Tweet
Днес имах да свърша това-онова и с един приятел се отправихме към жк. "Дианабад". По едно време слънцето се скри и задуха силен вятър. Както се казва, не можеш да се задържиш на едно място освен ако не си сложиш няколко по-големи камъка в джоба си. Доволен, че съм с джипката, си пуснах радиото и се заслушах в прогнозата за времето. Съобщиха, че в София е леко ветровито. Явно предаваха от някой друг град, макар радиото да е софийско. Тъкмо със Станислав коментираме "лекият вятър" и нещо голямо се блъсна в предния прозорец. Чух шум на счупени стъкла и отварям очи (бях ги затворил по рзбираеми причини) и гледам, че джама е здрав. Слизам от Витарката предпазливо и оглеждам набързо отпред. Набързо, защото очаквах пролетния ветрец да довее още някой двуметров клон и този път да ме шибне в кратуната. На първо четене-счупено стъкло на ляв фар. Преценям ситуацията и реших: Движението така в София, дори и през деня, като едноокият Джо, е все едно да казваш на всяка срещната кука да те спре да и дадеш десет лева. Отидох, взех Реното на жената и в този момент плановете ми за деня се съкратиха с няколко задачи, но и се увеличиха с една важна. Да си намеря фар. Тръгвам по магазините и в първият ми казват:
-67 лева и след десетина дни елате да си го вземете.
Кимам любезно и изчезва със скоростта на бит педе...т към най-близката морга. Значи, щом нов е 67 лева, втора ръка ще е по-евтин. Така разсъждавам аз, но не и някои хора. Влизам в най-добре заредената морга, която знам, на ул."Стар Лозенски път", автоморга "Даро". Влизам е образно казано, защото там не се влиза. Заставаш пред портата и чакаш някой да те види. Решиш ли да отвориш портата и да се шмугнеш вътре, огромен ротвайлер мигновенно те отказва от това ти намерение. Та стоя си отпред и чакам. Не чаках дълго....този път. Излиза един пич и го питам:
-Фар, ляв за Витара 96 година има ли?
-Има.
-Колко пари?
-Шефа ще ти каже.
Гледам шефа-тип, който си мисли явно, че живее още в 1994-5 година. Огромен, късо постриган с черни очила, при всякаква липса на слънчева светлина. Питам го и него:
-Шефе, колко пари струва фара?
-200 лева-отговаря ми невъзмутимо той и веднага се обръща към следващият "клиент". Аз, от изненада, едвам успях да повторя:
-Двеста лева.-Погледа ми е трябвало да му каже какво си мисля в този момент за него, моргата му и целият му бизнес. После обаче реших, че може и аз да съм се объркал. Ами ако онзи в предишния магазин нещо не е разбрал. Газ към центъра и по-точно към улицата където ми се случи нещастието. За тези които не знаят улица "Цар Симеон" е най-голямото тържище на авточасти-нови и втора употреба в столицата. В първия магазин, в който влязох, ми казаха, че до пет минути ще ми доставят така желаната част на цена, забележете, 80 лева. Веднага платих, защото си помислих, че може пак нещо някой да не е разбрал. След няколко минути имах фара и към вкъщи. Оказа се обаче, че смяната не е за пет минути и отложих "мероприятието", поради ограниченост във времето за утре. Сега трябва да тръгвам, докато е още светло, заради куките, нали се сещате
. Чао за сега.
П.С. Докато пиша, гледам това и го щракнах.
-67 лева и след десетина дни елате да си го вземете.
Кимам любезно и изчезва със скоростта на бит педе...т към най-близката морга. Значи, щом нов е 67 лева, втора ръка ще е по-евтин. Така разсъждавам аз, но не и някои хора. Влизам в най-добре заредената морга, която знам, на ул."Стар Лозенски път", автоморга "Даро". Влизам е образно казано, защото там не се влиза. Заставаш пред портата и чакаш някой да те види. Решиш ли да отвориш портата и да се шмугнеш вътре, огромен ротвайлер мигновенно те отказва от това ти намерение. Та стоя си отпред и чакам. Не чаках дълго....този път. Излиза един пич и го питам:
-Фар, ляв за Витара 96 година има ли?
-Има.
-Колко пари?
-Шефа ще ти каже.
Гледам шефа-тип, който си мисли явно, че живее още в 1994-5 година. Огромен, късо постриган с черни очила, при всякаква липса на слънчева светлина. Питам го и него:
-Шефе, колко пари струва фара?
-200 лева-отговаря ми невъзмутимо той и веднага се обръща към следващият "клиент". Аз, от изненада, едвам успях да повторя:
-Двеста лева.-Погледа ми е трябвало да му каже какво си мисля в този момент за него, моргата му и целият му бизнес. После обаче реших, че може и аз да съм се объркал. Ами ако онзи в предишния магазин нещо не е разбрал. Газ към центъра и по-точно към улицата където ми се случи нещастието. За тези които не знаят улица "Цар Симеон" е най-голямото тържище на авточасти-нови и втора употреба в столицата. В първия магазин, в който влязох, ми казаха, че до пет минути ще ми доставят така желаната част на цена, забележете, 80 лева. Веднага платих, защото си помислих, че може пак нещо някой да не е разбрал. След няколко минути имах фара и към вкъщи. Оказа се обаче, че смяната не е за пет минути и отложих "мероприятието", поради ограниченост във времето за утре. Сега трябва да тръгвам, докато е още светло, заради куките, нали се сещате
. Чао за сега. П.С. Докато пиша, гледам това и го щракнах.
Прикачени файлове
Коментар