Tweet
До: Патрончета за газирана вода.???
При мене пък се получи точно обратното - първо баща ми се сдоби с бутилка с СО2, с която си правехме газирана вода, която пък бутилка отскоро е вързал към телоподаващото.
Как беше при нас едно време - от такъв руски сифон ползвахме само горната му част, т.е. това със "спусъка", отдолу вместо малкото резервоарче баща ми направи резервоар от дебелостенна тръба неръждавейка, който побираше може би към 4-5-6 литра вода - тръбата е може би с диаметър около 80 мм. На мястото пък на патрончето баща ми остърга на струга щуцер, на който на единия край направо свързахме маркуча, която идваше от редуцир вентила на бутилката с СО2.
Технологията при нас: наливаме в неръждавейката вода от чешмата, след това пускаме налягане от бутилката - с какво налягане е било не си спомням, но май не беше повече от 2-3-4 атмосфери. Пускаме налягането, стои така малко, после спираме налягането и един започва да обръща тръбата насам-натам (иначе се прави с бъркалка в резервоара, но при нас нямаше как да стане, така че обикновено аз бях бъркалката
). Като умалее спира, пак пускаме налягане и пак се бърка, така няколко пъти и воала - имаме газирана вода 
Че и не беше по-лоша от тая дето се продаваше по магазините, даже май вкуса си беше същия 
Тогава безалкохолни все още нямаше така широко, не си спомням коя година ще да е било Но помня, че бяха пуснали разни сокове концентрати - киви, портокал, ала бала. Та като дойдат гости, в една кана сипвам малко концентриран сироп, пусна малко газирана вода и си имахме на момента газирано безалкохолно киви (примерно) А пък баща ми и лимонада е правел, ма не беше тъй хубава като тая по магазинитие - в газираната вода като източи в някоя кана или бутилка слагаше малко от на майка готварските есенции (лимон, малина, каквото има), слага малко захар и горе-долу става за пиене 
После вече широко взеха да се предлагат по магазините всякакви бъркочи (пардон - безалкохолни) и домашната технология се обезсмисли. Така бутилката с СО стоя бая време в килера, докато миналата година баща ми не реши, че и той трябва да има СО заваръчен апарат 
Само занесе бутилката да й сменят вентила (защото стария редуцир нямаше функция да поддържа работно налягане) и сега пърпори с СО-то по разни ламарини, демек учи се да заваря
Иначе наистина в оръжейните магазини има такива патрончета, но не съм се зачитал по тях какво пише, но и аз съм склонен да вярвам, че след употребата им ще има най-малкото грааанде сюргюн 
П.П. А защо се слага сол при водата?
Първоначално публикуван от Макавеев
Преглед на мнение
Как беше при нас едно време - от такъв руски сифон ползвахме само горната му част, т.е. това със "спусъка", отдолу вместо малкото резервоарче баща ми направи резервоар от дебелостенна тръба неръждавейка, който побираше може би към 4-5-6 литра вода - тръбата е може би с диаметър около 80 мм. На мястото пък на патрончето баща ми остърга на струга щуцер, на който на единия край направо свързахме маркуча, която идваше от редуцир вентила на бутилката с СО2.
Технологията при нас: наливаме в неръждавейката вода от чешмата, след това пускаме налягане от бутилката - с какво налягане е било не си спомням, но май не беше повече от 2-3-4 атмосфери. Пускаме налягането, стои така малко, после спираме налягането и един започва да обръща тръбата насам-натам (иначе се прави с бъркалка в резервоара, но при нас нямаше как да стане, така че обикновено аз бях бъркалката
). Като умалее спира, пак пускаме налягане и пак се бърка, така няколко пъти и воала - имаме газирана вода Че и не беше по-лоша от тая дето се продаваше по магазините, даже май вкуса си беше същия Тогава безалкохолни все още нямаше така широко, не си спомням коя година ще да е било Но помня, че бяха пуснали разни сокове концентрати - киви, портокал, ала бала. Та като дойдат гости, в една кана сипвам малко концентриран сироп, пусна малко газирана вода и си имахме на момента газирано безалкохолно киви (примерно) А пък баща ми и лимонада е правел, ма не беше тъй хубава като тая по магазинитие - в газираната вода като източи в някоя кана или бутилка слагаше малко от на майка готварските есенции (лимон, малина, каквото има), слага малко захар и горе-долу става за пиене После вече широко взеха да се предлагат по магазините всякакви бъркочи (пардон - безалкохолни) и домашната технология се обезсмисли. Така бутилката с СО стоя бая време в килера, докато миналата година баща ми не реши, че и той трябва да има СО заваръчен апарат Само занесе бутилката да й сменят вентила (защото стария редуцир нямаше функция да поддържа работно налягане) и сега пърпори с СО-то по разни ламарини, демек учи се да заваря Иначе наистина в оръжейните магазини има такива патрончета, но не съм се зачитал по тях какво пише, но и аз съм склонен да вярвам, че след употребата им ще има най-малкото грааанде сюргюн
П.П. А защо се слага сол при водата?
Отдавна
Коментар