Имало едно място, ...

[Son4o]

От: Имало едно място, ...

Всичко хубаво, НО. Самият акт на разрушаване накрая е показателен. Без да поучавам, но ако го беше подарила така, както е направено... усещането ти можеше да бъде друго.

Показателен и (поучителен) е най-вече за мен.
Не познавах този акт, докато не посегнах. Също и не допусках, че нещо постигнато с толкова любов и отдаване може да изчезне толкова бързо.
Природата ми не е разрушителна. Познавам отдавна и усещането от другия акт - на даряване.
Считам, че Той е онзи, който омагьосва! .. И Живея с тази магия целият си съзнателен живот.
... това място не можах да подаря ..

И двата акта: грозен и красив, са искински, само когато са спонтанни, т.е. родени единствено от моментни усещания.
В онзи момент усещах съмнение ... на някого не повярвах. Съмнението винаги разрушава!
Нямаше как да знам какво е да си разрушител, дали ми хареса и дали искам отново да бъда ... ако не беше ме стигнало. Бил ми е нужен ... урока.

Като красив роман с тъжен край...

п.с. Нашите имат същия таван, прозорче в средата с частичен изглед към НДК и Витоша, от двете страни на прозорчето под наклон, целия беше само голи тухли, горе старите греди се виждаха от въпросната черна хартия и част от керемидите между дъските и гредите, тогава бях ученик и си мечтаех за собствена стая, речено сторено, тогава заедно с баща ми купихме чамова ламперия и за една седмица заприлича на мини уютна хижичка от планината, приятелите ми постоянно искаха да ходим там и да слушаме музика и играехме често монополи, ехее не съм стъпвал от няколо години на тавана, ще взема да направя снимки и ги постна тук как сме го направили, ако искате де, за да не цапам темата тук. В момента тавана сме го превърнали в библиотека и държим всичките си книги там, направихме рафтове за книгите и почти няма свободна стена от книги, станало е още по уютно, но сигурно е потънало в прах сега и ще се мобилизирам да видя тавана как е сега.

Покажи ... Аз споделих, каквото ми тежеше.
Можеш да черпиш идеи, стига да са ти приемливи. Например да си оплетеш кантове

Целият център е пълен с изоставени тавани и мазета. Единственият начин да не намериш е да не търсиш. Обаче...проблемите с тока и температурите лете/зиме ще ги имаш навсякъде.

Зная, който иска намира. Но нуждата не е просто от някакво помещение, където да си сам. Нуждата е и да намериш нещо там, заради което да оставаш всеки път.
Аз и сега съм завряна в кухнята. Рисувам на масата, на коленете си, до микровълновата, късно през нощите, когато моите спират да влизат, излизат и търсят хапване ... все пак рисувам, някак.

[turtey]

От: Имало едно място, ...

“Fear is the path to the dark side. Fear leads to anger. Anger leads to hate. Hate leads to suffering.” – Yoda

Обаче както знаем например от Стайнбек, няма изцяло добри и лоши хора (е, освен Кейт).
Светът е шарен, ние също.
Яж и пий днес, защото утре ще умреш.
Като не е тоя таван ще е друг

[dadko]

От: Имало едно място, ...

Колкото ми харесваше разказа за всеки един детайл по това кътче- толкова ми и хареса неговия завършек. Някак напълно логичен за мен. Как да подариш на някого нещо, всеки детайл от което е граден с много любов и старание? Нещо, в което си вложил сърце и душа, след като той с нищо не е заслужил това? Струва си да подариш само и единствено, за да видиш радостта в очите на този, на когото даряваш, но в този случай няма да получиш нищо- купувача взима всичката тази красота като даденост.
Най-вероятно тази даденост няма да я оцени въобще . В неговите очи самоделните мебели може би ще изглеждат като куп вехтории... Сигурно самия той ще премахне всичко и ще обшие с гипсокартон, да речем. Със сигурност ще остави паркета, без да подозира дори колко мъки са отишли по реденето и цикленето му...

[emanuilis]

От: Имало едно място, ...

Не мисля така, съжалявам.

[XPainter]

От: Имало едно място, ...

Предполагам отдавна вече имаш друго, по-добро място за да бъдеш себе си. Каквото заслужаваш.
Навреме е станало гадното, щеше още много да оправяш и правиш онова място все по-твое. И по-късно щеше да ти е още по-кофти да го напуснеш. Надявам се вече да си благодарна че си на по-хубаво място.
Аз се изнесох от бивша дърводелска барака, която през годините бях направил свое ателие. Познато ми е всичко по изолации, осветления, мазилки... отворих си и горно осветление. Бях в него над 22 години. Всички го знаеха като моето.
Като го напусках, въпреки огорчението си казах - за мен има по-добро място от това, започвам нов етап. Така и стана.