"Далечното Утро" Фантастичен разказ, тип кенефно четиво..

[icos]

От: "Далечното Утро" Фантастичен разказ, тип кенефно четиво..

...Аз лично, докарах дотук...

Късметлия

[Traqn Savov]

От: "Далечното Утро" Фантастичен разказ, тип кенефно четиво..

Решението:
Най накрая, след няколко мъчителни часове заседаване, комисията излезе с решение, единият от комисията се произнесе.
Комисията разгледа предоставените материали и заключи че човешка единица 1588 не е нужна за делото на Обществото, и не е в угода на делото на Обществото
„Нека Обществото ви закриля“

Просто така, без обяснения и без церемонии, заключение което касае цял един живот, дойде така бързо и лаконично и безцеремонно, толкова просто, все едно е някаква досадна рутина, а нещо което разваля цял един живот.

Едно време, преди много години е имало подобни без скрупулни и без церемонни
държавни служители, наричали са се чиновници, работили са за правителствата, та те без чувствено и безцеремонно са решавали съдбите и живота на хората, оправдавайки се със закона.
(Сега ви заповядвам: да не бъдете безчувствени)

След като се установи че няма полза от неговото съществуване вече, трябваше да напусне в рамките на няколко часа, насрочиха му час за принудително отстраняване от рамките на града за 10,30 на другият ден и да живее някъде из опустошените места, в които вече отдавна искрицата цивилизация беше угаснала,
а от някогашната велика цивилизация, която хората бяха изградили с много труд, беше останало вече само избледнял спомен, отдавна затрупан от сивият прах на времето.

Това сега бяха диви места, където цареше хаоса, бандити, търговци на хора и на органи, най голямата измет която съществува на тази планета, може да се опитате да си представите, но дори и тогава представите ви ще са бедни и непълни, поне това беше чувал Джон от информацията която успяваше да премине през информационният филтър, който беше наложен от обществото с цел контрол..

Само при мисълта да живее на такова място, Джон го побиваха тръпки, но не можеше да остави сина си сам, дори не му минаваше и през ум да направи това,
беше решил твърдо да замине с него, и да излезе от сигурността и защитата на града, и да се впусне в хаоса, в неизвестното и в непознатото..

Въпреки че не беше авантюристка натура, беше свикнал с удобствата които града му предоставяше, той толкова обичаше детето си, то за него не беше само генетичен материал, както за повечето родители, то беше част от него самият, и беше готов на всичко заради сина си.
(Сега ви заповядвам: да хванете един родител който е създал живот а после го е изоставил на произвола, да го утрепате!!! той туй заслужава)

Така че, той реши да подаде молба за отказване от гражданството си, не можеше
просто да замине току така, той и другите човешки единици принадлежаха на града и на
управата, и бяха собственост на град145, преди много години е било така, имало е големи общества наречени държави.
Та, ако човешката единица тогава е била собственост на държавата, тя не е могла
да напусне свободно нейният предел, в това отношение хората не бяха мръднали от маймунското общество, това което си пази потока си от другите маймуноподобни същества, но това предстоеше да се промени един ден.

По принцип нямаше причина да му разрешат да замине, но той беше на целите 45 години, а „новородените“ живееха по 30 години, и пак се смяташе за много, така или иначе с навършването си на 50 щяха принудително да приключат гражданството му, и да го изведат извън пределите на града.

За това комисията не заседава дълго, след кратко съветване главният комисар
каза: Искането на човешка единица 1254GHTD11223F е прието, от утре от 10,30 гражданството ви ще бъде прекратено „нека обществото ви закриля“ поздрав който изискваше съответна реакция „мир и благоденствие на Обществото“ само че в момента на Джон не му беше до изискана куртоазия, така че подмина с лекота стандартните изразни норми, към които трябваше да се придържаш ако разговаряш с член на Обществото...

Джон разказа всичко което се беше случило на жена си „Сара“ искаше тя да замине с него и с тяхното дете, жена му обаче посърна угрижено когато чу това което поиска Джон от нея, не искаше да си остави добрият, сигурен и надежден начин на живот, и не искаше да рискува, мечтите за звездите за далечната неизвестност на вселената тя ги беше загубила отдавна, вече не мечтаеше а просто съществуваше в сигурността и рутината на деня, така че беше категорична че няма да замине с тях..

На Джон не му оставяше много време, за да се впусне в неизвестността, за това и не спори много, утре сутринта на 10.30
щяха да приключат гражданството му, и ако го бяха хванали в 10.31 да се мотае още из града, одиторите можеха да задействат процедурата за нелегално незаконно проникване, което в повечето случай означаваше принудително отвеждане и разстрел, а това на Джон не му се стори добра възможност..

Но тази последна нощ прекарана в сигурност и уют на своят дом, Джон не можеше да заспи, просто не го гонеше сън, мислите му пропускаха бясно през съзнанието му без да можеше да ги улови, за това и не се опитваше, просто се беше оставил на течението без да знае до къде ще го отведат...

Мислеше за жена си, за тежките думи които си бяха казали, обземаше го съмнения доколко го е обичала, така както тя твърдеше.
После се опита да се постави на нейното място за да я разбере, очевидно и тя имаше нейните доводи които бяха верни от нейна гледна точка, но колкото и да се опитваше да я разбере, колкото и усилия и старание влагаше, в това да намери правилните аргументи, те нямаха достатъчно сила, и не разполагаха с необходимата тежест за да може съзнанието му да ги приеме, просто някой хора който обичаш най много един ден могат да те предадат, мислеше си Джон..

Тези въпроси, щяха да го преследват в последствие през целият му живот без да му дават мира нито за секунда до самият му край......
(Сега ви заповядвам: да не се оставяте такива моменти, да определят целият ви живот!!!!)

Следва.......

[jeko47]

От: "Далечното Утро" Фантастичен разказ, тип кенефно четиво..

Траяне , Тропчо се преструва , че функционира по системата "Не ги први!-него прави , Прави го!-ми ще си помисля".Даже не функционираМоже да ти докаже , че знае какво прави.
От първата част разбрах , че компаниите (техната м%мка) са забъркали такава система.Не схванах как "единиците" носят на компаниите.Демек откъде получават , та компаниите да се задигат!
В продължението не се изясни "търговците на човешки органи" пастет ли правят от тях , или ги продават за имплантиране.Щото второто ще означава силна икономика в "дивата пустиня отвън" и може да капичне стерилната , съществуваща тук - там...Абе , стискам ти палци на попрището "чукча"!

[Traqn Savov]

От: "Далечното Утро" Фантастичен разказ, тип кенефно четиво..

Това е фантастика, както се казва скай ис дъ лимит....

Мозъците ви налагат някой ограничения, като гледам въпросите ви, но с моя помощ се надявам да ги превъзмогнете, да почнете да мислите по абстрактно по обемно..

Тази история е измислена, но по закона на котката на Шрьодингер където има 50 процента шанс да стане и 50 да не стане, също както осъществяването на мечтите.
Тази история ,може да е 50 процента измислица и 50 процента истина....

[Traqn Savov]

От: "Далечното Утро" Фантастичен разказ, тип кенефно четиво..

Точно това са били думите, които са му казали шефовете на Тим бърнърс Лий.
когато той е споделил с тях идеята си за направата на W.W.W.

Не си чел както трябва, не си разбрал, съответно губиш си времето, (не спирай да мечтаеш, дори когато цялата вселена ти се присмива, дори когато е тъпотия)

[cecoa1]

От: "Далечното Утро" Фантастичен разказ, тип кенефно четиво..

Като цяло много добре, с уточнението че му липсват оригинални идеи, сюжет и изказ. Е, и правопис, но това си е за редакторите, такива дреболии не бива да спират полета на мисълта.
Също и на моменти липсата на логика, може би ще го забие към пародия, дано до тогава да стане и смешно, че да има положителна полза и от това(да се чете "барем от това").

[Traqn Savov]

От: "Далечното Утро" Фантастичен разказ, тип кенефно четиво..

Ааа друго може и да няма както казваш не споря с теб, ама сюжет си има и то добър..

Сюжета е че никого ненужен човек, отхвърлян от Обществото на умните и можещите знаещите и богатите, не спира да мечтае и променя света, не спира да търси и намира..
Защото света се променя от мечтатели..
В края на разказа хората преминават следващият етап от развитие на човешкото същество, което е необходимо да го направят защото ще се самоунищожат по пътя по който са поели..

Всичко това благодарение на мечтателите, които до сега движеха света напред, не тези в дебелите кресла които се чудят само каква далавера да врътнат, без да се интересуват за човешкият живот...

Иначе за оригинална идея, колко оригинална идея, то това е целият ни живот, човек се бори за поколението си, то това е толкова тривиално колкото света..


има и извънземни, ама няма да разкривам подробности

[s_s1]

От: "Далечното Утро" Фантастичен разказ, тип кенефно четиво..

..

Пиша си просто е така от скука, и от простотия, иначе писането продължава

Вярно е по много.

Don't shoot the pianist...