Обява

Свий
Няма добавени обяви.

100 милиметров подкалибрен снаряд с волфрамов сърдечник

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • 100 милиметров подкалибрен снаряд с волфрамов сърдечник

    Някой виждал ли е какво прави 100 милиметров подкалибрен снаряд с волфрамов сърдечник, изстрелян от гладкостволно оръдие "Молот" /чук/ с дължина на цевта 7 метра с натовски танк!?

    И два въпроса:
    1. Защо това оръдие няма нарези?
    2. Колко изстрела може да направи срещу стандартен натовски танк?

    P.S. Отговор на основния въпрос - минава през всеки натовски танк и излиза от другата страна, може да отнесе и още нещо впоследствие..

  • #2
    ами нали е подкалибрен снаряда, за какво са му нарези пък има и доста оръдия които нямат такива, даже май повечето модерни нямат. иначе може да стреля по танка колкото си иска, след като танка напълно се разпадне може да продължи по спомени

    друг е въпроса кой ще го остави да гърми толкова време
    drive alive

    Коментар


    • #3
      Всички гладкостволни оръдия с неоперени снаряди имат малка далекобойност и ниска точност. Всички несамоходни противотанкови оръдия имат къс живот. Колкото им провърви, но малко. Най-доброто противотанково средство е танка

      )))))))))))
      Подкалибрен се казва на проектил, собствено убойния елемент на който е с по-малък диаметър от това, което излита от цевта. В случая това е просто пръчка от особено твърд материал. Отвън снаряда изглежда както обикновено, и е от меко желязо. Гладкостволните оръдия имат особено висока начална скорост на снаряда, и удара е много силен. Към него се добавя и удара от тръгналият по инерция твърд сърдечник, който минава лесно през обвивката си, и като правило пробива повечето брони. Това е т. нар. кинетично оръжие. Обикновено след бронята става нестабилен, и тръгва да рикушира вътре из машината. Хората стават на каша а оборудването на вторични суровини.
      Нещо подобно са и снарядите с обеднен уран. Само че там се разчита не на твърдостта на сърдечника а на това че е особено тежък. За капак от удара мястото се загрява много силно и тръгва химия. Урана образува интерметалиди с желязото и квото друго намери в бронята, реакциите са силно екзотермични. Освен че пробива прави и пожар, който не се гаси просто така.
      А някои такива снаряди са и оперени стрели, гладката цев е калпаво нещо. Стабилизаторите се отварят като излезе от цевта. Кви ли не конструкции ...

      Коментар


      • #4
        Снаряда / с гилзата / е колкото третокласник, самия снаряд, колкото дръжката на ракета за тенис, а в него волфрамовия сърдечник е колкото малко кокоше яйце...

        Истината е, че това оръдие може да гръмне по танка от засада практически само веднъж, защото танка го поразява след 4 секунди, независимо от изненадата..
        Така че разчета дори няма време да напсува мерача, че не е уцелил!

        Коментар


        • #5
          Преместено мнение на: Obersturmbahnfuehrer
          Пуснато на: Вто Дек 20, 2005 9:38 am


          Отдавна най-добрите противотанкови средства са извън компетенцията на танковете и затова тези самоходни бункери имат нужда от непосредствена поддръжка - я от пехота против ПТУРСове, я от авиация или ПВО срещу щурмови хеликоптери. Една ракетна платформа АН64 със 16 хелфайра може да изпече цяла танкова колона, ако сама не си падне преди това. Ако пък си виждал какво прави цяла ескадрилра такива хвърчалки с един наблюдател напред... Загубиш ли въздушното превъзходство си дотам с конвенционалната война.
          АДМИНИСТРАЦИЯ

          Коментар


          • #6
            Оръдията, работещи по бронирани подвижни цели гърмят на прав изстрел. За разстояние на правия изстрел се приема началната скорост на снаряда по 1 секунда, т.е. при 1600 m/s, се стреля по цели до 1,6 кm, при 2000 m/s - на 2 кm. При тези отвратни начални скорости, водещият меден пръстен не смогва да завърти снаряда по нарезите и става мазало. На теория полетата срязват пръстена и снарядът излита нежироскопиран, пък след няколко такива опита и полета не остават. Това е причината да има гладкостволни бронебойни оръдия. На никой не му харесва, но това е положението.

            Моето виждане е, че ракетите изместиха оръдията в частта борба с бронираните средства. Онзи ден гледах клип на едни англичани с клонки в каските и с Javelin кво направиха с един танк на 1000 метра.

            Коментар


            • #7
              Оп - пак опряхме до бронебойните снаряди

              Волк откъде черпиш информацията си?

              Какво е подкалибрен снаряд - стана дума. (Стефан и ЩурбанФюрера обясниха)


              отг. на 1 - Оръдието няма нарези, за да се вдигне началната скорост на проектила (Снаряда) - причината за скороста - в мнението на ЩурбанФюрера ... при нарезните оръдия скороста се ограничава поради разкъсване на водещия пръстен и рядко може да надхвърли 1100-1300 м/с

              Правия истрел по определение е изстрел, чиято траектория в най-високата си точка не надвишава височината на целта... действително разстоянието е приблизително това, което е посочено в последното мнение на ЩурбанФюрера ...

              Отговор на основния въпрос - в практиката се приема, че боеприпасите с бронебоен сърдечник могат да пробият броня с дебелина 2 (2.5 за съвременните разработки) пъти калибъра на снаряда (не на сърдечника) което за 100мм оръдие е 200 - 250 мм ...

              така ... тук става дума за така наречената приведена броня (със стандартна твърдост) съвременните многослойни брони може с доста по-малка реална дебелина да издържат на това оръдие ...

              на 2 също отговориха ...

              Всъщност при пробиването на бронята от вътрешната и страна се откъсват осколки, които също поразяват екипажа - случва се снаряда да не премине напълно през бронята, но да си свърши работата ...
              Път без препятствия обикновено не води до никъде.

              Коментар


              • #8
                Първоначално публикуван от tatkobarba

                Волк откъде черпиш информацията си?
                Думкал съм с такова животно!

                Сега ще кажа това което аз знам, но понеже го знам от полковници, може и да не съвпада с теоретичния взгляд!

                Волфрамовото ядро, при удара се превръща в плазма...

                Дано изчислих добре изпреварването, че сега ще почне ответната стрелба!

                Коментар


                • #9
                  Тук полковниците са напълно прави, обаче това категорично не трябва да се разгласява!

                  Волфрамовите сърдечници са скритото ни оръжие в борбата с имперските галактически разрушители, обаче това е военна и държавна тайна. Тън, тън, тън, тънтадън, тънтадън (имперският марш в лоша интерпретация).

                  Справка - темата за кумулативната струя, където скоростта е около 8000 m/s и не става дума за никви плазми.

                  Коментар


                  • #10
                    Първоначално публикуван от Volk
                    Волфрамовото ядро, при удара се превръща в плазма...
                    ЪЪЪ ... това печатна грешка ли е ?

                    "Плазма" или "Прах" ?

                    Според слуховете, които съм чувал волфрамовите сплави са много твърди, но и много крехки (май на нашия свят тези две качества са свързани) ... и освен това са много термоусстойчиви (над 2000 градуса)

                    Обикновено такива твърди сърчевини са облечени в някакъв мек метал (примерно нисковъглеродна стомана) за да имат по-горямо съпротивление на разрушаване ... и в крайна сметка пак се разрушава - неизбежно е ...
                    Път без препятствия обикновено не води до никъде.

                    Коментар


                    • #11
                      Не им остава време да се разрушат
                      Класическия съпромат не работи при такива скорости, това е чиста динамика. Просто едното е по-твърдо от другото, и това е достатъчно. Меката ризница е само балистична обвивка и в някакъв смисъл вторична цев, ако искаш в терминологията "поддържаща черупка".
                      Номера с откъснатите от вътрешната страна осколки е донякъде друг. Ехо от т.нар. високоексплозивни боеприпаси. По същество те са фугасни, но с много високо бризантно число. От близкия взрив бронята се вдлъбва локално, и понеже е твърда, вътрешния слой се напуква и вътре се разлитат няколко малки парченца. Достатъчно за екипажа. Хубаво, ама за противодействие е достатъчно бронята да не е хомогенна. Най-простия номер е вътрешният и слой да не е дори закален, а външният да е циментиран. Или там азотиран. Или дори просто измазан, в смисъл с обичайна циментова строителна мазилка. Така едновременно се пречка и на магнитните мини. А то всякви досадни диверсанти, пехотинци с ръчни гранати ... Отдавна ги правят сандвичи, отвътре ги боядисват с други тлъсти сандвичи. И противорадиационни (олово-цинк-алуминий) и полимерни противоосколъчни.
                      А виж дуела танкова рота - звено въртолети както възникна в средата на 70-те, така и си увисна ... От едната страна никой не е луд да пуска танковете сами защото те са си глухи и слепи сами по себе си, от другата въртолетните ескадрили хич даже не стоят на всеки ъгъл като циганки - семкаджийки около стадион. Въпроса със засадните ПТУРСове е почти същия. И в двата случая става дума освен за наличие на сили и средства, и за тактическа или изобщо оперативна грамотност. Прекия сблъсък на двата предмета е по същество детската приказка А кой ще победи, кита или слона?

                      Коментар


                      • #12
                        До: 100 милиметров подкалибрен снаряд с волфрамов сърдечник

                        подкалибрените бронебойни сняряди изстреляни от гладка цев са облечени в така нареченото сабо
                        разчита се на високата дулна скорост
                        при излизане на снаряда от цевта сабото се разпада от въздушното съпротивление и в полет остава само подкалибрения снаряд който е с малък диаметър с висока скорост
                        знаете закона на Айнщайн
                        силата на удара е с 30% горе долу по голяма от тази на същия снаряд изстрелян с неговия си калибър
                        някъде гледах тест с такова нещо пробиха 600мм стомана от 2000 метра и дупката не беше много голяма
                        BMW X6

                        Коментар


                        • #13
                          До: 100 милиметров подкалибрен снаряд с волфрамов сърдечник

                          Само малко допълнение:
                          Не знам дали има и друго оръдие с такова означение, но ако е това описано тук:
                          http://weaponsas.narod.ru/Tank_t-62.htm
                          калибъра е 115мм.
                          [B]Пуля дура, как поймаешь, даже не поймешь.[/B]

                          Коментар


                          • #14
                            До: 100 милиметров подкалибрен снаряд с волфрамов сърдечник

                            Израза "100 милиметров подкалибрен снаряд с волфрамов сърдечник" е по правилно да се каже "100 милиметров подкалибрен снаряд със сърдечник от волфрамов карбид".
                            Една такава "извадка" от по-малкия калибър ми се търкаляше някъде из офиса, в понеделник ако го намеря, ще го снимам и ако има интерес - ще го публикувам за спомен в темата.
                            Според запознати няма измислена по-твърда сплав(тук не съм компетентен много...дали е сплав), само с лек замах от предмишница, стиснал сърдечника в дланта го пробвах върху мнооого стара огнеупорна каса - резултата беше 1-2 мм вдлъбнатина на повърхността на касата.
                            Въпросния материал е създаден от братушките и според запознати(тук пак не мога да се ангажирам с категоричност) няма аналог. В България не сме в състояние да го преработваме като "отпадък", ....но пък българина му е измислил веднага приложение - сърдечниците от волфрамов карбид се изкупуват от страна на кариерите за добив на трошен камък(като тази над Балша напр.), където се вграждат в повърхността на чуковете(или как там се казват...) на "трошачките" на камък .

                            Mitsubishi L200 DobbleCab

                            KTM XC 450 RW 2009
                            KTM 350 SX 2011

                            Коментар


                            • #15
                              До: 100 милиметров подкалибрен снаряд с волфрамов сърдечник

                              Волфрамовият карбид е скъпо удоволствие. Обаче няма данни за токсичност.

                              Евтиното удоволствие се казва "обеднен уран", т.е. U238. Американкото ВПК често го взима безплатно от ядрените им комплекси, които и без това не знаят какво да го правят. За капак, това е най-доброто кинетично бронебойно средство. Това, че гори и се разпрашава, като на теория замърсява околната среда с за следвашите хилядолетия е подробност.

                              При високоскоростните пробивин процеси не е важна разликата в твърдостите, а в плътностите. По-плътен използваем материал от това нещо няма. Ако те интересува защо е така, някъде надолу имаше тема за кумулативното действие, та там сме го обсъдили.

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                              Зареждам...
                              X