Tweet
И така - обещаната тема – допълнение за нощното пътуване през Румъния по маршрут Е85, който прилагам във файл.
След едно изключително добро и културно преминаване на украинската граница, естествено, че попаднах на външната европейска! – т.е. румънската…
Пред мен имаше 6-7 румънски автомобила пълни със стока – ходят в Черновци да пазаруват каквото им падне…
Явно митничарите там са свикнали с този вид трансгранична търговия от страна на съгражданите си и явно дори се познаваха вече…. Следваха свойски приказки на румънски, примъкване на пакети с неща в будката на проверяващите , даже бутилки с хубава украинска бира…
Дойде и моят ред – показаха ми с ръка къде да спра и като видяха бг номера станаха видимо строги…
На чист български! – да се чудиш от къде го знаеше митничарят – ми каза да отворя багажника и вратите на колата… отворих…
Естествено , че имах доста багаж – Отваряй! Гледах с недоумение кое да отварям – неща много - усетих , че този почваше бъзици… Той вече вътрешно се кефеше…
Какво е всичкото това? – пита – ами багаж, отговарям… От къде е ? – пита… Ами каквото тъщата ми е дала отговарям…. Ама и аз не знам какво е , щото двете с жена ми са го приготвяли… Той се бъзикаше, а аз честно казано вече се правех на луд!...
Чакай - казвам! И се обръщам към жената – Ела да сваляме всичко , че хората искат да видят! Тоя се постресна, щото багажът си ми бе доста и почна нещо да се усеща… за това започна да обижда!...
Ами в Украйна по-добре ли е от колкото в България? – ме пита…. Държеше ме без никакви действия вече 10 мин – хей така…
Не можах да преценя! . му казвам – догодина пак ще дойда да разбера! Ми тия вашите какво казват? По-добре ли е в Украйна от колкото в Румъния?
Тоя се побърка и мина при багажа в купето… ми това какво е ? Компютър - му отговарям
Ааа, копмпютър! Я да видя!
И при положение, че кутията на новия ми комп бе отворена отгоре и оригинална – той я скъса по ръба вертикално и тя цъфна… Видимо беше удовлетворен!!! Добре , че беше в студопор и найлон…
Ми цигарите и алкохола къде са? – ме пита…. Вече почти 30 мин без да правим нищо /само скъсаната кутия/! Нямам цигари и алкохол – отговарям…
Е, как да няма? Нали пушиш? – видя ги в колата до кормилото…
Ми имам 2-3 кутии – за из път, но не пия! – казвам… което си беше живата истина….
Отзад се бяха наредили поне още 15 румънски „туристи” и почнаха да дават зор…
Хайде минавай! – с жест на германски фелдфебел , командващ еврейски пленници…
Беше ядосан! По причина , че от мен в будката не влезна нищо!... А аз доволен, че най-накрая свърши!
Потеглихме! Почти сумрак, на фарове…От КПП-то пътят беше двоен до близко селце, неозначено на картата… До него прав участък около 1-2 км.. Тъкмо изминах някакви 200-300 м, отпред виждам коли и полиция. Приближавам лекичко и забелязвам вдигнатата палка, недвусмислено сочеща , къде да спра… Приближавайки на фарове, аз не можех да преценя местото, като такова – на спирането.. в смисъл асфалт, банкет, почва –такава бе ситуацията.. Но палката ме водеше до точката! С особено въртеливо движение на китката полицаят ме спря точно в средата на огромна кална локва на мястото , което посочи! Но пък и той не бе преценил от фаровете габарита на колата! На мен не ми пукаше вече…
А другите коли също се оказаха полицейски.. 3 броя –спрели на пътя както в България спират понякога на мегдана в селото пред кръчмата! – В три ,възможно най-различни, географски посоки!...
Наобиколиха ни! 4-5 полицая и една женска във форма… Всичките на около 24-25 год!
Най-старият от тях се приближи до отвореното ми стъкло с женската.. – даде знак да изляза от локвата към средата на шосето – да не се изцапат!
Почна да говори на румънски… Но румунещи! – отговарям.. Енглиш? –женската почна да се прави на отворена… Но енглиш! – отговарям - Русиш! Но русиш! – отговаря и тя… Паспорт! – каза… дадох им личните карти…. На мен и жена ми.. Гледаха, гледаха… И тогава на чист руски ми казаха да сляза и отворя пак багажника на колата!
Изумях! Но нямаше какво да направя! За сега слушах и изпълнявах… Слязох и пак вдигнах задния капак на Еспейса!..
Къде са цигарите и пиенето?! – ме пита женската и старшият.. Нямам такива отговарям… Има, има! Къде си ги сложил?! – продължават те…. Нямам пиене и цигари! – отговарям! МИ СЕГА КАКВО ЩЕ ПРАВИМ? – ме пита старшият
Ми чакам паспортите и да си пътувам! –отговарям, като за 1 път път се сетих колко добре направих, че взех телефоните на посолствата и консулствата…. В същото време, обаче, бе вдигнал ръка и с жест вече сочеше да затварям багажника, когато чу този отговор! Но за него бе вече късно и аз хлопнах багажника ,точно когато казах тези думи!
Този се стъписа! Багажника затворен, а значи и проверката вече свърши, искаше нещо да правим, а аз си исках документите!... Усетих този преломен психологически момент и най-спокойно си седнах на мястото в колата!!! След 20-30 сек женската се приближи и подаде документите през отворения прозорец!!! С такова разочаровано лице, сякаш за пръв път мъж в очите и е отказал!...
За мен тези бяха просяци! Официално облечени и длъжностни лица, които просеха и изнудваха колите , излизащи от КПП-то, което бе зад гърба ни и доста добре се виждаше все още от лампите там! Явно те са привикнали да си вземат тяхното от постоянния поток румънски „туристи” и чакаха на гюме!...Най-вероятно местни от околните села полицайчета, които се правят на отворени веднага след КПП-то. С цел цигарки, алкохол… някое подаръче…. Изумително! Вече в европейския съюз и то на границата!
Стана ми доста тягостно – първо митничарят просеше, сега тия! А аз бях на 300 м от границата! А ми предстояха 600 км на тяхна територия!
И така отново потеглихме! След прекрасното пътуване в Украйна, след широките и удобни пътища и хубавото време , вече в пълна тъмнина /добре , че бе ясно и пълнолуние! /, изнудван близо час от официални длъжностни лица, аз потеглих към първото селце, което се виждаше по светлините… Табелата беше на румънски и РУСКИ!!! И последващите 2-3 села СЪЩО! Тези си бяха чисти украинци и знаеха перфектно руски език! А се правеха първо , че не знаят!
На всичкото отгоре пътят изведнъж се стесни – странно усещане, че съм заврян в тунел, ме обзе…
В „ Пътуване до Украйна” ,в началото ,бях споменал да се обърне внимание на една снимка – една канавка! Сега дойде времето за разказа!
Оказа се , че такава канавка има по този път от украинската граница до Букурещ! Нещо повече – там е била малка! А сега Ви моля да вникнете в описанията ми , защото това може да коства човешки животи!
Пътищата в Румъния са доста тесни! Дори централните, за функцийте, които им предписват! Поне тези които видях – и на отиване през Дуранкулак – Галац и на връщане – по този!
Те са построени на диги! Явно с добра каменна подложка от години, за да не се размекват краищата и да се цепят. Асфалта е много добър и отличен. Явно нямат средства и възможност да ги разширяват, а и не смятат!, защото те са идеално преасфалтирани и отстрани на тях НЯМА БАНКЕТ И ВЕДНАГА ЗАПОЧВАТ КАНАВИ ПО 2 М ШИРИНА И БЛИЗО МЕТЪР ДЪЛБОЧИНА!
НИКЪДЕ НЕ ВИДЯХ,с 2-3 изключения ,МАНТИНЕЛИ! ДОРИ НА ОПАСНИТЕ МЕСТА СЪС ЗАВОИ И ПРОПАСТИ!
КАНАВИТЕ СА БЕТОНИРАНИ – ОТ УКРАЙНА ДО БУКУРЕЩ! – ЧИСТИ! ШИРИНАТА НА ЛЕНТАТА НА ПЛАТНОТО Е КОЛКОТО ТИР – НАЙ-МНОГО, АКО ОТ СТРАНИЧНИТЕ МУ ОГЛЕДАЛА СЕ ПУСНАТ ОТВЕСИ!
В НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА, ЗА ДА МОГАТ ХОРАТА ДА ВЛЕЗНАТ В ДВОРОВЕТЕ СИ , СА ПОСТАВЕНИ ВЪРХУ КАНАВИТЕ БЕТОННИ ПЛОЧИ /тип мостчета към всяка къща/
ДЕ ФАКТО ПАРКИНЗИ НЯМА!!! По пътя виждаш знак Р , а той е забит в началото на отбивчица, колкото да влезне лека кола… Тир трудно! При паркиране на такова място преминаващите буквално се търкат в страничните ти огледала!
МОСТОВЕТЕ СА КОВАРНИ ЗА НОЩНО ШОФИРАНЕ – 15-20гр НАКЛОН, КЪСИ И ТЕСНИ! ВСЕ ЕДНО , ЧЕ СИ ВЪВ ВЛАКЧЕ НА УЖАСИТЕ!
ЗНАЦИТЕ – ИМА ГИ, но при указателните табели – напр. Букурещ направо, еди –кое си наляво, то обикновено не пише колко км остават!
НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА - големи градове и почти слети малки селца по край пътя – като слети махали – голяма част не са обозначени на картата!
ПЕШЕХОДНИ ПЪТЕКИ – горната особеност на населените места и канавите правят така, че през нощта много ходят В КОЛОНА по пътя в тъмното!
ЛОША ОСВЕТЕНОСТ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА!!! До липсваща!!! С изключение на бензиностанции и крайпътни заведения! Но това е друга тема – по –нататък!
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЛАБ КОНТРОЛ ВЪРХУ ФАРОВЕТЕ НА АВТОМОБИЛИТЕ ОТ ТЕХНИЯ КАТ! От 5 автомобила поне 2 са с изгоряла крушка и с другата карат на дълги! Карат масово с пуснати халогени за мъгла!!! Много често колите са с допълнителни подсветки под купето!!! МАСОВО ТИРовете им са с допълнителни фарове /много!/ по предния панел и най-различни неонови украшения!!! Като коледни елхи са!!!
ПОРАДИ ОСОБЕННОСТИТЕ НА НАСЕЛ. МЕСТА/по-горе!/ - ПОКРАЙ ПЪТЯ ИМА МНОГО , АМА МНОГО КРАЙПЪТНИ ЗАВЕДЕНИЯ И ТО ГОЛЕМИ! С НОЩНИ ИЛЮМИНАЦИИ ВИЖДАЩИ СЕ ОТ КИЛОМЕТРИ ВСЯКО ЕДНО ОТ ТЯХ!!! НЕОН, БАЙРАЦИ, МИГАЛКИ, ФЕНЕРИ И ПРОЖЕКТОРИ !!! ДОРИ НАД ПЛАТНОТО ОТГОРЕ!!!
Е 85 от север до Букурещ представлява всичкото това по-горе + факта, че извън нас. места като цяло той е 4 ЛЕНТОВ, С ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ОСОБЕННОСТИ ПО-ГОРЕ, НО!!! ДВЕТЕ КРАЙНИ ЛЕНТИ СА НА ПОЛОВИНА ШИРОКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДВЕТЕ ВЪТРЕШНИ!!!!!!!! НАВСЯКЪДЕ ПО ПЛАТНОТО БЕЛИТЕ ЛИНИИ СА
П Р Е К Ъ С Н А Т И !!! ТОВА СА 450 КМ ПЪТ !!!
НАТОВАРЕНОСТТА НА ПЪТЯ – МОЖЕ БИ НАЙ-ВАЖНОТО!!! – ОГРОМНА И ПРЕЗ НОЩТА, освен много доброто преминаване през големите градове. КОЛОНИТЕ В ДВЕТЕ ПОСОКИ СА ПОЧТИ НЕПРЕКЪСНАТИ!
СКОРОСТ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА – МНОГО ГОЛЯМА И ЗАСТРАШИТЕЛНА ЗА ТЕЗИ УСЛОВИЯ! – ОБИКНОВЕНО 100км и ПОВЕЧЕ!!! НИКАКВА ТОЛЕРАНТНОСТ И РАЗУМ! КАРАТ КАТО БЕСНИ! ПРИТИСКАТ ПРИ ЗАДМИНАВАНЕ И РЕЖАТ ПЪТ МАСОВО!!! / НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ НИКОГА , ЧЕ НЯМА БАНКЕТ, А ОТСТРАНИ Е КАНАВАТА! И ЧЕ ЛЕНТАТА ТИ Е ПОЛОВИНКА! ДЕ ФАКТО ВСИЧКИ КАРАТ ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ ЛЕНТИ – И В ДВЕТЕ ПОСОКИ, А КОГАТО ГИ ЗАДМИНАВАТ СЕ ПРИБИРАТ ДО КОЛКОТО МОГАТ В ДЕСНИТЕ ПОЛОВИНКОВИ ЛЕНТИ ДО КАНАВАТА!!!!!
Аз останах без очи от тия дълги светлини, от тия „еднооки” пирати, от тия масови подсветки и движещи се фойерверки! Такова нито в София има , нито в България въобще, надали и на друго място! Пълна лудница! Ако караш бързо, то насреща ти излизат, а тези които задминаваш не ти дават път заради канавата! Ако намалиш – почват да те задминават и канавата е просто твоя!!!
Стигнах до положение на господ да се моля, на сина ми в България и др. подобни! Признавам си! Още като затворя очи почват светлинни илюминации в тях!!!
ВЕЧЕ ИМАМ ОБЯСНЕНИЕ ЗА ЗАГИВАЩИТЕ БЪЛГАРИ В РУМЪНИЯ, КОИТО ТОЛКОВА ЧЕСТО СЪОБЩАВАТ! ЗНАМ ЗАЩО!
ДА ПЪТУВАШ ПО ТОЗИ ПЪТ ПРЕЗ НОЩТА Е ИГРА НА РУСКА РУЛЕТКА!
Защо румънците са опасни и в България и защо и тук карат като бесни?
В град FOCSANI още на тръгване от България знаех, че ще имам някакав проблем.
Защото изучавайки пътя по картите в Мапсорса видях, че румънската карта много отдалеч заобикаля този град поради наличието на ЗОНА МИЛИТАРИ! Предполагах, че се касае за някоя от натовските бази, а СитиНавигатора караше през нея – т.е. през града… За себе си бях избрал румънския вариант – да не ме карат да се връщам, търся и заобикалям….
И така стигнах точката за заобикаляне , която предлагаше румънската карта и тръгнах…!!! Бавно пътят ставаше все по-тесен, по-грапав, вече се появиха и дупки.
Появиха се и по –големи дупки - нещо като разбит селски път в България…после стана калдаръм –след 25-30 км до момента! После груб калдаръм в полето, после черен път в нищото!!!!!! Това през цялото време на картата бе означено с жълт цвят – поне 2 степенен по българските стандарти!!! Нувито уверено ме водеше завой по завой и то правилно по тия коларски пътища!!! И накрая стигнах до някакви изкопи от ляво, отдясно храсти и гора, направо… на около 350 м виждах селце… само , че през тия 350м трябваше да премина през!... малко тресавище с неясно дъно с храсти от двете страни около 2.30ч след полунощ с натоварен тежко Еспейс!!! Спрях пред него! Беше
светло от пълнолунието! До изкопа в ляво пасеше кон! На 1 м растояние от колата, а вече се дърпаше от нея подозрително /оставаше и някой къч да и хвърли и потроши!!!/
Лекичко преминах малко напред! Изкочи заек, а след него и лисица! Прекръстих се и потеглих – много зор минах – не беше дълбоко, с глинесто дъно, но еспейса се справи доста добре… След малко бях в селото – цялото в калдаръм, без да е имало и намеци за асфалт някога!
ИЗВОДИТЕ МИ – ако си предсавим червените пътища на Румъния по картата като основни, то всичко останало е калдаръм и черни пътища! Те просто нямат пътища и КОГАТО СЕ ДОКОПАТ ДО АСФАЛТА /ОСОБЕННО ТОЗИ НОВИЯ!/ СЕ ЧУВСТВАТ КАТО НА АУТОБАН И КАРАТ КОЛКОТО МОГАТ! ТЕ СА НА 7 НЕБЕ ОТ ЩАСТИЕ И НАТИСКАТ ПЕДАЛА ЗДРАВО БЕЗ ДА МИСЛЯТ!
А БЪЛГАРИЯ ЯВНО ЗА ТЯХ Е РАЙ! И БЕЗ ДА СИ ГО ПРИЗНАВАТ , АЗ РАЗБРАХ ТОВА! ЗА ТОВА И ТУК ПРАВЯТ СЪЩИТЕ ИЗПЪЛНЕНИЯ!
На сутринта по светло не можах да позная еспейса -жълта кал и глина чак по покрива! Гумите да не говорим! Много интересно ме гледаха по пътя и на БГ границата………..
И така скапани, безкрайно уморени, измъчени буквално, аз с кръвясали очи като на млад електроженист, с кола приличаща на БМП се добрахме до границата! НО! Румънската!
Нямаше никой! Чакахме и притича до будката една , иначе весела, жена… Жена ми бе отворила прозореца към нейната страна и попита – Колко струва мостовата такса?
Отговорът - 20 евро!
Нещо се разсъних – Каквооооооо?! - се провикнах през прозореца…
Аааа, лей, лей имате ли? – въпрос към мен
Имам долари! – отговорих… Работата бе , че наистина през цялото време държах в мен 100 дол на много дребни банкноти – за всякакви случаи, а лей от отиването ни в Бесарабия ми бяха останали само 15…
Ами 30 лей , дайте, моля! – към мен..
Аз имам долари! – отговорът ми
Лей, Лей ! – настоя тя…..
Имам само 15 лей! – отвърнах аз
Дай ги! Ама без билетче! /Разбирайте без документ!....
Подавам ги през прозореца
Тя ги взима и ми маха с ръка с думите – буквално „БАЙ - БАЙ”
Гледах като треснат – от 20 евро стигнахме до някакви 5 лв без билетче!
ИЗВОДЪТ – КАКТО ВЛЯЗОХМЕ В РУМЪНИЯ – ТАКА И ИЗЛЯЗОХМЕ!!!
А Вашите изводи си ги направете сами!
/ Така още не мога да разбера точно – това Романия от ром ли произлиза или от нещо друго…./
След едно изключително добро и културно преминаване на украинската граница, естествено, че попаднах на външната европейска! – т.е. румънската…
Пред мен имаше 6-7 румънски автомобила пълни със стока – ходят в Черновци да пазаруват каквото им падне…
Явно митничарите там са свикнали с този вид трансгранична търговия от страна на съгражданите си и явно дори се познаваха вече…. Следваха свойски приказки на румънски, примъкване на пакети с неща в будката на проверяващите , даже бутилки с хубава украинска бира…
Дойде и моят ред – показаха ми с ръка къде да спра и като видяха бг номера станаха видимо строги…
На чист български! – да се чудиш от къде го знаеше митничарят – ми каза да отворя багажника и вратите на колата… отворих…
Естествено , че имах доста багаж – Отваряй! Гледах с недоумение кое да отварям – неща много - усетих , че този почваше бъзици… Той вече вътрешно се кефеше…
Какво е всичкото това? – пита – ами багаж, отговарям… От къде е ? – пита… Ами каквото тъщата ми е дала отговарям…. Ама и аз не знам какво е , щото двете с жена ми са го приготвяли… Той се бъзикаше, а аз честно казано вече се правех на луд!...
Чакай - казвам! И се обръщам към жената – Ела да сваляме всичко , че хората искат да видят! Тоя се постресна, щото багажът си ми бе доста и почна нещо да се усеща… за това започна да обижда!...
Ами в Украйна по-добре ли е от колкото в България? – ме пита…. Държеше ме без никакви действия вече 10 мин – хей така…
Не можах да преценя! . му казвам – догодина пак ще дойда да разбера! Ми тия вашите какво казват? По-добре ли е в Украйна от колкото в Румъния?
Тоя се побърка и мина при багажа в купето… ми това какво е ? Компютър - му отговарям
Ааа, копмпютър! Я да видя!
И при положение, че кутията на новия ми комп бе отворена отгоре и оригинална – той я скъса по ръба вертикално и тя цъфна… Видимо беше удовлетворен!!! Добре , че беше в студопор и найлон…
Ми цигарите и алкохола къде са? – ме пита…. Вече почти 30 мин без да правим нищо /само скъсаната кутия/! Нямам цигари и алкохол – отговарям…
Е, как да няма? Нали пушиш? – видя ги в колата до кормилото…
Ми имам 2-3 кутии – за из път, но не пия! – казвам… което си беше живата истина….
Отзад се бяха наредили поне още 15 румънски „туристи” и почнаха да дават зор…
Хайде минавай! – с жест на германски фелдфебел , командващ еврейски пленници…
Беше ядосан! По причина , че от мен в будката не влезна нищо!... А аз доволен, че най-накрая свърши!
Потеглихме! Почти сумрак, на фарове…От КПП-то пътят беше двоен до близко селце, неозначено на картата… До него прав участък около 1-2 км.. Тъкмо изминах някакви 200-300 м, отпред виждам коли и полиция. Приближавам лекичко и забелязвам вдигнатата палка, недвусмислено сочеща , къде да спра… Приближавайки на фарове, аз не можех да преценя местото, като такова – на спирането.. в смисъл асфалт, банкет, почва –такава бе ситуацията.. Но палката ме водеше до точката! С особено въртеливо движение на китката полицаят ме спря точно в средата на огромна кална локва на мястото , което посочи! Но пък и той не бе преценил от фаровете габарита на колата! На мен не ми пукаше вече…
А другите коли също се оказаха полицейски.. 3 броя –спрели на пътя както в България спират понякога на мегдана в селото пред кръчмата! – В три ,възможно най-различни, географски посоки!...
Наобиколиха ни! 4-5 полицая и една женска във форма… Всичките на около 24-25 год!
Най-старият от тях се приближи до отвореното ми стъкло с женската.. – даде знак да изляза от локвата към средата на шосето – да не се изцапат!
Почна да говори на румънски… Но румунещи! – отговарям.. Енглиш? –женската почна да се прави на отворена… Но енглиш! – отговарям - Русиш! Но русиш! – отговаря и тя… Паспорт! – каза… дадох им личните карти…. На мен и жена ми.. Гледаха, гледаха… И тогава на чист руски ми казаха да сляза и отворя пак багажника на колата!
Изумях! Но нямаше какво да направя! За сега слушах и изпълнявах… Слязох и пак вдигнах задния капак на Еспейса!..
Къде са цигарите и пиенето?! – ме пита женската и старшият.. Нямам такива отговарям… Има, има! Къде си ги сложил?! – продължават те…. Нямам пиене и цигари! – отговарям! МИ СЕГА КАКВО ЩЕ ПРАВИМ? – ме пита старшият
Ми чакам паспортите и да си пътувам! –отговарям, като за 1 път път се сетих колко добре направих, че взех телефоните на посолствата и консулствата…. В същото време, обаче, бе вдигнал ръка и с жест вече сочеше да затварям багажника, когато чу този отговор! Но за него бе вече късно и аз хлопнах багажника ,точно когато казах тези думи!
Този се стъписа! Багажника затворен, а значи и проверката вече свърши, искаше нещо да правим, а аз си исках документите!... Усетих този преломен психологически момент и най-спокойно си седнах на мястото в колата!!! След 20-30 сек женската се приближи и подаде документите през отворения прозорец!!! С такова разочаровано лице, сякаш за пръв път мъж в очите и е отказал!...
За мен тези бяха просяци! Официално облечени и длъжностни лица, които просеха и изнудваха колите , излизащи от КПП-то, което бе зад гърба ни и доста добре се виждаше все още от лампите там! Явно те са привикнали да си вземат тяхното от постоянния поток румънски „туристи” и чакаха на гюме!...Най-вероятно местни от околните села полицайчета, които се правят на отворени веднага след КПП-то. С цел цигарки, алкохол… някое подаръче…. Изумително! Вече в европейския съюз и то на границата!
Стана ми доста тягостно – първо митничарят просеше, сега тия! А аз бях на 300 м от границата! А ми предстояха 600 км на тяхна територия!
И така отново потеглихме! След прекрасното пътуване в Украйна, след широките и удобни пътища и хубавото време , вече в пълна тъмнина /добре , че бе ясно и пълнолуние! /, изнудван близо час от официални длъжностни лица, аз потеглих към първото селце, което се виждаше по светлините… Табелата беше на румънски и РУСКИ!!! И последващите 2-3 села СЪЩО! Тези си бяха чисти украинци и знаеха перфектно руски език! А се правеха първо , че не знаят!
На всичкото отгоре пътят изведнъж се стесни – странно усещане, че съм заврян в тунел, ме обзе…
В „ Пътуване до Украйна” ,в началото ,бях споменал да се обърне внимание на една снимка – една канавка! Сега дойде времето за разказа!
Оказа се , че такава канавка има по този път от украинската граница до Букурещ! Нещо повече – там е била малка! А сега Ви моля да вникнете в описанията ми , защото това може да коства човешки животи!
Пътищата в Румъния са доста тесни! Дори централните, за функцийте, които им предписват! Поне тези които видях – и на отиване през Дуранкулак – Галац и на връщане – по този!
Те са построени на диги! Явно с добра каменна подложка от години, за да не се размекват краищата и да се цепят. Асфалта е много добър и отличен. Явно нямат средства и възможност да ги разширяват, а и не смятат!, защото те са идеално преасфалтирани и отстрани на тях НЯМА БАНКЕТ И ВЕДНАГА ЗАПОЧВАТ КАНАВИ ПО 2 М ШИРИНА И БЛИЗО МЕТЪР ДЪЛБОЧИНА!
НИКЪДЕ НЕ ВИДЯХ,с 2-3 изключения ,МАНТИНЕЛИ! ДОРИ НА ОПАСНИТЕ МЕСТА СЪС ЗАВОИ И ПРОПАСТИ!
КАНАВИТЕ СА БЕТОНИРАНИ – ОТ УКРАЙНА ДО БУКУРЕЩ! – ЧИСТИ! ШИРИНАТА НА ЛЕНТАТА НА ПЛАТНОТО Е КОЛКОТО ТИР – НАЙ-МНОГО, АКО ОТ СТРАНИЧНИТЕ МУ ОГЛЕДАЛА СЕ ПУСНАТ ОТВЕСИ!
В НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА, ЗА ДА МОГАТ ХОРАТА ДА ВЛЕЗНАТ В ДВОРОВЕТЕ СИ , СА ПОСТАВЕНИ ВЪРХУ КАНАВИТЕ БЕТОННИ ПЛОЧИ /тип мостчета към всяка къща/
ДЕ ФАКТО ПАРКИНЗИ НЯМА!!! По пътя виждаш знак Р , а той е забит в началото на отбивчица, колкото да влезне лека кола… Тир трудно! При паркиране на такова място преминаващите буквално се търкат в страничните ти огледала!
МОСТОВЕТЕ СА КОВАРНИ ЗА НОЩНО ШОФИРАНЕ – 15-20гр НАКЛОН, КЪСИ И ТЕСНИ! ВСЕ ЕДНО , ЧЕ СИ ВЪВ ВЛАКЧЕ НА УЖАСИТЕ!
ЗНАЦИТЕ – ИМА ГИ, но при указателните табели – напр. Букурещ направо, еди –кое си наляво, то обикновено не пише колко км остават!
НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА - големи градове и почти слети малки селца по край пътя – като слети махали – голяма част не са обозначени на картата!
ПЕШЕХОДНИ ПЪТЕКИ – горната особеност на населените места и канавите правят така, че през нощта много ходят В КОЛОНА по пътя в тъмното!
ЛОША ОСВЕТЕНОСТ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА!!! До липсваща!!! С изключение на бензиностанции и крайпътни заведения! Но това е друга тема – по –нататък!
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЛАБ КОНТРОЛ ВЪРХУ ФАРОВЕТЕ НА АВТОМОБИЛИТЕ ОТ ТЕХНИЯ КАТ! От 5 автомобила поне 2 са с изгоряла крушка и с другата карат на дълги! Карат масово с пуснати халогени за мъгла!!! Много често колите са с допълнителни подсветки под купето!!! МАСОВО ТИРовете им са с допълнителни фарове /много!/ по предния панел и най-различни неонови украшения!!! Като коледни елхи са!!!
ПОРАДИ ОСОБЕННОСТИТЕ НА НАСЕЛ. МЕСТА/по-горе!/ - ПОКРАЙ ПЪТЯ ИМА МНОГО , АМА МНОГО КРАЙПЪТНИ ЗАВЕДЕНИЯ И ТО ГОЛЕМИ! С НОЩНИ ИЛЮМИНАЦИИ ВИЖДАЩИ СЕ ОТ КИЛОМЕТРИ ВСЯКО ЕДНО ОТ ТЯХ!!! НЕОН, БАЙРАЦИ, МИГАЛКИ, ФЕНЕРИ И ПРОЖЕКТОРИ !!! ДОРИ НАД ПЛАТНОТО ОТГОРЕ!!!
Е 85 от север до Букурещ представлява всичкото това по-горе + факта, че извън нас. места като цяло той е 4 ЛЕНТОВ, С ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ОСОБЕННОСТИ ПО-ГОРЕ, НО!!! ДВЕТЕ КРАЙНИ ЛЕНТИ СА НА ПОЛОВИНА ШИРОКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДВЕТЕ ВЪТРЕШНИ!!!!!!!! НАВСЯКЪДЕ ПО ПЛАТНОТО БЕЛИТЕ ЛИНИИ СА
П Р Е К Ъ С Н А Т И !!! ТОВА СА 450 КМ ПЪТ !!!
НАТОВАРЕНОСТТА НА ПЪТЯ – МОЖЕ БИ НАЙ-ВАЖНОТО!!! – ОГРОМНА И ПРЕЗ НОЩТА, освен много доброто преминаване през големите градове. КОЛОНИТЕ В ДВЕТЕ ПОСОКИ СА ПОЧТИ НЕПРЕКЪСНАТИ!
СКОРОСТ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА – МНОГО ГОЛЯМА И ЗАСТРАШИТЕЛНА ЗА ТЕЗИ УСЛОВИЯ! – ОБИКНОВЕНО 100км и ПОВЕЧЕ!!! НИКАКВА ТОЛЕРАНТНОСТ И РАЗУМ! КАРАТ КАТО БЕСНИ! ПРИТИСКАТ ПРИ ЗАДМИНАВАНЕ И РЕЖАТ ПЪТ МАСОВО!!! / НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ НИКОГА , ЧЕ НЯМА БАНКЕТ, А ОТСТРАНИ Е КАНАВАТА! И ЧЕ ЛЕНТАТА ТИ Е ПОЛОВИНКА! ДЕ ФАКТО ВСИЧКИ КАРАТ ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ ЛЕНТИ – И В ДВЕТЕ ПОСОКИ, А КОГАТО ГИ ЗАДМИНАВАТ СЕ ПРИБИРАТ ДО КОЛКОТО МОГАТ В ДЕСНИТЕ ПОЛОВИНКОВИ ЛЕНТИ ДО КАНАВАТА!!!!!
Аз останах без очи от тия дълги светлини, от тия „еднооки” пирати, от тия масови подсветки и движещи се фойерверки! Такова нито в София има , нито в България въобще, надали и на друго място! Пълна лудница! Ако караш бързо, то насреща ти излизат, а тези които задминаваш не ти дават път заради канавата! Ако намалиш – почват да те задминават и канавата е просто твоя!!!
Стигнах до положение на господ да се моля, на сина ми в България и др. подобни! Признавам си! Още като затворя очи почват светлинни илюминации в тях!!!
ВЕЧЕ ИМАМ ОБЯСНЕНИЕ ЗА ЗАГИВАЩИТЕ БЪЛГАРИ В РУМЪНИЯ, КОИТО ТОЛКОВА ЧЕСТО СЪОБЩАВАТ! ЗНАМ ЗАЩО!
ДА ПЪТУВАШ ПО ТОЗИ ПЪТ ПРЕЗ НОЩТА Е ИГРА НА РУСКА РУЛЕТКА!
Защо румънците са опасни и в България и защо и тук карат като бесни?
В град FOCSANI още на тръгване от България знаех, че ще имам някакав проблем.
Защото изучавайки пътя по картите в Мапсорса видях, че румънската карта много отдалеч заобикаля този град поради наличието на ЗОНА МИЛИТАРИ! Предполагах, че се касае за някоя от натовските бази, а СитиНавигатора караше през нея – т.е. през града… За себе си бях избрал румънския вариант – да не ме карат да се връщам, търся и заобикалям….
И така стигнах точката за заобикаляне , която предлагаше румънската карта и тръгнах…!!! Бавно пътят ставаше все по-тесен, по-грапав, вече се появиха и дупки.
Появиха се и по –големи дупки - нещо като разбит селски път в България…после стана калдаръм –след 25-30 км до момента! После груб калдаръм в полето, после черен път в нищото!!!!!! Това през цялото време на картата бе означено с жълт цвят – поне 2 степенен по българските стандарти!!! Нувито уверено ме водеше завой по завой и то правилно по тия коларски пътища!!! И накрая стигнах до някакви изкопи от ляво, отдясно храсти и гора, направо… на около 350 м виждах селце… само , че през тия 350м трябваше да премина през!... малко тресавище с неясно дъно с храсти от двете страни около 2.30ч след полунощ с натоварен тежко Еспейс!!! Спрях пред него! Беше
светло от пълнолунието! До изкопа в ляво пасеше кон! На 1 м растояние от колата, а вече се дърпаше от нея подозрително /оставаше и някой къч да и хвърли и потроши!!!/
Лекичко преминах малко напред! Изкочи заек, а след него и лисица! Прекръстих се и потеглих – много зор минах – не беше дълбоко, с глинесто дъно, но еспейса се справи доста добре… След малко бях в селото – цялото в калдаръм, без да е имало и намеци за асфалт някога!
ИЗВОДИТЕ МИ – ако си предсавим червените пътища на Румъния по картата като основни, то всичко останало е калдаръм и черни пътища! Те просто нямат пътища и КОГАТО СЕ ДОКОПАТ ДО АСФАЛТА /ОСОБЕННО ТОЗИ НОВИЯ!/ СЕ ЧУВСТВАТ КАТО НА АУТОБАН И КАРАТ КОЛКОТО МОГАТ! ТЕ СА НА 7 НЕБЕ ОТ ЩАСТИЕ И НАТИСКАТ ПЕДАЛА ЗДРАВО БЕЗ ДА МИСЛЯТ!
А БЪЛГАРИЯ ЯВНО ЗА ТЯХ Е РАЙ! И БЕЗ ДА СИ ГО ПРИЗНАВАТ , АЗ РАЗБРАХ ТОВА! ЗА ТОВА И ТУК ПРАВЯТ СЪЩИТЕ ИЗПЪЛНЕНИЯ!
На сутринта по светло не можах да позная еспейса -жълта кал и глина чак по покрива! Гумите да не говорим! Много интересно ме гледаха по пътя и на БГ границата………..
И така скапани, безкрайно уморени, измъчени буквално, аз с кръвясали очи като на млад електроженист, с кола приличаща на БМП се добрахме до границата! НО! Румънската!
Нямаше никой! Чакахме и притича до будката една , иначе весела, жена… Жена ми бе отворила прозореца към нейната страна и попита – Колко струва мостовата такса?
Отговорът - 20 евро!
Нещо се разсъних – Каквооооооо?! - се провикнах през прозореца…
Аааа, лей, лей имате ли? – въпрос към мен
Имам долари! – отговорих… Работата бе , че наистина през цялото време държах в мен 100 дол на много дребни банкноти – за всякакви случаи, а лей от отиването ни в Бесарабия ми бяха останали само 15…
Ами 30 лей , дайте, моля! – към мен..
Аз имам долари! – отговорът ми
Лей, Лей ! – настоя тя…..
Имам само 15 лей! – отвърнах аз
Дай ги! Ама без билетче! /Разбирайте без документ!....
Подавам ги през прозореца
Тя ги взима и ми маха с ръка с думите – буквално „БАЙ - БАЙ”
Гледах като треснат – от 20 евро стигнахме до някакви 5 лв без билетче!
ИЗВОДЪТ – КАКТО ВЛЯЗОХМЕ В РУМЪНИЯ – ТАКА И ИЗЛЯЗОХМЕ!!!
А Вашите изводи си ги направете сами!
/ Така още не мога да разбера точно – това Романия от ром ли произлиза или от нещо друго…./
! Благодаря! 
Мои колеги миналата година се опитаха да минат по тъмно и ги спряха "полицаи" които им взеха 50 Евро и избягаха (и по добре защото са били поне 10 човека
). Друга позната раказва за неен колега които пътува често и на един ЖП прелез чакал от далеч да види как е бариерата и прелетявал с 200
. Или останалата част от групата сме били някакви невероятно късметлии или сме минали през някаква друга Румъния 
.
))
Коментар