Tweet
2- ри Международен конгрес по спелеология в изкуствените кухини – Кападокия, Турция
Няколко думи за областта Кападокия.
Тя е изградена почти изцяло от вулкански туф – сравнително мека скала образувана от пепелта на изригвалите в миналото околните вулкани – Ерджиас, Хасан и Мелендиз. Първенецът е Ерджиас, чиято височина е 3916 м е примамлив обект за алпинистите. За обикновения турист природолюбител, най-впечатляващи са причудливите форми на релефа моделирани от ерозията и корозията – каменни кули, пирамиди, гъби и всевъзможни други скални феномени. Нагледахме се! По- голяма притегателна сила за нас бяха подземните богатства на Кападокия , които я правеха един от най-забележителните културно-исторически обекти в света. В прорязаните от сухи долини плата край градчетата Невшехир, Гьореме, Ючхисар, Зелве още много други селища са издълбани хиляди, изкуствени пещери с различно предназначение – жилищни и манастирски комплекси, църкви, мелници и пр. Сведенията сочат, че тук в тази част на Мала Азия е кипял живот още от античността, а в периода VІ- ІХ Кападокия е била един от важните християнски центрове. Тук в сърцето на мюсюлманска Турция са запазени множество пещерни църкви, чието стенописване е впечатляващо. Така е в комплексите край Зелве и Гюреме, но според мен те бледнеят в сравнение на църквите в каньона Ихлара . В границите на Кападокия са открити досега (откритията продължават) 200 подземни града, като най-известен от тях е Деринкую. Въобще , под земята са прокопани десетки километри галерии срязващи помещения, които са служели за всичко, с което трябва да разполага един град – резервоари за вода, складове за жито, мелници, шарапани, жилищни помещения. Според някои историци, в кападокийските скални обители и подземни градове са живели над 80 хиляди жители.
Конгресът
Успях да участвам с първия конгрес по темата в Рим и си рекох: - Като съм казал едно, защо ли не кажа и две. Заявих участие с доклад. По-късно тежки неволи ме принудиха да се откажа от намеренията си . След мрака идва светлина. Обстановката около мен се разведри, а и една „луда“ идея (ще я споделим с вас съвсем скоро) завладя мен и моите приятели. Мотивиран от това, реших да „плюя“ на несгодите и да отида на конгреса в Кападокия. Целият разказ и снимки можете да намерите тук!
Няколко думи за областта Кападокия.
Тя е изградена почти изцяло от вулкански туф – сравнително мека скала образувана от пепелта на изригвалите в миналото околните вулкани – Ерджиас, Хасан и Мелендиз. Първенецът е Ерджиас, чиято височина е 3916 м е примамлив обект за алпинистите. За обикновения турист природолюбител, най-впечатляващи са причудливите форми на релефа моделирани от ерозията и корозията – каменни кули, пирамиди, гъби и всевъзможни други скални феномени. Нагледахме се! По- голяма притегателна сила за нас бяха подземните богатства на Кападокия , които я правеха един от най-забележителните културно-исторически обекти в света. В прорязаните от сухи долини плата край градчетата Невшехир, Гьореме, Ючхисар, Зелве още много други селища са издълбани хиляди, изкуствени пещери с различно предназначение – жилищни и манастирски комплекси, църкви, мелници и пр. Сведенията сочат, че тук в тази част на Мала Азия е кипял живот още от античността, а в периода VІ- ІХ Кападокия е била един от важните християнски центрове. Тук в сърцето на мюсюлманска Турция са запазени множество пещерни църкви, чието стенописване е впечатляващо. Така е в комплексите край Зелве и Гюреме, но според мен те бледнеят в сравнение на църквите в каньона Ихлара . В границите на Кападокия са открити досега (откритията продължават) 200 подземни града, като най-известен от тях е Деринкую. Въобще , под земята са прокопани десетки километри галерии срязващи помещения, които са служели за всичко, с което трябва да разполага един град – резервоари за вода, складове за жито, мелници, шарапани, жилищни помещения. Според някои историци, в кападокийските скални обители и подземни градове са живели над 80 хиляди жители.
Конгресът
Успях да участвам с първия конгрес по темата в Рим и си рекох: - Като съм казал едно, защо ли не кажа и две. Заявих участие с доклад. По-късно тежки неволи ме принудиха да се откажа от намеренията си . След мрака идва светлина. Обстановката около мен се разведри, а и една „луда“ идея (ще я споделим с вас съвсем скоро) завладя мен и моите приятели. Мотивиран от това, реших да „плюя“ на несгодите и да отида на конгреса в Кападокия. Целият разказ и снимки можете да намерите тук!