Tweet
След 6-7 месеца принудителна почивка първо заради единия глезен, а после заради счупване в началото на септември месец 2017г на другия глезен, най-накрая в средата на декември месец направих опит за нещо по-така въпреки, че ме срязваше ако стъпех накриво.План нямаше,докъдето стигна и ако видя зор се връщах. .......................................С теснолинейката-бавно, но славно, но най-важното спокойно и приятно 
... .Пътят за х. Вихрен е затворен от пистите там където се разклонява за Шилигарника, Бъндеришка поляна и х. Вихрен.............Има хижар, но само бира и газирано, ядене няма, контакти за зареждане в стаята също няма, а този в кенефа от който едно време съм зареждал нямаше ток.. ..
Тръгнах като съмна. Никой не беше минавал, а и предния ден беше наваляло доста сняг затова се наложи сам да си бия пъртината. В началото твърдо по лятната, защото няма как да се прескачат клековете. Сняг от 30см, но най-често е до коляно, а на няколко места и по метър се газеше. Снегоходките са неудобни заради кривия терен, а и като стъпех по стръмен склон ми извъртаха болезнено счупения преди три месеца глезен затова ги махнах тези лопати още в началото. Имаше няколко малки стръмни склончета, където котките ще ви свършат работа дори в ниското, както се гази в дълбок сняг и изведнъж стъпвате на чист лед под малко сняг. Само 5-10 метра ще се сурнете по стръмно, но достатъчно да счупите някой крак, така че си слагайте котаците, а не пречи и в едната ръка да е щеката, в другата пикела, което за мен си е най-добрата комбинация, хем се подпираш хем като се наложи ползваш пикела. ....Незнайно защо хората ползват тези неща само в краен случай, а при такива несериозни места, където ако се хлъзнеш най-много да счупиш или изкълчиш крак им е някак неудобно да го правят.
Това е целта за деня........ Газенето в клека ме разкапа. Въпреки, че последния месец уж влизах във форма за няколко месеца принудително лежане бях атрофирал.Раницата до хижата беше 16кг, но оставих 3 кила в хижата, а и котките бяха на краката значи оставаха 12кг. на гърба, а бях отвикнал от такова тегло .......Тука ми мина мисълта да се откажа, че вече ми излизаше душата от зор. .....На снимката все още съм по лятната като следва качване на склона вляво, където снегът пак беше над коляно.
Тук вече минах вдясно от лятната пътека и се качих по-нависоко където нямаше затъване и беше замръзнало до лед. Долу в ниското под мен по лятната пътека силният вятър беше събрал всичкия навалял сняг и щях да драпам до Нова година ако бях минал оттам. Вървях вдясно, но успоредно на лятната и над нея. При хубава видимост лесно се избира пътя.
Поглед назад към Тодорка(вляво) и Хвойнати връх(вдясно).
Малка почивка, хапване,пийване...
Тук при тези камънаци ако не бъркам съм отново на лятната................... В края на пътеписа има снимка, където съм очертал с пайнт-а къде от този момент нататък продължава лятната и къде съм минал аз.
Вече съм на Кабата. Качването към нея е много стръмно и котки и пикел задължително, а и беше като ледена пързалка. Пробвах да стъпвам като рибена кост, котките се забива добре и нямаше проблем да се кача така, но глезена ме сряза няколко пъти и за втори път бях пред отказване. Нямаше как да се изкача по този начин и затова взех да бия стъпки и да стъпвам по-нормално, така като ритах и стъпвах на пръсти нямаше болка и номерът мина. Поражението се отложи поне за малко.....
Тука на това място се качих, а лятната мисля излиза на около двеста метра по-назад. Три часа до тук.
Тука на Кабата като се качих по това стръмното за трети път ми мина през акъла да се връщам. При хубаво и ясно време каквото беше в момента вятърът не ме притеснява много, но беше на такива пориви, че забивах пикела и чаках ниско приведен почти легнал да отмине, за да продължа и така доста пъти. На всичкото отгоре се бях обезводнил сериозно, изпиках нещо тъмно оранжево и езикът ми беше залепнал за небцето въпреки 1.5л вода изпити до тук.
Синаница в далечината и Гредаро. Поне така си мисля де.
На Вихрен......... 1 час от Кабата до тук заради умората и спиранията заради поривите вятъра. ......Разбира се без мазохизъм няма нирвана.
И разбира се не може без снимка на Кончето.
Ако бях изчакал още десетина минути един джедай щеше да се появи оттам, от Джамджиевия, но се разминахме. После се запознахме на хижата. Викал е човекът като ме е видял да слизам надолу, но в тоя вятър и с две балаклави на главата едната от които дебела вълнена, нямаше шанс да го чуя дори и да е на няколко метра.
На самия връх, вятърът макар и много силен беше учудващо в пъти по-слаб от този дето духаше на Кабата.Все пак се наложи да фиксирам раницата с пикела, за да не отлети нанякъде докато се разхождам наоколо............................................. Направо линк към ВИДЕОТО, че нещо не ми се отдава качването му тук.
https://photos.google.com/album/AF1Q...rg3fdiME343URG
Това е качването към Кабата, съвсем ОРИЕНТИРОВЪЧНО очертано на снимката вляво като посока и разстояния....... Вдясно е снимка на трака, с някакъв розов цвят е очертано на трака минаването................Поне за момента ДО КРАЯ НА ДЕКЕМВРИ преди следващите валежи за мен е безопасно откъм лавини по този маршрут............................ На снимката вляво синият пунктир е моето минаване, червеният е официалната лятна пътека, жълтото са малки козирки над лятната, оранжевото се вижда къде са се откъснали буците сняг в ниското.
Тази калпазанка ми изяде солетите на гарата в Банско и ми изцапа панталона с лапичките си докато се молеше за още.
Имах още някой почивен ден, но бях се разглобил и затова се прибрах за лека реанимация.
... .Пътят за х. Вихрен е затворен от пистите там където се разклонява за Шилигарника, Бъндеришка поляна и х. Вихрен.............Има хижар, но само бира и газирано, ядене няма, контакти за зареждане в стаята също няма, а този в кенефа от който едно време съм зареждал нямаше ток.. .. Тръгнах като съмна. Никой не беше минавал, а и предния ден беше наваляло доста сняг затова се наложи сам да си бия пъртината. В началото твърдо по лятната, защото няма как да се прескачат клековете. Сняг от 30см, но най-често е до коляно, а на няколко места и по метър се газеше. Снегоходките са неудобни заради кривия терен, а и като стъпех по стръмен склон ми извъртаха болезнено счупения преди три месеца глезен затова ги махнах тези лопати още в началото. Имаше няколко малки стръмни склончета, където котките ще ви свършат работа дори в ниското, както се гази в дълбок сняг и изведнъж стъпвате на чист лед под малко сняг. Само 5-10 метра ще се сурнете по стръмно, но достатъчно да счупите някой крак, така че си слагайте котаците, а не пречи и в едната ръка да е щеката, в другата пикела, което за мен си е най-добрата комбинация, хем се подпираш хем като се наложи ползваш пикела. ....Незнайно защо хората ползват тези неща само в краен случай, а при такива несериозни места, където ако се хлъзнеш най-много да счупиш или изкълчиш крак им е някак неудобно да го правят.
Това е целта за деня........ Газенето в клека ме разкапа. Въпреки, че последния месец уж влизах във форма за няколко месеца принудително лежане бях атрофирал.Раницата до хижата беше 16кг, но оставих 3 кила в хижата, а и котките бяха на краката значи оставаха 12кг. на гърба, а бях отвикнал от такова тегло .......Тука ми мина мисълта да се откажа, че вече ми излизаше душата от зор. .....На снимката все още съм по лятната като следва качване на склона вляво, където снегът пак беше над коляно.
Тук вече минах вдясно от лятната пътека и се качих по-нависоко където нямаше затъване и беше замръзнало до лед. Долу в ниското под мен по лятната пътека силният вятър беше събрал всичкия навалял сняг и щях да драпам до Нова година ако бях минал оттам. Вървях вдясно, но успоредно на лятната и над нея. При хубава видимост лесно се избира пътя.
Поглед назад към Тодорка(вляво) и Хвойнати връх(вдясно).
Малка почивка, хапване,пийване...
Тук при тези камънаци ако не бъркам съм отново на лятната................... В края на пътеписа има снимка, където съм очертал с пайнт-а къде от този момент нататък продължава лятната и къде съм минал аз.
Вече съм на Кабата. Качването към нея е много стръмно и котки и пикел задължително, а и беше като ледена пързалка. Пробвах да стъпвам като рибена кост, котките се забива добре и нямаше проблем да се кача така, но глезена ме сряза няколко пъти и за втори път бях пред отказване. Нямаше как да се изкача по този начин и затова взех да бия стъпки и да стъпвам по-нормално, така като ритах и стъпвах на пръсти нямаше болка и номерът мина. Поражението се отложи поне за малко.....
Тука на това място се качих, а лятната мисля излиза на около двеста метра по-назад. Три часа до тук.
Тука на Кабата като се качих по това стръмното за трети път ми мина през акъла да се връщам. При хубаво и ясно време каквото беше в момента вятърът не ме притеснява много, но беше на такива пориви, че забивах пикела и чаках ниско приведен почти легнал да отмине, за да продължа и така доста пъти. На всичкото отгоре се бях обезводнил сериозно, изпиках нещо тъмно оранжево и езикът ми беше залепнал за небцето въпреки 1.5л вода изпити до тук.
Синаница в далечината и Гредаро. Поне така си мисля де.
На Вихрен......... 1 час от Кабата до тук заради умората и спиранията заради поривите вятъра. ......Разбира се без мазохизъм няма нирвана.
И разбира се не може без снимка на Кончето.
Ако бях изчакал още десетина минути един джедай щеше да се появи оттам, от Джамджиевия, но се разминахме. После се запознахме на хижата. Викал е човекът като ме е видял да слизам надолу, но в тоя вятър и с две балаклави на главата едната от които дебела вълнена, нямаше шанс да го чуя дори и да е на няколко метра.
На самия връх, вятърът макар и много силен беше учудващо в пъти по-слаб от този дето духаше на Кабата.Все пак се наложи да фиксирам раницата с пикела, за да не отлети нанякъде докато се разхождам наоколо............................................. Направо линк към ВИДЕОТО, че нещо не ми се отдава качването му тук.
https://photos.google.com/album/AF1Q...rg3fdiME343URG
Това е качването към Кабата, съвсем ОРИЕНТИРОВЪЧНО очертано на снимката вляво като посока и разстояния....... Вдясно е снимка на трака, с някакъв розов цвят е очертано на трака минаването................Поне за момента ДО КРАЯ НА ДЕКЕМВРИ преди следващите валежи за мен е безопасно откъм лавини по този маршрут............................ На снимката вляво синият пунктир е моето минаване, червеният е официалната лятна пътека, жълтото са малки козирки над лятната, оранжевото се вижда къде са се откъснали буците сняг в ниското.
Тази калпазанка ми изяде солетите на гарата в Банско и ми изцапа панталона с лапичките си докато се молеше за още.
Имах още някой почивен ден, но бях се разглобил и затова се прибрах за лека реанимация. 
Коментар