Tweet
Нашите библиотеки.
Вашите?
Едно-две телевизионни студиа (интериорът им) ме подсетиха за случай от живота ми. Ненарочно избраните, на ТV2 и бТВ.
Зад водещите се мъдрят „библиотеки” с по няколко (много съм любопитен да разбера какви?!) книжки. Също – вази, пластики. За „красота”.
Работих в металургичния завод в Дебелт от първия ден на строежа. Като се завърши административната сграда (1982-ра), директорът ми възложи да купя книги за големите библиотечни рафтове, заемащи цяла стена в кабинета му.(„Виж там нещо...сам знаеш!). Парите не са от значение!
Взех „Латвията” и на следващия ден „библиотеката” беше запълнена със събраните съчинения на Ленин, Живков, Димитров. За „вкус” албуми с красотите на България, и пълните събрани съчинения на Вазов и Йовков.
Като ходех при директора на съвещания, сядах до библиотеката и проверявах пипана ли е някоя книга. Имам си начин да разбера. Пипаше ги чистачката веднъж месечно. Без разлистване.
До тук за декоративните библиотеки.
Личните.
Виждал съм много и богати библиотеки на снимки и във филми. Взирал съм се жадно с очите на гладно циганче, което минава край баничарница.
Но нямах наследствена библиотека, и пари нямах да си купувам всичко, което ми харесва.
Истински на живо съм виждал две:
- на николай Хайтов и
-на свата ми Йосиф от Русе, наследил от баща си – адвокат, учил в странство, и наследил от брата на Захари Стоянов ръкописи и ценни книги. Подшивки на „Цариградски вестник” , броеве на „Тъпан”...Брокхауз от по миналия век и Капитала на английски – едно от първите издания.
-Предстои ми да видя, щото съм поканен, библиотеката на Васа Ганчева. На баща й по-точно - Марко Ганчев – ерудит и библиофил, бивш наш посланик в Скандинавските страни.
Благоговея, както вярващ , попаднал в Атон или Ватикана, като ми се удаде такъв случай.
Помните ли една карикатура на Бешков: в богаташка къща слугинчето с парцала за миене на дюшемето в една ръка, посяга с пръстчето на другата към клавиша на разкошния роял, оглеждайки се плахо...
Моята скромна библиотека, от която липсват половината книги – най-интересните – поради моята неподреденост и доверчивост, не е тази, за която си мечтая. Често купувам книги, похвалени в някое ТВ предаване от „умни” хора, без да ги разлистя при купуването.
Хубавите пък книги, като ги прочета и ме засърбява да ги споделя с приятели и познати.
От 5-6 години ги маркирам с печат „EX LIBRIS Simeon Todorov”, което приятелите вземат за дарствен надпис и „забравят” да ми ги върнат.
Отделни екземпляри на „Мисия Лондон”, „Земя за прицел”, „Изкуството да си чужденец”, „Златният телец”, „Доколкото си спомням...” съм купувал и възстановявал по няколко пъти. Не съм сигурен имам ли ги сега.
Много ми харесват Екслибриса! Но виновен съм си аз.
На едно парти у приятел (аз все си избирам място да седна край библиотеката) „намирам” „Пътят към София”, „Записките...”, „Дванайсетте стола” все с моя засукан подпис. Нарочно ги разлиствам върху масата. Не се впечатляват. Собствеността е сменена трайно поради давност. И ми е неудобно (на мен!!) да си поискам моите книги...
Жена ми е другият враг. Запокити някоя книга, която искам да видя СЕГА! в шкаф за дрехи, или чинии – „Нали си я чел?”.
Не ви е за образец моята библиотека.
Освен ако един педант не събере отново „Един ден на Иван Денисович”, „Новата класа” на Джилас, „Лютите чушки” на Радой Ралин, „Утопия-та” на Томас Мор, „Фашизмът” на Желев – първо издание, „Дивите разкази” пак първо издание, неокастрения „Тютюн”, „Остров Крим” на Аксьонов, поредицата на Петер Юхас...да ги подреди някак, да направи каталог и...върже жена ми в другата стая, без право на достъп тука!
В ерата на задължителните „секции” съм виждал безброй „библиотеки” с комично съдържание. В китно балканско градче местен багерист, спечелил пари и построил триетажна къща, ме води в хола СИ. Килимите и диваните покрити с „найлон”.(-Влизат всякакви хора, не пазят!). А едната цяла стена-секция е запълнена с празни бутилки от вносни напитки и – особената гордост на домакина – стотици празни, но в добро състояние, цигарени кутии от реномирани марки...
И още: на свършване са интересните „тавани”. Какви любопитни четива се намират само, да знаете!
В забравено от бога странджанско село (Бръшлян) познат ме води да огледаме старинна къща за купуване. Аз забих на тавана и попаднах на книжки от началото на миналия век. Какъв трактор да си купим? „Фордзон” предлага на изплащане. А фиданки, а породите овце и с какво да пръскаме срещу филоксерата. А вестници със съобщения за хода на войната, Първата Световна...
Любопитни ми са настървените сегашни библиофили, които вместо кутии от цигари тъпчат секциите с Дан Брау, неуморимия Паолу Коелю и прочая макулатура.
Вие какво купувате, четете, пазите грижливо, препрочитате!...
Вашите?
Едно-две телевизионни студиа (интериорът им) ме подсетиха за случай от живота ми. Ненарочно избраните, на ТV2 и бТВ.
Зад водещите се мъдрят „библиотеки” с по няколко (много съм любопитен да разбера какви?!) книжки. Също – вази, пластики. За „красота”.
Работих в металургичния завод в Дебелт от първия ден на строежа. Като се завърши административната сграда (1982-ра), директорът ми възложи да купя книги за големите библиотечни рафтове, заемащи цяла стена в кабинета му.(„Виж там нещо...сам знаеш!). Парите не са от значение!
Взех „Латвията” и на следващия ден „библиотеката” беше запълнена със събраните съчинения на Ленин, Живков, Димитров. За „вкус” албуми с красотите на България, и пълните събрани съчинения на Вазов и Йовков.
Като ходех при директора на съвещания, сядах до библиотеката и проверявах пипана ли е някоя книга. Имам си начин да разбера. Пипаше ги чистачката веднъж месечно. Без разлистване.
До тук за декоративните библиотеки.
Личните.
Виждал съм много и богати библиотеки на снимки и във филми. Взирал съм се жадно с очите на гладно циганче, което минава край баничарница.
Но нямах наследствена библиотека, и пари нямах да си купувам всичко, което ми харесва.
Истински на живо съм виждал две:
- на николай Хайтов и
-на свата ми Йосиф от Русе, наследил от баща си – адвокат, учил в странство, и наследил от брата на Захари Стоянов ръкописи и ценни книги. Подшивки на „Цариградски вестник” , броеве на „Тъпан”...Брокхауз от по миналия век и Капитала на английски – едно от първите издания.
-Предстои ми да видя, щото съм поканен, библиотеката на Васа Ганчева. На баща й по-точно - Марко Ганчев – ерудит и библиофил, бивш наш посланик в Скандинавските страни.
Благоговея, както вярващ , попаднал в Атон или Ватикана, като ми се удаде такъв случай.
Помните ли една карикатура на Бешков: в богаташка къща слугинчето с парцала за миене на дюшемето в една ръка, посяга с пръстчето на другата към клавиша на разкошния роял, оглеждайки се плахо...
Моята скромна библиотека, от която липсват половината книги – най-интересните – поради моята неподреденост и доверчивост, не е тази, за която си мечтая. Често купувам книги, похвалени в някое ТВ предаване от „умни” хора, без да ги разлистя при купуването.
Хубавите пък книги, като ги прочета и ме засърбява да ги споделя с приятели и познати.
От 5-6 години ги маркирам с печат „EX LIBRIS Simeon Todorov”, което приятелите вземат за дарствен надпис и „забравят” да ми ги върнат.
Отделни екземпляри на „Мисия Лондон”, „Земя за прицел”, „Изкуството да си чужденец”, „Златният телец”, „Доколкото си спомням...” съм купувал и възстановявал по няколко пъти. Не съм сигурен имам ли ги сега.
Много ми харесват Екслибриса! Но виновен съм си аз.
На едно парти у приятел (аз все си избирам място да седна край библиотеката) „намирам” „Пътят към София”, „Записките...”, „Дванайсетте стола” все с моя засукан подпис. Нарочно ги разлиствам върху масата. Не се впечатляват. Собствеността е сменена трайно поради давност. И ми е неудобно (на мен!!) да си поискам моите книги...
Жена ми е другият враг. Запокити някоя книга, която искам да видя СЕГА! в шкаф за дрехи, или чинии – „Нали си я чел?”.
Не ви е за образец моята библиотека.
Освен ако един педант не събере отново „Един ден на Иван Денисович”, „Новата класа” на Джилас, „Лютите чушки” на Радой Ралин, „Утопия-та” на Томас Мор, „Фашизмът” на Желев – първо издание, „Дивите разкази” пак първо издание, неокастрения „Тютюн”, „Остров Крим” на Аксьонов, поредицата на Петер Юхас...да ги подреди някак, да направи каталог и...върже жена ми в другата стая, без право на достъп тука!
В ерата на задължителните „секции” съм виждал безброй „библиотеки” с комично съдържание. В китно балканско градче местен багерист, спечелил пари и построил триетажна къща, ме води в хола СИ. Килимите и диваните покрити с „найлон”.(-Влизат всякакви хора, не пазят!). А едната цяла стена-секция е запълнена с празни бутилки от вносни напитки и – особената гордост на домакина – стотици празни, но в добро състояние, цигарени кутии от реномирани марки...
И още: на свършване са интересните „тавани”. Какви любопитни четива се намират само, да знаете!
В забравено от бога странджанско село (Бръшлян) познат ме води да огледаме старинна къща за купуване. Аз забих на тавана и попаднах на книжки от началото на миналия век. Какъв трактор да си купим? „Фордзон” предлага на изплащане. А фиданки, а породите овце и с какво да пръскаме срещу филоксерата. А вестници със съобщения за хода на войната, Първата Световна...
Любопитни ми са настървените сегашни библиофили, които вместо кутии от цигари тъпчат секциите с Дан Брау, неуморимия Паолу Коелю и прочая макулатура.
Вие какво купувате, четете, пазите грижливо, препрочитате!...
Точно до ОТМТ имаше книжарница с хубави каки, всеки ден бях при тях. 
Коментар