Tweet
Запитвали ли сте се "Кой и как е създал първото автомобилно състезание"?Ако си мислите че това са производителите на автомобили ще сте на грешен път.
Парижките вестникари са знаели,че без изненадващи хрумвания и без сензационни заглавия не се привличат нови читатели и абонати.Така трябва да е помислил и Пиер Жифар,главен редактор на вестник "Le Petit Journal",когато е потапял перото си в мастилото през седмицата преди Коледа на 1893г. с решението да напише следващата уводна статия:
"Велосипедът е хубаво нещо-за един човек;триколката е също хубаво-за двама души.А какво да правят останалите членове на семейството?Трябва ли да чакат тъжно в къщи, докато татко и мама бързат на своите колела къмпрекрасните околности на Париж? Само такова превозно средство,което им осигурява това право,заслужава покровителството на нашата велика нация. Само механично задвижваната кола може да реши този проблем. "Le Petit Journal" поема инициативата да подпомогне с всички средства развитието на този нов,революционен начин за предвижване на човека без помоща на коня. За целта същият вестник обяви състезание,на което ще се раздадат големи парични награди. Ще се допускат превозни средства от всякакъв тип,стига да се движат с пара или газ,с бензин или електричество. Надбягването ще се състои по пътя от Париж за Руан през пролетта на 1894г."
Това е гласяло обявлението за първото автомобилно състезание в историята на спорта, при което на автомобила се е гледало в нов аспект -от позицията на семейно превозно средство.
Заплануваното мероприятие се превърнало в парад ,на който по определени правила се е правила оценка за равнището на развитие на създадените към края на XIXв. превозни средства с механично задвижване. Когато Жифар приключил списъка на заявките,участниците се оказали 102.Това са били мъже,които никога не са били чували нещо за формули на надбягвания,категоризиране по тегло или разпределения по литраж,чиито коли са представлявали всички възможни производствени марки и повече от двадесет вида системи на задвижване. На стартовата площадка, която за днешния човек би наподобявала на някой музей на транспортни средства,между тях е имало кола която е била направена по проект на Леонардо да Винчи и осъществена от часовникар от Нюрнберг Хауч,задвижвана с комбинация от човешка и механична сила. Пет от колите са имали пружинен механизъм и е трябвало да се навиват ръчно като часовник. Други автомобили се задвижвали със сгъстен въздух или водно налягане.
Най-много били парните автомобили -всичко 39коли. Първата награда от 5000 франкащяла да получи онази кола която "ще се окаже безопасна ,лесно се управлява от пътуващите и не изисква скъпи транспортни разходи".Но още в предварителния тур-50км около париж отпаднали 81 коли. В деня на финала 28 юли 1894 г. на старт се появили само 21 коли-14 бензинови и 7парни.
Точно в 8часа колите се понесли по 126 километровата отсечка(предварително определено време било 12часа) дядовците на днешните автомобилни пилоти усетили как в тях се пробужда вечния човешки стремеж да премерят сили и сръчност за да стигнат първи в Руан.
След 4h и 40min в Руан пристига първата кола на дьо Дион и пресича финала. Следвали я през пет минути две коли на Пежо а четвърти пристигнал един Панар-Льовасор със самия Емил Льовасор на кормилото. Между петнадесетте коли, които били издържали изпитанието и пресекли финала една след друга били девет автомобила с двигател тип Даймлер и само две парни коли.
Рекордьорът бил достатъчно благоразумен ,а и достатъчно богат ,за да се съгласи с ръководителите на състезанието първата награда да бъде разделена по равно между фирмите Пежо и Панар и Льовасор. По този начин истинския победител с състезанието санал двигател с вътрешно горене, а заедно с него и онзи мъж,който лично не е присъствал и не можал да наблюдава надбягването -Готлиб Даймлер.
След това първо състезание, автомобилът заедно с всички съоръжения към него вече е можел да покаже своите качества при необичайни климатични и географски условия.Преодолявайки високопланински проходи и девствени гори,пясъчни пустини ,тундри и степи,мучурища и буйни потоци.
Тези хора имат голяма заслуга за развитието на идеята за автомобилизма.
Парижките вестникари са знаели,че без изненадващи хрумвания и без сензационни заглавия не се привличат нови читатели и абонати.Така трябва да е помислил и Пиер Жифар,главен редактор на вестник "Le Petit Journal",когато е потапял перото си в мастилото през седмицата преди Коледа на 1893г. с решението да напише следващата уводна статия:
"Велосипедът е хубаво нещо-за един човек;триколката е също хубаво-за двама души.А какво да правят останалите членове на семейството?Трябва ли да чакат тъжно в къщи, докато татко и мама бързат на своите колела къмпрекрасните околности на Париж? Само такова превозно средство,което им осигурява това право,заслужава покровителството на нашата велика нация. Само механично задвижваната кола може да реши този проблем. "Le Petit Journal" поема инициативата да подпомогне с всички средства развитието на този нов,революционен начин за предвижване на човека без помоща на коня. За целта същият вестник обяви състезание,на което ще се раздадат големи парични награди. Ще се допускат превозни средства от всякакъв тип,стига да се движат с пара или газ,с бензин или електричество. Надбягването ще се състои по пътя от Париж за Руан през пролетта на 1894г."
Това е гласяло обявлението за първото автомобилно състезание в историята на спорта, при което на автомобила се е гледало в нов аспект -от позицията на семейно превозно средство.
Заплануваното мероприятие се превърнало в парад ,на който по определени правила се е правила оценка за равнището на развитие на създадените към края на XIXв. превозни средства с механично задвижване. Когато Жифар приключил списъка на заявките,участниците се оказали 102.Това са били мъже,които никога не са били чували нещо за формули на надбягвания,категоризиране по тегло или разпределения по литраж,чиито коли са представлявали всички възможни производствени марки и повече от двадесет вида системи на задвижване. На стартовата площадка, която за днешния човек би наподобявала на някой музей на транспортни средства,между тях е имало кола която е била направена по проект на Леонардо да Винчи и осъществена от часовникар от Нюрнберг Хауч,задвижвана с комбинация от човешка и механична сила. Пет от колите са имали пружинен механизъм и е трябвало да се навиват ръчно като часовник. Други автомобили се задвижвали със сгъстен въздух или водно налягане.
Най-много били парните автомобили -всичко 39коли. Първата награда от 5000 франкащяла да получи онази кола която "ще се окаже безопасна ,лесно се управлява от пътуващите и не изисква скъпи транспортни разходи".Но още в предварителния тур-50км около париж отпаднали 81 коли. В деня на финала 28 юли 1894 г. на старт се появили само 21 коли-14 бензинови и 7парни.
Точно в 8часа колите се понесли по 126 километровата отсечка(предварително определено време било 12часа) дядовците на днешните автомобилни пилоти усетили как в тях се пробужда вечния човешки стремеж да премерят сили и сръчност за да стигнат първи в Руан.
След 4h и 40min в Руан пристига първата кола на дьо Дион и пресича финала. Следвали я през пет минути две коли на Пежо а четвърти пристигнал един Панар-Льовасор със самия Емил Льовасор на кормилото. Между петнадесетте коли, които били издържали изпитанието и пресекли финала една след друга били девет автомобила с двигател тип Даймлер и само две парни коли.
Рекордьорът бил достатъчно благоразумен ,а и достатъчно богат ,за да се съгласи с ръководителите на състезанието първата награда да бъде разделена по равно между фирмите Пежо и Панар и Льовасор. По този начин истинския победител с състезанието санал двигател с вътрешно горене, а заедно с него и онзи мъж,който лично не е присъствал и не можал да наблюдава надбягването -Готлиб Даймлер.
След това първо състезание, автомобилът заедно с всички съоръжения към него вече е можел да покаже своите качества при необичайни климатични и географски условия.Преодолявайки високопланински проходи и девствени гори,пясъчни пустини ,тундри и степи,мучурища и буйни потоци.
Тези хора имат голяма заслуга за развитието на идеята за автомобилизма.
ама това е друга тема.
Коментар