Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

[icos]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Понеже иначе искрите от камъчетата ...

Няма искри в процеса, тая адска смес детонира просто от динамичния удар. Ама и аз не го знаех навремето ...и слава богу. Щеше да ме е много страФФ

[Джоу (x3mrjoe)]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Никога не съм бъркал минимум и бронз, щото от сички простотии тая ми се виждаше най-голяма, и най-вече, трудно контролируема.

... но за сметка на това имах достъп до заря, която като се разкостеше имаше доста материал, като имах и рула с цигарена хартия която вършеше перфектна работа.

[chrichri]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Време е за пироманска тема за пораснали момчета.
В духа на темата коментираната смес си е трудна за контролиране и употреба, както преди, така и сега. Идва от непознаване на процеса и затова има толкова много щети. Най ми харесва приготвянето на килограми, както и сушене на котлона.
Класиката си беше калиев перманганат и запалване. Тогава продаваха кибрит "Буря".
А тръба за фунийки стои и сега в ъгъла-около 0,8м дълга, фи около 9...по точност не се дава на въздушната пушка. И не "жената днес", панаирни списания имаше бол-най-доброто!

[badboy86]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Време е пироманска тема за пораснали момчета.
В духа на темата коментираната смес си е трудна за контролиране и употреба, както преди, така и сега. Идва от непознаване на процеса и затова има толкова много щети. Най ми харесва приготвянето на килограми, както и сушене на котлона.
Класиката си беше калиев перманганат и запалване. Тогава продаваха кибрит "Буря".
А тръба за фунийки стои и сега в ъгъла-около 0,8м дълга, фи около 9...по точност не се дава на въздушната пушка. И не "жената днес", панаирни списания имаше бол-най-доброто!

Колега тя рецептата се предаваше от поколение на поколение.... На принципа абе бате е гледал как става... А количествата понякога наистина бяха внушителни особенно около нова година. Всичко зависеше кой колко е успял да купи открадне бартероса или измуфти... Абе господ ни е опазил, на племенника не му дават сега да пипа хамстера за да не го охапе.... А е на 7 години...

[Bogoljub Gagic]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Няма искри в процеса, тая адска смес детонира просто от динамичния удар. Ама и аз не го знаех навремето ...и слава богу. Щеше да ме е много страФФ

"Стабилни бомбички" правехме така - половината пълнеж е бронз, другата половина миниум, сипват се едно до друго, БЕЗ да се смесват. Слагат се два болта / гайки, може и кремък + задължително нещо метално, твърдеше се, че тези предмети дават искра, увива се здраво и при хвърляне се цели силен удар в твърда повърхност (асфалт, бетон, стена някаква). Иначе, ако тръгнеш да ги бъркаш, гърмеше още при бъркането, камо ли да успееш да увиеш бомбичката.

[Veni1]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Няма искри в процеса, тая адска смес детонира просто от динамичния удар.

Това е истината! Другото са празни приказки.

[Самодържец]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Тоя калиев перманганат за кво, ние не сме го ползвали?

Иначе по едно време правехме едни други пукалки - два големи болта с гайка, навиват се един срещу друг, а по средата се натъпква барут. Стягат се максимално и на единия болт се връзва един найлонов плик като парашут. Хвърля се нагоре, парашута се отваря за да изправи болтовете вертикално и при удара в асфалта това нещо гърми.

А за вдигане на кутии някой спомена ли?

[Veni1]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Карбита беше лесно достъпен - отново от строежите - почти безпроблемно можеше да се снабдиш.

Интересно, че в по-късни години, когато учехме заваряне в техникума, имаше някакъв контрол - в смисъл - беше по-лесно да си откраднеш от някой строеж, отколкото от училище.

Не е било от нямане - техникума беше богат.

[chrichri]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Карбита беше лесно достъпен - отново от строежите - почти безпроблемно можеше да се снабдиш.

Интересно, че в по-късни години, когато учехме заваряне в техникума, имаше някакъв контрол - в смисъл - беше по-лесно да си откраднеш от някой строеж, отколкото от училище.

Вени, карбиД, бе майна...!

[Skorpion_BG]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Вени, карбиД, бе майна...!

Уф, мани-мани. Това карбида при нас беше колкото искаш, от мината. Преди да вкарат електрическите лампи на миньорите, бяха с карбидни и карбида беше във варели. Що риба сме изтрепали с него. Ама беше отдавна, мнооо съм стар май.

[badboy86]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Колеги цялата система беше следната... Взимаш миниума и бронза и ги смесваш внимателно в тенджерата, слагаш на котлона за 2 до 3 минути, после с дървена пръчка разбъркваш бавно докато стане еднакъв цвят. След това в парче вестник слагаш с дървена лъжица колкото си решил от тая смес отгоре слагаш няколко парчета музайка ( тогава я имаше навсякаде) и много внимателно загъваш и я облепваш максимално стегнато с изолирбант. Не е имало случай да гръмнат преди да се ударят в нещо, но и не сме ги разнасяли много, че ако ни хванеха ставаше страшен бои.... Пироманията приключи когато стана трудно снабдяването с един от двата компонента, не помня кое започна да се продава само течно...

[Stefan55]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

А бе хубаво сте написали всичко това ама гледайте да не го прочетат наследниците от най-ново поколение,че ще отидат на вятъра педагогическите ви подходи спрямо употребата на съвременната пиротехника.
Към тази смес с бронза и калиев перманганат слагахме и сяра та се вдигаше и по-голям пушек.Наред с това и карбита беше доста на мода.Дупка в земята карбит в нея залят с вода и отгоре консервена кутия с отвор на дъното и факла и не знаеш на къде да бягаш,че кутията може да изхвърчи на всякъде.На един приятел му остана белег на бузата от кутията добре,че не му засегна окото.
Като понапреднахме с химията правехме нещо с амоняк и йод върху попивателна хартия и след като изсъхнеше получената смес я гърмяхме между пръсти.

[Veni1]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Да бе, майна, ама с пълна уста така се казва..

Тафе, тафе, бе, лельо!!!

[Самодържец]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Ние му викахме карабид и го взимахме от двамата братя дето правеха коли на частно на нашата улица. Ако ме не лъже склерозата единия от тях май веднъж си вдигна във въздуха оксижена.

[chrichri]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Уф, мани-мани. Това карбида при нас беше колкото искаш, от мината. Преди да вкарат електрическите лампи на миньорите, бяха с карбидни и карбида беше във варели. Що риба сме изтрепали с него. Ама беше отдавна, мнооо съм стар май.

Ама гадно беше-лесно се краде, ама трудно се съхранява.