Tweet
Реших да обобщя на едно място информация за Грузия, която предполагам ще е полезна на хората, които смятат да посетят тази не много позната за нас страна.
Информацията е към юни 2017 г.
Документи за влизане в страната: лична карта или международен паспорт, българска шофьорска книжка. Безвизов режим.
Валута - лари. Да се купуват от Бг е безумие. Без проблеми в Грузия се обменят евро и долари. Може в банка, може и в чейндж бюро (тези в големите градове са с много изгодни курсове, но в малките населени места май банките са по-добрата възможност).
Езики за комуникация с местните:
Почти всички от 40 години нагоре говорят повече или по-малко руски. Много малко от младите го знаят. Но ако се наложи да питате случайни хора на улицата за нещо на руски, в началото може и да се правят, че не разбират. Това ни се случи. Но след като попитах дали знаят английски (естествено че не знаеха), поне ни обърнаха внимание и ни обясниха това, което ги питахме).
С английския е по-трудно - много малко от по-възрастните знаят, не е ясно и колко от младите са го учили.
Горива - ВНИМАНИЕ! Масовите им горива са бензин 92 и нискокачествен дизел. Бензин 95 (Premium по техните стандарти) и нормален дизел има само по големите вериги бензиностанции, дори и не на всички от тях. Бензин 98 се намира изключително рядко. Цени на бензин 95 - от 2.10 до 2.30 лари в зависимост от веригата и местоположението. Нормалният за нас дизел - на същите цени. Не знам дали може да се плаща с карта на бензиностанциите, защото на големите бензиностанции имаше лого само на някаква неизвестна у нас карта.
Пътищата:
Ограничение на скоростта (ако няма други знаци) - 60 км/ч в населени места, 80 км/ч извън тях, 110 км/ч по магистралите.
Качествата на пътищата - различно. Много от най-интересните места в планините могат да се достигнат само с високопроходими машини по разбити черни пътища.
Няма изискване за каране денем със запалени фарове.
Местните шофьори - предполагам всички знаят за ужасните им навици. Мигач при изпреварване не се пуска, надува се клаксона. Дори и най-тренираните по нашите пътища трябва много да внимават, защото постоянно изпреварват на завои в планините без никаква видимост.
Цени на други стоки:
вино - от 7-8 лари на горе бутилката (повечето им вина са полусухи). Наливно може да се намери и по-евтино.
бира (пл. бутилка 2 литра) - 6 до 9 лари, като част от нея не става за пиене.
мин. вода 1,5 л - 1 лар; натурален сок 1 л - 3-5 лари.
цигари (от известните западни марки) - 4.10 лари.
хляб - стотинки
техният кашкавал - на сходни с нашите цени
плодове и зеленчуци - като нашите цени
колбаси - ако се намерят, са доста солени като цена.
билети за музеи и др. забележителности - 2 - 10 лари.
Спане - в хотели, къщи за гости или на палатка. Няма забрана за диво бивакуване на палатка.
Имам лични впечатления само от къщи за гости, резервирани през Booking. Но има много такива навсякъде, като повечето от тях не са включени там.
Цена на двойна стая - от 20 до 70 и повече лари на нощ (без закуска). Като цената не е пряко свързана с условията.
Всички стаи бяха малки, но много чисти. На повечето места санитарните възли са общи, но има и такива с отделен възел за стаята.
Закуска в къщите за гости - 10 лари на човек. Много като обем, но еднообразна - основно варени яйца, хачапури (тестено печено с кашкавал вътре), сладко, кафе или чай. Понякога салата, друг път кренвирш или нещо друго. Ако не ядете много, остава достатъчно и за обяд.
Вечеря в къщите за гости (има селца в планината, където това е единственият вариант за ядене) - 15 лари на човек. Отново много като количество, но еднообразна. Каквото реши да поднесе хазяйката, това ще вечеряте. Не навсякъде може да си поискате вечеря. На доста от местата има обзаведени кухни, където може вие да си приготвите нещо за ядене.
Ядене по заведения (кафенета и малки ресторантчета):
свински шиш (без гарнитура) - 9 до 14 лари. пилешкия с 1 лар по-малко.
пържени картофи - 3 до 6 лари (с голяма разлика в количеството на една порция).
салата домати и краставици - 3 до 6 лари. Но на повечето места вътре има листа от кориандър, веднъж дори имаше лют червен пипер в краставиците. За олио (зехтин) и оцет към салатата просто забравете!
патладжани на салата и по други начини - 4-10 лари.
наливно вино, ракия, бира, вода, натурален сок - на нормални за нас цени. Бутилките вина са доста скъпи.
Обобщено - вечеря за двама в зависимост от пиенето беше в диапазона 25 до 60 лари за двама.
Местни мобилни предплатени карти:
Има три телекома. Имам офиси в по-големите населени места. Картата се получава срещу документ за самоличност.
Magti - по-скъпи разговори, но много евтин 4G мобилен нет навсякъде, където изобщо има мобилно покритие. Цена на SIM карта - 2 лари, 30 минути за 1 месец (местни разговори) - 5 лари, 4 GB мобилен нет за месец - 10 лари. Има възможност за всякакви комбинации на разговори и нет. Сайта им има версии на руски и на английски, така че нямате проблем предварително да изберете това, което ви устройва.
Beeline - по-евтини разговори, но на практика няма мобилен нет (само 2G, по който и мейл не можеш да отвориш). Цена на SIM карта - 1 лар, 150 минути към местни телефони и 500 MB нет (на практика неизползваем) за месец - 7 лари.
Geocell - нямам преки впечатления от него. Според чужди мнения нещо средно като мобилен нет.
Не разчитайте много на WiFi на местата, където ще спите, защото стационарният им нет е трагичен - в Кутаиси се оказа, че мобилният на Magti е в пъти по-бърз от стационарния в къщата за гости (при единствен телефон, използващ рутера).
Наем на кола в Грузия - оказа се голямо предизвикателство да се намери фирма, която да позволи това, което искахме.
Има мултинационални компании, където цените са астрономични, а условията - неясни.
Грузинските - почти всички ситуирани в Тбилиси (има и в Батуми). Масово предлагат огромни 4х4 машини с двигатели 3-4 кубика, но с изричното условие ДА НЕ ИЗЛИЗАТ извън асфалта! Двата най-атрактивни черни пътища изрично забранени и за високопроходимите машини. Имат проследяващи GPS устройства и това веднага се вижда. Пълно безумие. Отделно такси за доставка и взимане на колата извън офисите им и за извън работно време. Допълнителна такса за втори шофьор. Ограничения не само за минимална възраст на шофьора, но и за максимална (при повечето 65 г., но имаше и такива с ограничение 59 г.!)
Накрая все пак успях да намеря единствената базирана в Кутаиси компания (ние пътувахме до Кутаиси със самолет), която нямаше такива налудничави изисквания. За да не се тълкува като реклама, няма да пиша името, но мога да го дам на всеки на лични. По този начин се уредихме със Субару Форестър (за съжаление не в идеално състояние и с гуми галоши) и успяхме да минем по забранените от всички останали фирми черни пътища. Фирмата не взима допълнително пари нито за доставка и взимане на колата на летището, нито за втори шофьор. Също така предлага, ако искате, отново без допълнителни такси GPS навигатор и детско столче.
Всички коли на всичките компании са с автоматични скоростни кутии.
Обществен транспорт между населените места - с микробуси (маршрутки) и на места с влак.
Освен това навсякъде, където има повече туристи, дебнат куп хора, предлагащи да ви закарат до някъде.
Подобен чисто частен транспорт по черните пътища в планините основно става с Мицубиши Делика с десни волани.
Не се сещам за сега за нещо друго съществено. Но с удоволствие ще отговоря на всякакви въпроси, стига да мога.
Информацията е към юни 2017 г.
Документи за влизане в страната: лична карта или международен паспорт, българска шофьорска книжка. Безвизов режим.
Валута - лари. Да се купуват от Бг е безумие. Без проблеми в Грузия се обменят евро и долари. Може в банка, може и в чейндж бюро (тези в големите градове са с много изгодни курсове, но в малките населени места май банките са по-добрата възможност).
Езики за комуникация с местните:
Почти всички от 40 години нагоре говорят повече или по-малко руски. Много малко от младите го знаят. Но ако се наложи да питате случайни хора на улицата за нещо на руски, в началото може и да се правят, че не разбират. Това ни се случи. Но след като попитах дали знаят английски (естествено че не знаеха), поне ни обърнаха внимание и ни обясниха това, което ги питахме).
С английския е по-трудно - много малко от по-възрастните знаят, не е ясно и колко от младите са го учили.
Горива - ВНИМАНИЕ! Масовите им горива са бензин 92 и нискокачествен дизел. Бензин 95 (Premium по техните стандарти) и нормален дизел има само по големите вериги бензиностанции, дори и не на всички от тях. Бензин 98 се намира изключително рядко. Цени на бензин 95 - от 2.10 до 2.30 лари в зависимост от веригата и местоположението. Нормалният за нас дизел - на същите цени. Не знам дали може да се плаща с карта на бензиностанциите, защото на големите бензиностанции имаше лого само на някаква неизвестна у нас карта.
Пътищата:
Ограничение на скоростта (ако няма други знаци) - 60 км/ч в населени места, 80 км/ч извън тях, 110 км/ч по магистралите.
Качествата на пътищата - различно. Много от най-интересните места в планините могат да се достигнат само с високопроходими машини по разбити черни пътища.
Няма изискване за каране денем със запалени фарове.
Местните шофьори - предполагам всички знаят за ужасните им навици. Мигач при изпреварване не се пуска, надува се клаксона. Дори и най-тренираните по нашите пътища трябва много да внимават, защото постоянно изпреварват на завои в планините без никаква видимост.
Цени на други стоки:
вино - от 7-8 лари на горе бутилката (повечето им вина са полусухи). Наливно може да се намери и по-евтино.
бира (пл. бутилка 2 литра) - 6 до 9 лари, като част от нея не става за пиене.
мин. вода 1,5 л - 1 лар; натурален сок 1 л - 3-5 лари.
цигари (от известните западни марки) - 4.10 лари.
хляб - стотинки
техният кашкавал - на сходни с нашите цени
плодове и зеленчуци - като нашите цени
колбаси - ако се намерят, са доста солени като цена.
билети за музеи и др. забележителности - 2 - 10 лари.
Спане - в хотели, къщи за гости или на палатка. Няма забрана за диво бивакуване на палатка.
Имам лични впечатления само от къщи за гости, резервирани през Booking. Но има много такива навсякъде, като повечето от тях не са включени там.
Цена на двойна стая - от 20 до 70 и повече лари на нощ (без закуска). Като цената не е пряко свързана с условията.
Всички стаи бяха малки, но много чисти. На повечето места санитарните възли са общи, но има и такива с отделен възел за стаята.
Закуска в къщите за гости - 10 лари на човек. Много като обем, но еднообразна - основно варени яйца, хачапури (тестено печено с кашкавал вътре), сладко, кафе или чай. Понякога салата, друг път кренвирш или нещо друго. Ако не ядете много, остава достатъчно и за обяд.
Вечеря в къщите за гости (има селца в планината, където това е единственият вариант за ядене) - 15 лари на човек. Отново много като количество, но еднообразна. Каквото реши да поднесе хазяйката, това ще вечеряте. Не навсякъде може да си поискате вечеря. На доста от местата има обзаведени кухни, където може вие да си приготвите нещо за ядене.
Ядене по заведения (кафенета и малки ресторантчета):
свински шиш (без гарнитура) - 9 до 14 лари. пилешкия с 1 лар по-малко.
пържени картофи - 3 до 6 лари (с голяма разлика в количеството на една порция).
салата домати и краставици - 3 до 6 лари. Но на повечето места вътре има листа от кориандър, веднъж дори имаше лют червен пипер в краставиците. За олио (зехтин) и оцет към салатата просто забравете!
патладжани на салата и по други начини - 4-10 лари.
наливно вино, ракия, бира, вода, натурален сок - на нормални за нас цени. Бутилките вина са доста скъпи.
Обобщено - вечеря за двама в зависимост от пиенето беше в диапазона 25 до 60 лари за двама.
Местни мобилни предплатени карти:
Има три телекома. Имам офиси в по-големите населени места. Картата се получава срещу документ за самоличност.
Magti - по-скъпи разговори, но много евтин 4G мобилен нет навсякъде, където изобщо има мобилно покритие. Цена на SIM карта - 2 лари, 30 минути за 1 месец (местни разговори) - 5 лари, 4 GB мобилен нет за месец - 10 лари. Има възможност за всякакви комбинации на разговори и нет. Сайта им има версии на руски и на английски, така че нямате проблем предварително да изберете това, което ви устройва.
Beeline - по-евтини разговори, но на практика няма мобилен нет (само 2G, по който и мейл не можеш да отвориш). Цена на SIM карта - 1 лар, 150 минути към местни телефони и 500 MB нет (на практика неизползваем) за месец - 7 лари.
Geocell - нямам преки впечатления от него. Според чужди мнения нещо средно като мобилен нет.
Не разчитайте много на WiFi на местата, където ще спите, защото стационарният им нет е трагичен - в Кутаиси се оказа, че мобилният на Magti е в пъти по-бърз от стационарния в къщата за гости (при единствен телефон, използващ рутера).
Наем на кола в Грузия - оказа се голямо предизвикателство да се намери фирма, която да позволи това, което искахме.
Има мултинационални компании, където цените са астрономични, а условията - неясни.
Грузинските - почти всички ситуирани в Тбилиси (има и в Батуми). Масово предлагат огромни 4х4 машини с двигатели 3-4 кубика, но с изричното условие ДА НЕ ИЗЛИЗАТ извън асфалта! Двата най-атрактивни черни пътища изрично забранени и за високопроходимите машини. Имат проследяващи GPS устройства и това веднага се вижда. Пълно безумие. Отделно такси за доставка и взимане на колата извън офисите им и за извън работно време. Допълнителна такса за втори шофьор. Ограничения не само за минимална възраст на шофьора, но и за максимална (при повечето 65 г., но имаше и такива с ограничение 59 г.!)
Накрая все пак успях да намеря единствената базирана в Кутаиси компания (ние пътувахме до Кутаиси със самолет), която нямаше такива налудничави изисквания. За да не се тълкува като реклама, няма да пиша името, но мога да го дам на всеки на лични. По този начин се уредихме със Субару Форестър (за съжаление не в идеално състояние и с гуми галоши) и успяхме да минем по забранените от всички останали фирми черни пътища. Фирмата не взима допълнително пари нито за доставка и взимане на колата на летището, нито за втори шофьор. Също така предлага, ако искате, отново без допълнителни такси GPS навигатор и детско столче.
Всички коли на всичките компании са с автоматични скоростни кутии.
Обществен транспорт между населените места - с микробуси (маршрутки) и на места с влак.
Освен това навсякъде, където има повече туристи, дебнат куп хора, предлагащи да ви закарат до някъде.
Подобен чисто частен транспорт по черните пътища в планините основно става с Мицубиши Делика с десни волани.
Не се сещам за сега за нещо друго съществено. Но с удоволствие ще отговоря на всякакви въпроси, стига да мога.
Коментар