Имало едно място, ...

[Son4o]

Да, имаше едно място. Намираше се точно на ъгъла на улиците Любен Каравелов и Николай Павлович, на последният етаж на старата кооперацията. Таван.

Така се случи, че един майтап ме отведе там през късното лято на 2015 г. .. за да го видя. Какво видях? – видях една скована дървена врата, която приятно проскърца, когато я отворих. Видях още, че има място само да прекрача прага. Видях толкова много битови неща бутани там 20 и повече години: нафтови печки, телевизори, магнетофони, сандъци, посуда, кухнески печки, седалки от кола, стъкла от Булгаррено .. вероятно и седалките бяха от него, детски колички, инвалиден стол, разглобен гардероб, разглобени ъглови легла, парчета от хубавото старо ПДЧ от други мебели, буклуци... Видях черни стени, залепили толкова много прах по себе си. И един голям прозорец видях, също и чаровно падащи към ъгъла на сградата носещи греди – типично таванска конструкция, а между гредите доста на рядко, криви дъски, които оформаха тавана, на места се виждаше над тях черна хартия или каквото там се слага под керемидите. Видях още и мнооого стиропор, дебел 10 см.

Опитах се да си го представя празно и чисто и се чух как си казвам: Това е моето място! Мястото, от което щеше да се роди моето ателие! Не знаех как, нямах пари .. самичка, колкото и с каквото мога ... знаех единствено , че просто трябваше да го почистя.

И така всеки свободен час ходих там, преди, след работа и се рових и изхвърлях буклуците, колкото да мога поне да се разхождам вътре. Установих, че всъщност никак не е малко за мен и статива ми. Открих, че само една от стените е измазана, с нещо мноого ронливо, всички други си бяха „по тухли“, част от тях липсващи и за онзи момент – черни. Материалът, с който бяха зидани се ронеше жестоко само от преминаването на пръстите ми. Смеех си се, че е грехота да имам толкова много тухли и да не ги покажа това щеше да е първото нещо, което да направя щом разчистя всичко – да ги измия.

От нещата, които заварих там, оставих единствено дървените остатъци от мебели, една маса с крив плот, която на този етап ми трябваше, стол и едно детско столче, тип табуретка. А ... и един голям, стар сандък, който ми харесваше, две кошници, които обожавам, няколко дамаджани с оплетка.

Започнах се с тухлите ... нямаше още да ги мия, защото въпросното бяло нещо между тях се ронеше постоянно. И имайки бедни познания в областта на ремонтите, скромните ми мисли ме отведоха в първата железария за да купя теракол. И така, първоначално помогнах ръчно, с шпатула на всичко дето иска да се рони да падне и замазах междутухлието навсякъде из целия таван, дори си зазидах липсващите тухли (духаше през дупките), търкаляха се там 5-6 броя. Така и не измих тухлите, забравих да кажа, че на тавана нямаше вода, както и тоалетна, никога не е и имало (вода си носих в големи двулитрови шишета, колкото да мога да се измия ръцете си от прахта, до тоалетна – в съседно квартално заведение). Главицата ми роди друга „върховна“ идея за тях – за да може да се покаже максимално топлият им тъмно червен цвят – „Ще ги изпиля" – казах си "... какво ми трябва? – флекс? .. с диск за дърво? ... ми да!“ Все пак това съм Аз ... с голям мерак и нула познания, флекса беше моето решение.
Изпилих ги ... няма нужда да ви казвам каква мъгла. Дъхът ми беше червен! Съжалявам че изгубих първите снимки от там ... знам, че описването с думи не представя картинката. Всъщност е въпрос на умение.

[emanuilis]

От: Имало едно място, ...

Снимки

[Son4o]

От: Имало едно място, ...

И така, имах тукли с омазани добре фуги между тях. Планувах да бъдат лакирани в по-късен етап, когато приключа с всички операции, които образуват прах.
Време беше да използвам стиропора, който стоеше там години очевидно с цел изолация. Нямах представа как се кове толкова дебело нещо за дъски. Идеята беше да запълни пространството между носещите греди, а те да се виждат ... хубави си бяха. Нямаше да справя сама с това, така че го отхвърлих. След питане тук-там ми стана ясно, че мога да го лепя. Кроих го точно, запълвах с тънки изрезки и всичко слепвах с някакво лепило, подобно на монтажна пяна, но лепило, забравих какво беше .... но помня как лепях косата безброй пъти за него, а то нямаше махане .. рязах кичури ... беше ми много трудно. Имаше и високи места в помещението. Аз нямах стълба, разполагах с един кухненски стол и малкото столче, което качвах върху него и аз отгоре му, за да съм по-високо. Облепих тавана и всички дъсчени части от стените. Всичко с цел да не духа. Разбира се беше много грозно. Мислех как да скрия сега пък стиропора! За щастие през целите дъсчени части имаше през метър да речем, някъде по-малко, по-дебели греди. И си мислех, че тъкмо те са мастото, където би могла да се захване каквато и да е плоскост за да покрие стиропора. А каква да бъде? – пари нямах - както за добра изолация, така и за някоя хубава ламперия например. Единственото, което можех да си позволя беше фазер. Обаче той няма вид! ... Има, няма – нямах избор, все ще се сетя после как да скрия фазера, който пък криеше стиропора. Поръчах 5-6 листа фазер голяяяям - 1.70 х 2.50 нещо такова ... прекалено голям за мен, но нямах избор. Влачих лист по лист сама по стълбите до 6-я етаж. Ръцете ми окапаха. Дълго време след това чувствах болка, но бях доволна, правех си Моето място, съвсем сама. Заврях някак листовете вътре. Оглеждах и точно си взимах размерите за да кроя фазера, със зеге. Как се върти такъв лист из 12-13 кв. помещение, половината скосено при това, аз си знам, но не е невъзможно. Рязах, мерих, напасвах, като всичко това изискваше катерене на столчетата и държане на плоскостта с двете ръце, нямах опора никъде ... както и да е успявах. Пребивах се сравнително нежно.

Не ми даваше мира мисълта как да покрия този фазер. Фолио не, боя не ... хартия някаква? Имах наблюдения върху обикновенната опъковъчна сива хартия т.е. мачкала съм я за скулптури и се получаваше добре. Защо пък не! Сивото пасваше на дървото. Представих си я намачкана и залепена за фазера ... с С200 например ... и после намазана отгоре пак с него, защото прави покривен слой, до някъде щеше да я пази от прах, можеше да се мине с влажен парцал ... демек вече го бях решила. Купих 20-30 листа хартия, евтина е – 0,20 ст. листа. И започна творчеството още преди да е монтиран фазера за тавана и стените. Харесваше ми как се получава, а и мисълта, че това е една Сонина измишльотина и ..., че няма никъде втора такава ми даваше стимул. Платната от фазер и хартия щяха да прикриват само местата със стиропора, както казах имах дебели носещи греди, които разхубавих още повече като ги михах с флекса и лакирах.
Най-старата снимка, която пазя:



Виден е онзи, хубавия ъгъл, в който се снижават и събират гредите, всъщност ъгълът на самия покрив на сградата. Идеята ми беше фазера да монтирам, поне на тавана, с винтове за краищата на дебелите греди. Но не се справих. Разполагах с голяма и тежка бормашина, която трябваше да държа и натискам в тавана качена на ... столчетата. Не ми се получи, не успявах да натискам достатъчно и винтовете си стърчаха наполовина. Същия ефект и с недотам добър винтоверт. Затова го заковах, за коване имах замах. На скосените части поне лесно се ковеше.



Тук по добре се вижда хартията и как стои до дървото, също и пироните Сърпът намерих там и си го запазих, заедно с два броя маши или дилафи, кой както го знае.

[Son4o]

От: Имало едно място, ...

С тавана бях готова. Имах, за сега, прилични стени със запушени всички възможни цепнатини и дупки. Оставаше да чакам да дойде дъжда, за да проверя дали ще вали и вътре при мен.
Помещението беше почти празно, с изключение на всички дървении, които запазих и между другото местих и прехвърлях из тавана в зависимост от това какво работя и колко ми пречеха.
Загледах най-дълбоките и ниски места до стените. Те на практика бяха неизползваеми, защото човек трябваше да е повече от клекнал за да е там. Гледах облегнатите врати от гардероба точно на такова място. Образуваше нещо като ... ракла, грубо казано. Но стоеше добре. Аз имах както много плоскости така и всички съставни части от едно легло – крачета, по-тълки летви, дъна и страници от гардероб също. Имах зеге, бормашина и бетонен под. Можех да направя конструкция някаква, която да наподобява шкафове по всички ниски места, на всичките 3 стени, в които завършваше тавана. Просто за да ограничат ходенето там, просто за да има нещо и просто да предпазят от удряне на главата например Освен това по такива „ракри“ можеха да се подредят разни нещица – платна, бурканчета .... На мястото, където спускащият се таван опираше в стената, височината беше 50-60 см. от пода. И си мислих, че ако е и такава дълбочитата на раклата ще е добре. Мислех ... но докато не го видех, нямаше как да знам.
И толкова ми трябваше. Започнах да размахвам ролетката, да смятам, да режа ... Но пода както казах е бетон. Как се свързва дърво с бетон?! Представих си конструкцията – трябваха ми вертикални летви, закрепени някак за пода, до някаква степен здраво, на които в последствие да поставя (завинтя) плоскости, които да имитират врати ... Единственото, което роди главицата ми беше – дибли. Не добро решение вероятно, но за мен единственото. Започнах и .... ентусиазма ми веднага се изпари, когато видях как играе диблата в бетона, конструкцията ми щеше да е кекава. Отново се озовах в железарията, този път за Poхipol бях чувала, че става на камък ... демек – моето спасение. И така, значително по-спокойна се захванах да си изработвам мини мебели, защото мястото не позволяваше нормални. На вратите от гардероба дори стояха пантите, фини и по цялата дължина. Благодарение на тях, единия „долап“ се получи отваряем и използваем. Ето нагледно...



Тази част с дръжката е отваряема. Пантата е отдолу, а гредата, за която е захваната с винтове и лежи на бетона е монтирана за него с няколко дибли, омазани с Poxipol. Другата част, в дясно е само за фасон.



Това съвсем в ляво на снимката е част от сандъка, който запазих. Стар и хубав, нашарен ...както ги шареха навремето.

Имаше две вертикални дебели греди от тавана, които си бяха от самата му конструкция. В никакъв случай не можех да ги махна ... но ги пилих и лакирах и станаха хубави. Трябваше да измисля какво бих могла да засуча около тях с цел да са използваеми. Все пак имах още една врата на гардероб. Не бяха обаче еднакво отдалечени от стената и варианта за нещо правоъгълно веднага отпадна ... още по интересно. За едно ателие беше нужно да има и място за подлагане и рисуване различно от статив. Мда ... трябваше да е бюро ... което впоследствие използвах за друго ... ще го видите по натам.



За да стои плота вертикален, издълбах в гредите улеи, към 1-2 см. дълбоки с едно от длетата ми. След като плота се „мушна“ в улеите, отдолу под него просто заковах малко квадратно парче дърво за да има опора, а и нямаше да е видно. За вратата си купих две панти.
Оставаше да направя дъно и таван на въпросното шкафче. Зад него се вижда единствената измазана стена, която някога е била бяла. Това обаче още не ми беше важно.

[Son4o]

От: Имало едно място, ...

Мястото имаше и още нещо, твърде грозно.
По една от стените, по цялата й дължина, под наклон, минаваше една тръба от парното на сградата. Тръба тънка, но обвита със стъклена вата и отгоре гипс! Всичко това имаше дебелина около 10, на места и 15 см. Та както се спускаше тази тръба по стената, така и правеше чупка надолу и се простираше почти до средата на пода. Доста грозно и знам ли – непрактично, нелогично да е там, поне за мен.
Разбира се нямаше как да я махна, затова трябваше да я скрия. Вероятно усещате как Соня се справя с нещата, които не може да изхвърли – крие ги.
Как можех да скрия толкова дълго нещо!? За момента там стоеше старата крива маса, на която стояха инструментите, стола на който посядах също беше под тръбата. Да, бъдещата маса определено трябваше да е там, под нея, защото нямаше къде другаде. А това, че тръбата се забиваше в средата на пода и отиваше някъде на долния етаж ме убиваше. Родиха се всякакви простотии как да я скрия – да я направя на дърво, декоративно, с хартии разни, да я увия с въже ... В крайна сметка, това, че масата беше там и сядайки на стола (за да се възмущавам) гледах тръбата срещу мен, ми помогна да се сетя, че е логично да се седи и от другата страна на масата. Друг стол нямах, нямаше и да купувам. Но можех да градя нещо около тръбата, което хем да я крие, хем да служи за сядане. И .. захванах се, мерих и просто трупах дъски около нея. Рязах ги високи колкото седалото на стола. Така и се оформи нещото, което исках и можех да направя. Дибли, пробиване на дъските, пробиване на бетона точно там където е пробита дъската ... нали отворите трябва да съвпадат. Доста изнервящо ми беше, но се научих. Скрих я Стана нещо като сандъко-пейка. И след като служеше за сядане, трябваше да има и импровизирана облегалка за едната ръка поне, естествено откъм тръбата за да се крие и нагоре.

Като видях какво съм направила, реших, че единствения начин да скрия останалата част от от тръбата, лазеща по стената, е някаква кутия по цялата и дължина. Ми да, летвички имах колкото искам. Последва пробиване, този път на тухли в тях дибли с лепилце, които да държат летвите. Така се получи един скелет на кутия около тръбата. Страните на кутията нямаше от какво друго да са, освен от фазер ... който както се досещате щях после да крия

Фазера монтирах за летвите с винтове. Но с ГОЛЯМ зор, защото ... мисълта ми е неорганизирана и летвите вече бяха на стената, което правеше много по-трудно поставянето на дъно, предница и таванче на въпросната кутия. Освен това тръбата се въздигаше до най-високата част на тавана и го напускаше. Как ще завинтвам там винтове?? .. на по-голяма височина от тази, която ми предлагаха двата стола? ... Ми ще завивам без да гледам! Опитах с винтоверт – не, опитах бормашината ... до някъде, след като се озова работеща в дясната ми гръд, намотала около себе си пуловер, боди, сутиен и малко кожа се отказах. Взех си отверката. Някак успях и с това, криво-ляво. В крайна сметка целта беше постигната, тръбата я нямаше, виждаше се само грозен фазер. Пак седях на стола и само наблюдавах. Кутията би могла да даде основа на някакви етажерки, съвсем скромни. Наличието на маса под тях би оправдало използването им за какво ли не. А най-високата част на кутията се падаше точно зад вратата, където обикновено е мястото на закачалката. Значи там можеше нещо да стърчи, някоя клечка, клечки ... клони Мда .. отново „гениална“ идея! Сигурно не предполагате, че обикалях и събирах тънки клонки, сравнително прави навсякъде където е възможно. Как съм изглеждала не зная и едва ли ме е интересувало. Важното е, че аз имах вече материал за един простичък плет!

Подбрах клоните, нарязах ги на равни части, вързах ги една за друга с канап, като за мястото на закачалката оставих такива с чепчета и разклонения, че да стърчат и да може да се закачва. Все пак идеално прави клечки, които да лягат изцяло върху фазера нямаше, затова под по-извитите се наложи да ползвам монтажна пяна. Тя ги лепеше и не се виждаше.

Остана да преправя и масата, та да се оформи къта за сядане. Както казах, стандартна маса не отиваше никак на пространството, стоеше висока. От нея използвах само краката, а за плот поставих последното голямо парче от врата на гардероба. Краката долепих ъглово, за да има пространство пред сандъко-пейката, която вече беше факт. Понеже така поставените крака я правеха нестабилна, а мястото и се очертаваше плътно до стената, я закрепих с две дибли в тухлите и плота, по познатия вече начин. Плота към краката беше монтиран също с дибли.

Нагледно: масата, пейката, облегалката за дясна ръка , кутията с клечки, скриваща тръбата.







Закачалката ми





Следва ...

[santaclash]

От: Имало едно място, ...

Яката работа. Имаш талант! Сега си представи същото, ама цял апартамент+таван+ мазе. Последното трайно присъствие на човек в апартмента е било някъде края на 60-те. За тавана и мазето няма сигурни данни, със сигурност е било по-рано. Баща ми разказваше, че като студент се е качвал горе да крие някакви грамофонни плочи от милицията.
Чистих го два месеца. Иска се особена нагласа към живота, за да опишеш толкова романтично една натурална, грозна действителност-къртовски труд и зла мизерия.

Между другото, на тоя таван няма да можеш да работиш зимата. Ще пукнеш от студ. Аз исках да си направя архив там, но и за това не става.

[Son4o]

От: Имало едно място, ...

Яката работа. Имаш талант! Сега си представи същото, ама цял апартамент+таван+ мазе. Последното трайно присъствие на човек в апартмента е било някъде края на 60-те. За тавана и мазето няма сигурни данни, със сигурност е било по-рано. Баща ми разказваше, че като студент се е качвал горе да крие някакви грамофонни плочи от милицията.
Чистих го два месеца. Иска се особена нагласа към живота, за да опишеш толкова романтично една натурална, грозна действителност-къртовски труд и зла мизерия.

Между другото, на тоя таван няма да можеш да работиш зимата. Ще пукнеш от студ. Аз исках да си направя архив там, но и за това не става.

Талант, незнам ... мерак беше! Много малко хорат истински разбират нуждата на един ... творец, да бъде Сам, когато твори. Обикновено се приема за глезотия, каприз ... а не е така. Имам опита от вкъщи, където трябва и е приоритет да се яде, пере ... кой го интересува, че на мен ми се иска да си разхвърля боите и да омажа всичко

Видях как е зимата там. Мръзнех, докато си следвам мерака. Не ми пречеше да съм навлечена и да работя. Таванът имаше проблем, който остана основен. Не смеех да пусна никаква печка, защото видях, а и ме предупредиха, че токът идва от стълбите ... където светеха чат-пат 40 ватови крушки. Демек стара и СЛАБА инсталация, с незнайно какви кабели ...
Надявах се, че ще има решение и за това ... но .... ще описвам по натам.

[aldr]

От: Имало едно място, ...

Чудо ...давай още Сонче ...

[santaclash]

От: Имало едно място, ...

На тавана си. Там има комини. Огледай кой е най-близкия, в който можеш да се включиш. Това, че няма изкарани розетки, да не те плаши. Просто трябва да е комин.

[davc]

От: Имало едно място, ...

Соня, чувал съм за този таван и друг път. Ама сега - някакси - говориш в минало време. Какво става? Казвай може ли нещо да се направи (пък от теб тутманика ).

[Son4o]

От: Имало едно място, ...

Говоря така, защото свърши Мите ... Помня ... споменавах климатика, който уж ще се слагаше ... нищичко не може да се направи!
Имам да покажа още малко, и всичко ще си кажа
Предстои една весела част ...

[Son4o]

От: Имало едно място, ...

Имах вече някакви мебели, да, нестандартни, може би и смешни, но такива, каквито ми вършеха работа и ми беше приятно да гледам. И понеже за първи път в живота си имах подобно приключение, не знаех как да се организирам. Оставях се на внезапните идеи и емоции и вършех нелогични неща. Като да направя разни мебели, да ги монтирам за пода, без да имам решение за самия него. Не можеше да остане бетон. Логично беше първо да направя каквото ще правя по пода и след това да нареждам мебели и т.н. ... Но това е Соня ...

Живущите от кооперацията, разбира се не ме одобряваха. Беше се появила „някаква там“, художничка и навлизаше в тяхна територия, нарушаваше спокойствието им – донякъде. Опитваха се, бяха любезни, но не и ИСТИНСКИ. Мрънкаха и бяха готови да крещят винаги когато им се отдадеше възможност. Всички те, просто трупаха ненужните им вещи из останалите тавански помещения, които се водеха общи.

За пода в „Mоя таван“ можех да си позволя единствено балатум ... нооо изобщо не харесвам тази студена гума. Имаше захвърлено там едно руло сив мокет. Мислих за него .. толкова беше прашен и .. кой знае още какъв. Можех да се убедя да го ползвам единствено ако някъде го изпера, но ... трябваше да ангажирам подходяща кола, да побере топ мокет , при тове не веднъж. Отказах се. Другия вариант беше някакъв супер евтин ламинат. Знаех как се поставя, никога не бях, но щях да се справя. Разбира се щеше да е нареден ОКОЛО всичко което построих вътре Нямаше да развалям нещо, което с помощта на чудо беше се получило.

Живущите се качваха при мен (освен да правят забележки) и за да хвърлят „по едно око“(беше им любопитно какво се случва), под предлог, че нещо гледали, вършели си работа демек. Точно при една такава визита на съседа точно под мен, вратата беше широко отворена и той видя в какво превръщам тавана. Беше изненадан и очарован. Предложи помощ, съвети ... А аз споделих, че вероятно ще ми трябва помощ да кача до горе пакетите ламинат, ако се реша изобщо. Ооо, знаеш ли – казва той … „Ей там сме сложили нашият стар паркет, в чували, който трябва да изхвърлим. Виж го, ако ти трябва – взимай!“ ... Усмихнах се „От къде знаеше този мъж, колко малко и трябва на Соня за да се поддаде на поредната щуротия?“ ... Добре, не ми пречи да погледна ... и така, замина си. Останах аз сама. Отидох при паркета. Какво видях – демонтиран дъбов паркет, от стария, т.е. дебел, грижливо прибран в чували, лакиран в червеникав лак. И нещо почна ме ровичка отвътре - на Моето място, как би отивало само истинско дърво па пода!! Всичко там беше дървено! В този момент не знаех с какво се захващам. Знаех, че не мога да редя такъв паркет. Но вече мъкнех един чувал вътре при мен да го разгледам. Както казах беше употребяван и по нутовете и перата имаше следи от много прах и нещо лепкаво – просто битови отпадъци попаднали там през фугите му през годините, а на много от парчетата перата просто бяха счупени от демонтажа. Демек, в този вид нямаше как да се използва, защото тази мръсотия пречеше на нута и перото да съвпаднат. Взех един макетен нож – Я! Колко лесно се почиства! И така, прехвърляйки един по един чувалите в стаята си, Соня полека си подбираше здрави парчета паркет. Започнах да ги чистя, с макетното ножче минавах от всички страни на сглобката на всяка една дъска. Обаче те ... нещо бяха различни. Хм ... леви и десни До тогава не знаех. Само с такъв паркет можело да се получи „рибената кост“ - начин за редене на паркет. Добре де казах си, така и така прехвърлям всяка една дъска – ще го сортирам, една купчина ляв, една десен. Единственото, което познавах като изолация под паркет, беше подложката, която се продава за ламината. Купих. Щях да редя дъбов паркет сама!

Тавана имаше само една мижава лампа, доста слаба и ниските му части бяха почти тъмни. От университета поисках лампа с много дълъг кабел и с нея осветявах тези места, за да виждам, можех да я местя. Замазката беше сравнително гладка с изключение на едно две места, които със секач и чук успях да заравня.



Най-ниската и тъмна част от помещението. В дясно са гредите, на които беше бюрото. Както се вижда редя по правилата оставях в началото и края на всеки ред по 1-1.5 разстояние ... сякаш щеше да е вечно ... и тук-там лепях.



Било е вече март ... паднала ми е една от мартениците



Изглед от масата ... Купчините сортиран паркет. А сандъка въртях и местих. Не можех сама да го извадя навън, че да не ми пречи.

Разбира се такъв червеникаво-оранжав не можех да оставя паркета. Ясно, ще се цикли. Представа нямах как. Не само заради цвета, но и за да се подравни. Паркета беше веднъж реден на някаква равнина и изциклен по нея. При мен стърчаха ръбчета от 1-2 мм, не беше равно. Бях виждала машини за циклене, като косачки, но не можех да си поръчам циклене ... нямах и откъде да взема такава, нито пък да я кача до горе. Намери се друга, малка. Приятел ми услужи с нея. Лазех по паркета и я търкалях по него. Колко шкурки скъсах от това, че не мога ... докато загрея как всъщност да я движа – аз си знам.
Безумно шумна. Душата ми раздираше. Прибирах се вкъщи с пищящи уши. Вече си мислех, че ще ме изгонят ... И тази фина дървесна прах!! Работех с шапка, маска, очилата ми се напрашаваха постоянно, спирах за да ги чистя, колената не ги чувствах. Имах прах НАВСЯКЪДЕ! Но се справих. Свърши.



Изциклен и фугиран дъбов паркет.
Най-сладкия момент – да седнеш скапан от умора и да наблюдаваш какво си направил
Горе дясно, с дръжкана надолу се вижда въпросната машина, раздираща души.
Най-после щях да почистя и да не праша повече! Лакирах паркета с безцветен матов лак. Естествено сложих и первази, не дървени.
PVC се монтират доста лесно.

В най-ниската част от помещението, от така наречените ракли до вертикалните греди с бюрото, се оформи едно пространство, което незнаех как да използвам. Права не можех да седя там … с голям зор, но нямах нужда от повече маси и столове. Мястото беше – 1.36 см.! Матрак!!!? Само дето легло нямаше как, щях да имам ранена глава винаги. Речено сторено, разбира се нов не, но приличен. С малко подритване и молби, влезе,където му е мястото


Знам,че се посмяхте ... тогава и аз за първи път виждах такова редене на паркет

Следва още ...

[bochkata]

От: Имало едно място, ...

Чакам с нетърпение!

[emanuilis]

От: Имало едно място, ...

Получава се мн. добре

[targa]

От: Имало едно място, ...

Героиня. Да се абонирам.