Бургас -Клагенфурт.

[Симеон]

Бургас – Klagenfurt – Бургас. 1.

(През Байна Башта, Сребреница, Тара, Мокра Гора, Пале, Горажде, Сараево, Мостар, Плитвице...)

1.Много, много отдавна прочетох на картата името на този град – Клаген – клинген –гекланген – като звук от камбана! Че отгоре на всичко и Фурт! За Фурт нямах никакво предположение. Но загадката е винаги привлекателна.
Като класическата музика и абстрактната живопис. Фантазирай си го както искаш.
Ходи ми се в Клагенфурт. Пие ми се там Кафе компле.
От ГДР и Магдебург имам страхотни спомени за това кафе. Три канички:
-собствено кафе,
-мляко
-сметана
-няколко вида захар, върху колосана ленена салфетка, блестяща от лъскане сребърна лъжичка...
Ще ида в Клаген, който е Фурт, ще седна в най-скъпото кафене и Entschuldigung, bitte, ich moechte gern ein kaffee-komplet trinken.
...........................
2. За Клагенфурт се минава през Югославия. Тая држава ми е много любопитна и близка.
-Пак мноого отдавна прочетох „Новата класа” на Милован Джилас. Сигурно е бил първият дисидент в Социалистическия лагер, в който пък Югославия е била най-веселата барака.
Изчетох всичко достъпно за Тито, Милошевич, Джинджич.
После – потресаващия роман на Вук Драшкович „Нож”.

(Кратко съдържание. 1941 година. Немците окупират Югославия. Но на хървати, бошняци, сърби, съответно: католици, мюсюлмани, православни, не им е до тях. Първо да си оправят личните „сметки”.

Бъдни вечер в семейството на православен поп. Събрала се е всичката челяд, около двайсе души. Кади се тамян. В това време се блъска по вратата. Влизат няколко бошняци во главе с кръстника на попа.
-Вашта мамка влашка!(На православните сърби така им казват бошняците). Веселите се, а? Гяури мръсни! Айде, момите – горе полите! След това – мушкарци, защо са ви уши?
Режат на мъжете ушите и ги хвърлят на печката. На жените – гърдите. И тях на печката.
-А сад, ручайте, мамица ви неверна...
После пускат в ход ножовете, накрая контролно, стрелят с пушките и си тръгват доволни... Един бошняк, бездетен, вижда вързоп с пеленаче – като по чудо оцеляло в снега и тайно го прибира . Очува го като мюсюлманин, праща го студент в Сараево. Там студентът, залюбил се с млада бошнячка, разбира случайно произхода си и...се размотава обратно кълбото...)
Нашата тъпа неориентирана на личности омраза към турчина е нищо в сравнение с личните сметки, които един народ с три вери се трепе като само се размъти нещо в света...
....................................
-Накрая – книгата на Марин Троянов „Балканска елегия”. Този нашенец, избягал във ФРГ през 1972, работил в разни мисии на ООН по света, е изпратен пак на мисия в 1992 в Югославия, където се води жестока вътрешна война, е бил там до 2006.
Живият свидетел на събитията от първо лице много безпристрастно и точно описва какво, къде, кога е бивало.
А на мен Jer (баш) това ми трябваше.

Реших да съчетая моя Клагенфурт с местата, за които пише в „Елегията”.

3. На Слънчев Бряг завършвам едно хотелче. Питам:
-Киро, ти накрая ще платиш ли? Имаш ли пари?
-Бат Симьоне, това виждаш ли го? – вади от чантата си една броеница. Преди осем години, като ми направи дограмата на хотела в Равда, само половин час след като си отидоха твоите работници, ти се разплатих 100%. А ти ми връчи тази броеница. Приготви си още една.
Аз броеници имам три-четири. Нося му броеница на 14 май. Отчита ми се до стотинка. Че повечето пари в ...евро!
Трябва да тръгвам, докато не съм ги потрошил за глупости...
Прегледи, застраховки, винетки, хладилна чанта (излишна!) с два литра Поморийска мускатова (добре дошла!), суджук, туй-онуй и съм готов.

4.Изрових Е-нета и Гугъла и откривам по набелязания маршрут в сръбската планина Тара в една просторна Юндола градчето Мокра Гора с Дрвен Град на големия Кустурица.( За живи не се казва „велик”)
Та плановият маршрут се очертава тъй:
Бургас, София (по околовръстното!!!), Ниш, Ужице (преди Титово Ужице), Байна Башта (по сръбски го пиша с ШТ, а не с Щ – по-върви, някак). До тук е все Сърбия. Навлизам 30-40 километтра в Босна и Херцеговина (те казват за крткост БеХа) и там е Сребреница.
После пак в Сърбия покрай страхотната река Дрина, нагоре в резервата Тара, Мокра Гора, и пак в БеХа – Пале – щабът на сръбската войска, Горажде, Сараjево, Мостар. После в Хърватска (ХР) – на Плитвицките Йезера и след туй – живот и здраве – през Любляна в...Клагг-ген- фуррт.
За кафе компле.

5. Парите си разделям точно наполовина в два плика. Вторият плик – под седалката. Като свършат парете в първия, значи – трябва да се връщам. Щото моята карта е дебитна, не кредитна...

6. На таблото на Мондеото – верният ми кон, спасил ме жертвайки картера си в баирите на Албания – монтирам стативче за ДВД камерата. Имам и за монтаж върху лявото огледало, но се лепят комари и прочая гнус по Тессар-Вариото, а не бива. Нося и Сони ДСЦ 7,1 12х плюс микроскопична Коника за „тайни” снимки. Купих три свещи. Викам си, като ида на някое масово гроблjе, паля свещ и се кръстя някак си, а в това време тайно снимам...
На задното ляво стъкло слагам карта с маршрута и списък на градовете, които има да посетя.
Добавям по настояване на един приятел и Залцбург. Там в музея на Моцарт по това време били показвали както посмъртния, също и детския му череп...Дали не ме будалкат? То, човек да не остарее веднъж!

7. Изчетох доста книги и главата ми е пълна с чужди умни мисли и сентенции. Приел съм ги като мои и, ако нейде прочетете ачик чужда мисъл – не ми връзвайте кусур.
.......................

8.
-Симеоне, да не си тръгнал сам! Ще те убият там! (Жена ми).
-Че по-добре човек от куршум да погине, отколкото от диария...(шегувам се аз)
Лъготя за успокоение, че ще дойде еднин приятел от София с мен - не бери кахър. Слабо ми вярва...
А аз твърдо съм решил – САМ! Твърде много лично има в това пътуване че да съм с някого.

9. Та:
„Човек трябва да умре млад. Но е най-добре това да се случи колкото е възможно по-късно” – китайска мъдрост.
„ Опората на един мост, потопена в реката, вижда години наред много вода, плаващи ледове, риби. Това е кръгът на нейното познание” – Андрей Кончаловски.

Не ща да съм вечен, но неподвижен като опора.

Утре, 16 май, петък в 6.00 паля.
Ръцете здраво на волана на „два без десет”.
Десният крак на педала!

Газ!

[бат'Марто]

До: Бургас -Клагенфурт.

Супер колега!Само за ,,клаген'' не си прав,значи,,оплаквам се''...

[Симеон]

Бургас - Клагенфурт 2.

Бургас – Клагенфурт. 2.
Тръгнах.

Петък е лош ден за ходене в Югославия. А разполагам с време колкото си искам.
Във форума завъдих доста приятели. С някои не съм се и виждал. С други
2-3 ракии и 3-4 бири са свършили повече работа от една торба сол.

1. Чувам се по телефона с един от тях преди тръгване.
-Може ли да да дойда на Паничище при теб и езерата?
-Може – казва – тук който си носи – яде. Който си води...(не разбрах. Бръмчи нещо в телефона). Ама аз ще бъда доле в Сапарева Баня. Строя там хотел.
Тая Сапарева Баня колко пъти съм я заобикалял. А такваз гореща вода няма, комай, никъде по Европа.
На пътя ми през Ихтиман, е Боровец. Аз го наричам Баровец. Много ми е неловко като ида там зимъс и се набутам сред луксозните джипове с всевъзможни скиорски принадлежности и разкошни мацки. Само като слушам какви разговори се водят по тэлэфона:
-Гоше, запази ли ми оня апартамент? Да, с Мимето съм! А Мимето си върти горната изпъкнала част на марковите дънки. „Гоше, тука сме!”
После гардеробите, ски влековете – повече фукня, отколкото удоволствие. Тя фукнята им е и удоволствието, де.
(Аз ските ги намразих преди 55 години. СССР 1953. В института на катедра физкултура ще има зачот по ски бягане. Раздават ни по едни ски-дълги налъми, по две пръчки (стикове) и – хайде – пет обиколки на парка пред института. Не по-малко от 5-6 километра.
Още на старта започнаха да ми подвикват. Писта! Дай дорогу! Кво се мотаеш?
Гледам колегите чехи, поляци, руснаци летят като луди пред всички. А ние, българите, застигнати с една обиколка, посрамени от дребните иначе момичета...
После, ще е било към 1962 година, направих втори, още по-нещастен опит, да стана скиор. За почивка в Свети Константин, над Пещера, си прекроих един панталон на клин. Купих си анорак – жив Попангелов!
Отивам на най-леката писта и тръгвам под одобрителните възгласи на жена ми и друга публика. След десетина метра залитнах и кръстосах ските. Паднах, клинът ми се сцепи отзад и срамотно ми бялнаха ватените „наполеонки”.
НИКОГА повече ски!
За „никога повече” имам най-категоричен пример от 1975 година. В Нефтозавода, моя чертожничка, Ленчето, се връща от последното трето поред майчинство и влитайки в канцеларията ми (тогава офиси нямаше!) изкрещя:
-Другарю Тодоров! Бебета – никога повече!!!
Завалията, след третото бебе за три години беше подала заявление за развод...
Никога повече! Nevermore! И Никад!
Виж, кънките успях да овладея прилично. До неотдавна в мазето се търкаляха изгризани от мишките (всичко от истинска кожа!) чифт хокейни кънки. При кънките е важно да си сгънат в кръста и наклонен напред. Падаш по колене. Инак – прав ли си, падаш назад, удряш си кратуната и ...прощавай инженерство.)

Отплеснах се.
В Боровец пролетес чакат лятото. На есен чакат зимата. Сядам под един чадър и си поръчвам картофки от нивите на Косьо Самоковеца и бутилка „Каменица”. Носят ми я с чаша, на която пише „Бекс”.
- А бе, момиче, така се разваля вкусът на бирата, бе?
-Наистина ли? Никой не ми е казвал...(На теб колко неща още не са ти казвали-и-и.и)
В такива случаи внукът ми Симеон – The junior – казва:
-Дядо пак заби една келнерка.(Мони, като те шамаросам!)

2. Карам бавно за Сапарева. Моят човек, щом строи, там ще е. Къде другаде. Обикалям поред един след друг кулокранове и бетон-помпи. Тук Чинел, там Чинел – нема!
Го-о-олям е светът! Как да го намеря?
Набирам му мобила:
-Голем проблем, брат! Свърши ми изолационната дренажна лента. У София съм. Никъде нема. Ай да се видим утре сутрин, или когато кажеш...
Той ми трябва повече за информация къде в Австрия има голям Офроуд панаир, че да се видим там. Уговаряме се да общуваме с СМС-си.

3. Потеглям към града на братя Галеви, дето (по нас и въобще в България казваме „които”, но нали сме в софийско...) изядоха главата на вътрешния министър Румен Петков.

Транзит!

В София се влиза по полигона за изпитание на танкове. Бившия 9-ти Септември. Че и нахално му казват булевард!!
Сегашното му име не знам. Ако живея в тук и ми дадат 20 000 лева заплата да работя и пътувам до Перник, пътувайте си вие? Без мен!
В София си имам „конак” в ж.к.„Лагера”. Мой състудент Христо, с жена Таня от Свердловск.
Отбивам се в „Билла” до хотел „Славия” да не товаря пенсионерския им бюджет.(BILLA –знаете - Billiger Laden – евтин магазин, по австрийски).
Пъхам в цепката 5 ст. На мястото на 20. Знам си защо.
Отбивам се до WC-то, като оставям количката до щанда на Глобул.
Излизам след малко и – защо винаги познавам? – количката е си е сменила собственика! Халал да са ти петте стотинки, шопе!

Моите хора, обаче, не са си вкъщи. Ще чакам в кафето на партера, разположено ТОЧНО под техните прозорци! Звъня от време навреме. Питат ме кого чакам. Да не е Христо с Таня? Кимвам съгласително, а ония се разсмиват.
А работата там, че кафето е на ДСБ (Есть такая партия!), преди това - на СДС (Была такая партия...)
Точно под прозорците на върл комунист (-Симо, все пак Сталин е направил много за хората...) и жена рускиня да си подвикват и шумят до късна доба хора на Костов!?
Ситуацията е като в Босна преди петнайстина години!..
Правим хубава вечеря, забравяйки диети и гладуване.

4. Сутринта с Христо отиваме на кафе със състуденти, завършили като нас в Днепропетровск, традиционно кафе в сряда и събота в 9,30. В подлеза срещу БСФС. Седят 5-6 „пенсии” – колеги. А на другата маса – други, по-достолепни пенсионери, бивши спортни знаменитости. Завалиите, и те роптаят, че кафенцето е станало „колко билэтчето”. Изчислявайте какъв им е халът.
Да, на път за спирката на „петицата” виждам в градинката лъскаво АТВ. Идва един младок с каска и го яхва. Питам знае ли какво е Offroad, не ходи ли на състезания, не чете ли Форума?
-Как да не чета? Аз съм Коко!

Колко малък е светът.

След малко става още по-малък, когато край нас прелита по бръмчащите павета луксозният пикап на Чинела-та с три ролки от дефицитната материя...Business first! (Ну, а девушки? А девушки - потом!)

Въпреки че съм за пръв път на срещата, предупреждавам че няма да слушам приказки за болежки, илачи и прочее панкреаси...
Само един с 12 години по-възрастен от мен, като видя да си ровичкам зъбите с клечка, ми каза каква радост е да си с изкуствено чене: никакви клечки!
Никога повече!

5. След обяд се срещаме с Ники. Той безпогрешно ме открива с GPS-а. Тръгваме с неговата Фероза за Копитото. И там пътят е за танкове, които предстои да бъдат харизани на Бивша Югославска Република Македония – нек се трошат!
На капучини и малка „Банкя” бистрим, изпреварвайки се и прекъсвайки един друг, световните проблэми.
Събота е и София се е кротнала в краката ни.
Не знам защо й изглеждаме подозрителни на келнерката, но и ска да платим веднага. Свършвала й май, смяната. След половин час а дърпам за пеша:
-Ало, нали щеше да си одиш?
Ники ме укротява.
И на обратния, (извинете) път нищо сериозно не се случи на джипката.
Обаче с Мондео на Копитото, на Морените – Никой път!
Никога повече!Никад! и Nevermore!

Аз утре тръгвам ONroad !

[gtsvg]

До: Бургас - Клагенфурт 2.

Ама и ти си страхотен !
Удоволствието си е чисто мое , начина на изказ ми пасна яко!
Ъъъ, по отношени е на ските.....
Ако ми бяха писали 3 по физическо в гимназията в СССР на времето, то можех и да не вляза в института.... А шансовете ми за 2 по нормативите за ски бяха реални!!! Добре, че тоя ми писа 4 за годината!

[Симеон]

Бургас - Клагенфурт 3.

Бургас –Клагенфурт 3.

В неделя рано сутринта тръгвам към Калотина. Въобще не вярвам на
измислици за зверско отношение на сърбите към нас заради Косово. До един час ще стане ясно.

1.Шосето към Калотина , за разлика от миналата година, когато спуках една гума край Божурище, и втора край Сливница ,е прясно асфалтирано. Без маркировка още.
За настроение включвам „Хоризонт”. Депутатка разяснява: „На тази висока поанта аз приемам ад хок некомуникирането по проблемите за кохезионните фондове...”. Приемам и висока са, май, българските думи. Толкова ли не може да ги замени с европейски?!
Скоро ще включа сръбски станции, които не са тъй европейски и, както по-нататък ще видим, са по-човечни.
Поосвежих си сръбския с един разговорник. И в него не намерих често звучащата за пътуване дума саобрачаj. А то да било автомагистрала и трафик, както ми го преведе касиерката на пумпата.(бензиностанция).
Полски, чешки, сръбски съм „попивал” от „Чтери панцерни и пес”, „Червони гитари”, „Болница накрая на града”, „Д-р” на Нушич, „Ъндърграунд”-а на Емир Кустурица. И ми трябва половин ден да „превключа”, без да ги бъркам много един с друг.
Знам ги тези езици доста по-добре, отколкото Стоичков испански и Надежда Михайлова – английски... Ще се оправя.

2.На границата (не забравям застраховката живот-болести!) никакви проблеми! Сърбинът граничар (винаги е така) любезно пита за маршрута ми. Соча му картата, залепена на страничното стъкло. Изреждам
( и вас съветвам) най-хубавите им курорти и забележителности. Завиждат даже.
–Вози! Приятно!
Любимият си Ниш ще оставя за връщане. Днес трябва да се добера през Кральево, Чачак и Ужице до Байна Башта. Ще преспя там и утре ще се гмурна за час-два в Бе-Ха до Сребреница.
Байна Башта ми е загадъчна с името си. Разположена е на десния бряг на река Дрина, която тук е гранична.

За реките.
В цяла Блгария нямаме нито една да ни идва от съседите. Ето и тук Ерма и Нишава идват от нашенско в сръбско. Пускаме си пълноводните Струма, Места, Арда, Марица, Тунджа в Турция и Гърция...
Край Одрин Марица е като Дунав, а тънката у нас Нишава в Ниш е с корабчета.
Шейсет километра по магистралата и отбивам наляво. Прави впечатление пълната липса на билбордове покрай нея. Само пътни указатели. На одмориштата (места за отдих) с бензиностанция е много чисто. Купувам си още пътни карти.

3.Всеки е изпитвал трескавата нервозност от бързането на път. За никъде особено не бързам и карам както куче вдига крак на всеки камък и храст. Не пренебрегвам нито едно одмориште!
Кафе с чаша вода. На следващото – „Пиво Jелен” с девиз „Сад или никад!”.
Сад, разбира се.
На бюфета ме успокаяват, че с моите килограми не мога лесно да набера забранените промили.
Во Македония има два вида бира „Никшичко” и „Скопско” (Скопие гори, „Скопско” го гаси!) С жена ми паркираме в Скопие в странична улица и тя запомня „сигурен” ориентир – чадър с надпис „Скопско пиво”. Връщаме се и я питам де е колата. Тя се оглежда, а навсякъде такива чадъри...
В Сърбия – „Jелен Пиво. Сад или никад!

4.Пътят се вие край ...не – реката Морава се вие засега край пътя. Още е в равното. Но между Чачак и Пожега се захълмя и бързо навлизам в каньон. На реката виждам язовир с плаващ ресторант. Кое мъжко сърце ще пренебрегне чаша бира на такова място?
После, наистина както сочи картата, отляво и отдясно - поне десетина манастира. Посещавам три-четири. Всичките са обновени, боядисани. Поповете – охранени.
Една сестра протестира, че правя снимки. Сдобрихме се. Те, сестрите, товареха от ръчна количка потрошени кирки лопати в една „Фича” и на въпроса ми „Защо тако?” отговарят че яко бачкат да разширят местата за паркиране...От броя на посетителите зависи тежестта на пангара.

5.От Бургас съм минал 900 километра. Мондеото послушно си папка плин
(втечнен газ) и прави икономии. Наближавам Ужице.( Титово Ужице преди
демокрацията.) Този град през втората световна война е удържал напора на германците чак до края на ноември. Това много се тачи и има грамадни бетонови паметници по бившата фронтова линия по баирите. В Югославия е имало 8!! града с представка „Титов”. И още Титовград (Подгорица). Тако jе народ „сакал” ..................................
Ужице е в дълбока котловина, място за „кучи”(къщи) мало и сградите са все високи. Над града има много стара тврдина (крепост), водопади и други красоти. Но не съм дошъл за тях.
Вземам пътя надясно и излизам от града към Байна Башта.
Башта било цветна (не зеленчукова!) градина. А за Байна – най-различни предположения.
-Може да е неща лjепо. – предполага жената в книжарницата, където поисках речник: Сръбско-какъв да е.
Чак след два дни в Сараево една бошнячка обясни. Байно е нещо као бате, брате. А Байна Башта – байова ми градина.
Пускам радиото. Всички сръбски говорители се отличават с красиви баритони, а жените – с алти.
Предаване по повод летуването.
-Де идемо: Бугарска или Грчка?
Доводи „за” и „против” на мушкараца, а жената от радиото, щом се спомене Паралия Катерини, или Слънчев Бряг отронва едно страстно „ах-х-а-а..”, като „х”-то е топло женско, „а”-то гяволито закачливо...Защо не е телевизор?..
Не ща и да си припомня сутрешната тирада за кохезионните фондове и ад хок бързам да я заборавя.
Прекаленото сравняване си прекалено. Но ще го правя, без сериозни изводи. Че не бива да се обобщава така просто.
Покрай пътя – полиетиленови чували със събрани бутилки и други пластмасови боклуци. Явно, тук бой-скаутите не се шегуват.
(„Бой-скаут - он всегда готов - всем принести воды и дров. И не боится он ментов и комаров...”)
А природата наоколо – само Юндоли и Широки Лъки!
Ами, намираме се в в резервата Тара. Едно плато на височина 1000-1500 метара, ливади, хижи, борови и смърчови гори!
Мирише така силно на чамсакъз, че неволно се отдръпвам да не ми се лепне на новите дънки!..
Никакви Пампорови и Боровеци, обаче!! Някой регулира застрояването и няма (още?) мутренски хотели.
Радиото извештая: „Пословни центнар Ужице продаjе бетонни дирека..” Ако ви трябват бетонни стълбове – тука са!
И започва двучасово предаване за детима. Под наслов: Аз, Буки, Веди, Глагол, Есть...
Песен по радиото: „Цвети са украсу баште. Дети са украсу свjета!...”( Цветята красят градината, децата – света...”). „Хоризонт” да е пускал такава песничка?

6.В Сърбия наброявам четири сериозни резервата.
-Копаоник. За него писах в „По балканите”. Бил сам три пута овде.
-Тара – платото, за което споменах,
-Джердап (Железни Врата) – край язовира на Дунав. (виждал съм го от румънска страна само),
-Фрушка Гора под Нови Сад, покрай който ще премина след седмица. Живот и здрави гуми...
Река Дрина, която извира в БеХа и приема по-надолу като десен приток река Лим от Црна Гора, тече в живописен каньон дълбок 1300 метра и дълъг около 80 километра. Вторият по големина каньон в света след Колорадо!

В района на Тара Дрина става, до вливането си в Сава, гранична между Сърбия и Бе-Ха. И, понеже е заприщена с няколко язовира, изглежда кротка. Водата синя-сина!
Но решат ли да има Rafting – спускане с лодки – от язовирите изпускат вода и става бясна.
Посетих Национален парк Дурмитор в Черна Гора, също и Биоградска гора пак там преди три години. Сега съм в Тара.
Карам си бавно за да мога да снимам. Изпреварва ме камионче с надпис ”Гашени киреч” – да ви превеждам ли?
Радиото: „Мене е никто не родил, я сам се родил сам”...
Надпис: „Тунел брой jедан. Палите светло”
Радиото: „Купите гуме – добиете бесплатна монтажа” (Да не ми се налага!!)

7.Пристигам в Байна Башта. Едно съвсим джобно градче. Ама симпатично-пресимпатично! На площада офис „Геометар”. Трябва да е земемер по дословния от гръцки превод.
Не виждам соби на кирия, zimmer, rooms, и комнаты. Отивам в хотела.
-Лоша работа! Пуно е со ученикама! Екскурзии. Даем ти jедну собу, але буде шумно!
Вземам я собата. Плащам 1500 динара (по-малко от 40 лева) и се нанасям, че трябва и кафе да пийна и душ да взема и да се огледам и слики да направя.

8.Имам доста опит с хитрини в хотели. Този е от късния Соц, но е доста приличен. Вруча и хладна вода – колко сакаш! Но...липсва тапата на ваната!
Вие мен за кого ме имате? Гошо-Тъпото се оправи в Лас Вегас с цял климатик, кат му резна (кой българин ходи без ножка?) кабела, че аз няма да мина без тапа?
Намотавам на чорапа си тоалетна хартия и кайн проблем!
Прошетах се по „стъргалото”. Магазини, витрини. Разликата – повеке сръбски, хърватски, словенски стоки. По-малко турски и кинезки.(китайски)
На рецепцията ме посреща чиновникът и, разлиствайки паспорта ми, пита:
-Ова узбекистанска виза майтап ли е, или како?
-Нема майтап, брате! Ова je бугарски пензионер! Све jе можно! (Трябва с нещо да ги шашнеш! Една преуспяла в Италия наша волейболистка говореше по ТВ: „Бий ги – да те уважават!”)

9.Свакой дан (вечер) ми трябва час –час и половина - да прехвърлям снимки на компа, да зареждам батерии. Един колега правилно съветва: Не ви трябват пиксели. Трябват ви карти-памет и батерии.
Ползвам и левия чорап, святкам една Поморийска Мускатова и заспивам гробно уморен.

Утре ще прекося границата и след 30-40 километра трябва да видя Сребреница. Едно от най-зловещите места от отминалата война.

Лаку ночь!

[gtsvg]

До: Бургас - Клагенфурт 3.

Уникален разказвач си с тънко чувство за хумор и доста тежко око!
Браво! Чакам с нетърпение!

[giorgio]

До: Бургас - Клагенфурт 3.

Симеоне, както винаги, перфектен разказ!
Давай продължението! Чакаме.
Имам една малка забележка, относно това, че няма река в България, която да идва от друга държава... Има, за съжаление, при това една от най-красивите - Велека...

[vokel]

До: Бургас - Клагенфурт 3.

Браво за пътеписа.Нямаше ли си "адютант',да пощтрака снимки.

[Симеон]

До: Бургас - Клагенфурт 3.

Симеоне, както винаги, перфектен разказ!
Давай продължението! Чакаме.
Имам една малка забележка, относно това, че няма река в България, която да идва от друга държава... Има, за съжаление, при това една от най-красивите - Велека...

============================
Да бе, Жоро. Пропуск. Ама Велека на местото, където влиза в България има-няма две мотики вода.
Навремето се планираше да се построи язовир на Качула край Граматиково. Но не би. Гракнаха многобройните генерали и професори, родени в Граматиково, защото трябаше да се залее селото. Вторият по-тежък аргумент беше, че реката идва от вражеска държава и могат да ни тровят.
Виж сега, ако се направи язовир и продаваме питейна вода на жаден Истанбул - файдата е неминуема!
Има идеен проект. Не стигат няколкостотин милиона.
Ти как си с парите?

[Nik Nikolov]

До: Бургас - Клагенфурт 3.

Симеоня, чудя се, като си такъв майстор на словото, защо ти трябва въобще камера и фотоапарат. Ама нейсе, ще изгледаме и снимките ))
Това за каньона ме впечатли. Май ще трябва да отида и аз. Че засега съм като храбрия войник Швейк - стотици пъти съм минавал през Сърбия, без изобщо да забележа съществуването и. Сега от теб разбирам, че била живописна "држава" . То, с тия магистрали - нищо и никакво преживяване.

[rumbata]

До: Бургас - Клагенфурт 3.

Чета те с удоволствие, знаеш.
Нищо ново - пак си написал прекрасен пътепис

Време е да ти съберем пари и да те пратим до Чикаго и назад.
Ще се жертваш ли?

[Симеон]

Бургас - Клагенфурт 4.

Бургас – Клагенфурт 4.

Будилникът от мобила ме подсеща: „Точно осем часа! Време за ставане!” Брей, че аз съм си поръчал доручака (закуската) за осем. Удрям бързо една контра и слизам в ресторана.(без „т” по сръбски).

1.Децу са се най-после укротили и е подозрително тихо за осем сутринта. То не беше тичане по тенекиения покрив, скачане по него, блъскане по вратите. Всякакви перкусии на капак от тенджера и свирене в гърлото на термос. Като им отворех вратата да се скарам, се хилеха безобидно: „Извините, ни сме знали...”
Спускам се на партера. На рецепцията служителката чак се стресна, че я събудих. Питам де дават доручак.
-А колико е сад сата?
-Осем!, отговарям.
- Ние осам, седам jе!
Разбирам, че съм в централна Европа а не съм превъртял часовника. Връщам се в стаята с нов вестник „Вечернье Новости”. Чета го паралелно с вчерашен „Труд”, който умишлено „забравям” на масичката. Нека надникнат в ЕС.
Не съм и гладен.
Като слязох отново в истинско осем, си поръчах само кафе. Келнерът мисли, че нещо не съм разбрал. Обяснява че ми се полага закуска за 200 динара.( 5 лева)
-Какво кафе? Турско?
-Не, сръбско. Кувано.(сварено). С чаша студена вода и лед в нея.
(В Гърция не дават да продумаш за турско кафе. То си било гръцко! А да спориш с грък или македонец е обречена кауза.)

2.Голяма досада е да мъкна нагоре-надолу чанти, фотоапарати, компютър, цяла торба разни зарядни и кабели. Лесно му е било на Алеко. Един бастун, часовник на златния ланец и се качва на чакащия файтон...Разплащам се с приличен бакшиш и се сбогувам. Днес денят няма да е весел, а нахлулата „омладина” се весели и крещи.
Те няма да ходят в Сребреница.
Само на стотина метра има указател. Наляво към Бе-Ха, Република Сръбска, в която е Сребреница и направо „Transit” – пътя който следва десния бряг на Дрина и води към Сремска Митровица на река Сава.
Преминавам Дрина по железен мост. Няма следи да е бил разрушаван. Тук сърбите са били господари на положението . Малка барака на граничния контрол. Пак питат за целта на пътуването ми. Решавам да не лъжа и казвам Сребреница, гроблjе сърби и бошняци.
-Може! - и вдигат бариерата.
От Гугъл пътят изглежда съвсем селски с безкрайни кривине (завои). Но след първото селце започва нешироко, но абсолютно ново шосе. Край пътя табели, осведомяващи, че е граджено (построено) с пари на Република Сръбска!(РС). Не от Бе-Ха. От РС! Въпреки че съм в Босна по къщите и пилоните само сръбския трикольор.
Дейтън да си гледа работата!


3. Малко историогеография на района. В Босна. До 1992 година бошняци, сърби и хървати са били доста силно пръснати по територията. В Уикипедия може да се види пъстротата на цветна леха. След боевете и прочистването (Олуй), в далечния Дейтън политичари и геометари са направили нова карта. На нея босненци и хървати са съсредоточени в централните области (най-общо), а РС опасва от изток, север и северозапад Бе-Ха. Управлението е Протекторат на ООН. Валутата – конвертабелна марка. (=1 лев). Има съвсем куриозни картинки: Горажде е врязано дълбоко в РС. Само шосе го свързва с БеХа. Но излезеш ли от градчето в посока Сараево, на първия километър четеш големи табели: „Добродошли в Република Сръбска”. Някой се е опитвал да зацапа надписите с говежди тор...
От Сърбия за Бе-ха, оттам за Хърватска се влиза по паспорт, без визи.Така е и за Черна Гора.

4. Както казах, шосето е много прилично. Но от двете страни започват да се виждат къщи и бивши заведения простреляни, полу- и съвсем сринати от картечен, танков и оръдеен огън. Тъй ката по шосето са се движели войските, най-много са пострадали именно те. Защото са били опорни защитни пунктове. При това неведнъж разменяли „хазяите” си.

При размърдването на политическите пластове след рухването на Системата „спонтанно” всяка народност предявява своите „законни” претенции към съседа и се почва тъй нареченият Олуй. Етническото прочистване.

Сега като разпитвах в трите држави, всякакви националности как е могло да стане такова побоище? Не могат да отговорят нищо ясно. Така стана! И толкоз...
Олуят не е бил еднократен. Вълната се е лашкала насам-натам, като всеки път хората са губили имущество, дом, животи...
В една подквасена обстановка не е било трудно да юрнеш хората:
-Дръжте неверниците! Колете! Бийте!
(През 1942 година чичо ми, запасняк, се върна в отпуска от Македония, където България си „връщаше своето”. Една вечер запя песен, много популярна сред войниците, както ни обясни:
„Щуки се вият над Куманово
И предвещават кой накъде е.
Бегайте, сърби! Българите идат!
Чия е тая земя Македония?!”
На това място се стреля във въздуха, обясни чичо.
Ами тя, подквасата, си е била налице. Само искра е трябвало.)

Как точно е станало най-голямото клане край Сребреница никой точно не знае. Марин Троянов говори за мюсюлмански първоначален Олуй, в който са заклани 3000 сърби. После сърбите си го”връщат” в троен размер.
В тези земи ПРЕЗ ЦЯЛОТО време е имало войски на ООН. Миротворци от разните КЕЙФОРИ, Айфори, които безучастно са гледали в цайсовите бинокли и...не са се намесвали!...Такъв е бил МАНДАТЪТ им!
Страхотен „МИР” са сътворили сегашните ни Brothers in arm!
Жертвите са от десетина околни общини.

5. Шосето прави последен лупинг и пред мен е Сребреница. Посрещат ме на асфалта група симпатични кучета с малки. От колата пред мен слиза местен и ги избутва встрани.
Йошт километар и съм в центъра на градчето. Паркирам до кафенето и сядам на бутилка Jеленско.
Понеиже търся сближение с местните, и е неудобно за годините ми пряко да нахалствам за разговор, се оглеждам наоколо. Оглеждат и мен. Така правят събраните малки деца. Плахо оглеждат другие и след това пристъпват към контакт. Така правят и старите. Сядам при един набор, поръчвам му бира и почваме беседа. Той малко се озърта и предлага да седнем на крайна маса.
-Три пута сме бегали! Едни ни гонят насам, други натам. Загубил сам черку и сина.( Бърше си очите...) Лошаво е било...
Казвам, че съм прочел, дека на предстоящите избори сърбите са разрешили на 25 000 бошняци да гласат во Сребреница.
-Па, нека! Све е минало. Сад си живем како до рата...
Пред кафето е спряла кола с дипломатически номера и ме наблюдават как снимам.
Наборът псува сочно войната. Не бошняците, не хърватите. Войната!
-Проклети рат!
Питам къде са гробищата, но той хълца и крие очи. Не е в състояние да говори.
Прощавам се и отивам до весела група младежи пред Дома на Културата. Веднага ме заразпитват откъде? Защо? Студенти от местния...универзитет! В някакъв Айтос – университет!!!
И на границата не си спомниха да е минавала български Форд, също и студентите. Показаха ми къде са сръбските гробища, къде на бошняците. На километър надолу виждам хубаво подредените сръбски с черква. Паметници от черен мрамор. Цветя.
Правя снимки и продължавам на втория километър където са големите гробища.

6. Отляво на шосето зад желязна ограда на площ от двайсетина декара в абсолютно прави редици набучени мраморни камъни примерно метър и половина високи с квадратно сечение 25х25 сантиметра. На всичките еднакъв надпис: първо кратки две-три букви на арабски. По-долу:

И НЕ РЕЧИТЕ ЗА ОНЕ ЩО СА НА АЛЛАХОВОМ ПУТУ ПОГИНУЛИ: ”МРТВИ СУ”.
НЕ, ОНИ СУ ЖИВИ, АЛИ ВИ ТО НЕ УСЕЧАТЕ.
Джананович Мехмед 1936-1955

И такива надгробия 8372 числото на които не е окончателно, сочи надписът.
На каменния мемориал в полукръг са изсечени всички имена. Под модерен купол – молитвен мюсюлмански дом. На пода местата вместо с килимчета, са означени с гранитни правоъгълници.
Пиша два реда в паметната книга...

7.Връщам се в градчето, като минавам покрай много хубав стадион, Университета, Робната куча (универмаг) и бързам да изляза от града че ми стига днес.
Край пътя „гласува” млад мъж и го качвам. Сърбин от Байна Башта. Зидар. Дълго не мога да намеря точната дума за строеж, строене.
Градьене е думата, да знаете. Драган имал Пежо, но не платил данъка и му взели номерата. Разказва ми за войната. Той е бил тиловак от сръбска страна, понеже е бил на петнайсет години. Още не е женен.
-Овде нема льепи жени! Као е код вас?...обещавам да му потърся като дойде в Бургас.
Спирам до хубава чешма с маса и пейки. Вадя провизии, давам му да обели краставиците, да измие доматите и слагам бутилката Поморийска под чучура. Оня не ще луканка, не ядял и сирене. Стигали му парадайсите.(домати по сръбски). Насила му пробутах един пастет. Но не хареса черния ми „Бородински” хляб. Бил баят.
Спря микробусче с негови познати. Пиха и те по малка гроздова. Моля ги да намерят номера за Драган и единият измъква цяла връзка от колата...Драган нече. Требват му неговите.

8.Пробвам почвата (после още много пъти) и питам:
-Да знате где е Ратко Младич да го ухапшем (заловя, арестувам), че дават 30 милиона за нега.
Видели са го през 1993-та за последно. Сад не знат.
Минахме половината път и на втората чешма (чешма е и по сръбски. Хърватите нямат такава срамна турска дума. И чешми нямат. Словените – хич!) показвам на Драго снимките на гробльето.
-А сръбското виде ли?
-Ето го.
-Не-е-е. Има сръбско с 3000 гроба!
Този студент или криво ми обясни, или криво питах....Пак ли трябва да идвам?

Вече пускам радиото и даже подпявам:
„Загърнеме се пред свима. Нека виде, да нас има..” а после следва съвсем нашенско:
„Хайде, мала, кажи ми хвала! Я сам те научил на све...”(Айде, малката, кажи благодаря. Аз те научих на всичко...)
И те, значи, си имат свой Слави Трифонов...Или пък е римейк на „Ела в гаража, да ти покажа...”
Внезапно Драго ме кара да спра. Да излезем. Виждам на равния асфалт широка напречна груба кръпка около три метра.
-Тук бошняците прокопали пътя да не могат да минат сръбските тенки...
-Ами що не го запълнят?
-А они само това и чекат со картечницама!...Да доджемо.
Така е продължило близо месец.

9.На границата въобще не ми искат документите. Кимам към Драган – мой човек. Пропустите го! Пускат го. Тук всички се знаят. Както във всички крайгранични райони.


10. Отдъхвам си от Сребреница. Минавам в Сърбия по моста и поемам край реката. Трябва да попитам за пътя, а наоколо никой не се мярка. В малко кафе край шосето купувам сладолед и жената ме упътва. Прекрасна местност, зелени ливади, хубави селски къщи с каскадно мушкато в саксиите а:
-Всички напускат нашия край. Отиват в Београд! Казват, Кустурица щял да изкупи тези селца...Дано. Ке додат туристи...

11. Още малко равен път и опирам в язовирна стена с Електрарна.(ВЕЦ). Зад стената голямо синьо езеро.
А моят път наляво е само стръмни серпантини нагоре към платото Тара. Движението е съвсем рехаво. След поредния дъжд на платното са се изсипали пет-шест камъка. Виждам, че зад мен се движат коли и правя „панаир”. Спокойно мога да ги заобиколя. Но спирам по средата, надявам ръкавиците от „Метро” (1,80 лв.) и започвам разчистване. Един ТИР нервно надува клаксон. Но слезлите да помагат сърби му се заканват с пръст. Зер бугарин е дошел да ни чисти пута...
Благодарят ми и ми се струва, че не усетиха „постановката”. Мра да се „изхвърлям” пред чужденци...


12. Горе на равното широко поле с ливади, елови и букови гори с почивни тук-таме станции и отделни кучи, пообърквам пътя. Нае се да ме води белградска „баничарка” и се набутахме в едни хендеци...Оправихме се. Постлах мамината шарена черга на тревата и закусихме за сметка на Република България. Онзи вади чипс ими дае два пакета. Това има.

13.Сега – четвърта! Полный вперед към Мокра Гора. Тя е част от Тара.
Отдалеч ме приветстват табели с „Добродошли!”.
От Гугъл така се бях „ориентирал”, че на два пъти заорах в непроходими пътеки към нечии лозя. Накрая по струпаните автобуси „намерих” пътя за Дрвен Град. (Намерила булката черяслото зад вратата..)

Тука ще нощувам.

(Скоро ще има снимки. Достатъчно. Оправям се мъчно с FTP-то. Защото - както твърди Хайтов – Едно е да имаш фотоапарат, друго е да можеш да снимаш, а трето и четвърто – да качиш снимките във форума...)

[Тихомир]

До: Бургас - Клагенфурт 4.

Уникален си , човек!

[Nik Nikolov]

До: Бургас - Клагенфурт 4.

Много добър пътепис. При това е на серии. Очевидно това е новия жанр.
On Line - пътепис. А доколкото разбирам, ще стане и фотопътепис.
Значи On Line - фото пътепис.
Може ли да публикуваш и намеренията си за утрешния ден. Така съвсем ще ни вкараш във филма.Тогава ще изобретиш супер новия жанр:
On Line - интерактивен фото пътепис.
Поздравления !!

[kksnick]

До: Бургас - Клагенфурт 4.

Ле лее, Симеоне, УНИКАЛЕН си!
Благодаря и ... продължавай все така!