Tweet
КИТАЙ
(Октомври, 2000 г.)
Едва ли бих могъл да в един такъв пост да споделя всичките си впечатления от една от най-големите държави в света, но ще се опитам да напиша неща, които едва ли ще намерите в нета.
Със сигурност със своите 1,6 млрд. по население това е държава номер 1.
И не знам дали има друга държава, в която да се говорят толкова ... малко чужди езици!
Пътуване
Тръгнахме от България с авиокомпания TAROM (Румъния) през Букурещ.
(Румънците са светлинни години пред нас по отношение на авиотранспорт и обслужване.)
След доста дълъг, но комфортен полет пристигнахме в Пекин и от там направо за Гуанджоу - столица на най-южната китайска провинция.
Е, скапахме се след три полета и 7 часа часова разлика (май толкова бяха), но въодушевлението преобладаваше.
Южен Китай
Общо взето по времето, по което пътувахме южната част на страната, освен с природа не впечатли с нищо кой знае какво. Едва ли впечатленията са ми пълни, т.к. все пак бяхме само в Гуанджоу. Градът е бил основан от бели колонисти и досега са запазени техните къщи на брега на Pearl River (Перлената река). Това, както и няколкото храма бяха единствените забележителности на града. Друга "забележителност" бяха бедните квартали - аз даже си помислих, че там не живеят хора. Нямаше прозорци, врати... Абе трагедия. А новите квартали на града - пълен контраст! Свръхмодерни жилищни и търговски центрове, много строежи... Страхотия.
Посетихме и традиционния панаир за китайски стоки. Наистина тези хора произвеждат абсолютно всичко! Без майтап! А на цените можеш да се смееш с глас.
Хонг Конг
Посещавайки Южен Китай не беше особено трудно да си организираме сами едно посещение на Хонг Конг. За целта, обаче, още от София си взехме двукратни китайски визи (безплатни) и еднократна Хонг Конгска виза (30 USD). Взехме влака от Гуанджоу и за около 3 часа стигнахме до Кулон (континенталната част на Хонг Конг). От там с градски транспорт (двуетажен, английски тип автобус) стигнахме до острова, през един подземен тунел.
Хонг Конг е най-гъсто населения град в света. И как не! Над 6 млн. население на остров, който е голям вероятно колкото София. (Ако не и по-малък).
Заележителни небостъргачи и страхотни градинки и паркове между тях! Все едно не е Китайска територия! Изключително уреден град. Хората тук говореха почти на 100% английски, което много улеснява комуникацията. Въобще има какво да се види. Туристическите справочници би трябвало да дават доста инфо за това.
Връщането ни обратно беше една перипетия - изтървахме си влака и пред дилемата дали да спим на гарата... избрахме да пробваме някакъв друг метод за прибиране до Гуанджоу. Оказа се, че с метро се стига до границата, от там минаваш пеш и се озоваваш в Шенжен - свободна безмитна зона. От Шенжен с автобус през нощта и се прибрахме. По пътя силно впечатление ми направи какъв оживен труд кипи във фабриките, покрай които минавахме. Работят като пчелички!
Пекин
Най-накрая се озовахме и в столицата.
12,5 млн. население, с 1 млн. велосипеда! Из Пекин е много удобно да се придвижваш с такси - не е по-скъпо от при нас, даже бих казал, че са по-евтини. Има само един проблем - отново езикова бариера.
Какво имам предвид. В хотела, 4 звезди, 1000 стаи, 8 момичета на рецепция се оказа, че никой не говори английски! Отново! Единственият човек, който успя да ни дде информация беше пиколото. Направо не мога да ги разбера как може да са такива езикови инвалиди!
Както и да е, с помощта на пиколото си купихме карта на града, в която имаше надписи на английски и китайски. Качваш се в таксито и посочваш на картата къде искаш да отидеш. По пътя внимателно следиш откъде те "прекарва".
Абсолютно няма смисъл да се използват услуги на туристически агенции за обикаляне на забележителностите на града и околностите. Искат твърде много пари, а едва ли ще ви покажат нещо повече. В Пекин забележителни са Забраненият град, Храмът на небето, Храмът на Ламите, Храмът на Конфуций, Цирка (ние не го посетихме), Бялата пагода и парка около нея, Летния императорски дворец, площада Тянанмън...
Заслужава си да се посетят и пазарите - много интересни неща направо на безценица. Не и за битова електроника - там нещата бяха скъпи. Ако междувременно нещо се е променило... не знам.
Великата китайска стена
Това "съоръжение" се намира на около 80 км северно от Пекин. Абсолютно задължително е да се види! Хората имат различно мнение за стената, но каквото и да говорим - размерите на строителството са колосални. Дължината е около 6000 км, достигала е до 10 000 км, строена е в продължение на 10 години от около 2 млн. души. Смисълът й е бил да пази Китай от набезите на монголците от север. Интересното е, че докато построят стената севрната граница се е преместила и смисълът на стената се е позагубил...
Докато се разхождахме по самата стена се натъкнахме на "българска следа". Някой беше издълбал в един камък надпис "София". Това е! Документирали сме се и там! Нека някой каже, че не са ходили българи на Великата стена!
Общи впечатления
Накрая бих искал горещо да препоръчам на всеки да се разходи до Китай. Има какво да се види и не бихте съжалавали! Това което разказах е твърде ограничено, но бих искал да ви уверя, че попаднете ли в Китай ще бъдете очаровани. Има места, които не можахме да посетим, а именно: Шанхай, Сиан, Тибет (Лхаса), река Яндзъ и др. Едва ли би стигнал и месец, за да се обиколят хубавите места в тази необятна държава.
Другата ми препоръка: организирайте се няколко човека, направете си резервации през интернет и не използвайте услугите на туристически агенции. Не е много сложно да си купите един пътеводител за Китай и сами да си направите подходяща програма. Би излязло по-евтино, а и бихте видели това, което ви влече вас самите.
Хотелът, в който бяхме беше супер лукс 4-звезден и цената на нощувка на човек мисля, че идваше около 20 USD. Агенцията ни взимаше значително повече.
В Пекин климатът е горе долу като в София. На юг, в Хонг Конг, през октомври беше около 28-30 градуса. Там има и дъждовен период, който не е приятен.
По повод комуникацията - както казах вече, английски не говорят. Пробвайте с жестове или в краен случай с руски. Можете докато сте там да научите и някои китайски думи - по вероятно е, отклкото да научите тях на английски.
Опа! Щах да забравя. В цял Китай не намерихме сносно за нас място за храна извън хотела. Всъщност имаше - хранехме се само в Mc'Donalds, KFC, Pizza Hut. В техните ресторанти се консумираха такива неща, които не бих си и представил, че мога да ям! Грозна гледка! Това ме подсеща и за друго - в цял Китай не видяхме нито една бездомна твар! Било то кучета, котки или каквото и да било друго.
Автомобилите: почти всички коли по улиците са си тяхно производство по лиценз на VW и някои други марки, които трудно идентифицирах... Карат като джигити по улиците, минават на скорост на червено (това в такситата, докато ни возеха), едвам се разминават с велосипедите...
Обстановката е спокойна. Чужденците няма нужда да се притесняват от престъпност. Законите са много строги и валстта управлява с железен юмрук. Всяко посегателство над чужденец се наказва строго и престрого.
Ами ако се сетя още нещо ще допълвам.
Ако някой има въпроси - ще отговарям, стига да мога.
(Октомври, 2000 г.)
Едва ли бих могъл да в един такъв пост да споделя всичките си впечатления от една от най-големите държави в света, но ще се опитам да напиша неща, които едва ли ще намерите в нета.
Със сигурност със своите 1,6 млрд. по население това е държава номер 1.
И не знам дали има друга държава, в която да се говорят толкова ... малко чужди езици!
Пътуване
Тръгнахме от България с авиокомпания TAROM (Румъния) през Букурещ.
(Румънците са светлинни години пред нас по отношение на авиотранспорт и обслужване.)
След доста дълъг, но комфортен полет пристигнахме в Пекин и от там направо за Гуанджоу - столица на най-южната китайска провинция.
Е, скапахме се след три полета и 7 часа часова разлика (май толкова бяха), но въодушевлението преобладаваше.
Южен Китай
Общо взето по времето, по което пътувахме южната част на страната, освен с природа не впечатли с нищо кой знае какво. Едва ли впечатленията са ми пълни, т.к. все пак бяхме само в Гуанджоу. Градът е бил основан от бели колонисти и досега са запазени техните къщи на брега на Pearl River (Перлената река). Това, както и няколкото храма бяха единствените забележителности на града. Друга "забележителност" бяха бедните квартали - аз даже си помислих, че там не живеят хора. Нямаше прозорци, врати... Абе трагедия. А новите квартали на града - пълен контраст! Свръхмодерни жилищни и търговски центрове, много строежи... Страхотия.
Посетихме и традиционния панаир за китайски стоки. Наистина тези хора произвеждат абсолютно всичко! Без майтап! А на цените можеш да се смееш с глас.
Хонг Конг
Посещавайки Южен Китай не беше особено трудно да си организираме сами едно посещение на Хонг Конг. За целта, обаче, още от София си взехме двукратни китайски визи (безплатни) и еднократна Хонг Конгска виза (30 USD). Взехме влака от Гуанджоу и за около 3 часа стигнахме до Кулон (континенталната част на Хонг Конг). От там с градски транспорт (двуетажен, английски тип автобус) стигнахме до острова, през един подземен тунел.
Хонг Конг е най-гъсто населения град в света. И как не! Над 6 млн. население на остров, който е голям вероятно колкото София. (Ако не и по-малък).
Заележителни небостъргачи и страхотни градинки и паркове между тях! Все едно не е Китайска територия! Изключително уреден град. Хората тук говореха почти на 100% английски, което много улеснява комуникацията. Въобще има какво да се види. Туристическите справочници би трябвало да дават доста инфо за това.
Връщането ни обратно беше една перипетия - изтървахме си влака и пред дилемата дали да спим на гарата... избрахме да пробваме някакъв друг метод за прибиране до Гуанджоу. Оказа се, че с метро се стига до границата, от там минаваш пеш и се озоваваш в Шенжен - свободна безмитна зона. От Шенжен с автобус през нощта и се прибрахме. По пътя силно впечатление ми направи какъв оживен труд кипи във фабриките, покрай които минавахме. Работят като пчелички!
Пекин
Най-накрая се озовахме и в столицата.
12,5 млн. население, с 1 млн. велосипеда! Из Пекин е много удобно да се придвижваш с такси - не е по-скъпо от при нас, даже бих казал, че са по-евтини. Има само един проблем - отново езикова бариера.
Какво имам предвид. В хотела, 4 звезди, 1000 стаи, 8 момичета на рецепция се оказа, че никой не говори английски! Отново! Единственият човек, който успя да ни дде информация беше пиколото. Направо не мога да ги разбера как може да са такива езикови инвалиди!
Както и да е, с помощта на пиколото си купихме карта на града, в която имаше надписи на английски и китайски. Качваш се в таксито и посочваш на картата къде искаш да отидеш. По пътя внимателно следиш откъде те "прекарва".
Абсолютно няма смисъл да се използват услуги на туристически агенции за обикаляне на забележителностите на града и околностите. Искат твърде много пари, а едва ли ще ви покажат нещо повече. В Пекин забележителни са Забраненият град, Храмът на небето, Храмът на Ламите, Храмът на Конфуций, Цирка (ние не го посетихме), Бялата пагода и парка около нея, Летния императорски дворец, площада Тянанмън...
Заслужава си да се посетят и пазарите - много интересни неща направо на безценица. Не и за битова електроника - там нещата бяха скъпи. Ако междувременно нещо се е променило... не знам.
Великата китайска стена
Това "съоръжение" се намира на около 80 км северно от Пекин. Абсолютно задължително е да се види! Хората имат различно мнение за стената, но каквото и да говорим - размерите на строителството са колосални. Дължината е около 6000 км, достигала е до 10 000 км, строена е в продължение на 10 години от около 2 млн. души. Смисълът й е бил да пази Китай от набезите на монголците от север. Интересното е, че докато построят стената севрната граница се е преместила и смисълът на стената се е позагубил...
Докато се разхождахме по самата стена се натъкнахме на "българска следа". Някой беше издълбал в един камък надпис "София". Това е! Документирали сме се и там! Нека някой каже, че не са ходили българи на Великата стена!
Общи впечатления
Накрая бих искал горещо да препоръчам на всеки да се разходи до Китай. Има какво да се види и не бихте съжалавали! Това което разказах е твърде ограничено, но бих искал да ви уверя, че попаднете ли в Китай ще бъдете очаровани. Има места, които не можахме да посетим, а именно: Шанхай, Сиан, Тибет (Лхаса), река Яндзъ и др. Едва ли би стигнал и месец, за да се обиколят хубавите места в тази необятна държава.
Другата ми препоръка: организирайте се няколко човека, направете си резервации през интернет и не използвайте услугите на туристически агенции. Не е много сложно да си купите един пътеводител за Китай и сами да си направите подходяща програма. Би излязло по-евтино, а и бихте видели това, което ви влече вас самите.
Хотелът, в който бяхме беше супер лукс 4-звезден и цената на нощувка на човек мисля, че идваше около 20 USD. Агенцията ни взимаше значително повече.
В Пекин климатът е горе долу като в София. На юг, в Хонг Конг, през октомври беше около 28-30 градуса. Там има и дъждовен период, който не е приятен.
По повод комуникацията - както казах вече, английски не говорят. Пробвайте с жестове или в краен случай с руски. Можете докато сте там да научите и някои китайски думи - по вероятно е, отклкото да научите тях на английски.
Опа! Щах да забравя. В цял Китай не намерихме сносно за нас място за храна извън хотела. Всъщност имаше - хранехме се само в Mc'Donalds, KFC, Pizza Hut. В техните ресторанти се консумираха такива неща, които не бих си и представил, че мога да ям! Грозна гледка! Това ме подсеща и за друго - в цял Китай не видяхме нито една бездомна твар! Било то кучета, котки или каквото и да било друго.
Автомобилите: почти всички коли по улиците са си тяхно производство по лиценз на VW и някои други марки, които трудно идентифицирах... Карат като джигити по улиците, минават на скорост на червено (това в такситата, докато ни возеха), едвам се разминават с велосипедите...
Обстановката е спокойна. Чужденците няма нужда да се притесняват от престъпност. Законите са много строги и валстта управлява с железен юмрук. Всяко посегателство над чужденец се наказва строго и престрого.
Ами ако се сетя още нещо ще допълвам.
Ако някой има въпроси - ще отговарям, стига да мога.
Коментар