Tweet
Голеш!
До онзи ден не знаех нищо, а приятелите, които попитах също. Обаче миналата седмица няколко пъти чух това име и ми стана интересно. А Голеш е село.
Пирамида 106.
Тук поне разбрах веднага. Пирамида 106 е гранична пирамида, която стои на мястото, пресечна точка на трите граници – България, Сърбия и Македония. Поради спецификата на мястото и населението живеещо около тази пирамида, всяка година се провеждат срещи на хората от трите държави, много често роднини, срещи, за които за мой срам не бях разбрал до сега. Мястото на срещите се редува, веднъж у нас, веднъж в Македония, сега беше в Сърбия. И то не къде да е, а в Голеш. Дали да не отидем!? Ма как няма.
Посоката е към Гюешево, вдясно, Долно село и оттам към последното в сегашните ни граници село Жеравино. До Жеравино никога не е имало асфалт. И сега няма. Пътя се вие покрай рекичка и е много приятен, ако...... Ако изключим прахта.
По някое време цвета на джипката стана непознат, а вкуса в устата познато неприятен.
Караш, караш, караш около двадесетина километра и .......ГКПП. Майтап, майтап, ама си има всичко – гранична полиция, митничари, кибици и ......опашка. минава се с лична карта и не ти гледат в колата. Зад дървото е сръбското ГКПП.
Започваме слизане и в далечината е Голеш.
Голеш е останало в сръбско след корекциите на границите през 1917 – 1918 година. Населението си е българско, диалекта, който говорят възрастните хора си е същия, като този отсам. Обаче. Времето все едно е спряло тогава.
Къщите.
До онзи ден не знаех нищо, а приятелите, които попитах също. Обаче миналата седмица няколко пъти чух това име и ми стана интересно. А Голеш е село.
Пирамида 106.
Тук поне разбрах веднага. Пирамида 106 е гранична пирамида, която стои на мястото, пресечна точка на трите граници – България, Сърбия и Македония. Поради спецификата на мястото и населението живеещо около тази пирамида, всяка година се провеждат срещи на хората от трите държави, много често роднини, срещи, за които за мой срам не бях разбрал до сега. Мястото на срещите се редува, веднъж у нас, веднъж в Македония, сега беше в Сърбия. И то не къде да е, а в Голеш. Дали да не отидем!? Ма как няма.
Посоката е към Гюешево, вдясно, Долно село и оттам към последното в сегашните ни граници село Жеравино. До Жеравино никога не е имало асфалт. И сега няма. Пътя се вие покрай рекичка и е много приятен, ако...... Ако изключим прахта.
По някое време цвета на джипката стана непознат, а вкуса в устата познато неприятен.
Караш, караш, караш около двадесетина километра и .......ГКПП. Майтап, майтап, ама си има всичко – гранична полиция, митничари, кибици и ......опашка. минава се с лична карта и не ти гледат в колата. Зад дървото е сръбското ГКПП.
Започваме слизане и в далечината е Голеш.
Голеш е останало в сръбско след корекциите на границите през 1917 – 1918 година. Населението си е българско, диалекта, който говорят възрастните хора си е същия, като този отсам. Обаче. Времето все едно е спряло тогава.
Къщите.
Прикачени файлове
))
Коментар