До Киев и Приднестровието през зимата по шосе

[Asterix]

Навън се вихреше истинска януарска зима и на никой и през ум не му минаваше да пътува някъде освен на ски, но на мен ми се пътуваше та две не виждах и направо бях мухлясал в сивата София. Където и да е, важното е да е автомобилно пътешествие, да е с приятна компания и да е по-надалечко доколкото времето позволява. Така се роди идеята за едно зимно скитане до Киев и Приднестровската Молдовска Република. Групата се сформира бързо макар и един от членовете да отпадна в последния момент по уважителни причини. И така останахме трима. В хладната вечер на 27 януари вдигнахме платната в посока Русе, за да минем едни 300 км и на следващия ден да започнем с румънската граница веднага след закуска. Киев между другото винаги се е падал малко встрани от предишни пътувания и все не е имало време за отклонение, но пък винаги ни се е искало на всички да го посетим и така дестинацията беше лесно определена. В Русе спахме в един хотел, който беше по-скоро нещо между бардак и дупка, но няма да се оплаквам и на по-лоши условия сме свикнали. Единственото най-неприятно в случая бяха пияните българо-турски тираджии в съседната стая и бясно вихрещата се до 3:30 ч най-мазна чалга, която човек може да си представи. Тия хора определено бяха ударили дъното та чак го бяха и подминали. Толкова бяха креативни откъм бисери и простотия, че трудно би могло да се пресъздаде. Но спирам до тук. Спането не ни се получи и решихме да се изнасяме по ранна доба. В 6:30 се разкарахме оттам с голямо удоволствие и неусетно се озовахме на Дунав мост. Процедурата беше бърза и докато се усетим вече се возехме на зиг-заг по околовръстното на Букурещ в опит да избегнем бездънните дупки, които бяха нацъфтели. Мисията беше изпълнена успешно, но на връщане по тъмно дупките определено надделяха и записаха много точки в своя полза. И така, пътувайки на североизток към границата с Молдова пътя беше в добро състояние, но с много населени места и се пътува бавничко. Целта беше град Husi. Между другото в една голяма част от пътя движението се извършва в лента и половина и реално като те изпреварва някой се налага да се прибереш направо в банкета. Това е ОК за ненатоварен трафик и по светло, но по тъмно с доста камиони не е особено безопасно. Не е като да няма място. Не знам колко са спестили от асфалт румънците, ама според мен голяма тъпотия са направили с тази инженерна идея. По 2 педи да бяха добавили от двете страни и щеше да е коренно различно. С тези си размишления стигнахме на границата с Молдова. Платихме си винетка, оправихме паспортите и за 20 минути минахме в Молдова. Това беше добре, но времето въпреки всичко беше бая напреднало, а и деня е кратък, така че идеята за разглеждане на Тираспол в Приднестровието за няколко часа решихме, че ще остане за на връщане! Пътят през Молдова е приятен и се минава неусетно. Картините, които се виждат покрай пътя са зимни, снежни и сурови. Езерата, които се мяркат са замръзнали и тук-там се виждат рибари, които са пробили дупки в леда и клечат край тях с въдица в ръка. Стигаме до границата с Приднестровската република, която започва с руски войници, които я охраняват. Следва проверка на багажа и паспортен контрол, където дават т.н. миграционни карти, които са много важни при изход от страната. После започнаха да гледат всяка чанта и всеки предмет и те питат за какво ти е макар и да е видно. Например за какво ни е фотоапарата и какво ще снимаме с него. Какъв им е проблема с фотоапарата като всеки телефон вече е снабден с камера не ми стана ясно, ама те са си малко дебили по този тип граници и човек трябва да се подготви за това и да го очаква. Пуснаха ни и минахме към следващото звено – Митническа декларация за временен внос на МПС. Струва 20 евро, но започна пазарлък да ни я попълнят те срещу заплащане. От 40 евро се спазарихме за 7 евро и си стиснахме ръцете. Не бяха от най-долните митничари, а и свършиха нещо срещу заплащането и затова човек не го е яд. Но на изход от страната попаднахме на гладен и мазен приднестровски митничар. Реално републиката е толкова тясна, че докато се усетиш и вече си на границата за изход към Украйна след град Дубъсари. Посрещна ни споменатия мазник, който получи всички необходими документи и накрая изстреля: „Къде са ви декларациите за багажа?“. Обясних му, че не ни е необходим такъв документ и имаме всичко, което ни трябва, но той настоя и каза почти директно, че ако му платим ще минем. Аз му казах, че няма и да дава бланки на декларациите да пишем. Всеки от нас попълни такава за багажа си като за образец използвахме тази за колата. Подадох му ги и той се вкисна още повече. Стана, отиде до багажа и каза всичко навън за проверка. Естествено какво ли би могъл да измисли такъв задръстен комплексар. Извадихме всичко и беше грижливо прегледано. После хайде обратно в багажника. Минахме паспортния контрол, взеха миграционните карти и се озовахме на украинската страна. Там беше по-добре. Дори един човек говореше приличен английски и всичко мина без уговорки и рушвети. Минахме в Украйна. Беше тъмно, а имах неприятни спомени от каране по украински пътища по тъмно. И така историята се повтори. Дупки, неравности и безмерни кратери. Като добавим на места неизчистен сняг, лед и стеснения заради преспи стана още по-колоритно. И така 100 км до връзката с магистралата Одеса - Киев. На границата попитах и ми казаха, че спокойно мога да карам с 80 км в час. Е, да вероятно би могло с Камаз или Зил. Пътят беше тотално занемарен и единодушно решихме, че няма да минаваме оттук на връщане дори и да трябва да заобиколим през Индия. След безкрайно много време стигнахме магистралата, а на 30 км в северна посока по нея спряхме в крайпътен хотел до градчето Криво Езеро. Хотела беше много чист и направо бих казал луксозен, а цената му беше 14 лева на човек, което беше супер. Към Киев щяхме да продължим на другия ден.
На другия ден тръгнахме късничко след стабилна дрямка.

Оставаха около 270 км до Киев. На магистралата (ако може така да се нарече път, на който има знак за ограничение от 50 км/ч) бяхме спрени от пътна полиция веднага след знак от 50 км/ч. Чисто и просто „хранилка“ за техните катаджий, ама не видях знака и строгото лице на закона дебнеше в очакване за такива пропуски. Направо в пряк текст ми беше казано да си платим и може да ни пуснат да си ходим. След известни уговорки и сваляне на първоначално поисканата сума се разбрахме за 17 евро. Влязох в една стаичка и на стол в единия ъгъл на стаята ми беше посочено да оставя уговорената сума, след което с мазна усмивка ме съпроводиха до изхода. Останалата част от пътя мина под съпровода на качествена рок музика на фона на суровите зимни картини наоколо. Наближавайки Киев решихме, че ще е най-добре да разгледаме „Пирогово“ в южните покрайнини на града, а разходката из града да е за следващия ден. Пирогово е музей на открито за украинската архитектура и обичай от различните краища на страната от изминалите години. Честно казано мястото беше страхотно и доста обширно, а входната такса само 2 лева на човек. Тук е идеално за половин дневна разходка, но не и по-малко, ако човек иска да види всичко. Територията е разпределена на отделни региони, които представляват малки селца или просто няколко къщи с дворчета и селскостопански постройки. Всичко е добре поддържано и спретнато, а снега наоколо контрастира и всеки детайл изпъква. Въпреки снега и студеното време имаше посетители макар и не колкото в летен ден, но това като цяло беше плюс за нас. Никой не би бил доволен от навалици на такова място.

Тръгнахме си по тъмно и започнахме да търсим хотела, който беше предварително резервиран. Отне известно време заради липсата на каквато и да било табела, а самия хотел сам по себе си беше във вътрешен двор. Разбира се на рецепция имаше една баба, която при думата „English“ започна да клати глава, което се и очакваше. Е, разбрахме се де. Не бива да се оплакваме, защото за 13,50 лв на човек получихме чист апартамент със стая за трима, кухня и баня, паркинг за колата в двора и стратегическо местоположение на 4 минути пеша от метрото. Какво повече му трябва на човек? Между другото и цената на метрото си я биваше – около 28 стотинки за едно возене. Не бях виждал друга такава в досегашните пътешествия. Общо взето едно возене на метрото в Лондон например тук се равнява на около 39 возения. След като се настанихме не издържахме на изкушението да излезем на нощна разходка из Киев. Метрото беше до 0:00 ч, така че време за скитане имаше. Направихме един тигел от централния площад към църквата „Света София“ и манастира „Свети Михаил“, които бяха осветени и представляваха добра композиция за нощни снимки. После се прибрахме в хотела и поляхме хубавия ден и позагряхме кръвта във вените с малко домашна българска ракия и други екстри.

Ден следващ. Температурата невън е минус 16 градуса. Времето хубаво и ясно. Както казва един приятел – „Хубаво, студено мъжко време“. Закусихме и хукнахме из оживения Киев. Още първите впечатления бяха за един чудесен град. Минахме по маршрута от предишната вечер и продължихме към старата част на града, която не е много голяма и добре обособена, като в други европейски градове, но просто тук миналото руско влияние е налице. Между другото в сувенирните магазини се продаваше тоалетна хартия с лика на Путин, но не само на опаковката, а на всеки отделен отрязък от рулото. Интересен сувенир! Представям си какви въпроси биха задавали на границата приднестровските граничари при вида на една такава ролка в багажа. И така след старата част минахме през един местен пазар и опитахме т.н. чий-бурек, който представлява нещо като затворена кора тесто с пълнеж. Конкретно този със сирене, пресен лук и подправки беше доста добър вариант. След това се насочихме към частично замръзналата река Днепър и „Арката на дружбата“ на хълм над реката, откъдето се открива приятна гледка към града отвисоко. Слязохме и към стадиона на Динамо, който се оказа доста малък. Скоро след това се мръкна и налазихме един ресторант с местна храна, където за скромна сума чиниите бяха напълнени подобаващо. Общо взето не се сещам за по-бюджетна столица, която да съм посещавал досега, а това което получаваш е на добро ниво – храната е вкусна, транспорта е удобен, хотелите са чисти или поне ние това видяхме. След обилната вечеря решихме да стръскаме малко храната и се качихме отново на хълма при „Арката на дружбата“, за да хвърлим поглед на нощен Киев отвисоко. За днес толкова. Обратно в хотела и по леглата.

На другия ден температурата беше същата. Отправихме се към „Печерската лавра“, която е един от символите на града. Хубаво място с добре поддържани църкви и манастири, намиращ се във висока част на града, откъдето се разкриваше чудна гледка към река Днепър на фона на златните покриви на църквите, които блестяха на слънцето. Мястото е с входна такса, но тя е символична.

След това се върнахме в центъра за обяд и в късния следобед поехме към хотела в Криво езеро, където спахме на идване. Идеята беше да отметнем едни близо 300 км, защото на следващия ден трябваше да се приберем директно в България. Налягахме рано, защото ставането беше планирано за 4:30 ч с идеята да слезем до края на магистралата към Одеса и оттам от по-главния ГКПП да влезем в Приднестровието.
Преди изгрев слънце се изнизахме. Рецепционистката спеше на близкия диван, а охраната беше заел нейното място. Утринта беше мразовита, а магистралата беше почти пуста.

До Одеса имаше около 170 км, които се взимат бързо, а оттам до границата при Кучурган са съвсем малко. На самата граница останах приятно изненадан. Изглеждаше доста по-добре уредено и организирано. Процедурата беше почти като минаване на граница в западна Европа. Дори не беше загатнато за плащане на рушвет. Хората просто си свършиха работата и ни пуснаха. От Приднестровска страна беше същото. Бяхме доста учудено и приятно изненадани. Пътят към Тираспол беше хубав. В продължение на десетки километри от двете страни на шосето имаше дръвчета, които бяха варосани и подрязани. В Тираспол спряхме в центъра пред сградата на правителството и паметника на Ленин. Разгледахме главните забележителности, които са въпросният парламент, танковият монумент, паметникът на Суворов, един закрит пазар, руска църква и разбира са самата замръзнала река Днестър, която беше значително по-малка от Днепър. И тук имаше хора, които клечаха на леда, а на единия й бряг имаше оформен малък пясъчен плаж, който някак не се връзваше с дебелия лед сковал реката по това време на годината. Тук улиците са запазили социалистическите си имена и е много интересно човек да ги чете докато се разхожда.

След обиколката изядохме по някоя и друга пирожка и стана време да потегляме, че вече беше ранен следобед, а на другия ден всички бяхме на работа. Излизането от републиката и влизането в Молдова стана бързо, после дойде Кишинев, а след това и румънската граница. Там на граничарите много им се работеше и пак реших ада проконтролират багажа, но бързо се отегчиха и се отказаха от цялостно ровене. Започна добре познатото бавно пресичане на Румъния. На околовръстното на Букуреш ямите по пътя бяха колосални, а избягването им през нощта и с насрещния трафик беше трудна задача. Още преди Гюргево започна километрична колона от паркирали камиони. Изглеждаше като че ще минат след седмица. Нашите граничари пък пак се проявиха. Имаше двама служители като и двамата си играеха игри на телефоните завряни в будката си. След известно чакане потропах по стъклото, защото ставаха нагли. Направиха ми жест да чакам. Те все пак не са на работа там, а за забавление. Наложи се да дойде друг човек, който ми взе документите и им ги хвърли, но и тогава не се трогнаха. Вероятно чак като си минаха нивото ми обърнаха внимание. Големи търтей! Разбирам единия да си играе и да се сменят, ама единствените двама на смяна да джиткат като деца на игрички, не го приемам за нормално и сериозно, а те все пак са лице на държавата. Това е едно от първите неща, които чужденците виждат. Към 5:10 часа сутринта успях да легна за кратка дрямка, а в 7:00 ч звънна часовника за ставане. Беше ясно, че денят ще е дълъг и тегав, но приятното чувство от хубавото пътуване и интересните впечатления разбира се взимаше превез. Изминахме 2796 км за 5 дена и успяхме да видим всичко, което искахме, което беше най-важното. Позаредихме батериите на организма, за да можем да бутаме по-леко монотонното ежедневие в града. Моето виждане, е че това е една много добра дестинация за бюджетно пътуване, където човек може да си позволи спокойно и ядене по ресторанти, и спане в хотели и входни такси, за където е необходимо. Така че препоръчвам го!

[bochkata]

От: До Киев и Приднестровието през зимата по шосе

Благодаря за споделянето.

[Volodia.Petkov]

От: До Киев и Приднестровието през зимата по шосе

Много приятно, но и информативно четиво ! Киев и Одеса са най-скъпите, но и най-интересните градове в Украйна; предлагат обаче И много приятни бюджетни възможности; аз не бих пропуснал Закарпатските планини, където освен често преминавания от (доста сериозно подготвени) джипери Карпатски кордон, доста по на юг, близо до румънската граница, има и зимни курорти, ски писти, живописни езерца и т.н.; колкото по-далеч от големите градове / лъскавите места - толкова по-лесно намираш общ език с местните; украинския е по-близо до руския, няма спор; от втория ден човек почва да го разбира;
Браво за великолепната идея, за прекрасно прекараното време !
(Битовите проблеми в хотела в Русе и по границите са като солта за супата; ако не стане пресолена, естествено)
Благодаря за разказа, за снимките !


Sent from my iPad using Tapatalk

[ВладиЧ]

От: До Киев и Приднестровието през зимата по шосе

Гледките от музеят "Пиргово" в сняг са се получили много автентични.

[Asterix]

От: До Киев и Приднестровието през зимата по шосе

Така е да :-) Мислех си, че пролетно време, когато всичко е нацъфтяло ще е най-добре, но като видях колко е хубаво със снега не съжалявах за сезона, в който го видяхме.

[biol]

От: До Киев и Приднестровието през зимата по шосе

Страхотен разказ, много информативен.
Направо ми е мъчно при какви условия живеят тези хора. Там е дори по зле и от Бг.
Истина е че човек трябва да види и хубавото и лошото, но ми е чудно ако не е по работа, защо си го причиняваш?

[ag ro]

От: До Киев и Приднестровието през зимата по шосе

И аз с 19 долара минах преди две години по същия маршрут, но на обратно, като отначало не исках да давам. Повода беше местна застраховка от типа "зелена карта". Като си отвисях два часа на бариерата, ми дойде друг акъл и "снесох".

[мишоци]

От: До Киев и Приднестровието през зимата по шосе

В любими!
Само една забележка имам, брат - много архитектура си снимал и нито една украинка! Следващия път не забравяй!

ПП - Благодарен съм на Съдбата, че говоря /може би/ перфектно руски. Даже и руснаци трудно ме разпознават, че съм чужденец. Само заради външния ми вид и физиономията ми се е случвало да ме питат дали не съм чеченец .
Поздравления, бате, блазе ти! Никога не съм ходил нататък, а много искам! Ееееехххххх ..............

[turtey]

От: До Киев и Приднестровието през зимата по шосе

ПМР си е резерват. Сега изобщо пускат да се влиза без особен зор. Га ходих за пръв път преди десетина години беше много по-забавно
Но пък от там минава огромно количество всякаква стока (и нямам предвид пушкала и дрога) за РФ и Вилна Украина.

[slowtraveler]

От: До Киев и Приднестровието през зимата по шосе

Става дума за Приднестровската реСпублика. .....

Възможно е - не споря... Колегата ми прелетя на тази реСпублика, ама се прости с доста голяма сума в Киев, та се наложи да му пращаме за да успее да се върне
Митничаря на летището - 'чакайте, ще направим проверка на парите (около 2-3х.$)'... И така, докато се опразни цялата зала на късния полет... След това - 'ето там има кола ще ви закара'... Е, закара го, ама скъпичко
'Давай парите' - 'Имам само 100$' - 'ааа не, имаш точно хххх$ (колкото е обявил пред митничаря )'...

[Bogoljub Gagic]

От: До Киев и Приднестровието през зимата по шосе

Възможно е - не споря... Колегата ми прелетя на тази реСпублика, ама се прости с доста голяма сума в Киев, та се наложи да му пращаме за да успее да се върне

Не ме учудва, например беше печално известен нагласеният "Зелен коридор" на Летище София преди да влезнем в ЕвроГейския съюз - така устроен, че първо да стъпиш на него, независимо дали имаш / нямаш нещо за деклариране. Веднага ти се лепват "бдителни БГ-митничари" и всички обяснения "Ама аз исках, смятах, щях да ги декларирам парите / вещите от багажа..." минаваха в графа "Късно е либе контрабандистко, за китка! Хванахме те!"
Меракът да се посещава Приднестровската реСпублика няма друго обяснение освен да се види "резерват на комунизЪма". Там няма нищо друго за гледане, освен паметниците на Сталин, Ленин и соц-порядките, "иманентна част" от които се явяват милиционерския и митничарски произвол и пълното отсъствие на механизми за оспорване и защита против него. В ПМР няма нито природни красоти, нито исторически (извън историята на СССР, разбира се) забележителности. Днестър е маааалко по-широк и пълноводен от Марица при Пловдив и гледката не е нещо необичайно. Хората са хубави (така както рускини могат да бъдат ) но много изнервени от беднотия до шия и шпиономански настроени към "иностранцы", в най-добрия случай гледат на тях като на ходещи портмонета, които трябва да бъдат поразтоварени. Никакви причини няма да се ходи там, освен соц-носталгия, пазена (от по-възрастните) или придобита (у по-младите, невиждали Татов Златен век). Ако ти трябва "досег до друга култура", Русия (все) още никой не я е затворил.

[turtey]

От: До Киев и Приднестровието през зимата по шосе

ПМР е толко Русия, колкото Косово е Албания. В този ред на мисли има интересни неща и за не соц носталгици или тийнове с промити мозъци.
Знам че си ходил, та не говори пять для четыри

[Bogoljub Gagic]

От: До Киев и Приднестровието през зимата по шосе

ПМР е толко Русия, колкото Косово е Албания. В този ред на мисли има интересни неща и за не соц носталгици или тийнове с промити мозъци.
Знам че си ходил, та не говори пять для четыри

Не съм ходил. Само в Молдова съм - нали имам "репортажче". Но видях бая ошмулени приднестровци "с мрачни и изкривени от злоба лица", по което доста си приличаме с тях , наслушах се на изправящи косата историЙ от молдовци, а мой кумец е този, който преди време с една "Каптива" решил да мръдне до ПМР. Спрели го "милиционеры", щото по метода от вица "с ЛазАр" установили, че бил карал с мнооооого превишена скорост (а той кара кротко като агънце), арестували го, закопчали го с белезници, почнали да пишат някакви протоколи за конфискуване на колата и т.н., накрая "се смилили" на ревящите му жена и дете и му прибрали всички пари ПМР не е Русия, но резерват - парченце от бившия СССР си е отвсякъде.

[turtey]

От: До Киев и Приднестровието през зимата по шосе

Е то в Молдова така или иначе има и много българи (русофили и русофони за ужасТ на всички), а тия дето не са българи всъщност също са (били) такива.
Например Щефан Челмаре си е чисто (но не и просто) българче

Та затова и си приличаме.

ПП В ПМР е силно препоръчително да се ходи с придружител пемереец.

[Пенчо]

От: До Киев и Приднестровието през зимата по шосе

Бай дъ уей, а смуглянка молдованка, от къде ли е родом?