Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Фидер и пружина

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #31
    От: Фидер и пружина

    Първоначално публикуван от бат'Марто Преглед на мнение
    Да,така е.Ама и неговата не е лесна.Първо запържва олио с червен пипер,който инжектира в нищо неподозиращата американка.Така докарва цвят и масленост.После им присажда костната система.Заменя дебните пъстървови костички с ...хм..някакви сьомгоподобни,по едри и не толкова ,,гъсти''.И не на последно място,плаща пластична операция на половината екземпляри,за да ги изкара мъжкари.НАЗДРАВЕ!

    Навремето лових само пъстърви. Не е мноо скромно, ама съм хванал хиляди
    Както казах, цвета, вкуса, маслеността на месото зависи от това, къде живее и с какво се храни.

    Стари снимки с американки, които до една са с оранжево-червен цвят на месото.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Изображ.065.jpg
Прегледи:1
Размер:185.1 КБ
ID:5750432Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Изображ.061.jpg
Прегледи:1
Размер:144.0 КБ
ID:5750433

    Вижда се(въпреки качеството на снимките), че рибите не са бройлери и са расли на широчко, в прекрасни условия...
    И са си американки..., които в Суходол например, току виж минали за "кижуци", прясно внесени от Аляска.

    Коментар


    • #32
      От: Фидер и пружина

      Първоначално публикуван от krasimir.n Преглед на мнение
      Навремето лових само пъстърви. Не е мноо скромно, ама съм хванал хиляди
      Както казах, цвета, вкуса, маслеността на месото зависи от това, къде живее и с какво се храни.

      Стари снимки с американки, които до една са с оранжево-червен цвят на месото.

      [ATTACH=CONFIG]909829[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]909830[/ATTACH]

      Вижда се(въпреки качеството на снимките), че рибите не са бройлери и са расли на широчко, в прекрасни условия...
      И са си американки..., които в Суходол например, току виж минали за "кижуци", прясно внесени от Аляска.
      Отказвам се да споря с теб...Първата ферма за Кохо(кижуч),сребърна сьомга в Европа се намира до Самоков
      Виден столичен ихтиолог

      Коментар


      • #33
        От: Фидер и пружина

        Червения цвят идва от количеството каротин в храната.Това на снимката си е чиста Американка.
        Toyota Land Cruiser LJ70;Mazda Tribute;0878 84 20 84

        Коментар


        • #34
          От: Фидер и пружина

          Първоначално публикуван от бат'Марто Преглед на мнение
          Отказвам се да споря с теб...Първата ферма за Кохо(кижуч),сребърна сьомга в Европа се намира до Самоков
          Остави коя ферма къде се намира.Честито за Американката.
          Риболовът е болест,която не се лекува,а само се задълбочава.

          Коментар


          • #35
            От: Фидер и пружина

            Първоначално публикуван от Бачо Ачо Преглед на мнение
            Червения цвят идва от количеството каротин в храната.Това на снимката си е чиста Американка.
            Чел съм, че зависело от Ph на водата, в която се отглежда рибата. Слонски американки-"майки" с размери направо като океанска сьомга и червено месо (важно е да остане червено и след термичната обработка - готвенето) имаше преди повече от 10 години на рибарника вляво преди село Смилян, като идваш от Смолян.
            Т.е. и аз съм на мнение, че това на бат'Марто си е чиста пъстърва-американка.
            "An appeaser is one who feeds a crocodile, hoping it will eat him last." Winston Churchill

            Коментар


            • #36
              От: Фидер и пружина

              Риболов на хищници с ... фидер

              Най-после дочакахме! Сега можем да накараме и хищниците да треперят. Ще отидем на риболов с хранилка за бяла риба водени от Ралф Науен.

              През последните години едва ли има някой метод на риболов по-превъзнасян от този с фидер. Но забележете – единствено на нехищни риби. Удивително е защо този ефективен метод поне до този момент не е използван успешно и при риболова на хищници. Както и в миналото на много водоеми доминира риболова на дъно с оловна тежест. А нима с хранилка не се хваща повече отколкото на дъно само с олово и то не само червеноперки и платики? Успешено се ловят и змиорки и бяла риба. С какво обаче да напълним хранилката? Как да направим монтажа и къде да замятаме? Ще се опитам да отговорим на тези ваши въпроси.

              Какъв вид хранилка да използвам? Предлагат се различни модели и то в такова изобилие че може да се объркате лесно.А са ви необходими едва два основни типа: първия – т.нар затворен фидер, при който захранката е затворена и от двете страни и е подходящ за течаща вода, и втъри – т.нар отворен фидер, при който захранката е открита и от двете страни и се използва най.вече в стоящи води.
              Фидера трябва да е с такъв размер че в него да се събере 15см-ва нарязана на ситно червеноперка без главата и опашката. Теглото на фидера има значение тогава когато ловим на силно течение. На стоящи води можем да ловим на неутежнен фидер.Ако се налага да ловите на големи дистанций използвайте затворени фидери за да не се разпръсне храната. За пълнеж на фидера използвам обикновенно 10-15см червеноперки или уклей – други риби рядко взимам. Рибките свежи или размразени нарязвам с нож. Когато ловите със закрит фидер парченцата трябва да бъдат доста по-малки отколкото при открити хранилки. Напълвам фидера с парчетата и затварям капака. Главата и опашката не се ползват. Във водата съдържанието на фидера изпуска примамлив за хищниците аромат. Белите риби който притежават по-остро обоняние отколкото зрение се привличат от аромата и атакува предложената от нас стръв тъй като съдържанието на фидера е сравнително трудно достъпно за нея.Ако желаете примамката ви във фидера да е възможно най-неустойма то добавете специални аромати за хшщнш ршби придлагани в риболовните магазини. Когато ловите с открит фидер то разрязвате рибата на по-големи парчета като ползвате и главата и опашката за по-добро укрепване на парчетата риба във фидера. Доколкото при всяко хвърляне при риболов с открит фидер се налага да го зареждате наново, то за един риболов достатъчно дълъг вие ще направите истински подранено хранително петно с активно деиствие. През зимата обаче не бива да прекалявате с захранването и захранката трябва да се икономисва. При риболов на хищници аз препоръчвам употребата на здрави и мощни фидер пръчки. Закрепването на фидера става посредством вирбел на повод с дължина от 60см прикрепен на основното влакно. Употребата на такъв дълъг повод е наложителна за да не усети съпротивление бялата риба при кълване. Като най-добра стръв за кука може да ползвате червеноперка, нанизвайки я на тънък стоманен повод. Такава линия може спокойно да бъде атакувана от щука и тогава може да изтървете доста атрактивна риба, още повече че повода не би бил чак кой знае каква пречка и неудобство при риболова на бяла риба.

              Внимателно кълване

              В стръвта аз още монтирам малко дървено клинче, което повдига стръвтта ни. Това допълнително възбужда лубопитството на хищника и освен това е прави по-недосъпна за раците, който често пъти оглозгват цялата стръд преди още да сте се усетили. А това е доста сепиозен проблем. Ако някой му е известно как да защитим стръвтта от раци моля нека се обади! Кълването на бялата риба е нерешително.Върха на фидера се огъва не повече отколкото при риболова на червеноперки. Такова деликатно кълване риболовец с линия само с олово едва ли би усетил.Как да постъпим? Засичането трябва да е мигновенно както при риболова на червеноперка. Рибата се закача в центъра на зъбите. Не забравяйте че малките сулки трябва да се пускат. Удачен избор в комбинация с нарязани рибки е използването на дъждовния червей за стръв. За да надхитрите бялата риба с такъв метод може да ловите и на места където ловят риболовци с силиконови рибки и червей. Обикновенно бяла риба се лови на места с бавно течение и завирени. Змиорката пък предпочита места с по-силно течение и каменисто твърдо дъно. На такива места тлябва да ловите с утежнен фидер, който да не се мести от течението. За риболов на бяла риба и змиорка са подходящи вечерните часове. На мястото трябва да пристигате и да се настанявате още по светло за да не се суетите с приготвянето на линията. За бяла риба най-подходящо е времето около 22 часа а за риболов на змиорки – около полунощ. Ако до този момент не ви се е отдало да уловите едър хищник на фидер то единствената причина за това е може би че не сте се пробвали. Положително мисля че ако опитате слуката си с фидер за хищни риби то едрите екземпляри се ваши. Не забравяйте че при този тип риболов отпада фактора съпротивление на плувката който често пъти плаши едрите и внимателни риби. Първото което рибата ще почуства при риболова с фидер е засичането и забиващата се кука а тогава признайте вече ще е доста късно да бяга...

              http://kadekalve.info/index.php/news...i-s-fider.html

              Трудно е да се открие кой пръв е изобретил хранилката и в коя страна, но специализираните пръчки за хранилки, и то в техния съвременен вид водят началото си от Англия. Названието фидер е резултат от степенчатото съкращаване и опростяване в резултат на практичността на настоящите години. Днес с тази дума се означава както хранилката, така и вида пръчка, подходящ за този вид риболов.

              Конструкция

              Какво представлява всъщност съвременният фидер? Това е пръчка на две или три колена с водачи, чийто върхове обикновено са с различна акция и чувствителност. Върхът служи като сигнализатор на кълването, подобно на кивока при риболов на мормишка на подледен риболов. Той не е предназначен за хвърляне на хранилката, нито за изваждане на рибата. Ето защо неговата гъвкавост не трябва да ви въвежда в заблуда относно мощта на пръчката. В същото време преходът от активната връхна част към основната пръчка трябва да е колкото се може по-плавен. По тази причина идеални са моделите, които са с вградени активни части, които в най-голяма степен се съчетават с върха. От друга страна, различните ситуации изискват активни части с различна гъвкавост и чувствителност. Да се има за всяка отделна ситуация подходяща пръчка, е крайно неудобно, а и скъпо. Пръчка с вграден връх е по-скоро удачен вариант за точно определен водоем и условия, докато за тези, които обикалят по различните водоеми, интересни са по-универсалните модели фидери. При класическите модели ръкохватката е коркова. Но производителите, икономисвайки го все повече и повече, използват синтетика. Първоначално само отдолу, а после и до макародържача, за да се превърне цялата дръжка в синтетика. Макародържачът на почти всички модели е винтов. Единствено на някои стари леки модели фидери може да се срещне закрепване с помощта на пръстени. За големи макари и мощни хвърляния този тип закрепване не е подходящ. На по-скъпите модели може да видите подвижен винтов държач, който се явява като добър компромис между стандартните винтови и подвижните пръстени.

              Материал

              Ранните фидери са били изработени от стъкловлакна. Такива са били пръчките в началото на 80-те години. Съвременните модели са от висококачествен карбон. Виждайки стъклопластов модел в магазините днес, по-добре го подминете – това е пародия на фидер, който ще ви осигури само неприятности, ако имате неблагоразумието да го закупите. Най-важното качество на фидера е неговата здравина. В същото време теглото му не играе особена роля. При търсене избирайте пръчки с по-дебели стени. Ако купувате корейски или китайски фидери, обърнете внимание на дебелината на стените. Да се поддават под натиска на пръстите ви, те не са длъжни, особено ако искате да ги ползвате по-дълго. Нерядко подобни модели при указана акция до 100 г, например, успешно се чупят едва при работа с 50-грамови фидери.

              Мощност и дължина

              Това са две характеристики, тясно свързани една с друга. Колкото е по-мощна дадена пръчка, толкова по-дълга е тя по правило. Защо? Големи, тежки фидери се изискват обикновено при риболов на река. Там именно се проявяват и предимствата на дългата пръчка, позволяваща да се вдигне над водата повече влакно, извеждайки го от въздействието на течението. Традиционната класификация на фидерите ги дели на три класа – лек, среден и тежък. Леките фидери са двуколенни пръчки с дължина 3,30-3,60 м с акция до 40-45 г. В днешно време такива фидери почти не се произвеждат. Тенденцията е към уголемяване и утежняването на линиите го изместиха от асортимента на повечето фирми. Средните фидери имат в болшинството си дължини от 3,60 - 3,90 м. Състоят се от 2-3 колена и са проектирани за работа с фидери от 50-60 г. Все още се предлагат в магазините. Тенденцията е да се предлагат по-тежки модели и с дължина до 4,2 м. Някои модели стоят в ръката като дърво. Те могат да хвърлят фидери от по 90-100 г. Все още обаче те се срещат сравнително рядко. Като цяло трябва да се каже, че тежките фидери предполагат самозасичане на рибите, а и практически при най-тежките фидери активна част не се изисква. Често пъти се използват за най-тежките фидери мощни шарански пръчки.
              В последните години започнаха да се предлагат фидери с различна дължина, например от 3,90 до 4,20 м с помощта на допълнително коляно. Дългият вариант е подходящ за далечни дистанции, а късият за риболов до брега. Риболовци, които не са се специализирали във фидер риболова, посещаващи различни водоеми и желаещи да имат подръка фидер, приветстват интересните универсални модели, предлагащи набор от колена, с помощта на които подобно на конструктор моделират пръчка с различна дължина и акция в зависимост от риболовната ситуация. Такива мултифункционални пръчки представляват определен компромис, защото отстъпват по отношение на качествата си на специализираните модели. Да се моделира, е безспорно по-евтино, но и качеството е значително по-малко. Ето защо трябва да се помисли какво е по-добре да се купи – модел за всякакви ситуации, който най-вероятно не ще ви удовлетвори напълно, или да се предпочете специализираната, но по-съвършена пръчка и по-нататък при желание да се оборудвате с втора, а защо не и с трета.

              Проблемът с плетените влакна

              Особеност на фидерите, особено на тежките, се заключава в това, че те са конструирани за замятане на големи тежести, а в същото време с тях се ловят не особено големи риби - основно платика и дребен шаран. Ето защо при вадене тези модели, особено по-евтините, се държат доста посредствено и с доста голяма доза издръжливост. По същата причина плетените влакна, така добре показващи кълванетата, не се съчетават много добре с фидерите – нито вдървената пръчка, нито неразтегливото плетено влакно са в състояние да амортизират напъните на рибата. Ето защо и при използването на плетени влакна има множество откачания на риби. Убеждавайки се в това, днес повечето риболовци предпочитат да използват монофилни влакна. Дори и самите производители обърнаха внимание на този неприятен факт и пуснаха серии фидери специално с по-мек строй и по-твърди водачи за работа с плетени влакна. Сложният строй на най-скъпите и съвършени модели осигурява максимум амортизация при необходима за хвърляне на хранилката гъвкавост. Цените на добрите модели са от порядъка на над 100 лева, като добре трябва да гледате какво купувате. Преди всичко то трябва да е съобразено с вашите нужди и начин на риболов.
              В заключение трябва да се каже, че това е един много успешен вид риболов и през последните години това е доста предпочитан и резултатен метод в западните школи. Може да се каже, че фидерите са истински бестселър за риболовците и те набират все повече привърженици и у нас

              http://kadekalve.info/index.php/news...na-fidera.html

              Изберете правилния фидер


              2008-10-17 18:04 от Ivan Vulev Посетена 163 пъти



              На пазара има много видове хранилки за риболов но избора на правилния е доста труден въпрос за доста риболовци. Вида на използвания фидер по правило зависи от вида на водоема където ще ловите но наистина има толкова много видове и размери че наистина е много лесно да се объркате. Ето защо ще ви представим три придпочитани модела фидери както и защо и при какви условия трабва да ги използвате.

              Отворени фидери – Това са стандартни отворени фиери които са добри както за реки така и за стоящи води. Те са с утежнено пластмасово тяло и особеноподходящи за дълбоки езера и бързо течащи реки. Основното им предимство при такива условия е че захранката не пада от фидера докато не е паднала на дъното. Предлагат се в различни големини и грамажи които се подбират от конкретните условия.

              Мрежест фидер – Това е фидер от метална или пластмасова мрежеста основа особено подходящ за плитки езера и типични арендаторски водоеми развъдници за шаран. Основното му предимство при такива води е активното действие още с първия си досег с водата – от него благодарение на по-широките отвори захранката се отделя още с пропадането на фидера преди да е на дъното. Това е и отличния начин да хахраните обилно мястото си с много захранка за кратко време.

              Метод фидер – това е класическа хранилка или фидер който позволява да се лови с найстина къс повод. Но трябва да знаете че използването на подобен модел фидери е по-успешно ако са монтирани подвижно на влакното или фиксирани чрез патерностер. Този метод е ефективен както за реки така и за стоящи води, като не трябва да забравяте обаче че използваната захранка трябва да е по-лепкава и стегната особено при риболов на река. Захранката се държи на ребрата на фидера на които е закрепена и допълнителната тежест. Доста голямо разнооблазие от мдели и форми.

              http://kadekalve.info/index.php/news...ja-fider-.html

              Риболов на фидер на река – стъпка по стъпка


              2008-08-30 21:29 от Ivan Vulev Посетена 515 пъти


              Фидер риболовът е тема, която без никакво съмнение предизвиква широк интерес сред риболовците. Във връзка с това ще ви представим един конкретен риболов на дънна система на фидер на река.

              Захранка

              Естествено е да започнем със захранката за речния риболов. Това е първата работа, която трябва да свършите вечерта, преди самия риболов. Когато седящите на брега на водоема риболовци може да се преброят на пръстите на едната ръка, използвайте бюджетна захранка, собствено производство. Ето ви една рецепта: взимате 0,500 г просо и го варите на слаб огън, докато семената не станат полусварени. След това изсипвате около 1 кг пшенично брашно, като добавяте малко нерафинирано подсолено масло и стандартен пакет винилия и захар. Към получената каша добавяме две части яйчен жълтък и също толкова царевично брашно. Понякога на самия водоем е полезно да се добави една или две части от някаква готова захранка на известен производител, предназначена за риболов на река или за едра риба. Цялата смес щателно се разбърква.
              В заключение се получава тежка и бавно разтваряща се смес Сега мога смело да твърдя, че намиращата се в близост до вашия фидер едра риба няма да остане безразлична към предложеното й лакомство. Лепкавостта на сварената каша напълно стига за течение със средна сила. Ако обаче очаквате по-силно течение, залейте сместа с една част лепило за захранка, което аз старателно смесвам. Освен това, не е лошо и на сутринта да добавите още лепило, непосредствено преди риболова. Предложихме ви една от многото рецепти. Желателно е да подбирате захранката си така, че тя да е адаптирана към конкретните условия на риболов.

              Линия и избор на място

              В реки със средна скорост на течението препоръчваме за риболов на дистанция от 30-50 м от брега фидер пръчки от среден клас с акция до 80 г. Първоначално на влакното вместо фидер монтирате оловна тежест с тегло от 40 г. С помощта на степенчато водене на този своеобразен дълбокомер определям примерната дълбочина в точката на ловене. Намирате дупки и плитчини, където вероятността да се крие едра риба е голяма. Още на следващия риболов може да установите, че в подводния релеф на реката са настъпили изменения. Ако по-рано руслото на реката е било на около 30 м от брега, то сега на това място имаме пясъчен нанос. Ето защо трябва внимателно да изследвате дъното и да прецените правилното място и дистанция на риболов. Уверили сте се, че това е търсеното от вас място. Тогава следва да пристъпите към захранване. Това се осъществява с десетина замятания с пълна хранилка, предварително фиксирайки дистанцията след първото замятане с помощта на клипса на макарата. Старайте се да правите замятанията винаги в една посока, като в качеството си на ориентир приемете някакъв недвижим обект на другия бряг на реката. В качеството си на основно влакно използвайте плетено влакно с диаметър от 0,10 мм. Типът на монтажа е патер ностер. Отчитайте, ако в близост до брега има обрасли с водорасли места. Рибите, особено едрите, понякога скоростно се вмъкват в тях при вадене. Поводът, който използвате за линията, е от монофилно влакно с дебелина от 0,16 мм. За стръв се използва неголям земен червей, едър бял и вердевас, зърно царевица. Добра комбинация е нанизан червен червей, който е ограничен от един бял червей. След замятане оставяме фидера на стойката, докато течението не отмие захранката. Понякога не минава дори и минута и следва уверено кълване. В ръцете ни е, защо не? – двукилограмова платика. Отлично начало! При риболов на течение линията се вади от водата и прехвърля първоначално на всеки 5-6 минути, а когато кълванетата на едри риби станат регулярни – на всеки 8-10 минути. Постъпвайки по този начин, се старайте да поддържате на дъното едно достатъчно количество захранка. Ако направим аналогия с риболова на плувка, то презамятането на захранката с фидера напомня на дохранването с топки захранка. В течение на час улавяте още половин килограмова платика и още няколко дребни рибета – кефлета и червеноперки. След още половин час - и може да очаквате ново кълване, но на по-едра риба. Върхът на пръчката рязко трепва и се огъва в дъга! Няма съмнение – това е едра риба. Подобни кълванета се запомнят задълго. Леко засичане и на линията е закачена едра и силна риба. Ваденето трябва да е бавно и внимателно, за да не се оплете в крайбрежната растителност. С няколко отработени при вадене на едри риби движения и ето - рибата е в кепа. Това може да е килограмова каракуда или борбен шаран, или амур. След ваденето на едрата риба кълването се преустановява като че ли, но след около 10-15 минути може да очаквате ново. И то отново на хубава риба. Поначало рибата дълго опитва стръвта ви, преди да я поеме. Ето защо е добре да изчакате няколко секунди, преди да засечете. Кълването може с течение на времето да затихне напълно. Време е за смяна на стръвта. По пътя на опита установявате желаната стръв и риболовът продължава. До обяд може да имате десетки прекрасни риби, и то всяка да е над половин килограм. Прекрасен риболов, нали?

              Димитър Салапин

              http://kadekalve.info/index.php/news...-po-stpka.html

              Какво обича каракудата или как да е ловим на фидер


              2008-07-30 16:58 от Ivan Vulev Посетена 574 пъти


              Какво обича каракудата? Някой казват, че нищо особено – проста линия без много труд. Но каракудата не е така проста , а едрата – особено. Те не са бройлерите от по 25 грама, които взимат всичко което е на куката. За тях се изисква особен подход...
              По мое мнение най ефективен метод за риболов на едра каракуда е фидера. Ще се спра обаче на няколко особености на линията и тактиката на риболов. Първото, което трябва да направите, е да определите къде и как възнамерявате да използвате фидера. Работата е в това, че каракудата прекрасно се чувства навсякъде – в реки и езера, в големи водоеми и малки езерца. И условията на риболов внасят корекции в построяването на линията и тактическия план на риболовеца. Това е важен момент и не трябва да се подценява.

              И така пристигналисте на водоема с много мощна пръчка. До какво може да доведе това? Много просто – до загуба на чувствителност, което е много лошо – в неголеми и плитки водоеми рибата е достатъчно предпазлива и не сгъва пръчката от стойката , както обичат да казват риболовците. Брега на водоема може да е плътно обрасъл с храсти и дървета, които да пречат на замятането. Това сериозно усложнява използването на дълга пръчка. Но не бързаите да се хващате за брадвата да сечете – като правило на такива водоеми е напълно достатъчно леко замятане с лека линия. При риболов на река нещата са съвсем други. Тук лекия фидер може да се окаженеподходящ ако не е разчетена тежеста му правилно. Претоварването на пръчката пък пречи при замятане и има опастност от счупване. На течение каракудата е по малко предпазлива, а кълването му в по голямата част от случаите уверено и почни винаги истинско. Но дори и тогава трубва добре да се преценили правилно избора си на връх – той трябва да съотвества на конкретните условия на риболов. Ако поставим твърде твърд връх то възниква проблем с правилното нагласяне на ъгъла на извиванеи рискуваме върха ни въобще да не се огъне при кълване. Ожсвен това такъв връх ще отлепя хранилката от дъното а това не трябва да се случва. Прекелено мекия връх пък течението бързо ще огъне и той ще загуби необходимите качества за отчитане на кълавнето и вие просто рискувате да ги пропуснете. Избора на хранилка е също много важен и трябва да се отнасяме внимателно към него. Макар използването на един или друг модел пръчка да ограничава тегловия диапазон на хранилките, не само това определя степента им на пригодност. Хранилките за течаща и стояща вода си имат принципни разлики – задачата на първите е да задържат приммаката , а на другите лесно да се освобождава от нея. Ще започнем с течението. В основата си тук се употребяват хранилки с еднаква конструкция независимо от вида риба, който ще ловим. Естествено има и нюанси. Най подходящи са металните хранилки от напълно затворен тип или затворени поне от едната страна. Това е свързно с факта, че при риболов на каракуда паузата между замятанията не се ограничава до 10-15 минути , както е при други случай. Каракудата е подробна и педантична риба и за нея колкото по дълго – толкова по добре. Необходимо е да уточня, че храната в хранилката се държи приблизително около 30 минутисъщо така на течение е най добре да се използват хранилки с правоъгълно или триъгълно сечение. При риболов на стоящи води положението е съвсем различно и има разнообразие. Тук основната задача е да се избавим от храната възможно най бързо. И най подходящи за целта са откритите фидери с кръгло сечение. Те по бързо от металните отдават храната си, стоят леко нестабилно, а при засичане храната изпада от нея и стръвта се оказва в центъра на хранителното петно. На сотящи води може да използвате и затворени хранилки. Най често това са контейнери, предназначени за жива стръв – най често бял червеи. Като правило такива хранилки се използват в добре познати места, към които рибата вече е дошла, но по една или друга причина не е активна. Подходящи за такива цели са меките хранилки от полиетилен. На сибно тинести водоеми може да се сбълскате с проблема хранилката ви напълно да се изгуби в тинята, а опитите ви да е освободите от захранката да приличат на подводен взрив, в който тя се губи и скоро ще потъне на дъното. В подобни случай е удачно напълно да се откажете от използването на хранилкиа вместо нея да поставите пред повода бавно потъваща бомбарда. При този метод се налага използавнето за захранване на прашка, а това за съжаление ограничава възможността за риболов на дистанции. Но ако переспективното място се намира далеч от брега и прашката е безсилна ще се наложи да монтирате модернизирана хранилка. Трябва да добавите в конструкцията и елемент, които да и дава плаваемост близка до неутралната. Най често за целта може да използвате парче стиропор прикрепено към горната част на хранилката. Най надеждния начин на закрепването му е с помоща на тънка стоманена телкато навивките се разполагат надолу от остта на хранилката без да пречат на падането на захранката. Затворените хранилки, използвани за жива стръв също може да се модернизират. В горната част може да залепите парче гъба, което придава плаваемост, а и дава възможност за напояването му с ароматизатор, което още повече може да повиши резултатността на риболова ви. На пазара има фирмени ароматизирани хранилки, но като правило те са открити, а използването на атрактант за такава хранилка според мен е излишно. Доста по просто и ефикасно според мен е да се добавят желаните компоненти и аромати в самата хранителна смес. Сега малко за използваните при монтажите принадлежности. Най простия но не и най добрия – е с зползването на дълга противоусукваща шлауха. По мое мнение използването и е оправдано само на реки с чувствително силно течение. Във всички останали случай положителните и качества свързани основно с намаления брои оплитания на линията не са оправдани с колосалната загуба на чувствителност, която има при използването на такъв тип хранилки и монтажи. Моето мнение е противоусукващи шлаухи да се използват само на реки. На водоеми със стоящи води е препоръчително да се използват т.нар асиметрични възли. Линията става още по чувствителна ако хранилката се монтира на отделен повод с дължина 15см. Но наред с достойнствата на този монтаж, той естествено си има и негативи – оплитания както и невъзможността да се използват няколко куки. Дължината на повода се подбира по опитен път. В сила е правилото – колкото е по слабо и лошо е кълването толкова по дълъг е повода и обратонто – при добро и активно кълване повода е по къс. Като материал за повода не трябва да икономисваме, а да използваме проверено влакно. Добре е да се използват специализирани влакна за поводи – при тях са отчетени изискванията към еластичност и здравина на възел. По отношение на куките важи същото – използвайте само качествени здрави и остри куки и отново най добре такива специализирани за риболов на фидер. Лично аз предпочитам тези на OWNER. Когато линията е готова остава само да захраним. Но това е по просто да се каже отколкото да се извърши. Пшенично брашно примесено с аромати съвсем не е всичко за интересуващите ни риби. Към захранването трябва да се подходи сериозно отчитайки всички нюанси касаещи това действие. Захранката – това е голяма и обширна тема с много противоречия. По нея може да се говори толкова много и дълго, както за спининговите примамки и все пак няма да имате възможност да обхавене и изясните всичко. Въпреки всичко ще се опитам да отразя накратно някой изисквания към фидер захранката за каракуда пряко зависещи от условията на риболов. Дълбоко се заблуждава този, които мисли че има захранка подходяща за всякакви случай дори и използавна само за един вид риба. Няма такава захранка купена от специализиран магазин с надпис „ Каракуда” да е подходяща за всякакви условия на риболов. Отличен пример в потвръждение на това служат сезоните предпочитания на рибите. През пролетта, когато температурата на водата е под 15 градуса, каракудите се отнасят негативно към съдържанието на ароматизатори и атрактанти в захранката. През лятото по привлекателни са ароматите с растителен произход, а през останалото време – животинските. И така в крайна сметка може да кажем, че са необходими при едни или други условия различни добавки. Сама по себе си захранващата смес е съставена от малки и по големи частици и това е добре – малките по добре се разтварят във водата, а едрите заинтересуват по сериозните риби. Но в сух вид е трудно да ги доставим до дъното. И макар в повечето специализирани готови захранки да се съдържа свързващ елемент тяхните пропорции не винаги ни устройват. Ако ловите на езеро с неголяма дълбочина и като добавка то е сериозно затинено, захранващата смес трябва да бъде лека, т.е рехава за да може след падане във водата тя без бавене и проблеми да се отделя от хранилката с леко и рязко придърпване без да потъва в тинята. Недопустимо е ако връщаме хранилката с остатъци от захранка при вадене. Нужно е тя да се разпада напълно за не повече от половин час. За риболова на каракуда това е много важно. Без да взимаме под внимание специализираните фирмени добавки, най популярните свързващи вещества са брашната – овесено, соево или царевично, както и сухото мляко. Може да добавим и пръст, но това абсолютно не значи, че преди риболова може да копнем няколко лопати и всичко е готово. Пръстта трябва да се подготви по отрано, суши се и се пресява. Освен свързващите свойства тя отлично поема и дълго задържа различни вкусови добавки. Това е особено актуално при риболов в течащи води. Вярно е обаче, че каракудата макар и да се чувства добре в речни условия, все пак страни от силните течения. Лесно е да се направи рехава смес, която бързо да се разпада, но тук възниква въпроса с доставянето на хранилката на желаното място. Дори и да предположим, че не се налага да използваме хранилката за захранване а използваме прашка, това не е просто нещо. Налага се да лепим захранващата смес и да добавяме разрехващи елементи. От най достъпните и простите може да посочим пясъка и триците. На пазара има много ефективни фирмени разрехватели наречени още „ гейзери ”, но са скъпи. Като аналог може да използвате суха квас. Попаднал в топла вода той започва да набухва, отделя мехурчета и да повдига малки частички захранка. Резултата от това е повече от ясен. Атрактантите за каракуда макар и да имат голямо значение без правилното им подбори и комбиниране със захранката са безполезни. Всички тези вещества са способни да привлекат рибите, но не и да възбудят апетита и. С други думи ако в състава на захранката няма интересуващи каракудата компоненти то резултатноста на сместа ще е по скоро отрицателна. Към негативни последствия може да доведе и използването на непропорционално голямо количество атрактанти, ето защо към използването им трябва да се подходи много внимателно. Като начало най добре нека да използваме фирмени препарати стриктно следвайки препоръките на производителя – както по отношение на пропорциите, така и характерните особености за един или друг вид риба. За разлика от атрактантите, ароматизаторите въздействат на вкусовите органи на рибите. Но и тук главното е да не се прекалява. Оптимално използвайте фирмените ароматизотори стриктно следвайки инструкциите на опаковката. Шансовете да сбъркаме при дозировката намаляват ако използваме ароматизотори които могат да се използват и кат окомпоненти на самата захранка. Съществуват фирмени захранки с аромати от вивотински произход, но според мен те сериозно отстъпват на такива в които присъстват вердевас, червеи, кълцани червеи и т.н. Цвета на захранката също има значение, независимо от това дали говорим за река или за водоеми със стояща вода. Светлото петно на дъното е в състояние да изплаши рибата, но не съвсем, като резултата може да е по добър особено ако се отнася до едри риби. Частично този проблем може да коригираме използвайки оцветители. Те може да бъдат естествени – пръст или торф или пък да прибегнем към помоща на специализирани бой. Според мен за река е актуална захранка с кафяв цвят, а за езера – тъмно-зелен. Разбира се такива препоръки са условни, въпреки че това са практични наблюдения. Понякога се случва, че готовата захранка използвана от вас да е пренаситена с атрактант или ароматизотор. За да е работеща се налага така да се каже разреди. За целта се използва т.нар баласт, в качеството на който може да се използва пясък или трици. Главното е те или тяхното количество да не нарушава качествата на захранващата ви смес. И така приготвили сме захранката и трябва да решим къде да захранваме и с каква стръв да ловим. На непознат водоем е необходимо да проведем изследване на дъното. За определяне на приблизителния релеф и дълбочина може да използваме пръчка с тежест. При достигане на тежестта до дъното – разбираме по потреперване на върха, след това правим няколко оборота с макарата нагоре и отново следим за тупване на тежестта на дъното и така обследваме желания участък с няколко хвърляния. Трябва да навиваме всеки път еднъкъв брои обората на макарата и при увеличаване на паузата до следващото потрепване на върха – достигане на дъното значи има дупка или по голяма дълбочина. След като открием переспективен участък трябва детайлно да се изучи. За целта използваме тежест с по голямо тегло и замятаме точно в интересуващата ни точка и бавно го придърпваме по дъното. Ако държите чувствителна пръчка, а макарата е с плетено влакно като осново , няма да имате голяма трудност да определите състава на дъното, наличие на подводни закачки, треви и други. На заблатени, непроточни и силно обрасли водоеми следва да търсим места с възможно най твърдо дъно. Ориентир за това може да е водната разстителност. Като правило тя расте на по малко затинени участъци. Ако извадите тежеста и той се окаже покрит с тиня издаваща неприятна миризма – такова място е по добре да подминете и да продължите с търсенето. Не трябва да зацикляте на един вид стръв. Те, а особено тези от растителен произход са в голямо разнообразие и трябва да пробвате и търсите. В последно време се появиха множество специализирани пасти и теста с различни аромати, цвят и вкусови качества. Само за каракуда аз съм видял над десет. И не мога посоча едно от тях като универсално – всяко си има място и време. Единственото, което е необходимо и действа почти винаги това е белия червеи. И то не защото е уловист – а защото е отличен фиксатор. Използвате ли за стръв макарони, царевица, хлебна кора, вердевас дори червен червей – при всеки случай е добре да фиксираме стръвтта си. Не е лишено от смъсъл използването и на атрактанти предназначени непосредствено за стръвтта – например Worm Flavour на Sensas. Такива атрактанти не трябва да се използват при риболов с вердевас. Този, а и много други моментално убиват вердеваса.


              Александър Радков

              http://kadekalve.info/index.php/news...ms/analiz.html
              За всеки ден прекаран в риболов господ дава по два
              0878 79 20 61 Борис

              Коментар


              • #37
                От: Фидер и пружина

                Добра стара практика при лов на дъно на някои видове едри хищни и всеядни видове риби е ползването на хранилка (пружина) за примамване на дребни риби. Тя е закачена към линията с тънка корда, която при закачане лесно се къса. Подхранката се избира в зависимост от вида на дребната риба във водоема - тесто, разни смески, варено жито, кус-кус или червеи. На основната линия закачам за стръв рибе от същия дребен вид, който се събира около хранилката. Тъй-като при такъв лов загубите на хранилки са чести, правя ги сам от подходяща тел. Хищникът се привлича от рибите край хранилката, а стръвта обикновено е най-достъпната жертва. Подходящо е за щука, бяла риба, едър кефал и др.
                ЪХ: "Парите си похарчих за пури, пиене и жени, а останалите ги профуках"

                Коментар


                • #38
                  От: Фидер и пружина

                  Първоначално публикуван от бат'Марто Преглед на мнение
                  .Но кефа да извадиш 15кг шаран ,на 0,20 основно и повод 0,08-0,14мм ,с пръчка която се огъва до макародържача...
                  Това вярно ли е ? Питам от чисто любопитство.
                  По времето когато ходих активно на риболов /преди 30–40 г./ шараните бяха доста буйни...
                  Та това 0.08 силно ме впечатлява.Основното 0.20 е ясно...
                  ........................
                  Иван Маринов
                  CRF 250 X
                  Не шансът определя съдбата на човека,а изборът!

                  Коментар


                  • #39
                    От: Фидер и пружина

                    Баща ми обичаше да лови дребна риба на плувка, обикновено червеноперки, бабушки и уклеи. Ползваше много тънки корди, .08-.12 и куки №№ 12-16. Захранваше си постоянни места. Когато ловеше, се прикриваше до съвършенство. Няколко пъти годишно улавяше големи шарани, които вадеше бавно и внимателно, откачаше ги и ги пускаше. За него беше невъзможно да убие голяма риба.
                    ЪХ: "Парите си похарчих за пури, пиене и жени, а останалите ги профуках"

                    Коментар

                    Активност за темата

                    Свий

                    Тук са 2 потребители онлайн. 0 потребители и 2 гости.

                    Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                    Зареждам...
                    X