Още в началото предупреждавам, историята не се е случила с мен, разказвам я по памет, а и някои неща не са ми много ясни, така че е възможно да има неточности. Но нейсе. Случила се е (ако е истина, щот е под въпрос) с един мой познат. Това беше преамбулата.
Служил моя човек в някакво танково поделение, не разбрах точно, но мисля че около или в Карлово. Но не е важно. Работите вече отивали на уволнение, но имало едни последни бойни стрелби на които трябвало да отбележат присъствие. Стреляли, стрували и привечер си тръгнали от полигона към поделението. По традиция машината със старите кучета, на които им предстояло уволнение се нареждала в колоната последна за да може леко да отбият в селото по пътя и да си купят пиене. Речено сторено. След необходимото попълване на боекомплекта с огнена вода се засили да настигнат колоната. И тук им хрумнала гениолната идея да срежат пътя и да прецапат направо през полята. Времето било есенно, повечето поля били вече обрани - проблем никакъв. И ето че в лъчите на залязващото слънце танка се понесъл през стърнищата вдигайки прах. Вътре купона вече бил започнал...И ето че точно в момента на най-голямата еуфория влетели в едно деренце в което имало не много голямо но зловонно и дълбоко блато. Танка преорал почти всичко, и може би щял да излезне от другата страна, но кемафа от неочакваност отпуснал газта и така на няколко метра от спасителната суша над повърхността на жабурняка останала само купулата... Излезли, попсували решили какво ще правят оттук нататък. Извадили гредата която се носи отзад за самоизтегляне, но тя се оказала толкова гнила под десетките слоеве боя с която я били покрили през годините че се счупила веднага... И нашите вече видяли как уволнението се измъква през задния ход... А в това време командира вече няколко пъти се обажда по псувалника и ги юрка, а наще се оправдават с заглъхнал двигател и казват че скоро ще се приберат. И в този момент чули звук от двигател...Тичат нагоре по склона и О! Чудо! На залез слънце се прибира към родното село колесен трактор К-700 ако не се лъжа, една огромна съчленена четириколесна машина с доста плугове отзад. Тичат нашите, спират тракториста и започват да му обясняват. Той поклатил глава нерешително, но думата "ракия" свършила работа и скоро вече трактора маневрирал отред на сухото пред танка за да го закачи за предвидливо опънатите въжета. Закачили го значи за някакви куки и тракторът изревал, направил както ми казаха няколко пъти на място "скок-подскок" и се зарил с четирите колела до главините в меката пръст. Решили да дадът назад за да откачат опънатото като тетива въже, но "да ама не!"....Нагребаните купчини из под колелата в съчетание с дупките отдолу не му дават да мръдне. А напред също не може...Е тук се разразява една дискусия между тракториста и екипажа в която цензурните думи са само ТАНК, ТРАКТОР, КОМАНДИР и ШЕФ НА КООПЕРАЦИЯ. Е, нямало каково да се прави друго и включили тракториста в зондеркомандата, извадили ракията и.... Командира ги намерил посреднощ, като минал с УАЗ-ката по следите, а после и чул разнасящите се в ноща песни за това как "Редил Илия килия" и "Белите манастири".... На сутринта докарали верижен влекач - доста зобно и здраво нещо с танков двигател и по-предназначена за теглене трансмисия (с други предавателни числа). Тук възникнал въпроса как да ги вадят. Отред е трактора а отзад блатото...Но понеже водача на влекача бил твърдо убеден в силите на поверената му страшна техника, казал да вържат трактора и той ще ги издърпа и двете. Речено сторено. Влекача изревал, изправил се върху веригите си и дръпнал яко... Тракторът казал едно жално "дзънк" и...предната половина заминала след влекама а задната си останала вързана за танка... Така де, той нали е съчленен , там на шарнира и не издържало желязото и се скъсал, заедо с хидроцилиндрите, вала и разни дреболии от типа на маркучи и тн...
Та тук историята всъщност свършва, защото нататък са "само хубави неща" до уволнението, което настъпило доста по-късно от когато трябвало...
Служил моя човек в някакво танково поделение, не разбрах точно, но мисля че около или в Карлово. Но не е важно. Работите вече отивали на уволнение, но имало едни последни бойни стрелби на които трябвало да отбележат присъствие. Стреляли, стрували и привечер си тръгнали от полигона към поделението. По традиция машината със старите кучета, на които им предстояло уволнение се нареждала в колоната последна за да може леко да отбият в селото по пътя и да си купят пиене. Речено сторено. След необходимото попълване на боекомплекта с огнена вода се засили да настигнат колоната. И тук им хрумнала гениолната идея да срежат пътя и да прецапат направо през полята. Времето било есенно, повечето поля били вече обрани - проблем никакъв. И ето че в лъчите на залязващото слънце танка се понесъл през стърнищата вдигайки прах. Вътре купона вече бил започнал...И ето че точно в момента на най-голямата еуфория влетели в едно деренце в което имало не много голямо но зловонно и дълбоко блато. Танка преорал почти всичко, и може би щял да излезне от другата страна, но кемафа от неочакваност отпуснал газта и така на няколко метра от спасителната суша над повърхността на жабурняка останала само купулата... Излезли, попсували решили какво ще правят оттук нататък. Извадили гредата която се носи отзад за самоизтегляне, но тя се оказала толкова гнила под десетките слоеве боя с която я били покрили през годините че се счупила веднага... И нашите вече видяли как уволнението се измъква през задния ход... А в това време командира вече няколко пъти се обажда по псувалника и ги юрка, а наще се оправдават с заглъхнал двигател и казват че скоро ще се приберат. И в този момент чули звук от двигател...Тичат нагоре по склона и О! Чудо! На залез слънце се прибира към родното село колесен трактор К-700 ако не се лъжа, една огромна съчленена четириколесна машина с доста плугове отзад. Тичат нашите, спират тракториста и започват да му обясняват. Той поклатил глава нерешително, но думата "ракия" свършила работа и скоро вече трактора маневрирал отред на сухото пред танка за да го закачи за предвидливо опънатите въжета. Закачили го значи за някакви куки и тракторът изревал, направил както ми казаха няколко пъти на място "скок-подскок" и се зарил с четирите колела до главините в меката пръст. Решили да дадът назад за да откачат опънатото като тетива въже, но "да ама не!"....Нагребаните купчини из под колелата в съчетание с дупките отдолу не му дават да мръдне. А напред също не може...Е тук се разразява една дискусия между тракториста и екипажа в която цензурните думи са само ТАНК, ТРАКТОР, КОМАНДИР и ШЕФ НА КООПЕРАЦИЯ. Е, нямало каково да се прави друго и включили тракториста в зондеркомандата, извадили ракията и.... Командира ги намерил посреднощ, като минал с УАЗ-ката по следите, а после и чул разнасящите се в ноща песни за това как "Редил Илия килия" и "Белите манастири".... На сутринта докарали верижен влекач - доста зобно и здраво нещо с танков двигател и по-предназначена за теглене трансмисия (с други предавателни числа). Тук възникнал въпроса как да ги вадят. Отред е трактора а отзад блатото...Но понеже водача на влекача бил твърдо убеден в силите на поверената му страшна техника, казал да вържат трактора и той ще ги издърпа и двете. Речено сторено. Влекача изревал, изправил се върху веригите си и дръпнал яко... Тракторът казал едно жално "дзънк" и...предната половина заминала след влекама а задната си останала вързана за танка... Така де, той нали е съчленен , там на шарнира и не издържало желязото и се скъсал, заедо с хидроцилиндрите, вала и разни дреболии от типа на маркучи и тн...
Та тук историята всъщност свършва, защото нататък са "само хубави неща" до уволнението, което настъпило доста по-късно от когато трябвало...
Коментар