешка опасва от три страни крепостта, но отстои на сравнително голямо разстояние от нея.

Баните – Вишнево – Гълъбово (Дяволския мост) – Ардино(Белите брези) – Кърджали (Язовира) – Скалното светилище – крепост Перперикон е част от туристическия маршрут, който ние предлагаме.

Има десетки легенди, откъде произлиза името Дяволския мост. Според д-р Бориславов, една от легендите гласи, че в една от скалите личи Стъпката на Дявола. Друга гласи, че в моста е вградена сянката на млада невеста, носила храна на майстора, която скоро починала. Други легенди гласят, че там до моста стават страшни неща, тъй като той е отдалечен от населените места, а буйните води на р. Арда вдигат невероятен шум.

В района на Дяволския мост и на самия него е сниман част от българския филм “Време разделно” през 80-те години.

Maршрутът към Дяволския мост започва от югоизточната част на с. Гълъбово и е с дължина около 3 км в едната посока. На много места по пътя има каменни полета, а преобладаващата растителност е иглолистна. Само на три места има чешми за пиене на вода.

ЛОВНО СТОПАНСТВО „КОРМИСОШ”

В северната част на община Баните, където е разположено ловно стопанство “Кормисош” е истински рай на флората и фауната в Родопите. Районът омайва с чудни ландшафтни форми – високи, стръмни, изваяни от водите и вятъра скални масиви на Водния връх (Аква тепе), прорязани от дълбоките и тесни долини на Хамбар дере и Рибен дол. Бистроструйната Мурва река се провира сред сенчести речни долове с многобройни бистри вирчета. Тук можете да срещнете вълк, мечка, дива свиня, благороден елен, елен лопатар, сърна и много други видове.

В "Кормисош" е поставен световният рекорд на трофей от дива свиня – 158.20 точки по CIC, също така:
благороден елен – 3 сребърни и 3 бронзови медала
дива свиня – 7 златни, 1 сребърен и 5 бронзови медала
дива коза – 1 сребърен, 1 бронзов медал
мечка – 1 златен, 1 сребърен медал

ВРЪХ СВОБОДА

Няма друго място, което да отговаря по-добре на описанието на Херидот за местонахождението на светилището на божеството Дионис от връх "Свобода" ("Ени хан баба"), намиращо се на 13 км северно от с. Давудьово (с. Давидково). Старите хора разправяли, че на самия връх се намирали грамадни побити камъни, вероятно останали от праисторическо време и служили за астрономически наблюдения, а от там и за предсказания. Ежегодно провежданите религиозни ритуали на самия връх и празненствата на живописната поляна в подножието му, където се събирали представители от всички краища на Родопа планина (Рупчоска околия, Ахъчелебийска околия, Егридерска околия и Даръдерска околия). През първите два дни е имало курбани и молебени, а близо седмица след това се провеждали състезания по борба, стрелба с пушка и пистолет, веселия придружени със свирни на кавали, зурни, каба-гайди, бумтенето на много тъпани. Поляните и върховете са били огласяни от веселия и песни – едно фантастично и чудно празненство в началото на пролетта и лятото – празник на възкръсващата природа.

Тук му е мястото да отбележим факта, че след съединението на България през 1885 година границата с Османската империя минава през водораздела на река Арда и река Марица. Родопите са разделени, а това прави невъзможно продължаването на ежегодните празненства с курбани, молебени, борби и свирни, които може би не са прекъсвани векове наред, а по всяка вероятност и хилядолетия.

Всичко това, а може би и още нещо дава основание, че светилището на Дионис описано от Херодот се е намирало на посочения връх. Може би тук е пророкувала прочутата Сибила, предсказала победите на Александър Македонски, когато той е преминал по древния и свещен път, във връзка с войните му с племето на трибалите. Някъде тук наблизо лежи скрита неговата златна колесница пълна със златни дарове, подарена на светилището от Великия Александър. Пак тук е чул пророческите думи Гай Октавиан, с които е било предречено бляскавото управление на Римската империя от неговия син – Божественият Август. Може би от благодарност за предсказанието, а и не само за това Божественият Август ремонтира и разширява древния тракийски път, като построява пътни станции за пощенски услуги и масиони (станции с удобства за почивка и приспиване).

Като по чудо легендата за Ени хан баба съвпада с легендата за Орфей. Според местните предания Ени хан баба е бил убит на един съседен връх при което е бил обезглавен. Според същата легенда той взема главата си в ръце и така извървява пътя до върха, където главата промълвила: “тук ще ме погребете”.

Има и други легенди за Ени хан баба, които са от по-късни времена и с определен привкус, обслужващ по всяка вероятност временни конюнктурни исторически интереси. По конкретно става въпрос за Енихан баба, като предводител на турците при завоюването на Родопите. Липсва и логика и най-вече историчност в тези преписвани от книга в книга твърдения с неизвестен произход и автор, защото няма нито един сериозен български историк, който да застане зад тези твърдения. Нито в турските архиви, нито в българските такива се намират писмени доказателства за тези легенди.

Oт центъра на с. Давидково се поема в северозападна посока. В края на селото се тръгва по чакълест път в северна посока, преминава се през махала Превала и се стига до равнинната и открита местност "Бъза". След около 2 км вдясно се намира голям разсадник за букови фиданки. От него на около 800 м над местността "Честока" маркировката напуска широкия път и поема на северозапад по било през гора. Пътеката пресича пътя и продължава през стара борова гора до местността "Ангелова каба", където има ловен дом. От там се тръгва на северозапад като след около 20 мин. пътеката свива вдясно и поема по билото. Хижа "Свобода" е разположена в седловината южно от връх "Свобода". От там се открива прекрасна гледка във всички посоки. Преди изгрев слънце, при хубаво време се вижда дори Бяло море.

СВЕТИЛИЩЕТО КАРАБУРУН

То е разположено върху естествено възвишение с надморска височина 1027.22 м. Намира се върху било, издължено в посока изток-запад, на 7 км югоизточно от Баните. Култовото място и крепост напомня на каменните ограждения на светилищата на Елада. В централната част на най-високата част на върха има открити множество керамични фрагменти от Късната бронзова епоха. Местоположението на светилището му осигурява отлична видимост и директна връзка с най-значимите култови места в Родопите – Енихан баба (вр. Свобода), вр. Алада, Ченгене хисар, Камилата, както и някои светилища от региона с локално значение като Чуката на Гидика.

СКАЛНО СВЕТИЛИЩЕ В МЕСТНОСТТА ЧУКАРА

В северния край на с. Босилково, близо до с. Давидково. Възвишението е използвано като култово място в продължение на няколко хилядолетия. Установено е, че през Средновековието в най-високата му част е съществувала християнска църква, въпреки различните вярвания и начина им на изповядване.

ЧУКАТА НА ГИДИКА

Чуката на Гидика е скално светилище, южно от пътеката, водеща към Дяволския мост. От най-високата част на “Чуката” има отлична видимост във всички посоки към меандрите на р. Арда – към полуострова на десния бряг, вграден в левия.

КРЪСТОВА ГОРА
В Средните Родопи, сред красива природа се намира манастирът “Св. Троица” – Кръстова гора, или както се отбелязва в картата на България, Кръстов връх. През последните години сред православните християни в България манастирът придоби широка известност, като християнска светиня и място за поклонение. За да стигнете до това свято място, се тръгва от Асеновград за Смолян. Минава се Бачковския манастир и когато се стигне разклона за град Лъки - Юговското ханче, се отбива на юг. Минава се през с. Борово и на 6 км. от селото се стига до Кръстова гора. Тази местност висока 1545 м. над морското ниво, дълга около 500 м и широка около 300 м, е кръгла поляна заобиколена от гъсти букови гори. Оттук панорамната гледка е смайваща, в далечината се вижда море от планински ридове и върхове.
След като през 1083 г. Григорий и Абазий Бакуриани основават Бачковския манастир, те го даряват с обширни поземлени имоти. Малкото с. Инверце се превърнало в стопанско средище с богато животновъдство. Многобройни манастирски стада пасели из живописната местност Кръстова гора, наричана още Градище, която по форма приличала на кръст. Тук се намирали манастирските мандри и жилищни сгради с църквата “Св. Троица”. Съграден бил и манастир “Св. Троица”, известен още като Троицкия.
До средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и под османска власт, християнството процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси. От втората половина на ХVII век и през първата половина на ХVIII век настъпил най-трудният период в историята на родопските християни – втората масова ислямизация, която поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Ислямизирането започнало с унищожаването на Смолянската епископията, богословското училище, епископската църква “Св. ап. Петър и Павел” и убийството на последния Смолянски епископ св. Висарион Смоленски (29 юли 1670 г.). Всички църкви и манастири в Средните Родопи са разрушени, а свещениците и монасите избити. За християните настанало време на духовен мрак и непрестанни гонения. В продължение на повече от 100 години те съхранявали своята православна вяра, въпреки унищожените храмове и липсата на свещеници. По това време бил разрушен и манастира “Св. Троица” и повечето от монасите му били избити.
Едва в началото на ХVII век родолюбиви родопчани започнали да възстановяват опожарения Бачковски манастир. Но турците не разрешили възстановяването на манастира “Св. Троица”.
В Средните Родопи е особено изразена почитта към Христовия кръст. Дори у мюсюлманите като насилствено ислямизирани християни, не се изличило силното благоговение пред кръста. Нещо повече, целият им живот минавал под неговия знак. С кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали с него починалите и др.
На Кръстов връх поклоненията не престанали, макар че не е било възобновено нищо, напомнящо за разрушения манастир, защото всички околни села били ислямизирани, а самият връх бил собственост на мюсюлмани. Нещо повече, макар че Кръстова гора след 1878 г. остава в пределите на Източна Румелия и след 1885 г. в границите на България, а Смолянско под османска власт, поклонниците, рискувайки живота си, преминавали границата и въпреки трудностите достигали до Кръстов връх.
Според преданието през 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков. Той е роден в село Ковачевица Гоцеделчевско, и още от детинство се отличавал с голяма религиозност. Понякога се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. Едно от тях - явяването на кръст на небето, известява цар Борис III, с когото се познавал. След една нощ, прекарана на Кръстов връх, му била открита историята на мястото - на този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Йорданчо съобщил, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен. След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко.
На 1 май 1936 г. металният кръст направен с помощта на цар Борис III е донесен от Йорданчо на Кръстов връх, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която, след разчистването на натрупаните камъни, бликнала вода През 1957 г. Йорданчо е вкаран от тоталитарния режим в лагера в Ловеч. Там той загива. Животът му остава непроучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки.
През 1956 г., по поръчка на настоятелството при църквата “Рождество Богородично” с. Борово, няколко майстори, с помощта на всички вярващи от селото, построяват параклиса “Св. Троица” върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположени на западното възвишение на Кръстов връх. За целта, преди посочената година, църковното настоятелство закупило мястото от собственика му, а за строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и останалите манастирски сгради. Същата година изградили и двустайно помещение до църквата за подслон на поклонниците. Параклисът е осветен от епископ Стефан (впоследствие Великотърновски митрополит) през 1958 г.
По-късно по време на тоталитарния режим Кръстова гора е превърната в резерват. Построена е резиденцията “Кормисош” и строго се забранило идването тук на поклонение. Но вървейки по козите пътеки християните пак намирали пътя до параклиса. Продължителните протести от страна на група православни християни, начело с Петър Тодоров от гр. Смолян, се увенчават с успех и на Кръстова гора е назначен свещеник – отец Васил Стефанов Аринински и е утвърдено настоятелство. Напълно свободно, обаче, православните християни започнаха да посещават връх Кръстов едва след 10 ноември 1989 г. През есента на 1995 г., в присъствието на Негово Светейшество патриарх Максим и голяма част от синодалните архиереи, Пловдивският митрополит Арсений освети новопостроената църква на Кръстова гора “Покров на Пресвета Богородица”. На 22. 10. 1994 година изчезва чудодейният кръст, подарен от цар Борис III. Отлят е нов 99-килограмов кръст, изработен от неръждаема стомана. Кръстът е намерен в гората от местен овчар и сега се намира в новия храм.
За написването на този материал са ползвани литературни източници писани от Мария Спасова Манолова и Стефан ИЛЧЕВСКИ

Има и още много места но нямате достатъчно време:
Хайдушки поляни, Местноста рожен, Националната астрономическа обсерватория, с. Момчиловци и мн. други. Ех защо сега нямам малко свободно време да се присъединя и аз и да ви покажа тези прелести. Няма да направите грешка и да разгледате и малките родопски села и махали (ако се връщате от Белинташ по пътя Асеновград - Пампорово се отбийте през село Косово на 3 километра в дясно е от главния път след Нареченски бани 41° 55' N, 24° 42' E има табели. Друго място са и Чудните мостове.

Около Белинташ се намират и два невероятни комплекса които може да разгледате да си почините и да хапнете някой родопски специалитет това са комплексите "Старите къщи" и "Сабазий".

По пътя за Кръстова гора като място за почивка бих ви препоръчал "Бориките" в село Борово невероятна кухня и родопско гостоприемство. Ако минявате през грат Лъки просто е задължително да се отбиете през бай Васил - мизерна кръчмичка но с най невероятните пилешки пържоли които съм ял някога (и пъстървата не е лоша) и с бабата му са страхотни хора.

В Родопите има и много пещери, като чета какъв ви е маршрута минавате покрай доста от тях а сега сезона е подходящ за разглеждане на пещери.

Малко се поувлякох ама просто Родопите са ми слабост и мога много да ви говоря.
Дано съм ви бил полезен с тази информация.

ПП. Не пропускайте тези места това са кътчета от нашата родина които трябва да види човек задължително.

[Явор-Vromos.com]

До: Експедиция в Родопите най-интересните места

Днес разгледахме Перперикон с водач и беседа, толкова интересни разкази скоро не бях слушал, това място трябва да се посети от всеки Българин. След това отскочихме и до Татул, но след Перперикон ни с стори семпло . Утре ще търсим горски пътеки към село Мостово намиращо се в близост до Крътова гора.

Пламене благодаря за предложенията, ще се възползвам от някой предложения.

Ако намеря читав нет ще кача и малко красоти във вид на снимки.

[haki]

До: Експедиция в Родопите най-интересните места

Днес разгледахме Перперикон с водач и беседа, толкова интересни разкази скоро не бях слушал, това място трябва да се посети от всеки Българин. След това отскочихме и до Татул, но след Перперикон ни с стори семпло . Утре ще търсим горски пътеки към село Мостово намиращо се в близост до Крътова гора.

Пламене благодаря за предложенията, ще се възползвам от някой предложения.

Ако намеря читав нет ще кача и малко красоти във вид на снимки.

Няма ли да продължиш

[Явор-Vromos.com]

До: Експедиция в Родопите най-интересните места

Няма време сори за забавянето. Отчет ще има от цялата експедиция придружен със богат снимков материал.

Започваме от ден първи, тръгнахме рано сутринта от Бургас през Грудово, Тополовград, посока Перперикон, като предварително си бяхме набелязали тази природна забележителност:




Каменните гъби.Доста интересни природни образувания, както сами ще видите от снимките по-надолу.






Тежък е пътя към храма



Тук вече сме се изкачили по стръмната пътека и вече сме на самия Перперикон. Това място трябва да се посети от всеки уважаващ себе си българин. За да разбере какво историческо богатство има нашата страна и да се гордеете с него.

Това са гробници на знатните граждани от времето на тракийския град. Хората по това време са живели в непосредствена близост със загиналите си съграждани, тъй като те не са смятали смъртта като нещо трагично, а просто като продължение на земния си животна едно по-добро място.





Това вече е християнски гроб, на върха на хълма в двора на разкрития християнски храм.




Това е гледката от върха на това пълно с история място. Който дойде до тук задължително трябва да си наеме екскурзовод за да научи всички интересни факти около разкопките и археологическите теории за всички тях.



Това е рисунка на богинята на плодородието.



В началото на разкопките се е виждал само върха на тази кула от римско време, всичко останало е било покрито с почва и растителност.





Тук вече сме с нашите домакини от Кърджали, Haki и Kinex, на път за върха на който е хвърлена пъпната връв на Kinex



А това вече е връх Моник.







Обща снимка за спомен и се отправяме към Татул.







И дядо ми има такова



Някой се прави на Орфей





Не знам защо, но Пламен реши че гробницата на Орфей е джакузи.





След джакузито заслужено си почива .



Героите са изморени от едва първия ден на нашето приключение





Утре продължаваме към село Мостово по горски път който не е чсмо в какво съсътояние е и въобще проходим ли е.

[upi]

До: Експедиция в Родопите най-интересните места

И?

[Liusi]

До: Експедиция в Родопите най-интересните места

Звучи и изглежда много интерстно.Ще чакаме още снимки

[Явор-Vromos.com]

До: Експедиция в Родопите най-интересните места

Радвам се, че ви харесват снимките! Пусто все не остава време да довърша.
Празнувахме нова година в Родопите и това ме провокира да пусна кратка компилация от снимки без пътепис, само леко пояснение коя от къде е:


Подготовка за обща снимка на Белинташ



и самата снимка



Правя се на бракониер



Сухата река на път от село Мостово към Кръстова гора



Пещера Голубовица



Пещера Утробата






Родопска махала



Счупих каре



Благодарение на предния блокаж продължих на 4Х3



Намерихме и кал




Извора на Арда



Тази кула я знаете къде е:



От птичи поглед









Тук беше най-красиво, наш приятел има имот там и ние се възползвахме от поканата,

Чаирските езера


















Охх пак ми се ходи


А тук сме от другата страна на оградата в Гръцко



И завършихме на Форумния събор




Пещера Магурата

[zodiak]

До: Експедиция в Родопите най-интересните места

Eх ,живот си живеете вие,супер места сте посетили,добре ,че не сте рибари)

[Явор-Vromos.com]

До: Експедиция в Родопите най-интересните места

Eх ,живот си живеете вие,супер места сте посетили,добре ,че не сте рибари)

За риба не ходя, дъвка не дъвча, кафе не пия нито пуша, футбол ненавиждам, какво да ти кажа смахнат човек съм

[zodiak]

До: Експедиция в Родопите най-интересните места

Споко,никога не е кьсно),а и това в момента е достатьчно!