В петък се чухме с Ники и решихме да си направим една road legal разходка до язовир Белмекен. В събота (вчера), времето беше повече от подходящо затова. Решихме и тръгнахме.
Времето беше страхотно горе. Когато се качихме при стената на Белмекен, имахме късмета да ни посрещне един от работещите на смяна там - Сашо, голям пич, който ни разведе и ни показа и разказа доста интересни неща. Благодарим ти, Сашо!
За споделеното оттук насетне, предварително се извинявам на инженерите-офроудъри тука пред които ще звуча вероятно като дилетант, третокласник...
Прилагам малко снимки от видяното.
Mitsubishi L200 с 31" BFG AT на Ники, засега без други подобрения ни закара и върна комфортно.
Горе, в далечината на хълма се вижда водонапорната кула, съоръжение към язовира.
След малко бяхме под нея.
Това е авариен тунел под кулата.
По пътя към водонапорната кула и язовир Белмекен минахме покрай ПАВЕЦ "Белмекен". Ето едно интересно съоръжение оттам, за което Сашо не пропусна да ни разкаже. Представлява "чаша" и работи на принципа на скачените съдове:
По пътя нагоре се разкриваха невероятни гледки.
Nature finds its way... Тези упорити дръвчета изглеждат като израстнали от камъка...
Още съвсем малко път (от кулата и тунела) и излязохме на язовирната стена. Горе настина е страхотно.
Снимах сградата, където се помещават дежурните на стената, впечатлен от думите на Сашо, че през зимата влизат и излизат директно от втория етаж...
В един момент се заговорихме и за придвижване в тежки и трудни атмосферни условия, където обаче ние не можахме да го впечатлиме с приказки за лебедки, лифт, гуми и т.н., а точно обратното. Това е 'камьончето' на базата, момчетата горе разполагат и с две 'пистарки' за зимата...
"Пистарки", щото погледнете скоростомера...
Сашо продължаваше с разказа си за съоръженията. Каскадата е строена на няколко етапа, налалото е 70-те години, последния етап е "малко след Демокрацията". Почувствахме се горди българи, поне аз, то неговите думи. Подобна каскада има само на още едно място в Европа, някъде във Френската част на Алпите. Цялата система тук предоставя 1.5 гига вата електроенергия, като всичката вода в язовира се събира без нито една река наоколо. Прилагам малко интересни картинки за тези от вас, за които тематиката е близка а и за останалите, от интерес.
Отхласваме се от разказа и леко гладни продължаваме нататък, за да видим по-малкия язовир Чаира и да търсим место да хапнем. По пътя спираме за още няколко приказни гледки към язовир Белмекен.
Стигаме до язовир Чаира, който определено не впечатлява с гледки като при Белмекен, но просто искаме да огледаме на място фактите от разказа за каскадата.
Толкова.
Времето беше страхотно горе. Когато се качихме при стената на Белмекен, имахме късмета да ни посрещне един от работещите на смяна там - Сашо, голям пич, който ни разведе и ни показа и разказа доста интересни неща. Благодарим ти, Сашо!
За споделеното оттук насетне, предварително се извинявам на инженерите-офроудъри тука пред които ще звуча вероятно като дилетант, третокласник...
Прилагам малко снимки от видяното.
Mitsubishi L200 с 31" BFG AT на Ники, засега без други подобрения ни закара и върна комфортно.
Горе, в далечината на хълма се вижда водонапорната кула, съоръжение към язовира.
След малко бяхме под нея.
Това е авариен тунел под кулата.
По пътя към водонапорната кула и язовир Белмекен минахме покрай ПАВЕЦ "Белмекен". Ето едно интересно съоръжение оттам, за което Сашо не пропусна да ни разкаже. Представлява "чаша" и работи на принципа на скачените съдове:
По пътя нагоре се разкриваха невероятни гледки.
Nature finds its way... Тези упорити дръвчета изглеждат като израстнали от камъка...
Още съвсем малко път (от кулата и тунела) и излязохме на язовирната стена. Горе настина е страхотно.
Снимах сградата, където се помещават дежурните на стената, впечатлен от думите на Сашо, че през зимата влизат и излизат директно от втория етаж...
В един момент се заговорихме и за придвижване в тежки и трудни атмосферни условия, където обаче ние не можахме да го впечатлиме с приказки за лебедки, лифт, гуми и т.н., а точно обратното. Това е 'камьончето' на базата, момчетата горе разполагат и с две 'пистарки' за зимата...
"Пистарки", щото погледнете скоростомера...
Сашо продължаваше с разказа си за съоръженията. Каскадата е строена на няколко етапа, налалото е 70-те години, последния етап е "малко след Демокрацията". Почувствахме се горди българи, поне аз, то неговите думи. Подобна каскада има само на още едно място в Европа, някъде във Френската част на Алпите. Цялата система тук предоставя 1.5 гига вата електроенергия, като всичката вода в язовира се събира без нито една река наоколо. Прилагам малко интересни картинки за тези от вас, за които тематиката е близка а и за останалите, от интерес.
Отхласваме се от разказа и леко гладни продължаваме нататък, за да видим по-малкия язовир Чаира и да търсим место да хапнем. По пътя спираме за още няколко приказни гледки към язовир Белмекен.
Стигаме до язовир Чаира, който определено не впечатлява с гледки като при Белмекен, но просто искаме да огледаме на място фактите от разказа за каскадата.
Толкова.
Коментар