Tweet
Първо да поясня-случката е с комбайн , а не с жипка, ама е показателна за това, че трябва да се карат изправни машини!
И така:
Поради големият си мерак да жъна нивите си със собствен комбайн, взех пари назаем, потърсих тук-там, и накрая се спрях на една "Нива". След пазарлъка цената стана 3300 лв. Няма акумулатори, но се надявах да взема някакви втора употреба, все пак имам работа с комбайна 3-4 дни през лятото, и още толкова през есента. Не стана така, но да карам поред. На 19.04.2008 г, събота, Лазаровден около 9 часа запалихме Нивата(на дърпане), бях взел два малки акумулатора, но маслото студено, не въртят, и хайде с трактора...
След кратки инструкции от вече бившия собственик, новият(аз) подкара червената машина къмто наше село. Карал съм такава, но преди повече от десет години, и съм отвикнал от габаритите, резултатът от което е огъната от клоните на крайпътните дървета маска на радиатора(не е нищо страшно, оправя се с чук).
След преминаването през следващото село, голям зор с обикалянето на паркираните коли, то и дървета има в изобилно количество, и от тях трябва да се вардя, заради пустата маска, започвам изкачването на един на пръв поглед неголям баир. Около 100-150 метра, черен път, отдясно неравна поляна с неясна повърхност, с лек наклон надолу, отдясно наклона е нагоре, но има издълбана канавка от дъжда. Преди да започна катеренето, прилежно включвам на втора(от общо три), с малък вариатор започвам качването. Мотора пее, машната катери, аз се кефя... Някъде по средата става лошото! Явно не съм включил добре втората, и тя под натоварването изключва! Комбайна тръгва назад, крачни спирачки си знам, че няма(не работят, не, че не въобще няма), ръчната знам, че държи яко, на нея се надявам. Дърпам лоста, той излиза докрай, реакция-никаква, по късно, като погледнах защо се случи това се оказа, че се е скъсал шплент(голямо име за парче тел), и е излязла една щанга, та затова и няма ръчна! Единственото възможно нещо е да завия наляво, кям баира, иначе се засилвам здраво, долу има чешма, хора, щеше да стане голямо меле. Завивам, и се държа здраво, даже си мислех, че може и да се обърна, центъра на тежестта е на 1.80 метра над земята! Не се обърнах, задните колела преминаха през канавката, а предните останаха във въздуха, хедера(това, дето жъне) подпрян на пътя и гумите нямат никакво сцепление, и машината не помръдва. угасих мотора, да огледам положението. Лошо! търся камъни да подложа пред гумите, да захапят на твърдо, но няма! То кога ли като ти трябва нещо се намира...Намирам парчета тухли, бетон, керемиди, пренасям ги в горнището на анцунга, подлагам, качвам се да пробвам. Акумулаторите стачкуват, слаби, не могат да завъртят достатъчно, да запали. Няколко яки мамки, обаждам се на братлето, да намери два акумулатора на заем. Той поема по задачата, а аз се завирам отдолу да огледам по-серизно за поражения. Слава Богу, няма. Някъде по това време звъни телефона-Симеон, от Бургас, от форума, пита къде съм, той пиел кафе във Веселиново. Тук е момента да кажа, че имахме уговорка, да се видим, по обед трябваше да съм свободен, и той е тръгнал. Обяснявам малко объркано какво е положението, той разбира, и се уговаряме, като се пооправя да се чуем пак. След малко братлето докладва-няма акумулатори, всички трактори са по нивите, никой не дава. Приятели!!! Набързо прехвърлям наум възможностите, и решавам-ще купувам нови батерии. Брат ми идва, аз се качвам на астрата(ауспуха гърми, от каране по нивите се е скъсала изходящата тръба на резонатора) и отпрашвам за Шумен. По пътя се обаждам на Симеон, с предложение дасе срещнем, и да го заведа при комбайна. Съгласен е, уговорваме мястото на срещата купувам два акумулатора, и на разклона за Дибич се срещаме, според уговорката, Ръкостикане, много се радвам, прегръдка, кратък разговор, и потегляме към машината. Слагам батериите, брат ми вика: Усмихвай се, снимат те! Нямам време за позиране, слагам тоците(писна ми да пиша думата акумулатори), паля, и а-хада включа на скорост, не влиза! Препомпвам(хидравличен привод), нищо, само хъъъъррррр, не ще, и не ще! Мамката... пак мамката, гася, ще пробвам да запаля на скорост. Включвам на първа, натискам бутона на стартера, само щрак. Пак-щрак, още веднъж-щрак. Мамката...Установявам, че стартера прави чакмаци. Отварям четките, натискам с отвертка почва да върти, но мкато се изключи декомпресора, увяхва. Лошо! Мамката!!! Свалям стартера, четките се стопили, не дават контакт. Пред инфаркт съм. Симеон се намесва с предложение да ни черпи по един обяд в селото. Приемам, та да се успокоя малко, и да си сложа в ред мислите в куфалницата. ( Вместо аз да почерпя за придобивката, стана обратното, но ще компенсирам, при първа възможност). Селския пияница Даньо се лигави на Симеон, той го изтърпява някак си, хапваме кебапчетата, приказваме за политика, бизнес, агро, и кво ли не... На мен акъла ми е в комбайна, как ще го вадя. Прехвърлям в главата си вариантите, и решавам-ще търся стария собственик, той има техника, може и да помогне. Намирам го, той е Човек, влиза в положение, отидохме до машината, цък-цък, лошо, сваляй стартера, да го носим да сменяме четките. Бай Илия изкара някакви стари четки, от 17 правим три, но е скъдана една медна шина, токопроводяща, не може без нея. Отиваме при Пешо Чудото, маниак на тема Мерцедес, има сервиз в селото, той запоява каквото трябва, сглобяваме стартера, и пак при комбайна. Пали! Това добре, но гумите си се въртят постарому, не щат да измъкнат комбайна. Добре, че взехме маслен крик-12 тона, вдигаме едната гума, подлагаме камъните, донесени с астрата, вдигаме другата, пак подлагаме, Илия се качва(като стар познайник с машината) пали на скорост, нищо-гумите изхвърлят назад камъните. Мамката, мамката, мамката!!!... Мислим, умуваме, и решаваме да вдигаме гумата хвърляме пръст отдолу, пускаме, пръстта се сляга, пак вдигаме, пак пускаме, по 4-5 пъти на гума. Два часа и кусур. Палим, машината тръгва, Мамката, мамката, вече с радост, и потегляме. Почти към края на епичното пътуване се обажда Монката, да пита какво е станало, обяснявам, и по тъмно паркираме червения звяр в началото на селото, на другата сутрин, го докарах пред нас. Поканих бай Илия да го почерпя за помощта, пък и за човечността, хапваме по кюфтета, пием по бира, и хайде да си го закарам. Като стигнахме, мен ме поканиха , та се наложи да се връщам по черния път.
Така завърши този черен ден, провалената среща със Симеон, но както се знае, всичко е добре, когато свършва добре!
Сега съм решил-докато не оправя спирачките, никъде не мърдам. Може и да не върви, но трябва да спира!
Дано е било интересно.
И така:
Поради големият си мерак да жъна нивите си със собствен комбайн, взех пари назаем, потърсих тук-там, и накрая се спрях на една "Нива". След пазарлъка цената стана 3300 лв. Няма акумулатори, но се надявах да взема някакви втора употреба, все пак имам работа с комбайна 3-4 дни през лятото, и още толкова през есента. Не стана така, но да карам поред. На 19.04.2008 г, събота, Лазаровден около 9 часа запалихме Нивата(на дърпане), бях взел два малки акумулатора, но маслото студено, не въртят, и хайде с трактора...
След кратки инструкции от вече бившия собственик, новият(аз) подкара червената машина къмто наше село. Карал съм такава, но преди повече от десет години, и съм отвикнал от габаритите, резултатът от което е огъната от клоните на крайпътните дървета маска на радиатора(не е нищо страшно, оправя се с чук).
След преминаването през следващото село, голям зор с обикалянето на паркираните коли, то и дървета има в изобилно количество, и от тях трябва да се вардя, заради пустата маска, започвам изкачването на един на пръв поглед неголям баир. Около 100-150 метра, черен път, отдясно неравна поляна с неясна повърхност, с лек наклон надолу, отдясно наклона е нагоре, но има издълбана канавка от дъжда. Преди да започна катеренето, прилежно включвам на втора(от общо три), с малък вариатор започвам качването. Мотора пее, машната катери, аз се кефя... Някъде по средата става лошото! Явно не съм включил добре втората, и тя под натоварването изключва! Комбайна тръгва назад, крачни спирачки си знам, че няма(не работят, не, че не въобще няма), ръчната знам, че държи яко, на нея се надявам. Дърпам лоста, той излиза докрай, реакция-никаква, по късно, като погледнах защо се случи това се оказа, че се е скъсал шплент(голямо име за парче тел), и е излязла една щанга, та затова и няма ръчна! Единственото възможно нещо е да завия наляво, кям баира, иначе се засилвам здраво, долу има чешма, хора, щеше да стане голямо меле. Завивам, и се държа здраво, даже си мислех, че може и да се обърна, центъра на тежестта е на 1.80 метра над земята! Не се обърнах, задните колела преминаха през канавката, а предните останаха във въздуха, хедера(това, дето жъне) подпрян на пътя и гумите нямат никакво сцепление, и машината не помръдва. угасих мотора, да огледам положението. Лошо! търся камъни да подложа пред гумите, да захапят на твърдо, но няма! То кога ли като ти трябва нещо се намира...Намирам парчета тухли, бетон, керемиди, пренасям ги в горнището на анцунга, подлагам, качвам се да пробвам. Акумулаторите стачкуват, слаби, не могат да завъртят достатъчно, да запали. Няколко яки мамки, обаждам се на братлето, да намери два акумулатора на заем. Той поема по задачата, а аз се завирам отдолу да огледам по-серизно за поражения. Слава Богу, няма. Някъде по това време звъни телефона-Симеон, от Бургас, от форума, пита къде съм, той пиел кафе във Веселиново. Тук е момента да кажа, че имахме уговорка, да се видим, по обед трябваше да съм свободен, и той е тръгнал. Обяснявам малко объркано какво е положението, той разбира, и се уговаряме, като се пооправя да се чуем пак. След малко братлето докладва-няма акумулатори, всички трактори са по нивите, никой не дава. Приятели!!! Набързо прехвърлям наум възможностите, и решавам-ще купувам нови батерии. Брат ми идва, аз се качвам на астрата(ауспуха гърми, от каране по нивите се е скъсала изходящата тръба на резонатора) и отпрашвам за Шумен. По пътя се обаждам на Симеон, с предложение дасе срещнем, и да го заведа при комбайна. Съгласен е, уговорваме мястото на срещата купувам два акумулатора, и на разклона за Дибич се срещаме, според уговорката, Ръкостикане, много се радвам, прегръдка, кратък разговор, и потегляме към машината. Слагам батериите, брат ми вика: Усмихвай се, снимат те! Нямам време за позиране, слагам тоците(писна ми да пиша думата акумулатори), паля, и а-хада включа на скорост, не влиза! Препомпвам(хидравличен привод), нищо, само хъъъъррррр, не ще, и не ще! Мамката... пак мамката, гася, ще пробвам да запаля на скорост. Включвам на първа, натискам бутона на стартера, само щрак. Пак-щрак, още веднъж-щрак. Мамката...Установявам, че стартера прави чакмаци. Отварям четките, натискам с отвертка почва да върти, но мкато се изключи декомпресора, увяхва. Лошо! Мамката!!! Свалям стартера, четките се стопили, не дават контакт. Пред инфаркт съм. Симеон се намесва с предложение да ни черпи по един обяд в селото. Приемам, та да се успокоя малко, и да си сложа в ред мислите в куфалницата. ( Вместо аз да почерпя за придобивката, стана обратното, но ще компенсирам, при първа възможност). Селския пияница Даньо се лигави на Симеон, той го изтърпява някак си, хапваме кебапчетата, приказваме за политика, бизнес, агро, и кво ли не... На мен акъла ми е в комбайна, как ще го вадя. Прехвърлям в главата си вариантите, и решавам-ще търся стария собственик, той има техника, може и да помогне. Намирам го, той е Човек, влиза в положение, отидохме до машината, цък-цък, лошо, сваляй стартера, да го носим да сменяме четките. Бай Илия изкара някакви стари четки, от 17 правим три, но е скъдана една медна шина, токопроводяща, не може без нея. Отиваме при Пешо Чудото, маниак на тема Мерцедес, има сервиз в селото, той запоява каквото трябва, сглобяваме стартера, и пак при комбайна. Пали! Това добре, но гумите си се въртят постарому, не щат да измъкнат комбайна. Добре, че взехме маслен крик-12 тона, вдигаме едната гума, подлагаме камъните, донесени с астрата, вдигаме другата, пак подлагаме, Илия се качва(като стар познайник с машината) пали на скорост, нищо-гумите изхвърлят назад камъните. Мамката, мамката, мамката!!!... Мислим, умуваме, и решаваме да вдигаме гумата хвърляме пръст отдолу, пускаме, пръстта се сляга, пак вдигаме, пак пускаме, по 4-5 пъти на гума. Два часа и кусур. Палим, машината тръгва, Мамката, мамката, вече с радост, и потегляме. Почти към края на епичното пътуване се обажда Монката, да пита какво е станало, обяснявам, и по тъмно паркираме червения звяр в началото на селото, на другата сутрин, го докарах пред нас. Поканих бай Илия да го почерпя за помощта, пък и за човечността, хапваме по кюфтета, пием по бира, и хайде да си го закарам. Като стигнахме, мен ме поканиха , та се наложи да се връщам по черния път.
Така завърши този черен ден, провалената среща със Симеон, но както се знае, всичко е добре, когато свършва добре!
Сега съм решил-докато не оправя спирачките, никъде не мърдам. Може и да не върви, но трябва да спира!
Дано е било интересно.
Дано ти върши хубава работа "звяра"!
Коментар