Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #76
    До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

    Първоначално публикуван от iai-bg Преглед на мнение
    Да ама тука си говорим за онова безкомпютърно време....
    Когато с мрежичките връщанме амбалаж и ни даваха стотинки за това на пункта...
    ... и събирахме и предавахме кестени за по 8 ст. на килограм, ама отговарям на колегата за филмите.

    Коментар


    • #77
      До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

      Първоначално публикуван от nnikolow_n Преглед на мнение
      Абе не е само лошо сега.
      Добри филми за мен са /повече от добри/
      - "Цар Лъв"
      - "Таласъми ООД"
      - "Лило и Стич"
      - "Spirit - Stallion Of The Cimarron" - малки са ми познанията по английски език
      - Атлантида - изгубената империя
      - Братът на мечката
      ... а има и още.
      -"The Cars"
      -"Мадагаскар"
      -"Ледена епоха"
      -"Ловен сезон"
      -"Wall E"

      -------------------------------------
      Играехме по щял ден на фуниики.Карахме колела.Колички.
      Както в една песен се пее "Нямаше ни GSMйи,ни интернет..."
      Спомени.Децата сега ни се чудят как сме се забавлявали,и какво сме правили без компютри,PSP,IPod,MP3.И какво се прави с VHS касетите.
      Но такива са времената.Прогрес ли е,какво е не знам.
      Където Бирата, Там и Аз...

      Коментар


      • #78
        До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

        Ами бригадите и емоциите покрай тях - нас още от 3-ти клас ни влачеха на бригади - първо да берем баберек (за тези дето не са чували думите - събират се остатъците след жътвата на някои култури) царевица, после на домати, пипер (чушки), ябълки, сини сливи и т.н... А лятото, през ваканцията, стига да искаш да изкараш пари, можеше да се хванеш на работа някъде - колко етикети на щайги за износ съм лепила (бях ударник, наред с възрастните) и ни плащаха не лошо.
        Училищата имаха опитни полета, където ни учеха на всичко за замеделието, изкарваше се продукция, която се продаваше и парите отиваха за училищни дейности...
        А сега и да искам няма къде да пратя децата да работят, работодателите дори и да искат да ги вземат трябва да искат разрешение от Инспекция по труда, за да нямат неприятности
        ИСКАМ БЪЛГАРИЯ ЧИСТА!

        Коментар


        • #79
          До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

          Първоначално публикуван от Фани Преглед на мнение
          ...А лятото, през ваканцията, стига да искаш да изкараш пари, можеше да се хванеш на работа някъде - колко етикети на щайги за износ съм лепила (бях ударник, наред с възрастните) и ни плащаха не лошо...
          И щайги сме ковали, и домати за износ редяхме в щайгите и после Фани и съучениците й лепяха етикетите .
          Голям купон беше брането на рози и памук. Що вода наливахме в чувалите...!
          На доматите се изучихме да носим и предаваме на камарата не по една или две кофи, а по четири /само показно де/. На следващото носене се издебваше другарката да гледа в друга посока /или за това се стараеше поддържащата група/ и със занесената една кофа и подходящото й трясване в съседните от камарата се записваха нови четири кофи за 'работливците'. Мани, мани - големи комбинатори сме били..!

          Коментар


          • #80
            До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

            Първоначално публикуван от nnikolow_n Преглед на мнение
            И щайги сме ковали, и домати за износ редяхме в щайгите и после Фани и съучениците й лепяха етикетите .
            Голям купон беше брането на рози и памук. Що вода наливахме в чувалите...!
            На доматите се изучихме да носим и предаваме на камарата не по една или две кофи, а по четири /само показно де/. На следващото носене се издебваше другарката да гледа в друга посока /или за това се стараеше поддържащата група/ и със занесената една кофа и подходящото й трясване в съседните от камарата се записваха нови четири кофи за 'работливците'. Мани, мани - големи комбинатори сме били..!
            Калпазани такива
            Абе нещо и тая дума не се използва вече.
            Където Бирата, Там и Аз...

            Коментар


            • #81
              До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

              Първоначално публикуван от nyvatest Преглед на мнение
              Калпазани такива
              Абе нещо и тая дума не се използва вече.
              Калпазани я. Ама за нормите нищо не казваш !
              И после се чудеха как така кофата тежала средно три килограма?!

              Коментар


              • #82
                До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

                Безгрижни детски години.всеки се връща назад,с умиление и се сеща за онези хубави мигове,но от детството си.Безгрижното детство,което и в момента си е безгрижно.Светът се развива това е живота.Това отминало детство за нас е било приказка,а за родителите ни дали е било така?Наистина сега е доста по различно ,но попитайте родителите си за ония времена,когато корабите бяха дървени,а мъжете железни.Сега е обратното.Та мисълта ми беше че тогава също е имало проблеми но нас не са ни засягали,защото сме били деца.Както сега нашите деца си живеят в своят детски свят и не се интересуват от проблемите на родителите си.

                Коментар


                • #83
                  До: Някой спомня ли си?

                  Първоначално публикуван от IvanIvanovi Преглед на мнение
                  я като счетоводител да направя една инвентаризация на спомените
                  ............
                  Утрепа ме! Направо ме върна ....някъде около 3-ти клас
                  Последно редактирано от cveti; 20-02-09, 16:17.

                  Коментар


                  • #84
                    До: Някой спомня ли си?

                    Млад съм но го помня.Най ми липсва спокойствието и безгрижието за утрешния ден от онова време.

                    Коментар


                    • #85
                      До: Някой спомня ли си?

                      Как няма да си го спомняме, та някои в такъв свят израстнахме. А дали ни липсва, трудно е да се определи...живота беше, в известен смисъл безсмислен,а сега просто е по-труден...според мен.

                      Коментар


                      • #86
                        До: Някой спомня ли си?

                        Лелеее, егати спомените!
                        Очертава се носталгична вечер. Наскоро си купих една дузина филми с бате Гойко - продават се по 1.50 парчето. Ще си пусна довечера "Кръвни братя", "Текумезе - планинския лъв" (ако не се лъжа там го убиваха накрая), "Оцеола", "Смъртоносно забруждение", "Синовете на Великата Мечка".... И всичко това в компанията на няколко пурети и бренди. Дълга вечер ще да е. И то заради тази великолепна за някои от нас тема.
                        Да добавя някой спомен:
                        Возенето на асансьор със стотинка и просенето и по улиците от разни чичковци и лилки.
                        Прескачане на двора на някоя къща или набези до опитното поле в Овча Купел за да ядем плодове.
                        Карамел Му
                        Масленки по 5ст.
                        Трамвайно билетче, едни зелени, по 4ст.
                        Народна топка
                        Разсичанка
                        Да бие, да бие
                        Връщането на бутилките в изкупвателните пунктове
                        Играта на топчета на дупка
                        ..... на кенц
                        ..... на лимки (лятото във Варна)
                        Пиф
                        Списание "Старт" с футболните отбори на последната страница.
                        Капитан Клос
                        Кимба бялото лъвче
                        Яо
                        цигарените дъвки
                        ами онези с колите, дето ги продаваха циганите около училищата
                        Щатско боро и Кент пазарувани нелегално от стрелбищата
                        Краденето на лепенки от колите за да си увием тръбите за фунийките
                        Краденето на тези тръби от Елпром
                        Краденето на ресните от входните врати на магазините - пак за тръбите за фунийки
                        Детско билетче за плажа във Варна - 5ст (един влизаше с дрехите на другите, а останалите по бански без пари)
                        и още и още....
                        Държа се с другите така, както искам те да се държат с мен.

                        Фронтера-Б ДБ 2000г. 2.2DTI

                        Коментар


                        • #87
                          До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

                          Скоро се бяхме събрали хубава компания и лека-полека се върнахме в детството и спомените от него... И понеже разговора се въртеше около домашните любимци, се сетих и им разказах една случка от времето когато бях 6-7 годишна, а те едва не починаха от смях...
                          Ето случката - от както се помнех баба ми (Бог да я прости!) всяка година гледаше прасета – обикновено две, мъжко и женско, и аз неизменно им бях кръстница – и неизменно ги кръщавах Гошо и Марийка. Те си имаха отделни кочинки и лете, в жегите се навираха навътре на сянка, просваха се и спяха. Веднъж не помня защо (дяволска работа ) реших да видя какво ли ще да е чувството да пояздя... прасе. За жертва си избрах поредния Гошо, влязох при нищо неподозиращата гадинка, а то като ме видя се разгрухтя добродушно - често влизах при тях да ги чеша и явно реши, че ще го чеша пак и чак се занаглася. Така и започнах де, за да го предразположа и като реших, че вече няма да има против ездата, се метнах на гърба му. Гошо обаче, като усети това посегателство върху личността си, скочи на крака неподозирано пъргаво и тревожно грухкайки. За да запазя равновесие бях принудена да се хвана за ушите му. Леле, като нададе едно канско квичене, като обезумя това ми ти прасе и като се втурна из кочината като лудо! За да оцелея забих пети и колене в него и се вкопчих още по-силно в ушите му, а то пощръкля още повече и със страшна скорост се изстреля през вратата на кочината (която, естествено бях забравила отворена), при което издра коленете ми, ама кой ти усеща болка в такъв момент... И така диво квичейки запрепуска по двора. Бързо изхвърчаха да видят каква е тая тупурдия баба ми и майка, опитаха се да го обградят и вкарат в кочината, но подивелият Гошо изобщо нямаше стигане. Както обикаляхме така, в двора влезе и леля ми, привлечена от суматохата, обаче прасето се случи точно до входната врата и се шмугна покрай нея, преди тя изобщода успее да разбере какво става. И така на пътя се появихме аз и импровизирания ми диво квичащ и препускащ... не кон, а прасе. Естествено и комшиите бяха привлечени от данданията и наизлизаха да видят какво става, а после се втурнаха да ни гонят. Настана невъобразима суматоха, викане, квичене, псувни от неуспешните опити да бъде заловен Гошо; аз рева силно вече, но не се пускам от ушите и така, докато най-накрая не се усетих и се пуснах от животинката, тупнах на пътя, поожулих се, а прасчо побяга още малко по инерция, все повече намаляйки темпото, а накрая беше обграден и подкаран към нас, вече спокоен. Така завърши първият ми и последен опит за яздене на прасе.
                          ИСКАМ БЪЛГАРИЯ ЧИСТА!

                          Коментар


                          • #88
                            До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век


                            Фани - фаворит си ми за разказите
                            EnduroX Alba-Damascena 2019

                            Коментар


                            • #89
                              До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

                              Помните ли гумените ,,Пинковци''?Онези,гумените,с тел за армировка...Един ден(бяхме втори-трети клас),в класната стая(посред час)нахлува цигането Генади,с възторжения вик:В реката има Пинковци!!!Става дума за дървенишката река.Мало и голямо запретна крачоли да вади Пинковците от реката.Ех,спомени...
                              Виден столичен ихтиолог

                              Коментар


                              • #90
                                До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

                                Първоначално публикуван от бат'Марто Преглед на мнение
                                Помните ли гумените ,,Пинковци''?Онези,гумените,с тел за армировка...Един ден(бяхме втори-трети клас),в класната стая(посред час)нахлува цигането Генади,с възторжения вик:В реката има Пинковци!!!Става дума за дървенишката река.Мало и голямо запретна крачоли да вади Пинковците от реката.Ех,спомени...
                                Aaa помня ги, помня ! Голяма работа бяха пинковците. И дъвките цигари бяха хит Карамел Му беше лудница, но се намираше прекалено рядко, просто беше привилегия. На асансьор със стотинки не съм се возил, но просенето си го спомням много добре Точно 3-4 чичковци или лелки ми трябвахе за да събера 25 стотинки за сметанов сладолед, голяма работа беше хехехе И ние като циганетата, ма то детския разум е чист, не мисли кой знае колко.. аз само знаех, че като поискам по 5 стотинки и ми даваха и точно за 3-4 минути се ореждах със сладолед
                                VW Touareg V10, 5000cc

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X