Tweet
От доста години се канех да се разходим по-сериозно по Кърджалийско.
Най-после реших, че като идва есента, ще е с по-нормални температури и потеглихме.
Ще ме извините, но този път снимките не са редактирани, не ми се и пише подробно. Така че ще се задоволите с повече снимки с не особено високо качество.
Тръгнахме от София и се отклонихме от магистралата към Асеновград. И до сега този път е кошмарен - за да стигнеш от магистралата до Асеновград отнема толкова време, колкото от столицата до Пловдив.
От там поехме към Комунига, откъдето се отклонихме към планината по тясно пътче.
Първото полузапуснато селце, което видяхме, беше Средска. Все пак има някакви постоянно живеещи хора, защото видяхме обработена градинка, а и жена с няколко крави.
На тези места водата е проблем, нормален водопровод няма. Животните пият вода от такива места, когато в тях все пак има вода.
Стигнахме до Женда.
От там по черен път се отклонихме към малкото селце Небеска, за да видим какво наследство са ни оставили траките на това място.
И в Небеска има хора, но са останали малко. Както навсякъде наоколо се рушат изоставени къщи.
Според информация от мрежата над Небеска има тракийско светилище.
Съвсем близо е над селото, но се ходи доста трудно заради сипеесто-скалистия терен, по който растат всевъзможни бодливи и дерящи растения.
Първо видяхме една скала, чиято горна част приличаше на главата на Баба Яга.
Над нас се издигаше една гъба с характерните трапецовидни ниши.
Качихме се над Баба Яга и видяхме поредната интересна скала.
Нагоре по описание би трябвало да има по-високи камънаци с повече ниши. Но беше много горещо в ранния следобед, теренът неприятен за ходене и се отказахме. Задоволихме се с това, което успяхме да видим и с гледката към долината на р. Боровица.
Като слезнахме в селото, срещнахме бай Енвер със стадо овце и кози. Имаше интересни кози, които в стремежа да намерят нещо неизсъхнало и неизпасано в сушата, се катереха да пасат по дърветата.
Качихме се на колата и потеглихме през Женда към язовир Кърджали. Над Женда, в посока към с. Соколите, отново се издигат скали, и на места има тракийски следи. Но са на високо и трудно достъпни.
Язовир Боровица не беше особено фотогеничен срещу слънцето.
Тесният и доста разбит път се спуска по течението на р. Боровица към язовира.
На другия бряг на реката има селца, до които може да се стигне само по пешеходни въжени мостчета през реката. Път до тях за каквото и да е превозно средство НЯМА! Но и до сега в тях продължават да живеят хора, дори някои къщи са основно обновени.
Ако си мислите, че само в Индия и Грузия кравите се движат необезпокоявани по пътищата, много се заблуждавате! И на някои места у нас това е често срещано. Ясно е, че по тези места няма мургави крадящи сънародници.
За мое голямо удоволствие най-после се появи и самият язовир - намек за прохлада в пустинната жега.
Бяхме решили да спим на палатка в района на бившата хижа Боровица, сега ремонтирана и превърната в хотелче. За да излезнем на брега на язовира, минахме през двора му, в който отглеждат екзотични пилци.
След изпелеляващото слънце и горещината е много приятно човек да се радва на прохладния ветрец и водата.
Духаше доста силен вятър и не посмяхме да запалим барбекюто, за да не подпалим изсъхналите растения наоколо.
За това давам идея как се пекат пържоли в такива условия. Запалихме газовото котлонче вътре в предверието на палатката. Пържолата, увита добре в алуминиево фолио и поставена на скаричка с дръжка. Държи се малко над котлона, за да не прегори. Чисто и безопасно.
Колкото и да не очаквахме, станаха много вкусни.
Следва продължение.
Най-после реших, че като идва есента, ще е с по-нормални температури и потеглихме.
Ще ме извините, но този път снимките не са редактирани, не ми се и пише подробно. Така че ще се задоволите с повече снимки с не особено високо качество.
Тръгнахме от София и се отклонихме от магистралата към Асеновград. И до сега този път е кошмарен - за да стигнеш от магистралата до Асеновград отнема толкова време, колкото от столицата до Пловдив.
От там поехме към Комунига, откъдето се отклонихме към планината по тясно пътче.
Първото полузапуснато селце, което видяхме, беше Средска. Все пак има някакви постоянно живеещи хора, защото видяхме обработена градинка, а и жена с няколко крави.
На тези места водата е проблем, нормален водопровод няма. Животните пият вода от такива места, когато в тях все пак има вода.
Стигнахме до Женда.
От там по черен път се отклонихме към малкото селце Небеска, за да видим какво наследство са ни оставили траките на това място.
И в Небеска има хора, но са останали малко. Както навсякъде наоколо се рушат изоставени къщи.
Според информация от мрежата над Небеска има тракийско светилище.
Съвсем близо е над селото, но се ходи доста трудно заради сипеесто-скалистия терен, по който растат всевъзможни бодливи и дерящи растения.
Първо видяхме една скала, чиято горна част приличаше на главата на Баба Яга.
Над нас се издигаше една гъба с характерните трапецовидни ниши.
Качихме се над Баба Яга и видяхме поредната интересна скала.
Нагоре по описание би трябвало да има по-високи камънаци с повече ниши. Но беше много горещо в ранния следобед, теренът неприятен за ходене и се отказахме. Задоволихме се с това, което успяхме да видим и с гледката към долината на р. Боровица.
Като слезнахме в селото, срещнахме бай Енвер със стадо овце и кози. Имаше интересни кози, които в стремежа да намерят нещо неизсъхнало и неизпасано в сушата, се катереха да пасат по дърветата.
Качихме се на колата и потеглихме през Женда към язовир Кърджали. Над Женда, в посока към с. Соколите, отново се издигат скали, и на места има тракийски следи. Но са на високо и трудно достъпни.
Язовир Боровица не беше особено фотогеничен срещу слънцето.
Тесният и доста разбит път се спуска по течението на р. Боровица към язовира.
На другия бряг на реката има селца, до които може да се стигне само по пешеходни въжени мостчета през реката. Път до тях за каквото и да е превозно средство НЯМА! Но и до сега в тях продължават да живеят хора, дори някои къщи са основно обновени.
Ако си мислите, че само в Индия и Грузия кравите се движат необезпокоявани по пътищата, много се заблуждавате! И на някои места у нас това е често срещано. Ясно е, че по тези места няма мургави крадящи сънародници.
За мое голямо удоволствие най-после се появи и самият язовир - намек за прохлада в пустинната жега.
Бяхме решили да спим на палатка в района на бившата хижа Боровица, сега ремонтирана и превърната в хотелче. За да излезнем на брега на язовира, минахме през двора му, в който отглеждат екзотични пилци.
След изпелеляващото слънце и горещината е много приятно човек да се радва на прохладния ветрец и водата.
Духаше доста силен вятър и не посмяхме да запалим барбекюто, за да не подпалим изсъхналите растения наоколо.
За това давам идея как се пекат пържоли в такива условия. Запалихме газовото котлонче вътре в предверието на палатката. Пържолата, увита добре в алуминиево фолио и поставена на скаричка с дръжка. Държи се малко над котлона, за да не прегори. Чисто и безопасно.
Колкото и да не очаквахме, станаха много вкусни.
Следва продължение.
Коментар