Обява

Свий
Няма добавени обяви.

240 часа

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #31
    От: 240 часа

    Разказа е супер! Снимките по-супер!

    Не знам какво е било преживяването, но темата е готина!
    Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

    "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

    Коментар


    • #32
      От: 240 часа

      Ден 6ти, 26 Юли.
      220 мили.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:264.jpg
Прегледи:1
Размер:68.0 КБ
ID:5764843

      Оснвната причина да сме в Monument Valley в момента беше един мой каприз, който останалите от групата приеха без възражения за което сърдечно им благодаря.
      През 2014г с Пепи и Ванката стигнахме до тук, но имаше някакви табели, че с мотори не пускат по панорамния път в долината наречен Valley drive.
      Тогава бяхме супер притиснати от времето и просто приехме, че не може.
      След като се прибрах се разрових в You tube и с потрес установих, че там е пълно с клипове от този път и то правени от мотористи.
      Зачовърка ме жестоко, по балкански тертип реших, че сме се минали. Как за тях може, а за нас не?
      Всеки път когато се замислех за този случай стигах до извода, че имам недовършен бизнес в тази долина. Днес беше деня в който щях да разчиствам стари сметки. За себе си бях решил, че могат да ме спрат само с бой или с полиция.
      Станахме в 5:30 и махнахме куфарите. Коцето каза, че ще си ги остави за да изглежда по адвенчър.
      В 6 нула нула подкарахме по така бленувания Valley Drive.
      И да не можеше с мотори, нямаше кой да ни спре.
      Няма как да не изплагиатствам следващата фраза от един стар мой пътепис.
      Valley Drive, една мечта по-малко.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:265.jpg
Прегледи:1
Размер:162.8 КБ
ID:5764844

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:266.jpg
Прегледи:1
Размер:282.8 КБ
ID:5764845

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:267.jpg
Прегледи:1
Размер:647.3 КБ
ID:5764846

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:268.jpg
Прегледи:1
Размер:555.2 КБ
ID:5764847

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:269.jpg
Прегледи:1
Размер:687.2 КБ
ID:5764848

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:270.jpg
Прегледи:1
Размер:511.7 КБ
ID:5764849

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:271.jpg
Прегледи:1
Размер:551.5 КБ
ID:5764850

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:272.jpg
Прегледи:1
Размер:512.9 КБ
ID:5764851

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:273.jpg
Прегледи:1
Размер:254.8 КБ
ID:5764852

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:274.jpg
Прегледи:1
Размер:711.2 КБ
ID:5764853

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:275.jpg
Прегледи:1
Размер:673.5 КБ
ID:5764854

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:276.jpg
Прегледи:1
Размер:813.1 КБ
ID:5764855

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:277.jpg
Прегледи:1
Размер:520.1 КБ
ID:5764856

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:278.jpg
Прегледи:1
Размер:724.7 КБ
ID:5764857

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:279.jpg
Прегледи:1
Размер:429.7 КБ
ID:5764858

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:280.jpg
Прегледи:1
Размер:265.0 КБ
ID:5764859

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:281.jpg
Прегледи:1
Размер:243.8 КБ
ID:5764860

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:282.jpg
Прегледи:1
Размер:253.0 КБ
ID:5764861

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:283.jpg
Прегледи:1
Размер:208.9 КБ
ID:5764862

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:284.jpg
Прегледи:1
Размер:310.2 КБ
ID:5764863

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:288.jpg
Прегледи:1
Размер:406.2 КБ
ID:5764867

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:287.jpg
Прегледи:1
Размер:512.0 КБ
ID:5764866

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:286.jpg
Прегледи:1
Размер:378.3 КБ
ID:5764865

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:285.jpg
Прегледи:1
Размер:375.7 КБ
ID:5764864

      Въпреки, че пътя беше подържан прекрасно, на места имаше навят пясък. Коцето с хирургическа точност се заби в един такъв участък, докато Шол дялкаше някакъв камък, увековечавайки името си.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:289.jpg
Прегледи:1
Размер:375.2 КБ
ID:5764868

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:290.jpg
Прегледи:1
Размер:339.3 КБ
ID:5764869

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:291.jpg
Прегледи:1
Размер:342.0 КБ
ID:5764870

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:293.jpg
Прегледи:1
Размер:331.9 КБ
ID:5764872

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:292.jpg
Прегледи:1
Размер:306.5 КБ
ID:5764871

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:294.jpg
Прегледи:1
Размер:536.1 КБ
ID:5764873

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:295.jpg
Прегледи:1
Размер:598.2 КБ
ID:5764874

      Към 8 бяхме обратно в къмпинга, отхвърлихме и този ангажимент. Аз повече работа тук нямах.
      В 9 парадно напуснахме Monument Valley.
      The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

      Коментар


      • #33
        От: 240 часа

        Ааах, каубойски пейзаж Изгрева над каньона и вечерните снимки с "монументите" бяха супер яки, а пътищата дето се сливат с хоризонта са направо хипнотични.
        Само по онези дълги безпейзажни магистрали ми е чудно, как се забавляваш докато караш? Щото аз подивявам на такива места и ме хващат нервите. С кола поне радио има и ако не друго може да му ръчкаш копчетата за забавление, но с мотор ви се чудя как изкарвате с часове...
        А, а онези големите пържоли с какво се кльопат - със салата? с питка за хамбургер? с пръсти?
        И най-съществения въпрос, ква бира пиете?
        Ха наздраве!

        Коментар


        • #34
          От: 240 часа

          Подкарахме на северо изток, предстоеше ни кратко каране през Юта и по обяд трябваше да сме в Колорадо.
          Както споменах по-рано, планът беше да няма план. Всяка вечер отваряхме картите на Румен-Butler Maps и чертаехме груб маршрут за следващия ден.
          За вдруги ден никой не мислеше.
          Снощи Румен спомена, че иска да мине по Valley of the Gods, така или иначе ни беше на път.
          По Valley of the gods минахме преди 3 години, 17 мили черен път, много наподобяващ Valley Drive. По спомени терена беше лесен, а гледките убийствени. В допълнение решихме да включиме и Moki Dugway, който беше само на 2 мили от там.
          След 15 минути бяхме на точката, от където се откриваше една от най-популярните панорами към Monument Valley.
          Ако сте гледали филма Forest Gump това беше мястото, където той спря да тича, следван от група фенoве.

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:296.jpg
Прегледи:1
Размер:75.0 КБ
ID:5764875

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:297.jpg
Прегледи:1
Размер:409.9 КБ
ID:5764876

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:298.jpg
Прегледи:1
Размер:744.9 КБ
ID:5764877

          Подкарахме към Moki Dugway. А той си беше там, същият от преди 3 години. Прашен, фантастичен път, с денивилация от над 1000 фута за по-малко от 2 мили. Всъщност, беше малко по-кален. Явно тук беше валяло доста, но пораженията от дъжда ни чакаха в засада долу в долината.

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:299.jpg
Прегледи:1
Размер:667.7 КБ
ID:5764878

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:300.jpg
Прегледи:1
Размер:676.0 КБ
ID:5764879

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:301.jpg
Прегледи:1
Размер:617.6 КБ
ID:5764880

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:302.jpg
Прегледи:1
Размер:1.12 МБ
ID:5764881

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:303.jpg
Прегледи:1
Размер:746.2 КБ
ID:5764882

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:304.jpg
Прегледи:1
Размер:501.1 КБ
ID:5764883

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:305.jpg
Прегледи:1
Размер:742.5 КБ
ID:5764884

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:306.jpg
Прегледи:1
Размер:770.3 КБ
ID:5764885

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:307.jpg
Прегледи:1
Размер:563.5 КБ
ID:5764886

          Качихме се до върха, направихме обратен завой и след 10 минути бяхме във Valley of the Gods.
          Румен и Шол доведоха екшъна. Той започна точно тук. Пътят сам за себе си не беше ужасно лош. Имаше кал и пясък, но с малко повече внимание това не беше проблем. Проблемите бяха многобройните пресъхнали корита на малки или по-големи поточета. Явно тук бяха валяли поройни дъждове, които бяха напълнили пресъхналите корита с кал и камъни, от големите.
          Рай за оф роуд почитателите с по-леки мотори. При нас нещата стояха малко по-различно. Бяхме натоварени като магарета, а и трябваше да пазиме моторите. Все пак имахме над 1500 мили до дома.

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:308.jpg
Прегледи:1
Размер:543.1 КБ
ID:5764887

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:309.jpg
Прегледи:1
Размер:701.3 КБ
ID:5764888

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:310.jpg
Прегледи:1
Размер:485.8 КБ
ID:5764889

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:311.jpg
Прегледи:1
Размер:708.4 КБ
ID:5764890

          В един момент Румен и Коцето се загубиха напред. Шол беше пред мен и се опита да прелети над една пукнатина със ширина около 30 см, предната гума мина, но задната някак си се заклещи и мотора полегна. Помогнах му да го вдигне. Той намери един плосък камък, който изигра ролята на рампа за мен. След което го натовари на мотора, за по нататък...
          Тези участъци просто нямаха край, идваха един след друг, преживяването сравнено с предишното ми каране тук беше много по-различно.
          В един момент ситуацията беше нещо от рода на: Не искам да продължавам напред, ама като знам какво е зад мен, няма как да се върна.
          Разминахме с един Хюндай Соната. Спрях и им казах да се връщат защото ги очакваха няколко участъка от където нямаше никакъв шанс да минат. Бяха французи и колата очевидно беше под наем, няма как нормален човек да тръгне да си троши личния автомобил по тези каманяци.
          От друга страна тази среща ме успокои. Щом лека кола беше стигнала до тук, значи пътя пред нас не беше толкова лош. Да ама не, в следващите няколко мили имаше такива отвратителни участъци, че единствения начин французите да минат от там беше да носят колата на ръце.
          До тук статистиката на паднали мотори беше 50/50. Шол и Коцето се разписаха по веднъж, ние с Румен все още нямахме записани точки.

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:313.jpg
Прегледи:1
Размер:589.3 КБ
ID:5764891

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:314.jpg
Прегледи:1
Размер:565.8 КБ
ID:5764892

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:315.jpg
Прегледи:1
Размер:545.0 КБ
ID:5764893

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:316.jpg
Прегледи:1
Размер:347.6 КБ
ID:5764894

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:317.jpg
Прегледи:1
Размер:556.1 КБ
ID:5764895

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:318.jpg
Прегледи:1
Размер:506.5 КБ
ID:5764896

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:319.jpg
Прегледи:1
Размер:512.1 КБ
ID:5764897

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:320.jpg
Прегледи:1
Размер:722.4 КБ
ID:5764898

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:321.jpg
Прегледи:1
Размер:458.6 КБ
ID:5764899

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:322.jpg
Прегледи:1
Размер:481.9 КБ
ID:5764900

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:324.jpg
Прегледи:1
Размер:855.7 КБ
ID:5764902

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:323.jpg
Прегледи:1
Размер:738.1 КБ
ID:5764901

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:325.jpg
Прегледи:1
Размер:653.5 КБ
ID:5764903

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:326.jpg
Прегледи:1
Размер:684.8 КБ
ID:5764904

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:327.jpg
Прегледи:1
Размер:499.2 КБ
ID:5764905

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:328.jpg
Прегледи:1
Размер:466.3 КБ
ID:5764906

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:329.jpg
Прегледи:1
Размер:513.7 КБ
ID:5764907

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:330.jpg
Прегледи:1
Размер:417.1 КБ
ID:5764908

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:331.jpg
Прегледи:1
Размер:811.4 КБ
ID:5764909

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:332.jpg
Прегледи:1
Размер:471.4 КБ
ID:5764910

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:333.jpg
Прегледи:1
Размер:1.18 МБ
ID:5764911

          Облекчението дойде когато пред нас се показа пътя, онзи с хубавия асфалт.
          Подкарахме под строй към Колорадо, всички ангажименти до момента бяха отхвърлени.
          The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

          Коментар


          • #35
            От: 240 часа

            Първоначално публикуван от Asteri Преглед на мнение
            Ааах, каубойски пейзаж Изгрева над каньона и вечерните снимки с "монументите" бяха супер яки, а пътищата дето се сливат с хоризонта са направо хипнотични.
            Само по онези дълги безпейзажни магистрали ми е чудно, как се забавляваш докато караш? Щото аз подивявам на такива места и ме хващат нервите. С кола поне радио има и ако не друго може да му ръчкаш копчетата за забавление, но с мотор ви се чудя как изкарвате с часове...
            А, а онези големите пържоли с какво се кльопат - със салата? с питка за хамбургер? с пръсти?
            И най-съществения въпрос, ква бира пиете?
            Ха наздраве!
            Всички бяхме в блутут разговорни устройства, но аз моето го ползвах само да слушам музика, дори микрофона го махнах. Румен и Шол ги използваха нон стоп да говорят помежду си, опитите да закачат и Коцето бяха неуспешни до пред последния ден.
            Пържолите ги ядяхме с каквото има. Бира пиехме предимно Корона, Модело и Блу муун. В колорадо минахме на някаква местна, която не беше никак лоша, но името не запомних. В един момент купих за Шол "Skinny Blonde" заради една реплика за която ще стане дума малко по-късно.
            The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

            Коментар


            • #36
              От: 240 часа

              В далечината се показаха Скалистите Планини. Червената природа която ни заобикаляше през последните няколко дни бавно започна да се променя в зелено.

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:334.jpg
Прегледи:1
Размер:408.0 КБ
ID:5764912

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:335.jpg
Прегледи:1
Размер:604.4 КБ
ID:5764913

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:336.jpg
Прегледи:1
Размер:657.0 КБ
ID:5764914

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:337.jpg
Прегледи:1
Размер:488.2 КБ
ID:5764915

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:338.jpg
Прегледи:1
Размер:330.4 КБ
ID:5764916

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:339.jpg
Прегледи:1
Размер:405.2 КБ
ID:5764917

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:340.jpg
Прегледи:1
Размер:462.2 КБ
ID:5764918

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:341.jpg
Прегледи:1
Размер:331.7 КБ
ID:5764919

              Спряхме в Cortez за обяд и бензин. Мушнахме по един бъргър и атакувахме San Juan National Forest.
              Бързо се изкачихме на 9000 фута височина. Фантастични пътища и уникална природа. Тотален кеф. Обичам го това зеленото, ей.
              Не бързахме, решихме да покараме час или два и да се оглеждаме за къмпинг. Румен каза, че има нещо в предвид.
              Времето беше хладно, но не студено. Небето ни даваше ясни сигнали, че рано или късно ще вали.

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:342.jpg
Прегледи:1
Размер:415.4 КБ
ID:5764920

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:343.jpg
Прегледи:1
Размер:396.3 КБ
ID:5764921

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:344.jpg
Прегледи:1
Размер:375.7 КБ
ID:5764922

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:345.jpg
Прегледи:1
Размер:428.8 КБ
ID:5764923

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:346.jpg
Прегледи:1
Размер:746.0 КБ
ID:5764924

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:347.jpg
Прегледи:1
Размер:412.1 КБ
ID:5764925

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:348.jpg
Прегледи:1
Размер:410.3 КБ
ID:5764926

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:349.jpg
Прегледи:1
Размер:366.9 КБ
ID:5764927

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:350.jpg
Прегледи:1
Размер:285.0 КБ
ID:5764928

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:351.jpg
Прегледи:1
Размер:405.5 КБ
ID:5764929

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:352.jpg
Прегледи:1
Размер:284.5 КБ
ID:5764930

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:353.jpg
Прегледи:1
Размер:373.7 КБ
ID:5764931

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:354.jpg
Прегледи:1
Размер:426.9 КБ
ID:5764932

              Към 5 бяхме в Matterhorn Campground.
              Румен ми сподели, че са били тук в същия състав преди 2 години. Всичко е било заето, но хоста на къмпинга им казал, че и той е моторист и няма да ги остави ей така. Посочил им някаква поляна извън къмпинга и им казл да опъват. После ги поканил да си изпекат мръвките при него и на всичко отгоре не им взел пари.
              Веднага в дясно имаше едно свободно място. Окупирахме го моменталически. То се оказа и единственото не заето място в къмпинга.
              Вече разтоварвахме, когато до нас спря голф количка с домакините. Изненада, оказаха се същите, които ги бяха настанили преди 2 години и ги помнеха. Лаф, мохабет, пари не искаха, но Румен настоя да си платиме.

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:355.jpg
Прегледи:1
Размер:667.0 КБ
ID:5764933

              Дъждът идваше бързо, побързахме да опънем палатките и да вземем душ. Междувременно се опитахме да запалим огън, но дървата бяха ужасно мокри и ударихме на камък.
              Докато всеки правеше нещо, аз взех помпата за матрака и започнах да раздухвам огъня, стана. Малко по-късно и жарта беше готова.
              Заваля. Румен разпореди да паркираме моторите на квадрат и опънахме едно платнище по средата. Като, че ли това беше.
              Появи се една фантастична домашна ракия, разредихме с бира и открихме банкета.

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:356.jpg
Прегледи:1
Размер:731.8 КБ
ID:5764934

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:357.jpg
Прегледи:1
Размер:576.7 КБ
ID:5764935

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:358.jpg
Прегледи:1
Размер:664.9 КБ
ID:5764936

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:359.jpg
Прегледи:1
Размер:708.2 КБ
ID:5764937

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:360.jpg
Прегледи:1
Размер:715.2 КБ
ID:5764938

              Градуса се изстреля нагоре по-бързо от очакваното. Това определено беше най-запомнящата се вечер от цялото пътуване.
              Шол си изпусна хляба в ракията и си го изаде на две хапки. Хвана го веднага, започна да търси доброволец да го придружи то WC-то, че щял да падне.
              Коцето като виден танцьор и певец се зае с артистичната програма.
              След едно много професионално и всеотдайно изпълнение на Излел е Дельо хайдутин, от храстите се чуха аплодисменти на които дори и Metallica можеха да завидят.
              Обърнахме се да огледаме публиката. Двама младежи стояха изпаднали в ектаз от изпълнението на Коцето.
              Привикахме ги при нас на сухо. Сипахме им по една ракия и им казахме, че това се пие с бира. Те изпълнително отпиха.
              Оказа се,че са комшии, палатките им бяха на 20 метра от нас. Дошли тук със семействата си за няколко дни. Тръгнали да наливат вода и останали като омагьосани от вълшебния глас на мъжката Валя Балканска.
              И нали сме в Колорадо, един от щатите където определени субстанции за пушене са абсолютно легални, новите ни познати извадиха електронна лула на мира и я пуснаха по часовниковата стрелка. Пропуснах.
              Нещата започнаха да излизат извън контрол по-бързо отколкото очаквах.
              Пропускам съвсем съзнателно следващите 60 минути, не са интересни.
              След час, тия двамата се сетиха, че са тръгнали за вода и жените им сигурно се притесняват. Станаха по команда и изчезнаха в нощта.

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:361.jpg
Прегледи:1
Размер:502.5 КБ
ID:5764939

              Дълъг ден, свърши в малките часове...
              Последно редактирано от Mitko69; 25-08-17, 19:11.
              The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

              Коментар


              • #37
                От: 240 часа

                Благодаря!
                "Do not correct a fool, for he will hate you;
                Correct a wise man, for he will appreciate you."

                Коментар


                • #38
                  От: 240 часа

                  И аз Благодаря! Уникално.
                  По добре късно от колкото никога .
                  Нула89781нула019

                  Коментар


                  • #39
                    От: 240 часа

                    Пътеписът е страхотен, а снимките са магически!
                    И Гранд Каньон, и подковата на река Колорадо, и Монюмент Вали, всичко е просто вълшебно, направо епично!!!
                    Напълни ми се окото, благодаря!
                    Човекът е човек, когато е на път...

                    Коментар


                    • #40
                      От: 240 часа

                      Ден 7ми, 27 Юли.
                      260 мили.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:362.jpg
Прегледи:1
Размер:77.7 КБ
ID:5765083

                      Цяла нощ валя. Беше много студено. Това беше първият и последен път когато ми се наложи да активирам 3 загряващи за ръцете пакета (hand warmers) и да ги метна в спалния чувал за повече топлина.
                      Всичко беше мокро. Метнахме палатките в един чувал, навлякохме дебелите дрехи и поехме на изток.
                      Не бързахме. Наслаждавахме се на природата, чудесните пътища и малките градчета, пълни с туристи.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:363.jpg
Прегледи:1
Размер:459.5 КБ
ID:5765084

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:364.jpg
Прегледи:1
Размер:229.5 КБ
ID:5765085

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:365.jpg
Прегледи:1
Размер:304.7 КБ
ID:5765086

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:366.jpg
Прегледи:1
Размер:319.5 КБ
ID:5765087

                      Стигнахме до някакъв път без изход. Спряхме за консултация с картата. Погледнах си телефона, предишната вечер нямаше сигнал и сега получих на куп всички смс-и и пропуснати обаждания. Имаше нещо, което не ми хареса.
                      Оказах се прав. Наемателите ми ме уведомяваха, че бойлера е протекъл, половината таван на гаража е увиснал и ламината в хола е заминал.
                      Затворих очи за 30 секунди, каквото е имало да се случи, очевидно вече се беше случило. Изключих телефона и оставих проблема да се решава сам. Аз все още имах ангажименти за отмятане, тук в Колорадо.
                      Продължихме напред, в сърцето на Скалистите планини.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:372.jpg
Прегледи:1
Размер:413.2 КБ
ID:5765093

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:371.jpg
Прегледи:1
Размер:285.8 КБ
ID:5765092

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:370.jpg
Прегледи:1
Размер:333.0 КБ
ID:5765091

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:369.jpg
Прегледи:1
Размер:910.1 КБ
ID:5765090

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:368.jpg
Прегледи:1
Размер:1.15 МБ
ID:5765089

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:367.jpg
Прегледи:1
Размер:750.8 КБ
ID:5765088

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:373.jpg
Прегледи:1
Размер:241.1 КБ
ID:5765094

                      На една от спирките Шол изпусна мотора, пак...
                      Вдигнахме го и без причина започнахме да му подхвърляме български думи с образователна цел, а той от своя страна започна да ни учи на думи от неговия език, судански, може би.
                      По едно време го питам:
                      -Шол как е на твоя език блондинка?
                      Отговорът дойде на секундата:
                      -В нашия език такава дума няма. От къде блондинки в Судан?
                      Ей, голям смях.
                      Всъщност Шол имаше един запас от думи, с които поне нямаше да умре от глад. Произнасяше перфектно лютеница, баница, ракия и наздраве. Също така беше овладял до съвършрнство израза „айде, айде“ и го използваше съвсем на място, когато трябваше да побързаме.
                      Черешката на тортата беше когато зарецитира „Аз съм Българче“ и го изкара до края. Браво. Замислих се, дали аз мога да го повторя. Засрамен смених посоката на мислене.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:374.jpg
Прегледи:1
Размер:605.3 КБ
ID:5765095

                      След малко пред нас изникна табела: Black Canyon, в ляво. Завихме.
                      Платихме си входа и подкарахме по панорамния път.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:375.jpg
Прегледи:1
Размер:1.37 МБ
ID:5765096

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:376.jpg
Прегледи:1
Размер:666.3 КБ
ID:5765097

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:377.jpg
Прегледи:1
Размер:518.2 КБ
ID:5765098

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:378.jpg
Прегледи:1
Размер:432.3 КБ
ID:5765099

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:379.jpg
Прегледи:1
Размер:613.6 КБ
ID:5765100

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:380.jpg
Прегледи:1
Размер:625.0 КБ
ID:5765101

                      След около час се върнахме към входа, но вместо да напуснем парка завихме в ляво. Веднага се появи една табела, която ни уведомяваше, че сме на Crystal Road и мпс-та с дължина повече от 22 фута нямат работа там.
                      Започна едно лудо спускане, по един фантастичен път осеян със серпентини.
                      Кефа, поне за мен не беше пълен заради пясъка, който като, че ли беше във всеки завой.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:381.jpg
Прегледи:1
Размер:439.4 КБ
ID:5765102

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:382.jpg
Прегледи:1
Размер:697.3 КБ
ID:5765103

                      Стигнахме дъното, пътя свърши. Завой и на обратно. С периферното си зрение мернах добра композиция за снимка в дясно. Спрях, но вместо да си гледам пътя съм гледал в грешната посока. Предната ми гума се хлъзна на банкета, а той престъпно нисък, загубих равновесие и ...Румен остана единствения, който не беше изпускал мотора...за сега.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:383.jpg
Прегледи:1
Размер:717.0 КБ
ID:5765104

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:384.jpg
Прегледи:1
Размер:672.5 КБ
ID:5765105

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:385.jpg
Прегледи:1
Размер:732.9 КБ
ID:5765106

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:386.jpg
Прегледи:1
Размер:778.2 КБ
ID:5765107

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:387.jpg
Прегледи:1
Размер:702.6 КБ
ID:5765108

                      Продължихме по план, път 50 на изток.
                      В ляво се появи Blue Mesa Dam. От там започваше път 92 на север. Не ни влизаше в маршрута, но на картата беше толкова къдрав, че нямаше как да го пропуснем.
                      Поредната перла на Скалистите планини. Силно го препоръчвам.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:389.jpg
Прегледи:1
Размер:451.0 КБ
ID:5765113

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:388.jpg
Прегледи:1
Размер:730.0 КБ
ID:5765112

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:392.jpg
Прегледи:1
Размер:395.7 КБ
ID:5765111

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:391.jpg
Прегледи:1
Размер:397.4 КБ
ID:5765110

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:390.jpg
Прегледи:1
Размер:423.0 КБ
ID:5765109

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:394.jpg
Прегледи:1
Размер:425.0 КБ
ID:5765115

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:393.jpg
Прегледи:1
Размер:680.6 КБ
ID:5765114

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:398.jpg
Прегледи:1
Размер:888.1 КБ
ID:5765119

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:395.jpg
Прегледи:1
Размер:928.9 КБ
ID:5765116

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:396.jpg
Прегледи:1
Размер:830.6 КБ
ID:5765117

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:397.jpg
Прегледи:1
Размер:754.0 КБ
ID:5765118

                      Накарахме се, наснимахме се и продължихме към Gunnison.
                      Към 5 бяхме пред някакъв магазин за храна. До нас спря едно BMW с двама пасажери. Жената тръгна към магазина, а мъжът се заговори с нас. Стандартен разговор при такива срещи. От къде си, на къде отиваш, от кога си на път.
                      Той сподели, че са от Балтимор и са на път повече от месец. Гледам го един чист и той и мотора. Нямат багаж. Е чак пък от месец.
                      Питам го кога се прибират.
                      Отговорът му ме прати в света на мечтите.
                      -Не знам, преди месец си дадохме къщата под наем за една година, качихме мотора на пикапа, закачихме караваната и тръгнахме на път. Преди 2 седмици наемателите ни се обадиха с молба да останат 3 години вместо една. Казахме ОК и сега ни остават още 35 месеца за път. Е, т‘ва е.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:399.jpg
Прегледи:1
Размер:437.2 КБ
ID:5765120

                      След 20 минути бяхме в Almont Campground. Там имаше едно свободно място, чакаше ни.
                      Опънахме палатките, които все още бяха вир вода, изкъпахме се в реката, запалихме скарата...и всичко от начало.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:403.jpg
Прегледи:1
Размер:1.29 МБ
ID:5765124

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:402.jpg
Прегледи:1
Размер:489.6 КБ
ID:5765123

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:401.jpg
Прегледи:1
Размер:350.4 КБ
ID:5765122

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:400.jpg
Прегледи:1
Размер:431.0 КБ
ID:5765121

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:404.jpg
Прегледи:1
Размер:963.2 КБ
ID:5765125
                      The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

                      Коментар


                      • #41
                        От: 240 часа

                        Ден 8 ми, 28 Юли.
                        280 мили.

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:405.jpg
Прегледи:1
Размер:78.4 КБ
ID:5765169

                        Както обикновенно станахме в 6. Събрахме багажа и 7 бяхме на път.
                        До момента проблеми с намирането на свободни къмпинги нямахме. Днес беше Петък и решихме да побързаме с идеята да започнем да се оглеждаме за спане по-рано от обикновенното, не искахме да спим на мотел само защото къмпингите бяха пълни.
                        Както се вижда на картата между мястото където бяхме и крайната ни точка за деня се намираше Gunnison National Forest. След дълго обследване на маршрута, Румен каза, че има някакъв проход през планината, около 7 мили черен път, който бил добре подържан и няма да е проблем за натоварените ни мотори.
                        Поехме на север. Движихме се успоредно на някаква река. Мястото явно беше като магнит за туристите. Беше пълно с рибари, хората щтъкаха напред-назад, яздеха коне, в реката беше пълно с лодки за рафтинг. Много ми хареса, замислих се, че няма да е лошо ако един ден се върна и прекарам 2-3 дни тук.

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:406.jpg
Прегледи:1
Размер:469.1 КБ
ID:5765170

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:407.jpg
Прегледи:1
Размер:656.7 КБ
ID:5765171

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:408.jpg
Прегледи:1
Размер:644.6 КБ
ID:5765172

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:409.jpg
Прегледи:1
Размер:351.3 КБ
ID:5765173

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:410.jpg
Прегледи:1
Размер:303.7 КБ
ID:5765174

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:411.jpg
Прегледи:1
Размер:319.5 КБ
ID:5765175

                        Около пътя свободно пасяха крави, които най-безцеремонно бяха минирали шосето. Явно съм блеел някъде, защото в един момент установих, че съм минал през една от мините и съм целият в лайна. Покрай това хоби съм бил кален, мокър, прашен, но не и в лайна. Е всяко нещо си има пръв път, нали.

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:412.jpg
Прегледи:1
Размер:340.5 КБ
ID:5765176

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:413.jpg
Прегледи:1
Размер:775.5 КБ
ID:5765177

                        След малко бяхме на отбивката за Cottonwood Pass. Греда, от големите. Прохода беше затворен за ремонт за следващите две години.

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:414.jpg
Прегледи:1
Размер:553.1 КБ
ID:5765178

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:415.jpg
Прегледи:1
Размер:300.9 КБ
ID:5765179

                        Румен се заговори с работниците и ги попита, дали все пак не може да минем. Казаха-никакъв шанс, има участъци където пътя просто липсва.
                        НО, ако се върнем 2 мили, в ляво има път който евентуално ще ни изведе от другата страна.
                        Тръгнахме да проверим смисъла на думата евентуално.
                        След 2 мили завихме в ляво по един много приятен черен път.

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:416.jpg
Прегледи:1
Размер:419.9 КБ
ID:5765180

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:417.jpg
Прегледи:1
Размер:396.0 КБ
ID:5765181

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:418.jpg
Прегледи:1
Размер:493.2 КБ
ID:5765182

                        Бяхме заобиколени от тучни ливади, пълни с моите приятели-кравите. Навлезнахме в малко селце-Tincup. Много живописно и автентично място, пълно с туристи, които чакаха чинно около АТВ-та, явно за някакъв трип.
                        Пътя започна да се влошава, но все още беше поносим. Замислих се до колко трябва да чакаме, преди да преосмислим решението си.
                        След миля и нещо пътя стана ужасен. Спряхме до едно поточе.
                        Шол си погледна в куфара и ни уведоми, че лютеницата, която беше там се е отворила и е станало мазало. Започна да си чисти багажника. Аз направо нагазих в потока и поизпрах кравешките фъшкии от себе си.

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:419.jpg
Прегледи:1
Размер:485.4 КБ
ID:5765184

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:420.jpg
Прегледи:1
Размер:390.1 КБ
ID:5765185

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:421.jpg
Прегледи:1
Размер:357.4 КБ
ID:5765186

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:422.jpg
Прегледи:1
Размер:498.1 КБ
ID:5765187

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:423.jpg
Прегледи:1
Размер:656.6 КБ
ID:5765188

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:424.jpg
Прегледи:1
Размер:658.6 КБ
ID:5765189

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:425.jpg
Прегледи:1
Размер:326.3 КБ
ID:5765190

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:426.jpg
Прегледи:1
Размер:682.3 КБ
ID:5765191

                        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:427.JPG
Прегледи:1
Размер:625.6 КБ
ID:5765192
                        Последно редактирано от Mitko69; 28-08-17, 17:38.
                        The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

                        Коментар


                        • #42
                          От: 240 часа

                          Колеги, зная, че темата какво точно е оф роуд е дискутирана многократно тук.
                          За едни оф роуд е всеки черен път, за други оф роуд е наименованието на маршрут който не може да бъде асоциран с думичката път, независимо колко богато въображение имаме.
                          За мен, с моето каране и моят мотор оф роуд е всеки път по който не може да мине лека кола, но е достъпен за среден или висок клас SUV.
                          Все пак с ваше позволение бих искал да отворя една скоба и да чуя мнението ви отново.
                          Какво според вас е оф роуд, тежък оф роуд, оф роуд за мотор с тегло близо до 300 кг, натоварен до горе?
                          Питам, защото просто не знам как да опиша това което последва. Очевадно бяхме на черен път, път по който минаваха мпс-та, но за нас и натоварените мотори се оказа непосилен.
                          The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

                          Коментар


                          • #43
                            От: 240 часа

                            Въпросът за оф роуд терминологията остава, аз продължавам.

                            Дума за връщане не стана. Успокоихме се, че ако пътя се задържи така, сме ОК. Някакви си 7 мили.
                            Продължихме, моят оптимизъм се изпаряваше с всеки изминат метър.
                            Пред нас изникна едно езерце, пълна идилия. С тази разлика, че пътеката по която трябваше да го заобиколим беше кошмарна. В далечината имаше един зарязан Jeep със спукана гума. Простото определение е: Тъпи и упорити.
                            Това беше момента в който трябваше да се върнем, но не. Щяло да стане по добре, само да ги минем тези 500 метра.
                            Беше много топло, аз се потях в мото одеждите като прасе. Мина ми през ума някой да се разходи напред и да види за какво става дума. Желаещи нямаше. Бяхме на 10000 фута над морското ниво и дори и младите ми спътници се задъхваха.
                            Отварям една скоба и споделям, че отслабнах с 5 кг на това пътуване и съм сигурен, че това стана точно тук. За сравнение при ходенето ми до Аляска отслабнах само с 2кг.

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:428.jpg
Прегледи:1
Размер:655.4 КБ
ID:5765193

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:429.jpg
Прегледи:1
Размер:627.3 КБ
ID:5765194

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:430.jpg
Прегледи:1
Размер:537.1 КБ
ID:5765195

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:431.jpg
Прегледи:1
Размер:717.8 КБ
ID:5765196

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:432.jpg
Прегледи:1
Размер:601.0 КБ
ID:5765197

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:433.jpg
Прегледи:1
Размер:697.1 КБ
ID:5765198

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:434.jpg
Прегледи:1
Размер:651.1 КБ
ID:5765199

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:435.jpg
Прегледи:1
Размер:541.3 КБ
ID:5765200

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:436.jpg
Прегледи:1
Размер:506.1 КБ
ID:5765201

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:437.jpg
Прегледи:1
Размер:527.7 КБ
ID:5765202

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:438.jpg
Прегледи:1
Размер:496.0 КБ
ID:5765203

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:439.jpg
Прегледи:1
Размер:598.3 КБ
ID:5765204

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:440.jpg
Прегледи:1
Размер:459.8 КБ
ID:5765205

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:441.jpg
Прегледи:1
Размер:636.3 КБ
ID:5765206

                            Къде с каране, къде с бутане, къде с носене успяхме да минем. От другата страна нещата не бяха по-добри. Малко спускане с една локва в ниското и после рязко изкачване. Ако си мислехме, че това по което бяхме минали току що беше ужасно, то аз лично нямам думи да опиша това което предстоеше. Така наречения път се превърна в река от камъни.
                            Румен се метна на мотора и с мръсна газ атакува. Премина през локвата и пое нагоре. 10 секунди по-късно се присъедини към нас тримата с изпуснатите мотори.

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:442.jpg
Прегледи:1
Размер:782.7 КБ
ID:5765207

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:443.JPG
Прегледи:1
Размер:679.8 КБ
ID:5765208

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:444.jpg
Прегледи:1
Размер:600.7 КБ
ID:5765209

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:445.jpg
Прегледи:1
Размер:590.0 КБ
ID:5765210

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:446.jpg
Прегледи:1
Размер:687.6 КБ
ID:5765211

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:447.jpg
Прегледи:1
Размер:824.7 КБ
ID:5765212

                            Зад нас се появиха някакви високо проходими RV-та.
                            Веднага си спомних как миналата година в Black Hills един искаше да сменя едно такова същото за моя мотор и аз отказах. ГРЕШКА.

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:448.jpg
Прегледи:1
Размер:424.5 КБ
ID:5765213

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:449.jpg
Прегледи:1
Размер:500.7 КБ
ID:5765214

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:450.jpg
Прегледи:1
Размер:623.7 КБ
ID:5765215

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:451.jpg
Прегледи:1
Размер:544.3 КБ
ID:5765216

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:452.jpg
Прегледи:1
Размер:498.8 КБ
ID:5765217

                            Пуснахме ги да минат и продължихме, с каране, с бутане с носене. Камъните блъскаха по тавите под двигателите, съединителите прегряваха. Моторите определено бяха прекалено тежки за този „път“.
                            Въпреки всичко продължавахме да мъчиме себе си и машините. Бяхме изминали около 2 от 7 те мили, отне ни около час и половина. За това време щяхме да сме заобиколили планината два пъти.

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:453.jpg
Прегледи:1
Размер:670.4 КБ
ID:5765218

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:454.jpg
Прегледи:1
Размер:634.4 КБ
ID:5765219

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:455.jpg
Прегледи:1
Размер:1.29 МБ
ID:5765220

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:456.jpg
Прегледи:1
Размер:712.3 КБ
ID:5765221

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:457.JPG
Прегледи:1
Размер:919.8 КБ
ID:5765222

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:458.jpg
Прегледи:1
Размер:749.2 КБ
ID:5765223

                            След малко отдолу се зададе група с АТВ-та, предполагам същите, които видяхме в селото. Направихме им и на тях път. Водачът на групата спря до нас.

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:459.jpg
Прегледи:1
Размер:610.9 КБ
ID:5765224

                            В общи линии каза следното:
                            -Така е още 3 мили, после става малко по-добре. В тези 3 мили обаче има участъци които са много по-зле от това което виждате. Ако съм на ваше място ще се върна.
                            Послушахме го и развяхме белият флаг. Време беше разумът да вземе превес в тази ситуация.
                            Пътят на срама го взехме доста по-бързо. За около 20 минути бяхме обратно до езерцето.

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:460.jpg
Прегледи:1
Размер:622.4 КБ
ID:5765225

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:461.jpg
Прегледи:1
Размер:380.8 КБ
ID:5765226

                            Трасето което ми се струваше ужасно на идване, сега ми се видя като магистрала Тракия.

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:462.jpg
Прегледи:1
Размер:433.7 КБ
ID:5765227

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:463.jpg
Прегледи:1
Размер:365.7 КБ
ID:5765228

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:464.jpg
Прегледи:1
Размер:314.8 КБ
ID:5765229

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:465.jpg
Прегледи:1
Размер:389.7 КБ
ID:5765230

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:466.jpg
Прегледи:1
Размер:370.9 КБ
ID:5765231

                            Хванахме царския път. Отново минахме през онази прекрасна гора, с реката. Отново се замислих да дойда тук за по-дълго.

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:467.jpg
Прегледи:1
Размер:374.6 КБ
ID:5765232

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:468.jpg
Прегледи:1
Размер:464.0 КБ
ID:5765233

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:469.jpg
Прегледи:1
Размер:438.3 КБ
ID:5765234

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:470.jpg
Прегледи:1
Размер:467.2 КБ
ID:5765235

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:471.jpg
Прегледи:1
Размер:449.5 КБ
ID:5765236

                            Влезнахме през парадния вход в Gunnison National Forest, малко по-късно бяхме на билото на Monarch Pass, кота 11312 фута.
                            Там се заговорихме с един колега с GS. Каза, че е от Хюстън и отива в Британска Колумбия. И той и мотора изглеждаха така, че все едно бяха излезли от магзина преди 2 минути. Не мога да си обясня как някои хора успяват да подържат и себе си и мотора перфрктно чисти на такива пътувания.

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:472.jpg
Прегледи:1
Размер:604.5 КБ
ID:5765237

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:473.jpg
Прегледи:1
Размер:495.2 КБ
ID:5765238

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:474.jpg
Прегледи:1
Размер:555.7 КБ
ID:5765239

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:475.jpg
Прегледи:1
Размер:269.6 КБ
ID:5765240

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:476.jpg
Прегледи:1
Размер:378.6 КБ
ID:5765241

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:477.jpg
Прегледи:1
Размер:666.5 КБ
ID:5765242

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:478.jpg
Прегледи:1
Размер:248.9 КБ
ID:5765243

                            Заваля, започнахме да отхвърляме мили. Към 5 бяхме в Bailey.
                            Не бяхме сигурни къде ще нощуваме и за това взехме по един сандвич от бензиностанцията. Време за банкет май нямаше да има, а и валеше лошо.
                            Хванахме някакъв път през гората,, който на картата се удряше в магистрала I70.
                            Първият къмпинг беше пълен. Естествено, Петък е и хората са в планината.
                            Продължихме нагоре. След 2 мили се показа табела Geneva Park Campground, отбихме. Подкарахме по някакъв черен и кален път. След миля се озовахме в една страхотна долина. Тук там опънати палатки, огнища обособени с камъни. Това беше най-примитивния къмпинг за цялото пътуване, но свърши работа. Дървата бяха на самообслужване в гората. Био нуждите също.
                            Опънахме платнището, продължаваше да вали.

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:479.jpg
Прегледи:1
Размер:386.6 КБ
ID:5765244

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:480.jpg
Прегледи:1
Размер:426.3 КБ
ID:5765245

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:481.jpg
Прегледи:1
Размер:353.9 КБ
ID:5765246

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:482.jpg
Прегледи:1
Размер:501.5 КБ
ID:5765247

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:483.jpg
Прегледи:1
Размер:741.2 КБ
ID:5765248

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:484.jpg
Прегледи:1
Размер:669.3 КБ
ID:5765249

                            Шол осигури дървата, но тук явно валеше от седмица, всичко беше подгизнало.
                            Това се оказа добра възможност за Румен да ни предаде нагледен урок по палене на огън в мокри условия. Бяхме на нещо като бой скаут кемп.

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:485.jpg
Прегледи:1
Размер:481.9 КБ
ID:5765250

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:486.jpg
Прегледи:1
Размер:589.7 КБ
ID:5765251

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:487.jpg
Прегледи:1
Размер:543.9 КБ
ID:5765252

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:488.jpg
Прегледи:1
Размер:503.1 КБ
ID:5765253

                            Все пак ако някой реши да повтори това упражнение, моля внимавайте. Да не стане плачка.
                            Имахме някакви бири останали от вчера, захапахме сандвичите и се насладихме на последната ни вечер в Колорадо.

                            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:489.jpg
Прегледи:1
Размер:332.9 КБ
ID:5765254
                            The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

                            Коментар


                            • #44
                              От: 240 часа

                              Наздраве пичове
                              На нас клиренс ни трябва , не скорост

                              Коментар


                              • #45
                                От: 240 часа

                                Ден 9ти. 29 Юли.
                                600 мили.

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:490.jpg
Прегледи:1
Размер:51.5 КБ
ID:5765256

                                Станахме отново в 6. Цяла нощ валя. Набутахме мокрите палатки в чувала, облякохме топлите дрехи и атакувахме Guanella Pass.

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:491.jpg
Прегледи:1
Размер:276.5 КБ
ID:5765257

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:492.jpg
Прегледи:1
Размер:426.4 КБ
ID:5765258

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:493.jpg
Прегледи:1
Размер:437.4 КБ
ID:5765259

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:494.jpg
Прегледи:1
Размер:411.2 КБ
ID:5765260

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:495.jpg
Прегледи:1
Размер:386.9 КБ
ID:5765261

                                Няма нужда да се повтарям за гледките и пътищата. Колорадо, Скалистите Планини, мотори, това е достатъчно.
                                Спуснахме се от северната страна. Беше пълно с пренаселени къмпинги. Независимо от лошото време, всички тези хора бяха дошли да прекарат уйкенда сред природата.

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:496.jpg
Прегледи:1
Размер:296.7 КБ
ID:5765262

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:497.jpg
Прегледи:1
Размер:418.9 КБ
ID:5765263

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:498.jpg
Прегледи:1
Размер:401.2 КБ
ID:5765264

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:499.jpg
Прегледи:1
Размер:400.6 КБ
ID:5765265

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:500.jpg
Прегледи:1
Размер:423.2 КБ
ID:5765266

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:501.jpg
Прегледи:1
Размер:478.7 КБ
ID:5765267

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:502.jpg
Прегледи:1
Размер:559.8 КБ
ID:5765268

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:503.jpg
Прегледи:1
Размер:568.1 КБ
ID:5765269

                                След час бяхме в Georgetown. Заредихме и се метнахме на магистрала I70.
                                Покарахме 10 тина мили и се отклонихме към последният ангажимент за отхвърляне-Mt. Evans.
                                Това с което е известна Mount Evans е, че до върха стига най-високият асфалтиран път в Северна Америка-14130 фута.
                                Атакувахме поредния фантастичен път. Валеше, беше мъгливо и много студено. На върха термометъра показваше 37Ф.
                                Заради влагата, а сигурно и заради фотографа снимките не са много за показване, но по-добро нямам.

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:504.jpg
Прегледи:1
Размер:510.3 КБ
ID:5765270

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:505.jpg
Прегледи:1
Размер:170.7 КБ
ID:5765271

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:506.jpg
Прегледи:1
Размер:320.7 КБ
ID:5765272

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:507.jpg
Прегледи:1
Размер:205.8 КБ
ID:5765273

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:508.jpg
Прегледи:1
Размер:358.9 КБ
ID:5765274

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:509.jpg
Прегледи:1
Размер:369.3 КБ
ID:5765275

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:510.jpg
Прегледи:1
Размер:240.6 КБ
ID:5765276

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:511.jpg
Прегледи:1
Размер:415.2 КБ
ID:5765277

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:512.jpg
Прегледи:1
Размер:193.8 КБ
ID:5765278

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:513.jpg
Прегледи:1
Размер:277.3 КБ
ID:5765279

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:514.jpg
Прегледи:1
Размер:379.3 КБ
ID:5765280

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:515.jpg
Прегледи:1
Размер:258.6 КБ
ID:5765281

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:516.jpg
Прегледи:1
Размер:298.3 КБ
ID:5765282

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:517.jpg
Прегледи:1
Размер:192.5 КБ
ID:5765283

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:518.jpg
Прегледи:1
Размер:210.1 КБ
ID:5765284

                                Пътя беше култов, серпентини, дупки, сняг, както си му е редът.
                                Потърсих в нета въздушни снимки, но не намерих. Не съм минавал нито по румънските, нито през алпийските проходи, но от многото снимки, които съм гледал този път беше нещо подобно.
                                Пускам и още една серия снимки, които Румен е правил преди 2 години в много по-хубаво време.

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:518а.jpg
Прегледи:1
Размер:408.3 КБ
ID:5765285

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:518б.jpg
Прегледи:1
Размер:476.3 КБ
ID:5765286

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:518в.jpg
Прегледи:1
Размер:442.9 КБ
ID:5765287

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:518г.jpg
Прегледи:1
Размер:437.2 КБ
ID:5765288

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:518д.jpg
Прегледи:1
Размер:429.8 КБ
ID:5765289

                                Към 12 бяхме обратно на магистралата.
                                Спряхме за бензин. Загледах се детайлно в мотора. Краш баровете ми бяха счупени и от двете страни. Предполагам от многото удари по тавата под двигателя, която в предната си част се държеше именно за краш баровете.

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:519.jpg
Прегледи:1
Размер:229.9 КБ
ID:5765290

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:520.jpg
Прегледи:1
Размер:276.1 КБ
ID:5765291

                                Когато Румен и Шол са търсели гума на идване към Monument Valley, в Craigslist са излезли две нови за без пари, но са им били далече. Сега се намирахме на 30 мили от мястото и Румен каза, че иска да отиде да ги купи. Коцето тръгна с него. Ние с Шол забихме по магистралата. Разбрахме се да не се чакаме, а направо да им текстваме къде ще спим и да се срещнем там.
                                Магистралната мъка започна.
                                След 2 часа бяхме в Небраска. Какво има там съм писал преди-вятър, жега, миризма на тор и много скука.

                                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:521.jpg
Прегледи:1
Размер:248.6 КБ
ID:5765292

                                В 8 бяхме в Lincoln Nebraska. Директно спряхме пред Motel 6. С палатки не ни се занимаваше. Румен и Коцето се появиха след половин час.
                                Купихме бири, поръчахме пици и спретнахме един прощален банкет в хотелската стая.
                                The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X