Ладога 2008 - Официален репортаж от Стефан

[Стефан]

До: Ладога 2008

По улиците около мястото спират обозите. По техните мерки това са кьорсокаци, по нашите - няма такива булеварди. Добре че е почивен ден и няма движение, а и милицията гони всички. Повечето са прости джипове, пикапи, каравани, но има и ценна техника.



Исаакиевският събор е черква разбира се, но кой знае защо няма и капка излъчване на православен храм. Огромно подтискащо здание.



Веднага се отказвам да го снимам. Както и нощният Петербург. Сигурно такива правилни снимки има по всички специализирани места. За да се снима каквото и да е от всичкото, не знам дали трябва специален апарат, но човек трябва да е голям художник. Красотата е объркваща. Не съм художник.
Постепенно грамадният площад се пълни с джиповете, които нощеска ще се вмъкнат във вечно заблатената реликтова гора. Такова количество подготвена техника, вярно не може да се събере накуп никъде другаде по света.











До нас доверчиво спира холандско Роки. Лъскаво, нагласено. Всичко му е на шест, само дето си няма военни уазови мостове със симекси 36 дюйма, и екипажът му вярва в доброто и цивилизацията



Събира се народ, снима, удивява се, усмихва се със съчувствие. Част от народа деловито проверява има ли достатъчно буксирни точки за да се тегли лесно ако го срещнат после заровено. В главата ми дрънчи първият звънец и се събужда затисканата много дни тревога. Макар че още лежи на припека и лениво се протяга, това е то - глутницата на истинските щурмани.

Заводът УАЗ е дал пари на някого за реклама на Патриота. Тунинговата кантора База Боевых Самопрыгов на Димка Самопрыг е направила от непонятното изделие много лъскав пикап





В последната нощ в последния лагер, на официалното събиране, пилотът му съвсем сериозно ще помоли за микрофона, за да каже че на Патриота вече няма да тръгне и в категорията Туризъм.

Мотоциклети няма. Квадроциклите са само 4х4, карат задължително в отбори по две машини. Събират се в отделно табунче



Всичките имат горички от шнорхелчета,



а най - напредналите - от части от УАЗ



От трибуната казват речи. Точно в 12 часа гръмва оръдието на Кронщадската крепост, небето се пълни с балони, и от рампата под шарената арка тръгва първият отбор.
Опашката е дълга, стартът е по бордовите номера. Покатервам се на седалката,



и Сашка Боцманът се вмъква в колоната.





В главата ми е каша. Мисля си за хората които ме поканиха, за хората които застанаха зад мене без дори да са ме виждали, и че понякога мечтите се сбъдват. Тълпата вика, слънцето свети, и още преди чувството за нереалност да ме изключи, минаваме през старта на Ладогата. Невъзможното се е случило.

[Стефан]

До: Ладога 2008

От официалния старт, всички заминават при крайцерът Аврора. От там милицията трябва да изведе колоната с буркани и сирени на Мурманското шосе. И ние минаваме, гледаме корабът и ядем сладолед. Оказва се че за всички това е крайцер от боя при Цушима. За 17-та година никой не ще нито да говори, нито да мисли.
Ние обаче мислим. Измисляме че не ни трябва колона, ами един куп части. Пожарът е далече, за да се разгори му трябва още не по-малко от минута. Така че спираме да се правим на цивилни, изхвърляме локвичката стопено олово, ръгам където трябва гаечните ключове за да запали, и се омитаме. По пътя товарим клеми, грес, лагери, ритуални течности, стряскам се от табела "Мурманск, 1 500 км", и мирската суета остава зад нас.
По една лента във всяка посока, като нашите пътища. Само дето практически няма завои. Вече няма и села. Гората е от тънки, много високи борове. На много места изглежда като след пожар, на други - като болна. Полупаднали мъртви дървета. Само че не е болна, и не е имало пожар. Просто блата. Водата стига до шосето - на повечето места то всъщност е насип.











Усещането е че е привечер.



А е след 23 ...

Преди самия лагер, на около 130 километра от точката, за едната бройка да заврем Газелата пред нас под ТИРа пред нея. Спирачките са се свършили съвсем. Ситуацията е безнадеждна по всички учебници, обаче ние не сме ги чели. Саша съвършено чисто излита на десния банкет, понеже целият е в ями забива газта в пода, и колоната даже не разбира какво я е чакало. Някви от шарените джипове си правят купон. Нищо не е топло и от никъде не капе. Просто лявото предно колело се клати три пръста. Те ти тебе дискови спирачки. Теглим им майната, запомняме че нямаме спирачки, купуваме за всеки случай накладки и течност, и караме нататък. Все едно няма какво да направим.
Последната бензиностанция



още петнайсетина километра асфалт нанякъде, и влизаме в тъмната гора.



Това е максималната тъмнина, и то само защото аз толкоз и умея да снимам Всъщност е по-светло. Там вече ни чака нашият лагер



и печалната констатация, че додето сме се мъкнали счупени сме закъснели, и стартът на нощното ориентиране вече е закрит. Вкисваме се, разбира се, макар че никой не го показва.

[Венцислав Петров]

До: Ладога 2008

Участието на Стефан в Ладога 2008 и този репортаж се осъществиха с помощта на:



OFFRoad-Bulgaria.com
Списание OFFROAD BG

Генерален спонсор T.T + Т.Т. Младши


Тони Илиев
Spas55
rumbata
Иван Алексиев
Станко Вълчанов
Pursie
Александър Василев Димитров
Евгении Кукурешков
vladi333
iiiopo
Павлена Николова
Tramp
Веско
sabin
МИШО/ELEKTRIK
zzlatev
Yaro
peppy
Ivich
BatGeorgeone
Явор(dorzi)


Снимките са правени с прахо, водо и ударозащитени фотоапарати ОЛИМПУС единият от които беше специално предоставен от представителството на ОЛИМПУС за БЪЛГАРИЯ.

[Стефан]

До: Ладога 2008

По регламент през цялото състезание е забранено да се пали огън на земята. Затова в джиповете се търкалят газови горелки и канчета за в случай на закъсване задълго. А в лагерите има мангали



Разглобяеми тенекиени сандъчета с дълги крака. И свещените шишове за шишчетата. Дотолкова са свещени, че шашлыкингът отдавна е отделно и крайно почитано направление в руския офроуд. Правят се в нечовешки количества по стотици рецепти, и за мое изумление всичкото това месо се изяжда наистина.
За цивилната храна си има газови котлони и електрически чайник



От спасителите по приятелска линия имаме 14 метрова антена за далечна връзка, и висим на служебните 146 МХц, а не на работническо - селските 27 на СиБи-то. Апаратурата е по-качествена, и въпреки калпавата честота, връзката е по-добра. Фил раздава на всички ръчни радиостанции с номера, и резервни батерии. На единия канал са настроени на един ват, на другия - на 5 вата. На една и съща честота. Професионалисти, винаги има какво да научиш от тях.





Тента е мрежест, и пази само от комарите, и донякъде от вятъра. Под него протича мисленето, пиенето на чай като крайна форма на интензивно колективно мислене, наливането с кафе и понякога яденето. Кръглите кутийки са противокомарни свещи. Наистина работят. Понеже не всички имат шапки с мрежи, и аз през цялото време солидарно не използвам тая, която ми даде Веско Горанов. Но все едно ту е студено, ту духа вятър, за мухите и слепните е рано, ще дойдат след две седмици, когато нас вече няма да ни има. Така че комарите са малко - нито късат крайници, нито докарват народа до алергични шокове, нито даже въздухът става сив. Освен това изобщо не са вкусни. Ако човек се държи разумно и не се дръгне като крастав - не стават нито рани, нито отоци. Мазилото против, или от, не работи. Сигурно е за само за комари от умерения пояс



В бидончето преди година Хеликоптерът си е набрал клюква. Дребни северни червени плодчета със странен вкус. Просто за ядене не са хубави. А някой простак да вземе да сипе вътре спирт



За свой срам го пием през цялото време.

Никой не се и съмнява че Камаз е извънредно уважавана марка самосвали.





Забранено е и горенето, и закопаването на буклука

Нощем в центъра на лагера, на нарочното табло се закачат всички важни съобщения, реда на стартиране, класирането



Целият лагер обикновенно не е по-голям от Перник, но не винаги всеки отбор има достатъчно сили, достатъчно здрав джип, или достатъчно време да отиде до там. Но пък всички познават по някой, който е тръгнал тъкмо нататък, и клюките се разнасят бързо.













Има и по-богати от нашия лагер. С наети кемпери, с прислуга от таджики и прочее салтанати.













И така - двайсетина минути Е, не караме много бързо, за да не вдигаме прах, но си караме прилично.

Сутринта събуждането е просто. Галка застава в центъра на нашия лагер, и с глас на истинска дикторка казва на уважаемият екипаж № 710 че до старта има толкова време, и значи е време заминаващите да стават за закуска. Не знам кога и как спи, но винаги има топло кафе, всякакво топло ядене, та който каквото иска, и нови пакети НЗ вместо тия, които сме направили на нищо в предишния етап. Не че сме ги изяли, ами сме мърлячи. Макар че калта и органичните буклуци са обикновена храна, а неорганичните изобщо не са мръсотия, защото не се усвояват от организма на джипера, и значи изобщо не съществуват.









Саморазгъващите се палатки са необикновенна ценност. Не. Безценни са. Когато се връщаш, и от умора, или под дъжда и не знаеш къде е горе и къде долу, палатката просто се вади от калъфа, и се изпуска на земятя. Тя сама подскача и се отваря. Ако е застанала с входа на другата страна, стига да я завъртиш към себе си, и да паднеш вътре. Сгъва се за 10 секунди повече, ако човек много го мързи. Иначе по-бързо. Самонадуващите се дюшечета са спорна работа. Хубаво се надуват, обаче когато още не си на себе си, искат много сила за да се навият. За къмпинг сигурно са отлични, за работа - не.
Цяла нощ наоколо святкат електрожени. При нас още не.



Наместваме гайките на главината с нова шайба, докарваме малко спирачки, и тръгваме за СУ-2.

[Стефан]

До: Ладога 2008

А, дизелът - дизел, обаче освен него, в такава кола има разни компютри, радиостанции, един куп зареждачки. На пътя си работят. Така че когато са счупени клемите на акумулатора, дявол знае защо пуши и се опитва да се запали. Бе, капризи. Па може и да е ревност. Не съм бил джип, обаче ако целият екипаж ме зареже заради някъв си параход, сигурно и аз ще се вкисна.

[Стефан]

До: Ладога 2008

Всяка година обиколката на езерото е в другата посока, тази е обратно на часовника. Тръгваме от южния край на североизток.
Старта на Специалният Участък 2 е необичайно близо до лагера - на 7 километра. Самият СУ е около 14 км, контролното време за минаването му - 10 часа. Сложността - 8 от 10 възможни. От финала обратно до лагера са 13 километра. Вторият финал е в лагера, максимум час след финиширането на СУ. Максимално разрешената скорост от и до е 40 км/ч, уж за безопастност. След два дни ще отменят ограничението, тия които са го нарушавали от последни ще станат първи, и това хич не добавя уважение към Овчинников. Никой не знае защо го правят. Версия, че е за да пробута свои хора на по-предни места, няма.
По пътя видимо изнервен УАЗ казва че жпс-ът му виси и пита за пътя до старта. Тутакси щурманът получава инструкции, радиостанция от нашите и хуква да бърза. После някой се сеща че са го виждали и друга година, и тогава той ни е помогнал. Слабичко русоляво момче, казва се Аркадий. С него ще си помагаме още много пъти. Оказва се корав мъж, а двамата му щурмани, уж приятели от детството - не. Посред състезанието ги изгони в Москва, но остана с механиците и баща си. Биолог на 70 години с два инфаркта и фен на сина си. Стигнаха почти до края, а всичко свърши заради двата генератора от БМВ отгоре на мотора. Вечно кривяха кронщейните, и най-накрая счупиха шайбата баш където не трябваше. Ладога, какво да я правиш. Всеки ден десетки джипове стават на практика на вторични суровини.

Легендата



Мястото



Даже дърветата не са много нагъсто
И стартът



И тук установяваме че сме забравили чипът. Картичка, която съдиите показват на електронния регистратор. Той сам записва времената и номерата. Освен него, спортистите имат и жпс-на черна кутия, която после се проверява. Ширината на трасето е по 50 метра вляво и вдясно от азимутите, не може да се излиза от него. Все едно няма време да се връщаме. Няма да ни зачетат етапа. А ние напук ще го минем. И тръгваме.
Няколкостотин метра е сухо



А после изглежда сухо и здраво. Но вече не е.











И щурманите стискат радиостанциите и побягват през гората, търсейки траектория, която техният джип и техният пилот може.
Всичко става с жестове, или по радиото. Да се вика отдалече е безсмислено - в гората крясъкът "Тука съм!" е безсмислен. Звукът се чува отсякъде. Ако не се виждат, щурманът казва точните разстояния, местата на завиване, предавката и газта. Всичкото - желателно по-точно от метър. Иначе спира само да тича, и се вкопчва във въжето на лебедката, понеже джипът вече стои. Навигационната, в общия смисъл, задача е символична. Няма как да се сбърка накъде са отишли предните)



Когато върви дълго, което рядко, обичайното положение в кабината е пилотът върти като бесен и разказва сексуални подвизи срещу възрастни роднини. Щурманът дреме или зяпа птичките. Макар че почти ги няма. На всяко кръстовище пилотът пита Накъде???, и щурманът без да поглежда казва По главният! или По утъпканото! Отвреме на време и двата коловоза изглеждат еднакво, и тогава разговорът се осмисля.
П. - На къде?
Щ. - По главния.
П. - Еднакви са.
Щ. - Къде сме??? ААА!!!


Поучителен брод



Входа и изхода са по 45 градуса, от излишно прибързване не минаваме първо пеша. А под водата са остатъците от падналия мост. Трупи по половин метър напряко, и не са един до друг. По-здрав капан - здраве му кажи. На входа спирачките разбира се изчезват, и муцуната се забива в калта почти отвесно. Лошото че силно. Някак се промъква, но вече нямаме и волан. Минава Аркаша и ни пуска свойта лебедка, нашата е под калта и трупите.



Минус са правената кормилна щанга, левият хъб и главината. Поръчваме по радиото електрожена, ядем и зяпаме как буксуват идващите след нас.



Под друго дърво чака УАЗ. На капака пише Миндель, питам човекът отстрани къде е пилота, изненадано ми казва че е той. Хиля се глупаво, говоря за читатели и преводи, той се радва и така се запознавам със самия Немодный



На картата намираме грейдерен път, по който Черокито може да стигне до нас. Рядък случай, като правило рокадни пътища няма. Руснаците не казват че някой е на трасето, казват че е във трасето. Не е граматическа грешка. Освен за Туризма и Стандарта, на другите маршрути просто физически няма как да попадне каква да е кола, и е въпрос дали ще стигне. Така че и помощ няма откъде да дойде, освен от другите, които също вече са там. Всички помагат на всички. Части, гориво, храна, вадене на джиповете. Не всички, които имат шанс за класиране предлагат помощ, но ако за някой се знае че ще влезе в наградите, дори екипажите в отчаяно положение го гонят. "Ти карай, ние тука все някак ще се оправим." Нашето трасе е за ТР2 и частично ТР3, и това е единствения случай, в който все пак има, макар и бивша връзка с нещо като цивилен път.
Новият голям генератор работи за отлично и електроженът не кляка. Щангата може да се завари по единствен начин, и вече криво ляво имаме ляв завой, а десен ще имаме колкото да не е без хич. Вече не е малко Във военните мостове тая беля не е рядка - измъкнал се е стопорният пръстен, и външният лагер е пропаднал до вътрешния. Затова се и мотае главината, няма спирачки и какво да е още. Квото и да говорим за кого да е, няма какво да направим, освен да набутаме между двата черупка от трети. Пак ще имаме спирачки само наужким, обаче вече няма да стане по-лошо. Лафът Бе дай да идем на Ладога, та между другото и да го ремонтираме, става близък и разбираем. С кикотене Не се шашкай, брато, всички правят така!, просто си караме нататък.











До следващия брод, който е весел. Бреговете му са като нашите екстреми, обаче изходният е кал до над коленете, а долу има два ръкава на рекичката с тинесто дъно и островче от кал между тях. Двайсетина метра.





















Няколкостотин метра е сухо и твърдо, само завои, две счупени тойоти за които нямаме части, и за първи път виждам тресавището. Преди да попитам знам че е то.

[Иван Алексиев]

До: Ладога 2008

Стефане я кажи какво се случи с Патриотите гледам ,че и двата са с навигатори жени и двата са преминали през всички специални етапи без изключение и са достигнали до края. То ясно ,че конструктивното предназначението на Патриота не е за Ладога но защо е било толкова негативно мнението на колегата които цитираш по-горе.
https://htftp.offroad-bulgaria.com/I...lts08final.pdf

[Стефан]

До: Ладога 2008

На тия хора просто не е харесал УАЗ Патриот, сигурно е въпрос на вкус))
Кой какъв е в отбора си е работа на отбора. А стартовият списък - стартов списък Та, и кой щурман, а кой отваря консервите също си е тяхна работа. През старта минава табелката с името, вързана на канап. На никой не му пука кой я носи - решението си е на отбора. На финала пристигат таласъми, заради които никой няма да вика майките им за опознаване. Толкова повече че и те я ги познаят, я кой знае
Защото всеки метър движение струва неистов труд. Когато към това се добавят и непрекъснатите ремонти, човек много силно се замисля дали наистина му харесва точно тоя модел на тъкмо тая фирма. Важи за съвсем всички марки, колкото и да са рекламирани. Така естественият отбор е оставил само УАЗ и японският УАЗ. Останалото е от лукаваго.

[Lazar]

До: Ладога 2008

Ъм...Стефане, гледам в списъка на финиширалите, че има и доста английски УАЗ-ки.

[Стефан]

До: Ладога 2008

ДЕФовете са отделна тема, и в никой случай не приятна. Нещо като отделно стадо с други кинти. Единствената причина за 20 дни да стана от стола и да си прибера очилата и часовника. Като правило - буклуци. Нито за пръв път, нито само с нас са стигали до такива отношения. Те са единствените такива, прочее.
Работата е проста. Рамата му е по-тежка от уазовата, като правило не си дават труда да сменят и мотора - все тая е. И на тая рама по-лесно се завират скъпите лапландерови мостове. Собствено Дифендъра не интересува никого.
Изобщо, руснаците хич не са гнусливи, що се отнася до произхода на каква да е техника. Въпросът не ги занимава никак, щом нещото върши работата, която се очаква от него, и е здраво. Ако знаеш какво имат по спасителните си служби ... На някои неща не знам и имената. И сигурно държавите, които ги произвеждат нямат по толкова. Човек не може да направи нищо, освен да квичи като пияно прасе от завист.

[ТОДОР ХРИСТОВ]

До: Ладога 2008

Виждам, че е имало доста АТВ-та, ако имаш наблюдения, разкажи нещо за тях, как се справиха
Поздравления и от мен за успешния край на приключението Лагога !

[Стефан]

До: Ладога 2008

Не познавам никой от тях, и не знам за класиранията. Няколко пъти само трасетата ни се пресичаха. Ние че улави - улави, ясно. Ама те и нас удрят в земята))
Значи, чудото върви в кал практически до ръкохватките. В тресавищата потъват много по-малко, понякога успяват де се измъкнат обратно отгоре и да не потънат пак, ами да стигнат до гората чисто. Страшно става по пътищата.. На някои места има повредени гати, другаде в коловозите са хвърляни трупи надълго. Хубаво, ама отгоре има половин метър кал или вода, и това не се вижда. Те са по две машини, обаче нямат щурмани да тичат пред тях и да им опъват лебедките. Дърветата отдолу често ги заклещват и ги чупят. Заради теглото вървят общо взето по-бързо от джиповете. В лагера рядко успяват да паднат сами, не са живи от умора. Помагат им да слязат.
Някога е имало и мотоциклети. Същата работа.

[Стефан]

До: Ладога 2008

В гората обикновено има повече мъх и лишеи отколкото трева. А на тая уж полянка има и цветя. Само че да се тича по нея не може. Под туфите има чернокафява вода, примерно до коляното. А отдолу дявол знае какво, и корени. Или тояги отпреди стотици години. Без всякакви разправии хваща крака. Ако човек не се паникьоса, не прави резки движения или други глупости, има малко време да измъкне единия крак с две ръце и да пристъпи. После другия. Понякога може даже да се измъкне отгоре и да походи малко по сухото. Торфено блато. Нормалните хора го заобикалят отдалече. Щурманите търсят дърво, за което може да се върже лебедката отсреща, и мястото до което може и да стигне. Дърво дебело трийсетина сантиметра не е гаранция за нищо - лебедката тегли джипа и блатото пред него, а дървото пада като че не е било в земята. А виж посред тая красота, преди гората, дърво дебело три пръста е здраво Блатото дърпа, лебедката дърпа, а колкото има народ подпира дървото. Ядосан щурман леко и непринудено спира 9 - 12 000 лебедка с ръце)
Щурманът казва траекторията и местата за завиване, джипа реве на втора, тръгва, и по-скоро глисира отгоре докъдето стигне. Един оборот да пробуксува и общата рецепта е - можеш да сваляш номерата, колелата ако успееш, и да си тръгваш. Просто гумите са най-скъпите. Идеята за осемцилиндровите двигатели по 300 коня предизвиква весел смях. За жигулски мотор - въздишки от завист. После се почва. Удължителите ту стигат ту не стигат. Дръвчетата се измъкват като кокичета от леха. Чуждите коловози са крачка наникъде. За котви се използват другите джипове. Всичко изтървано отива при костите на динозаврите, милион години под краката на човеците. По края на гората има дървета, преживели много Ладоги - личи по следите по кората. Забранено е лебедките да се връзват без корозащитите. Забранено е да се връзват колкото и да е над земята. Така дърветата по държат. Обаче ако се върже високо, веднага става по-леко, защото започва да вади муцуната отгоре. Където има дебели дървета, и това личи. Каквото и да прави щурманът, следи и държи въжето. Веднага щом се охлаби, започва да го обира. Иначе ще се намотае на някое колело и всичко ще свърши. Като тръгне пък, пилотът не може да спира, защото пак ще потъне.
Мирише сладникаво, като на нещо което всеки момент ще се развали. Но не се разваля. Не цапа. Отвънка човек е мокър, но по дрехите няма кал, няма нищо.
После вече пътят е хубав



Където са го разбили много





заобикаляме по банкета













После има дълъг хубав път





Малък брод













и оставено от някого мостче на следващото пресичане на реката



Моторните триони са забранени на етапите, обаче повечето хора с брадвата са по-бързи от всяка резачка. Понякога трупите могат да се закопаят открая, ако брегът е сух и здрав. Ако не - някога народът си е носел кофи със скоби за греди. Сега товарните колани с лебедки са евтини, и на повечето не им е жал да ги оставят след като сами минат по мостчето. Не че нещо, ами са по-безопасни от скобите при преобръщане. Пък и мостчето все някоя година ще изкара и с тях, и ще свърши работа на някого после.

Финалът не е за нас, нали сме забравили чипът. Обаче сме минали целия етап в контролното време, та не сме ядосани.

[Венцислав Петров]

До: Ладога 2008

Участието на Стефан в Ладога 2008 и този репортаж се осъществиха с помощта на:



OFFRoad-Bulgaria.com
Списание OFFROAD BG

Генерален спонсор T.T + Т.Т. Младши


Тони Илиев
Spas55
rumbata
Иван Алексиев
Станко Вълчанов
Pursie
Александър Василев Димитров
Евгении Кукурешков
vladi333
iiiopo
Павлена Николова
Tramp
Веско
sabin
МИШО/ELEKTRIK
zzlatev
Yaro
peppy
Ivich
BatGeorgeone
Явор(dorzi)


Снимките са правени с прахо, водо и ударозащитени фотоапарати ОЛИМПУС единият от които беше специално предоставен от представителството на ОЛИМПУС за БЪЛГАРИЯ.

[Стефан]

До: Ладога 2008

После пак е по-светло. Значи е СУ-3. До старта са 66 километра идиличен път















Вярно че е СУ - има старт



Нещо ни кроят, обявена е трудност 8, а вече трети километър караме по асфалта. Хубав течен асфалт. Повечето завои са изобщо без лебедки. Странно.









Додето го кажа, и джипът спира. Не само на мене ми е странно. Съдбата си е съдба, не бива да се дърпа за опашката. Нито щурманите да се возят толкова дълго. И разузнаването никой не е отменял. Донесението от групата е тип Честито, добре дошли в Карелия!











Административната граница още е далече. А офроудната вече сме минали. Камъни. Прости камъни. В блатото няма откъде да има камъни. Лежат си в коловозите, където ги е оставил ледникът преди 100 000 години, когато си е отивал към Ледовития Океан. Забравил ги е, като подпийнали гости празните шишета. Сигурно не е и знаел че после ние ще искаме да минем оттам.
Звукът е приглушен, когато калта е до средата на вратите всички звуци са приглушени. Първо стърже, после моторът изревава от оборотите, после мостът остава на камъка, джипът минава още малко и остава там, често завинаги. Биолозите знаят кои бактерии ядат желязото. Обичаен сценарий. Обаче ние знаем това, и нас не ни лови. Само сме го чували, теоретици значи. Така и ще си останем до края, без нито един откъснат мост За всеки случай започваме да караме внимателно и да се оглеждаме



Ту караме, ту се оглеждаме, а в уж мизерно, обаче пълно с разхвърляни трупи бродче до кръста, като спрели ни отминава синя тойота, борд 732. Вървят мощно, по-мощно даже от бързият за Мездра. Пилотът не се вижда от калта, а щурманът им, мощен като локомотив мъжага тупва три пъти с крак под водата, показва къде е завоят, командва къде да е газа, ухилва се, намигва ми, и изчезват додето ровя с тоягата и търся всъщност същото. Всички сме учили една и съща военна топография, обаче кой да ти зубри блатата, нали нямаме. С грохот всичките тия мъдрости от други години се връщат в главата ми и си застават на мястото. Тръгваме по-чевръсто.
На брега на рекичката намираме скелет.



Значи тука и е умрял някога нещастния звяр. Прибираме за спомен един трак. След години ще го сложим над камината, и ще разправяме на затаилата дъх публика как трелевочникът ни се е пречкал в брода, а ние сме го затрили, и ето значи един прешлен от гръбнакът му. Това е верижен трактор, влачи трупи. Има разни номера, най-дребните са сигурно пет пъти по-големи от нашите горски трактори. Екипаж, минал километър по следите на такова чудо, остава в легендите. Хилим се, обаче с половин уста.
След три минути ще се появи снимката, на която се държа за едно въже, и всичко изглежда като в Холивуд. Обаче тогава забравих да взема тояга, дъното това и чакаше. Пълният с вода хидрокостюм изобщо не помага на плуването, макар че едва ли побира повече от 20 литра. Дъното не пуска а засмуква. Обаче пък пилотът знае кога да замре и да опъне въжето. В такива ситуации руснаците не викат, не се вайкат, и не пълнят ефира с паника. Всички правят каквото трябва, винаги. После питат Как си, веднъж. Ако кажеш добре, повече не досаждат, само гледат внимателно. Ако нещо не е в ред наистина, веднага започват да правят каквото е нужно. В случая се напрягат от това че гледам смаяно шамандурката за фотоапарата, която ми даде Събин. Без нея нямаше да има снимки. А трябвало веднага да застана на глава до дървото. Вали от два часа, и е топло, +6 ... +8, обаче духа гадно. Навличам обратно костюма, наливам стоте грама спирт от аптечката на камуфлажа в шишето с кафе, и с превелика досада започвам да цапам кабината. За пръв път откак се познаваме, никой не ще пие от мойта бутилка. После случайно от други хора ще науча че ги е било страх, защото 100 в такава ситуация са малко, и е трябвало да остане за мене. А пиене на етапите не вземаме.
После се оказва че вече сме на Пътеката на Секачите. Тропа лесорубов е място, на което даже трелевочните трактори са си направили гат. Даже на няколко места, десетки метри. Какво ли е било, че и на тях да им е трябвало ...
Небрежно изпреварваме очевидно отличен Вранглер с очевидно фантастичен екипаж. Мощният ще заеме трето място в своя клас, просто джипчето може толкова, спрямо военните ресорни мостове.
Малко преди финала се чуваме с Аркаша, който преди това ни е подсказал две дерета. Сега е зад нас, със скъсан ремък и без ток. Нямаме ремък, не можем да обърнем в насрещното. Връзката е лоша, два дни не сме го виждали, и значи батериите му умират. Минаваме финала





дъним небето с 50-те вата на нашето радио. Знаем че не може да ни отговори, казваме му какво ще направим, и откъде да мине пеш до нас за евакуация на екипажа. Ще чакаме час. След час и малко го чуваме неразбираемо и оставаме. Финалът е закрит, вече може да обърнем. След още малко научаваме че неговите са намерили ремък и са на път. Гледаме картата, гледаме часовника, казваме Не, и започваме да помпаме гумите. Сваляме пак предния кардан, до лагера са още 90 километра. Няма как да успеем, и няма да ни зачетат етапа. Не го обсъждаме никак. Говорим си за лосове, мечки и кой знае защо за жени. Бързо се сещаме че това са каруцарщини, и подхващаме разговор за технологиите. В случай че жената се окаже в условията на технологична карта №5, тогава брато ...