Tweet
Който и да тръгне из Румъния винаги избира две-три култови места: Трансалпина, Трансфъгарашан, Бран и Синая. Понякога, за мерак и се включва и солната мина Турда. И толкова. Румъния е най-голямата по площ страна на балканите и несъмнено има много места почти непознати на юг от Дунав.
Точно затова в това пътешествие бяхме решили да се движим извън познатите дестинации и да открием за себе си нещо ново.
Както в повечето случаи тръгваме двама Аз със старото BMW и Пламен (pa4o_petrov) на чисто нов KTM 1090. Времето в което мога да отсъствам от моите си ангажименти е максимум 9-10 дни. Така предвидените 7-8 ни устройваха.
И така. Потеглихме на 21 август, като се срещнахме на Видин. Първата ни цел е малкия курорт Бъйле Херкулане или Баните на Херкулес, който се намира на двайсетина километра от Оршова по поречието на река Черна и е в самото начало на национален парк Домоглед.
Пристигаме благополучно около обяд като на няколко пъти настигаме дъжда, който се ръси из югозападните Карпати от два дни. За сега той не ни притеснява, но имам лошото предчувствие, че там за където сме тръгнали днес ще ни изиграе лоша шега. Но това нататък.
Още на пръв поглед градчето прави впечатление на доста занемарено и сякаш попаднахме във времето на Чаушеско, но пък природата и миналия разкош на старите сгради бяха в накаква чудна симбиоза. Минералните лековити води на това място са известни още на римляните, легенда гласи, че Херкулес е идвал тек за да си почива. Курортът е в разцвет през времето на Австро-унгарската империя, от когато са и повечето хотели и сгради. От ерата „светлото комунистическо“ има един – два мноооого грозни бетонови недомислици, които даже и се снимахме.
Оставяме баните на Херкулес и продължаваме през живописния каньон на р. Черна към язовир Черна или Йовану по шосе DN66A. Това е най-прекия път към Петрошани, където мислехме да пренощуваме. Има едно малко предизвикателство от около 80 км. макадам, като една част 15-20 км, около язовира, е горски път и обикновено трябва седмица след дъжд за да поизсъхнат големите локви и да няма много кал. За нашите тежки машини именно тя беше предизвикателство. И напук на всичко се натресохме там точно час след като дъжда спря.
От клипчето става ясно какво стана положението и след 5 км кал и локви решихме, че е по-мъдро да се върнем и обиколим преди да се хвърлим още на първия ден. Със сигурност с по-лека машина и офроуд гуми не е проблем преминаването, но.....ние – така.
Върнахме се на асвалта за да обиколим през Търгу жиу, като по път ни изникна манастирът Лаинчи (Lainci).
Привечер пристигнахме в Петрошани. Настанихме се в едноименния хотел с мебелировка от преди поне 40 години, но пък иначе беше чисто. Женицата на рецепцията изглеждаше малко притеснена от състоянието на хотела, и няколко пъти ни предложи първо да разгледаме стаята.
След малка разходка завършихме подобаващо първия ден.
Точно затова в това пътешествие бяхме решили да се движим извън познатите дестинации и да открием за себе си нещо ново.
Както в повечето случаи тръгваме двама Аз със старото BMW и Пламен (pa4o_petrov) на чисто нов KTM 1090. Времето в което мога да отсъствам от моите си ангажименти е максимум 9-10 дни. Така предвидените 7-8 ни устройваха.
И така. Потеглихме на 21 август, като се срещнахме на Видин. Първата ни цел е малкия курорт Бъйле Херкулане или Баните на Херкулес, който се намира на двайсетина километра от Оршова по поречието на река Черна и е в самото начало на национален парк Домоглед.
Пристигаме благополучно около обяд като на няколко пъти настигаме дъжда, който се ръси из югозападните Карпати от два дни. За сега той не ни притеснява, но имам лошото предчувствие, че там за където сме тръгнали днес ще ни изиграе лоша шега. Но това нататък.
Още на пръв поглед градчето прави впечатление на доста занемарено и сякаш попаднахме във времето на Чаушеско, но пък природата и миналия разкош на старите сгради бяха в накаква чудна симбиоза. Минералните лековити води на това място са известни още на римляните, легенда гласи, че Херкулес е идвал тек за да си почива. Курортът е в разцвет през времето на Австро-унгарската империя, от когато са и повечето хотели и сгради. От ерата „светлото комунистическо“ има един – два мноооого грозни бетонови недомислици, които даже и се снимахме.
Оставяме баните на Херкулес и продължаваме през живописния каньон на р. Черна към язовир Черна или Йовану по шосе DN66A. Това е най-прекия път към Петрошани, където мислехме да пренощуваме. Има едно малко предизвикателство от около 80 км. макадам, като една част 15-20 км, около язовира, е горски път и обикновено трябва седмица след дъжд за да поизсъхнат големите локви и да няма много кал. За нашите тежки машини именно тя беше предизвикателство. И напук на всичко се натресохме там точно час след като дъжда спря.
От клипчето става ясно какво стана положението и след 5 км кал и локви решихме, че е по-мъдро да се върнем и обиколим преди да се хвърлим още на първия ден. Със сигурност с по-лека машина и офроуд гуми не е проблем преминаването, но.....ние – така.
Върнахме се на асвалта за да обиколим през Търгу жиу, като по път ни изникна манастирът Лаинчи (Lainci).
Привечер пристигнахме в Петрошани. Настанихме се в едноименния хотел с мебелировка от преди поне 40 години, но пък иначе беше чисто. Женицата на рецепцията изглеждаше малко притеснена от състоянието на хотела, и няколко пъти ни предложи първо да разгледаме стаята.
След малка разходка завършихме подобаващо първия ден.
Това за доказателство, че изчетох всичко внимателно няколко пъти. Къде е продължението?
но се радвам, че някой чете какво съм написал.. 
. Ето и продължението.
Коментар