Tweet
Всички сме свикнали като чуем за отбора на сините, автоматично да мислим "Ямаха". Като се позамисли човек, истинските състезателни цветове на фирмата първоначално бяха жълто и черно (през 70те), и бяло и червено (през 80те). Тук обаче няма да ви разказвам за тях, а за една малка (е, пропорционално малка) фирма, която от 30 години върви по собствен път, който слабо се съобразява с мода, модни тенденции, и благодарение на далновидно счетоводство, интересен търговски модел и най-вече - качествен продукт, е оцеляла в моменти когато далеч по-големи фирми са се прекършвали.
Въпросната фирма се казва Tm, и не е непозната и на българските ценители, особено на тези които се занимават с картинг, тези които мечтаят за двутактови ендуроваци, да не говорим тези които са гледали тазгодишното състезание по супермото в Плевен, където Давиде Гозини спечели в доста зрелищна битка.
Въоръжени с тази оскъдна информация (е, почти само с нея), с колегите не можахме да се сдържим да не отскочим до Песаро, в средата на италиянския ботуш, за да почерпим информация от извора. След доста лутане (незнайно защо първо минахме през Париж, но това ще е обект на друга статия
), в крайна сметка, държайки залеза все на дясно рамо, се добрахме и до Песаро.
Първоначално се поучудихме колко невъзможен за намиране се оказа завода на фирмата. Горестно съчувствам на всеки незапознат който се е опитал да ги намери без гпс (с който ние поради дъртофелнически инат все още не сме се оборудвали). В крайна сметка, с малко лутане и много късмет ги намерихме. Отново - никакви особени реклами, емблеми и прочие - просто делова сграда, която от вън не лови окото по никакъв начин.
Следват снимки от посещението ни. По-нататък допълнително ще редактирам темата с допълнителна информация, но така или иначе предполагам най-интересен така или иначе ще е снимковият материал за това как се ражда расова машина
Същите снимки с по-високо качество могат да се видят на http://picasaweb.google.com/goblin7/TmFactory - тези долу са смалени за по-бързо зареждане.
С влизането си даваме сметка, че това което отвън представлява невзрачна фасада, навътре продължава в склад за части (от където се пращат и частите за дилърите по света), след което следва същинското производство. Снимките трудно могат да възпроизведат колко дълга всъщност е сградата, без да броим подземието, което е с горе долу същите размери
Минаваме и край една машина в процес на опаковане. Във всяка от сивите баки в насипно състояние са натрупани
всевъзможни части. Още ме е яд че не излезе снимката на която имаше стотина кила зъбчатки за втора скорост
За сметка на това, някои други компоненти от трансмисията останаха увековечени на снимка:
А и не само от трансмисията
И аз се обезпокоих в началото, но спокойно - ауспусите НЕ СЕ пренасят в насипен вид. Тези просто са готови за монтаж:
След което влизаме в производствения отдел. И тук започват изненадите - не че не знаехме, но - един от основните принципи на компанията е "ако искаш добре свършена работа - свърши си я сам". Или, казано в превод от италиянски - "ако ти е трудно да заспиш - пробвай да преброиш броя компании които са фалирали заради доставчици". Е, преувеличавам малко. Но е факт че една от тайните на дълголетието на фирмата е че колкото може повече компоненти се правят на място. От което следната гледка - модерна и изключително скъпа машинарийка на която се леят картерите на двигателите:
Това горе са матрици. Някак не можах да им направя по-добра снимка, прекалено зает бях със зяпане:
Производството на място естествено не означава "конвейер". Всичко се сглобява на ръка, различните специалисти си работят в собствени боксове, и всеки е отговорен за работата си.
Още малко радост за очите...
Една от малкото части от външен доставчик са цилиндрите - пристигат на груба отливка, но превръщането от парче метал в расов цилиндър се прави на място:
Крайният резултат от заниманията на чичкото в бокса:
Колега, би ли ми пратил триста кила съединители, че свършиха:
И малко картери...
Малко майсторлък...
И малко краен резултат - тези май са за карт:
Тези обаче надали:
Тези двата дори не съм сигурен дали са за серийни машини - десният ползван, има драскотини, и е с оребряване на картера, което се ползва в Супермото. На него пише и SMM. От долу обаче пише и име, "BALDO". Балдо е прякора на Фабио Балдучи. Мдаммм... Вече знам чий е този двигател
Пресссни тройници молииим ! Още топлички, 50мм:
И малко резервни за стария модел
Глави, главиии, пей народе !!!
По-скъпото винаги излиза по-евтино - главите идват от завода с ръчно шлайфане, и медно-берилиеви легла на клапаните.
За същите легла монтирани на японец малкото фирми които извършват подобна услуга взимат трицифрени суми в евро,
започващи с шестица. Без да броим шлайфането:
В тази тъмна доба е отделът в който се възстановяват стари машини на клиенти - има и такава услуга. Някой може ли да каже какво се мярка на закачалката в дъното ?
За тези които отгатнаха "Цяла камара алуминиеви рамки" - поздравления, улучихте. За 2008ма година всички модели без детския 85 ще идват с алуминиева рамка. Това означава че ако сте мечтали за 250 или 300 кубиково двутактово ендуро или чист кросак (хората си имат 300 кубиков кросак за Open категорията) с алуминиева рама - някой в малката синя фирма е чул молбите ви:
Рамките също се правят на място - инвестицията само в новите рамки е била над 2 милиона евро, плюс още петстотин хиляди за новите пластмаси. Случайно дали споменах че хората ОБИЧАТ сами да си вършат работата ?
Тук таме из завода се мяркат и други благини в синьо:
В подземието се крият други съкровища - всяка машина се прави по спецификации... На светкавицата не мога да изкарам дълбочината на синия цвят:
Ако на някой му трябва снимка на тема "как трябва да изглежда заден шарнир"...
Олинс продължава да е желана опция в някои държави. По думите на нашия гид - "Новото стандартно Марцоки е приказка. Но някои хора си предпочитат Олинс, просто са си свикнали". Някои клиенти пък си обичат Пайоли:
Отдел "Зимен балнеосанаториум за машини на отбрани клиенти". Кой може да стегне мотор по-добре от този който го е сглобил ?
Ето това диваче победи в Плевен... В същност не. Победителят от Плевен е на долните снимки. Тук става въпрос за клиент който е искал да му сложат същите двойни ауспуси. Речено - сторено:
Плевен, Плевен...
Другият бизнес на фирмата - картинга. Този тук също е на зимно лечение. Не разбирам от картинг, но предните спирачни дискове бяха с вентилация - мирише ми че става въпрос за сериозна машинка...
Още една приятна част на тайното подземие. Тук се сглобяват новите машини:
Една от най-показателните снимки - 90 процента от моторите идват в това изпълнение - стандартно Марцоки 50мм отпред, опционален Олинс отзад. Освен задния Олинс, всичко останало на снимкитеа е стандартно оборудване:
Каплите серийно са Ексел, главините се правят на място, започват живота си като блокче метал, от което се махат излишъците докато се превърнат в главина:
Задният спирачен апарат е Nissin. Няма какво да се открива топлата вода.
Отпред обаче е Brembo, с 270 милиметров диск ("правим си го сами, така сме сигурни в качеството му")
Тази машинка е със стандартен Sachs амортисьор:
Още стандартно оборудване... На снимката километража още не е монтиран:
Ендуро 530. Поради доста прасешката кубатура на повечето пазари идва серийно с плъзгащ (slipper) съединител.
"Татеее, купи ми един кашон Sachs, аре мааа, купи ми мааа
"
"Хай стига рева ма ! На ти три кубика Ohlins, орева орталъка за смях ме направи !!!"
" А с какво ще спирам ? А ?!?" Или какво би било дневна дажба Щастие ако трябваше да го изразим в метал и хидравлика:
Това е за момента, дано да е било толкова приятно за гледане колкото на мен беше приятно да го снимам. По въпроса толкоз, приключвам с няколко "мъдрости" на нашия гид, които доста ясно показват философията на фирмата...
- "Защо няма тестове на Тm в списанията ли ? Не ни стигат машини. В момента имаме заявки от дванайсет списания, но нямаме машини - всичко заминава за клиентите, които и така чакат около два месеца за машина. Правим по 12 мотора на ден, нито един повече, нито един по-малко"
- "В наши дни ако искаш една машина да върви, запалването и карбурацията трябва да са японски. Точка. Нямаме намерение да си правим експерименти на чужд гръб" (разбирай - на гърба на клиента).
И още нещо което не бе казано в прав текст, но звучеше в общи линии като "Това че предпочитаме да си правим всичко сами не означава че сляпо слагаме различни части само и само за да сме различни. Радиаторите например са стандартни, това в ендурото е почти консуматив". Марки не бяха споменавани, но радиаторите ми се видяха подозрително оранжево-австрийски изглеждащи. Накладките също са стандартен Нисин отзад.
Това е за момента. Смея да твърдя че скоро и българският купувач ще може да се радва на ръчно сглобена машина - повече новини в раздел "Реклами", скоро
Въпросната фирма се казва Tm, и не е непозната и на българските ценители, особено на тези които се занимават с картинг, тези които мечтаят за двутактови ендуроваци, да не говорим тези които са гледали тазгодишното състезание по супермото в Плевен, където Давиде Гозини спечели в доста зрелищна битка.
Въоръжени с тази оскъдна информация (е, почти само с нея), с колегите не можахме да се сдържим да не отскочим до Песаро, в средата на италиянския ботуш, за да почерпим информация от извора. След доста лутане (незнайно защо първо минахме през Париж, но това ще е обект на друга статия
), в крайна сметка, държайки залеза все на дясно рамо, се добрахме и до Песаро. Първоначално се поучудихме колко невъзможен за намиране се оказа завода на фирмата. Горестно съчувствам на всеки незапознат който се е опитал да ги намери без гпс (с който ние поради дъртофелнически инат все още не сме се оборудвали
). В крайна сметка, с малко лутане и много късмет ги намерихме. Отново - никакви особени реклами, емблеми и прочие - просто делова сграда, която от вън не лови окото по никакъв начин.Следват снимки от посещението ни. По-нататък допълнително ще редактирам темата с допълнителна информация, но така или иначе предполагам най-интересен така или иначе ще е снимковият материал за това как се ражда расова машина
Същите снимки с по-високо качество могат да се видят на http://picasaweb.google.com/goblin7/TmFactory - тези долу са смалени за по-бързо зареждане.
С влизането си даваме сметка, че това което отвън представлява невзрачна фасада, навътре продължава в склад за части (от където се пращат и частите за дилърите по света), след което следва същинското производство. Снимките трудно могат да възпроизведат колко дълга всъщност е сградата, без да броим подземието, което е с горе долу същите размери
Минаваме и край една машина в процес на опаковане. Във всяка от сивите баки в насипно състояние са натрупани
всевъзможни части. Още ме е яд че не излезе снимката на която имаше стотина кила зъбчатки за втора скорост
За сметка на това, някои други компоненти от трансмисията останаха увековечени на снимка:
А и не само от трансмисията
И аз се обезпокоих в началото, но спокойно - ауспусите НЕ СЕ пренасят в насипен вид. Тези просто са готови за монтаж:
След което влизаме в производствения отдел. И тук започват изненадите - не че не знаехме, но - един от основните принципи на компанията е "ако искаш добре свършена работа - свърши си я сам". Или, казано в превод от италиянски - "ако ти е трудно да заспиш - пробвай да преброиш броя компании които са фалирали заради доставчици". Е, преувеличавам малко. Но е факт че една от тайните на дълголетието на фирмата е че колкото може повече компоненти се правят на място. От което следната гледка - модерна и изключително скъпа машинарийка на която се леят картерите на двигателите:
Това горе са матрици. Някак не можах да им направя по-добра снимка, прекалено зает бях със зяпане:
Производството на място естествено не означава "конвейер". Всичко се сглобява на ръка, различните специалисти си работят в собствени боксове, и всеки е отговорен за работата си.
Още малко радост за очите...
Една от малкото части от външен доставчик са цилиндрите - пристигат на груба отливка, но превръщането от парче метал в расов цилиндър се прави на място:
Крайният резултат от заниманията на чичкото в бокса:
Колега, би ли ми пратил триста кила съединители, че свършиха
:И малко картери...
Малко майсторлък...
И малко краен резултат - тези май са за карт:
Тези обаче надали:
Тези двата дори не съм сигурен дали са за серийни машини - десният ползван, има драскотини, и е с оребряване на картера, което се ползва в Супермото. На него пише и SMM. От долу обаче пише и име, "BALDO". Балдо е прякора на Фабио Балдучи. Мдаммм... Вече знам чий е този двигател
Пресссни тройници молииим ! Още топлички, 50мм
:И малко резервни за стария модел
Глави, главиии, пей народе !!!
По-скъпото винаги излиза по-евтино - главите идват от завода с ръчно шлайфане, и медно-берилиеви легла на клапаните.
За същите легла монтирани на японец малкото фирми които извършват подобна услуга взимат трицифрени суми в евро,
започващи с шестица. Без да броим шлайфането:
В тази тъмна доба е отделът в който се възстановяват стари машини на клиенти - има и такава услуга. Някой може ли да каже какво се мярка на закачалката в дъното ?
За тези които отгатнаха "Цяла камара алуминиеви рамки" - поздравления, улучихте
. За 2008ма година всички модели без детския 85 ще идват с алуминиева рамка. Това означава че ако сте мечтали за 250 или 300 кубиково двутактово ендуро или чист кросак (хората си имат 300 кубиков кросак за Open категорията) с алуминиева рама - някой в малката синя фирма е чул молбите ви:Рамките също се правят на място - инвестицията само в новите рамки е била над 2 милиона евро, плюс още петстотин хиляди за новите пластмаси. Случайно дали споменах че хората ОБИЧАТ сами да си вършат работата ?
Тук таме из завода се мяркат и други благини в синьо:
В подземието се крият други съкровища - всяка машина се прави по спецификации... На светкавицата не мога да изкарам дълбочината на синия цвят:
Ако на някой му трябва снимка на тема "как трябва да изглежда заден шарнир"...
Олинс продължава да е желана опция в някои държави. По думите на нашия гид - "Новото стандартно Марцоки е приказка. Но някои хора си предпочитат Олинс, просто са си свикнали". Някои клиенти пък си обичат Пайоли:
Отдел "Зимен балнеосанаториум за машини на отбрани клиенти". Кой може да стегне мотор по-добре от този който го е сглобил ?
Ето това диваче победи в Плевен... В същност не. Победителят от Плевен е на долните снимки. Тук става въпрос за клиент който е искал да му сложат същите двойни ауспуси. Речено - сторено:
Плевен, Плевен...
Другият бизнес на фирмата - картинга. Този тук също е на зимно лечение. Не разбирам от картинг, но предните спирачни дискове бяха с вентилация - мирише ми че става въпрос за сериозна машинка...
Още една приятна част на тайното подземие. Тук се сглобяват новите машини:
Една от най-показателните снимки - 90 процента от моторите идват в това изпълнение - стандартно Марцоки 50мм отпред, опционален Олинс отзад. Освен задния Олинс, всичко останало на снимкитеа е стандартно оборудване:
Каплите серийно са Ексел, главините се правят на място, започват живота си като блокче метал, от което се махат излишъците докато се превърнат в главина
:Задният спирачен апарат е Nissin. Няма какво да се открива топлата вода.
Отпред обаче е Brembo, с 270 милиметров диск ("правим си го сами, така сме сигурни в качеството му")
Тази машинка е със стандартен Sachs амортисьор:
Още стандартно оборудване... На снимката километража още не е монтиран:
Ендуро 530. Поради доста прасешката кубатура на повечето пазари идва серийно с плъзгащ (slipper) съединител.
"Татеее, купи ми един кашон Sachs, аре мааа, купи ми мааа
""Хай стига рева ма ! На ти три кубика Ohlins, орева орталъка за смях ме направи !!!"
" А с какво ще спирам ? А ?!?" Или какво би било дневна дажба Щастие ако трябваше да го изразим в метал и хидравлика:
Това е за момента, дано да е било толкова приятно за гледане колкото на мен беше приятно да го снимам
. По въпроса толкоз, приключвам с няколко "мъдрости" на нашия гид, които доста ясно показват философията на фирмата...- "Защо няма тестове на Тm в списанията ли ? Не ни стигат машини. В момента имаме заявки от дванайсет списания, но нямаме машини - всичко заминава за клиентите, които и така чакат около два месеца за машина. Правим по 12 мотора на ден, нито един повече, нито един по-малко"
- "В наши дни ако искаш една машина да върви, запалването и карбурацията трябва да са японски. Точка. Нямаме намерение да си правим експерименти на чужд гръб" (разбирай - на гърба на клиента).
И още нещо което не бе казано в прав текст, но звучеше в общи линии като "Това че предпочитаме да си правим всичко сами не означава че сляпо слагаме различни части само и само за да сме различни. Радиаторите например са стандартни, това в ендурото е почти консуматив". Марки не бяха споменавани, но радиаторите ми се видяха подозрително оранжево-австрийски изглеждащи
. Накладките също са стандартен Нисин отзад.Това е за момента. Смея да твърдя че скоро и българският купувач ще може да се радва на ръчно сглобена машина - повече новини в раздел "Реклами", скоро
Коментар