Tweet
И така, сдобих се с въпросният пистолет от обява в друг форум.
Взех го от колега с когото имах удоволствието да си побъбрим и в общи линии да обменим различни гледни точки за нещата от живота, много приятно и интересно се получи.
За пистолета:
Валтер ППК с рама от дурал, произведен в края на 30-те в правилния за системата калибър - 7.65 (.32 Browning). Не съм експерт в областта. Човек, който се занимава с реставрация на оръжие ми каза, че е произведен 38-ма. Дори това да не е така, за мен няма значение т.к. пистолета ще претърпи различни промени, които в по-голяма или по-малка степен ще намалят стойността му от историческа гледна точка.
Като цяло оръжието показва характерните за възрастта си признаци на износване. Цевта му е в състояние, което аз бих определил като "приемливо". Бойната игла има леко изкривяване, което не пречи на работата ѝ, но така или иначе обмислям замяната ѝ. Останалите механизми са в добро състояние и след основно почистване и студена оксидация ще изглеждат като нови. Двойното действие на спусъка е тежко и с дълъг ход но няма запирания и неравномерности. Сингъла е прекрасен.
При прострелката в служба КОС е дал една засечка по вина на боеприпаса. Удара по капсула е бил добър, но патрона не е гръмнал.
Първото нещо, което предстои е замяна на чирените с нови и подмяна на критичните за надеждността пружини (възвратна, на чука, на иглата, на изхвъргача и на спусъка/тягата). Сегашните чирени са в окаяно състояние. Типично за всички ППК с този чирен, пластмасата се е отворила, сцепени са тук там и са счупени там където ляга предпазителя. След това ще мине анодация и рефиниш на блока. Надписите са трудно четими и по блока има повърхностна (на пръв поглед) ръжда, премахването на която най-вероятно ще ги заличи. Обмислям дали да инвестирам във възстановяването им. Времето ще покаже.
Целите на упражнението са две:
1. Да се разработи и тества основен комплект пружини, който да бъде предложен на пазара.
2. Пистолета да стане новото ми оръжие за всекидневно носене за топлите дни на годината.
Като ергономия от моята си камбанария, смея да твърдя, че оръжието е много удобно за моята ръка. По принцип имам средна към малка длан и дръжката на Валтера ляга много удобно. Кутрето ми виси но за това има лек.
Все още не съм стрелял с него. Планирам това да се случи през следващите няколко седмици, като тогава ще драсна още няколко реда с впечатленията си.
Първоначалното разглобяване е много интересно преживяване ако не си го правил преди това. Излишно сложна система. Макаров като наследник е опростен до съвършенство... но пък не е наследил нищо от чара на Валтера.
Взех го от колега с когото имах удоволствието да си побъбрим и в общи линии да обменим различни гледни точки за нещата от живота, много приятно и интересно се получи.
За пистолета:
Валтер ППК с рама от дурал, произведен в края на 30-те в правилния за системата калибър - 7.65 (.32 Browning). Не съм експерт в областта. Човек, който се занимава с реставрация на оръжие ми каза, че е произведен 38-ма. Дори това да не е така, за мен няма значение т.к. пистолета ще претърпи различни промени, които в по-голяма или по-малка степен ще намалят стойността му от историческа гледна точка.
Като цяло оръжието показва характерните за възрастта си признаци на износване. Цевта му е в състояние, което аз бих определил като "приемливо". Бойната игла има леко изкривяване, което не пречи на работата ѝ, но така или иначе обмислям замяната ѝ. Останалите механизми са в добро състояние и след основно почистване и студена оксидация ще изглеждат като нови. Двойното действие на спусъка е тежко и с дълъг ход но няма запирания и неравномерности. Сингъла е прекрасен.
При прострелката в служба КОС е дал една засечка по вина на боеприпаса. Удара по капсула е бил добър, но патрона не е гръмнал.
Първото нещо, което предстои е замяна на чирените с нови и подмяна на критичните за надеждността пружини (възвратна, на чука, на иглата, на изхвъргача и на спусъка/тягата). Сегашните чирени са в окаяно състояние. Типично за всички ППК с този чирен, пластмасата се е отворила, сцепени са тук там и са счупени там където ляга предпазителя. След това ще мине анодация и рефиниш на блока. Надписите са трудно четими и по блока има повърхностна (на пръв поглед) ръжда, премахването на която най-вероятно ще ги заличи. Обмислям дали да инвестирам във възстановяването им. Времето ще покаже.
Целите на упражнението са две:
1. Да се разработи и тества основен комплект пружини, който да бъде предложен на пазара.
2. Пистолета да стане новото ми оръжие за всекидневно носене за топлите дни на годината.
Като ергономия от моята си камбанария, смея да твърдя, че оръжието е много удобно за моята ръка. По принцип имам средна към малка длан и дръжката на Валтера ляга много удобно. Кутрето ми виси но за това има лек.
Все още не съм стрелял с него. Планирам това да се случи през следващите няколко седмици, като тогава ще драсна още няколко реда с впечатленията си.
Първоначалното разглобяване е много интересно преживяване ако не си го правил преди това. Излишно сложна система. Макаров като наследник е опростен до съвършенство... но пък не е наследил нищо от чара на Валтера.
Коментар