Tweet
1-ви ден Узана -Мазалат. .............много сняг, но бяха минали 5-6 човека и горе долу биваше. ....Раницата беше набухана със сланина, суджуци, газ за топене на сняг, снегоходки, котки.......всичко 17 кила, но си бях абсолютно самостоятелен откъм ядене и вода, а и не беше проблем да пренощувам навън ако се наложи...
Корита. Чешмата е там в ниското.
Снегоходки не сложих. В следите щяха да се кривят, а отстрани с тях нямаше да стигна и за ден.
........... За майтап гпс-а отказа, а картата на телефона не щеше да се зареди. Избрах една от двете следи, в гората и по билото и карах по нея. После се оказа, че картата памет се е извадила от машинката
Дзверът на Мазалат.
2-ри ден Мазалат-Тъжа..............Чакам Слънцето....
Дочаках го. ........на снимката Вълча глава.
Нагоре по въжето на Вълчата глава и ....горе вдясно връх Росоватец, който е следващата видима цел.
Вълча глава, поглед назад.След толкова години най-накрая минах през него.А днес, а утре и те годините минават....Колчетата, които държат въжето тук там са извадени. На едно място се набирате на мускули по въжето, но като цяло качването е безопасно освен ако не носите нещо с тежестта на воденичен камък, тоест нещо като зимната ми раница.
Отдясно на ляво-Голям Кадемлия, Малък Кадемлия.....Между другото колкото и да съм се ослушвал досега тук не съм чул скалите(Пеещите скали) да пеят както се твърди.
Голям Кадемлия. Малко по-нисък от Ботев. Едно време са спорили кой от двата върха е по-висок и за да решат спора са заклали две телета и са им забили главите на върховете. Всеки ден ходили да ги проверявят и на Кадемлията първо започнала да се вмирисва главата, та така определили кой е по-висок. ....... Ако някой ще го качва да знае, че тази страна първо се минава през Малък Кадемлия, а не се цепи по личащия на снимката път.
Ботев.
Смесите..... Този втория ден беше садо-мазо заради слънцето, което ме изсуши като чируз и снега, който почна да лепи по снегоходките.Сутринта изпих половин литър сухо мляко, по пътя изпих два литра вода....В хижата като пристигнах изпих още две половинки(500мл) бири, две алуминиеви кутийки газирано, две половинки(500мл) газирани безалкохолни и 4 пълни(всяка по 500мл) пахарки супа изядох подправени с една солница сол и половин шише оцет, но всичко попи някъде и нищо не излезе.
3-ти ден х.Тъжа-заслон Ботев..............Юрушка грамада на снимката........... Никой не беше минавал по този маршрут и от хижата до връх Русалиите ми отне час и половина газене в гората и над нея от което заради усилието, което вложих като стигнах върха усещах как ми треперят шенкелите...Добре че горе беше поиздухано, а и около Ботев беше по-хладно, а не жега като на Смесите. В крайна сметка след първоначалния много голям зор след това беше леко и приятно и пристигнах в добра форма.
Връх Параджика вляво.
Ботев.
Паметникът на загиналите преди повече от половин век алпинисти. Напомня ми колко народ е умрял в този район.На такива места искам или не, винаги започвам да си представям какво ли е им е било в последните им моменти. Качването на Ботев може да е като разходка в парка, но и може да е нещо съвсем различно.
Поглед назад към морето - Параджика, Юрушка, Голям Кадемлия..
Поглед напред в посока към връх Ком На снимката-Жълтец, Левски, Вежен...
4 ден-Ботев -Карлово през връх Кочмара и хижа Равнец......Тръгване по тъмно, че влака щеше да избяга. Изгрева ме свари на Жълтец.
Много вятър и студ. Два полара, две шапки и ръкавици и за малко и якето да сложа....Долу над Карлово се съблякох по тениска обаче.
Купена.
Много ми харесват снимки срещу Слънцето особено всичко като се окъпе в жълто. Сапунерката ми няма там разните му филтри, но чат пат от нея излиза точно това, което се вижда и на живо въпреки, че слънцето свети насреща в обектива.
Поглед назад докато се насочвам към Кочмара. Въпреки че изглеждаше отдалеч с малко сняг се гази и за там си трябват снегоходки. На Булката имаше здраво сняг и чудно как някакви с мотори бяха стигнали до там, личаха следи по 60см дълбоки на места, как бяха успели да изгазят не знам......Този ден въпреки многото километри умора нямаше, но коленете взеха да скърцат и взех да се чудя какво обяснения ще давам в службата ако се наложи да спра на Равнец за 24 часова реанимация с бира. Много слизане и все стръмно..
мЕнзухар под хижа Равнец.
У тук следва няколко интересни видеота, които не успявам да кача, но все пак ще сложа линкове па дано излезнат.
Как се събира и преработва снегът в хижа Тъжа. https://photos.app.goo.gl/iWgffhfOelrnYTGF2
Котакът на Мазалат. https://photos.app.goo.gl/t6CsQA7hRBsMwvfw1
От връх Жълтец https://photos.app.goo.gl/pBXlnyv30OdpMhzb2
п.п. От 25-28, а не 24-27 януари, но не мога да поправя заглавието. Не че е от голямо значение точната дата.
Корита. Чешмата е там в ниското.
Снегоходки не сложих. В следите щяха да се кривят, а отстрани с тях нямаше да стигна и за ден.
........... За майтап гпс-а отказа, а картата на телефона не щеше да се зареди. Избрах една от двете следи, в гората и по билото и карах по нея. После се оказа, че картата памет се е извадила от машинкатаДзверът на Мазалат.
2-ри ден Мазалат-Тъжа..............Чакам Слънцето....
Дочаках го.
........на снимката Вълча глава.Нагоре по въжето на Вълчата глава и ....горе вдясно връх Росоватец, който е следващата видима цел.
Вълча глава, поглед назад.След толкова години най-накрая минах през него.А днес, а утре и те годините минават....Колчетата, които държат въжето тук там са извадени. На едно място се набирате на мускули по въжето, но като цяло качването е безопасно освен ако не носите нещо с тежестта на воденичен камък, тоест нещо като зимната ми раница.
Отдясно на ляво-Голям Кадемлия, Малък Кадемлия.....Между другото колкото и да съм се ослушвал досега тук не съм чул скалите(Пеещите скали) да пеят както се твърди.
Голям Кадемлия. Малко по-нисък от Ботев. Едно време са спорили кой от двата върха е по-висок и за да решат спора са заклали две телета и са им забили главите на върховете. Всеки ден ходили да ги проверявят и на Кадемлията първо започнала да се вмирисва главата, та така определили кой е по-висок.
....... Ако някой ще го качва да знае, че тази страна първо се минава през Малък Кадемлия, а не се цепи по личащия на снимката път.Ботев.
Смесите..... Този втория ден беше садо-мазо заради слънцето, което ме изсуши като чируз и снега, който почна да лепи по снегоходките.Сутринта изпих половин литър сухо мляко, по пътя изпих два литра вода....В хижата като пристигнах изпих още две половинки(500мл) бири, две алуминиеви кутийки газирано, две половинки(500мл) газирани безалкохолни и 4 пълни(всяка по 500мл) пахарки супа изядох подправени с една солница сол и половин шише оцет, но всичко попи някъде и нищо не излезе.
3-ти ден х.Тъжа-заслон Ботев..............Юрушка грамада на снимката........... Никой не беше минавал по този маршрут и от хижата до връх Русалиите ми отне час и половина газене в гората и над нея от което заради усилието, което вложих като стигнах върха усещах как ми треперят шенкелите...Добре че горе беше поиздухано, а и около Ботев беше по-хладно, а не жега като на Смесите. В крайна сметка след първоначалния много голям зор след това беше леко и приятно и пристигнах в добра форма.
Връх Параджика вляво.
Ботев.
Паметникът на загиналите преди повече от половин век алпинисти. Напомня ми колко народ е умрял в този район.На такива места искам или не, винаги започвам да си представям какво ли е им е било в последните им моменти. Качването на Ботев може да е като разходка в парка, но и може да е нещо съвсем различно.
Поглед назад към морето
- Параджика, Юрушка, Голям Кадемлия..Поглед напред в посока към връх Ком
На снимката-Жълтец, Левски, Вежен...4 ден-Ботев -Карлово през връх Кочмара и хижа Равнец......Тръгване по тъмно, че влака щеше да избяга. Изгрева ме свари на Жълтец.
Много вятър и студ. Два полара, две шапки и ръкавици и за малко и якето да сложа....Долу над Карлово се съблякох по тениска обаче.
Купена.
Много ми харесват снимки срещу Слънцето особено всичко като се окъпе в жълто. Сапунерката ми няма там разните му филтри, но чат пат от нея излиза точно това, което се вижда и на живо въпреки, че слънцето свети насреща в обектива.
Поглед назад докато се насочвам към Кочмара. Въпреки че изглеждаше отдалеч с малко сняг се гази и за там си трябват снегоходки. На Булката имаше здраво сняг и чудно как някакви с мотори бяха стигнали до там, личаха следи по 60см дълбоки на места, как бяха успели да изгазят не знам......Този ден въпреки многото километри умора нямаше, но коленете взеха да скърцат и взех да се чудя какво обяснения ще давам в службата ако се наложи да спра на Равнец за 24 часова реанимация с бира. Много слизане и все стръмно..
мЕнзухар под хижа Равнец.
У тук следва няколко интересни видеота, които не успявам да кача, но все пак ще сложа линкове па дано излезнат.
Как се събира и преработва снегът в хижа Тъжа.
https://photos.app.goo.gl/iWgffhfOelrnYTGF2Котакът на Мазалат. https://photos.app.goo.gl/t6CsQA7hRBsMwvfw1
От връх Жълтец https://photos.app.goo.gl/pBXlnyv30OdpMhzb2
п.п. От 25-28, а не 24-27 януари, но не мога да поправя заглавието. Не че е от голямо значение точната дата.
Коментар